Решение по дело №1430/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1032
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20192100501430
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ІІІ-142                                         21.11.2019 год.                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                  трети въззивен граждански състав

на пети ноември                                                     две хиляди и деветнадесета година,

в открито заседание в следния състав :

  

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                                       ЙОРДАНКА МАЙСКА

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Майска

в.гр.дело номер 1430 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 4554/19.08.2019г. на РС-Айтос от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юк.И.Недков  против  решение № 163/02.08.2019г. по гр.д.№ 1116/18г. по описа на АРС, с което е отхвърлен искът на дружеството против Д.Х.Х. с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ч., общ.А., обл.Б., за установяване на вземането на търговеца за подробно описаните в диспозитива на атакуваното решение суми, за които се е снабдил със за което е издадена Заповед за изпълнение № 412 от 02.08.2018 г. по ч.гр.дело № 711/2018 г. на РС-Айтос за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Твърди се основателност на иска. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен. Въвежда подробни аргументи. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие със закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са подробни възражения срещу изводите на районния съд за неуведомяване на ответника за извършената цесия, като се твърди, че съдът не е съобразил задължителната съдебна практика, съгласно която невръчването на уведомлението за предсрочна изискуемост и цесията на длъжника не погасява задължението му, като в този случай следва да се счете, че с получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за цесията. Независимо от горното цедентът и цесионерът са положили необходимите усилия за уведомяване на длъжника с изпращане  на уведомление на длъжника по пощата с обратна разписка и връчване чрез ЧСИ, поради което правата на длъжника са били изцяло охранени. Посочва, че първоинстанционният съд неоснователно не е съобразил, че в рамките на съдебното производство договорът е окончателно падежирал на 21.02.2019г.. Цитирана е многобройна съдебна практика. Твърди се, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявените искове. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв..

Въззиваемият Д.Х.Х., уведомен чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, представя отговор по  въззивната жалба. Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на изводите на съда по обжалваното решение. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Не претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.

С обжалваното решение Районен съд - Айтос се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземанията на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,  против ответника Д.Х.Х. с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ч., общ.А., обл.Б., за които е издадена Заповед за изпълнение № 412 от 02.08.2018 г. по ч.гр.дело № 711/2018 г. на РС-Айтос за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за суми както следва: за сумата от 2814.37 лева  – главница по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.10.2016 г. до 21.02.2019 г., по отношение на които на основание чл.13 ал.2 б.“а“ от Общите условия  към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 21.05.2018 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 138.01 лева - възнаградителна лихва  за периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 301.09 лева - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2018 г.; ведно със законната лихва за забава за периода от подаване на заявлението - 31.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай че установителната претенция бъде отхвърлена ищецът е предявил осъдителна такава против ответника за същите суми.

С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна както установителната, така и осъдителната претенция, като е прието, че уведомлението за цесия не е връчено на длъжника, поради което не е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като е счетено че връчване на уведомлението по чл.99 ЗЗД ведно с исковата молба на назначения на ответника особен представител по реда на чл.47, ал.45 ГПК не може да замести уведомяването на длъжника; на следващо место е прието, че не е доказано, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на дълга от кредитора преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Не на последно место в обжалваното решение е прието, че обстоятелството, че в хода на заповедното производство  крайният падеж за връщане на кредита е настъпил, то същото не може да бъде отчетено като относим факт по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК с позоваване на съдебна практика.

Ищецът твърди, че е цесионер за вземанията на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД   по Договор за потребителски паричен кредит № 2177813, сключен на 29.02.2016 г., между цедента и Д.Х.Х.,  в качеството на кредитополучател. По договора за кредит ответника съгласно представения погасителен план е следвало да погасява кредита на 36 месечни погасителни плащания, всяко от по 108,56лв. считано от 21.03.2016г. до 21.03.2019г.. Поради извършено частично плащане от ответника се претендират 29неплатени погасителни вноски в общ размер от 2814,37лв., за периода от 21.10.2016г. до 21.02.2019г., ведно с договорната лихва, обезщетение за забавено плащане, подробно посочени по-горе. Претендира и присъждане законна лихва за периода след подаване на заявлението. Ищецът поддържа предявените искове, моли същите да бъдат уважени като му бъдат присъдени разноските направени в заповедното и исковото производства.

Назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал отговор, с който е оспорил предявените искове. Направени са възражения, относно това, че твърдяната цесия не произвежда действие поради обстоятелството, че същата не е съобщена лично на длъжника, както и, че му е непротивопоставима. Оспорва се и действителността на договора за кредит. Направено е искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са предявени в срок, след указания на заповедния съд по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и са допустими.

По делото е представено копие на Договор за потребителски паричен кредит № 2177813/29.02.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – кредитор и Д.Х.Х.– кредитополучател, което е заверено от процесуалния представител на ищеца като вярно с оригинала. Съгласно договора кредиторът е превел по банковата сметка на ответника на 29.02.2019г.  кредит в чист размер на 3000лв., които следва да бъдат върнати на 36 месечни вноски, всяка от по 108,56лв., с падежна дата – 21-ви, първа вноска 21.03.2016г., годишен процент на разходите/ГПР/-12,79%, , фиксирана надбавка – 8,56% , годишен лихвен  процент/ГЛП/-8,99%, при еднократна застраховка на кредита, със застрахователна премия от 265,36лв..

Уговорено е с договора, че месечните вноски представляват изплащане на главница по кредита, ведно с надбавка, наречена възнаградителна лихва, съставляваща печалба на кредитора. В т.12 на условията е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска.

От изготвеното и прието заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява че  кредита от 3000лв. е отпуснат и преведен на 29.02.2016г. по сметката на кредитополучателя, като на тази дата е преведена и таксата за разглеждане на същия; поради неплащане на кредитните задължения считано от 21.10.2016г./към която са налични две неплатени последователни месечни вноски, включващи главница и лихви, както и поради непогасени в двуседмичен срок за допустимост за отстраняване на нарушението длъжникът е изпаднал в забава на 22.12.2017г.; на осн.чл.13, ал.2, б.“б“ от общите условия към договора за кредит е била обявена предсрочна изискуемост, считано от 21.05.2017г.-датата на залепване на уведомление от ЧСИ; така непогасеното задължение и извършените плащания по него, отразени по аналитична справка приложение № 2-неразделна част от заключението към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е в размер на 2814,37лв-главница и 138,01-договорна лихва, 364,34лв.- лихва за забава.

Приложен е и Сертификат № 2177813 за застраховка „Кредитна протекция плюс” пакет „Б“ със застрахователи „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”, със застраховано лице Д.Х.Х., ползващо лице „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.

Представено е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /продавач/ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /купувач/, Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вцемания от 19.05.2017г. съгласно които и представеното към него приложение №1 /19.05.2017 год., в което под № 150 фигурира вземане по договор № 2177813/29.02.2016г., с длъжник Д.Х.Х., в полза на ищеца е прехвърлено вземането от ответника с общ размер  на вземането 2972,8лв., включващо 2814,37 лв. – остатък от главница, 158,43 лв. – остатък лихва. Извършената цесия на описаните в Приложение № 1/23.10.2017 г. вземания е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение от 19.05.2017 г., препис от което е приложен по делото.

Представени са пълномощни досежно рамков договор за цесия от 20.12.2016г. и индивидуален договор за цесия от 19.05.2017г./л.33-36 по гр.д. № 1116/18г. на АРС/, с които цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници за сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и всички допълнителни споразумения и приложения към него, с които вземанията на дружеството се прехвърлят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Представено е уведомителни писма  с дата 31.05.2017г. и 14.05.2018г. от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез цесионера „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД – като пълномощник на цедента до длъжника Д.Х.Х., за уведомяването на последния, че вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, към него, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 2177813 , по силата на който му е отпуснат кредит от 3000лв., са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, както и че към 31.05.2017 г. задължението му по договора за кредит е в общ размер на 2972,8лв.,включително начислената лихва за просрочие,  като той е поканен в 5-дневен срок от получаване на уведомлението да погаси дължимата сума. Приложено е и пощенско известие за доставяне на първото уведомление, в което е посочено, че същото се връща поради отсъствие на получателя. Уведомлението с идентично съдържание от 14.05.2018г. е изпратено на ЧСИ за връчване, като видно от придружително писмо изх.№ 16869/20.06.2018г. на ЧСИ Таня Маджарова и приложения към него, е извършено връчване чрез залепване на уведомление на адреса в с.Ч., общ.Айтос, оформено от призовкар при частния съдебен изпълнител, тъй като по данни на с. Р. М. търсеното лице не е в селото. В исковата молба е посочено, че се прилагат тези  уведомления и се моли да бъдат връчени ведно с нея и другите приложения на ответника с оглед разпоредбата на чл.99 ЗЗД с позоваване на цитирани решения по чл.290 ГПК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По първия спорен въпрос поставен за разглеждане пред настоящия съд е относно установяването на качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника. Ответникът чрез назначения му от съда процесуален представител е възразил по редовността на връчването на уведомлението за цесията от цедента, чрез упълномощения от него цесионер, на длъжника.

Действително от представеното по делото пощенско известие за доставяне на първото уведомление по чл.99 ЗЗД, се установява че същото се връща поради отсъствие на получателя. Второто уведомление за извършената цесия с идентично съдържание от 14.05.2018г. е изпратено на ЧСИ за връчване, като видно от придружително писмо изх.№ 16869/20.06.2018г. на ЧСИ Таня Маджарова и приложения към него, е извършено връчване чрез залепване на уведомление на адреса в с.Ч., общ.Айтос, оформено от призовкар при частния съдебен изпълнител, тъй като по данни на с. Р. М. търсеното лице не е в селото.

От друга страна настоящият съд взе предвид приетото с Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В този смисъл е и  Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова в което е посочено, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

В случая приложеното към исковата молба уведомление е връчено на особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Районният съд е приел, че уведомяването на особения представител за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като представителят назначен от съда по реда на чл.47, ал.5 от ГПК може да извършва само съдопроизводствени действия от името на ответника, но не и да получава материалноправни изявления. Настоящият съд не споделя този извод. Същият не кореспондира с нормите на ГПК. Правото на защита на ответника в процеса при условията на чл.47, ал.6 от ГПК се осъществява от назначения от съда особен представител в пълен обем. Особеният представител осъществява защитата на ответника в процеса, както чрез възможността да упражнява процесуалните му права, така и чрез възможността да прави възражения срещу претендираното от ищеца материално право. Ето защо, както не могат да бъдат ограничени възможностите на особения представител на ответника да прави всякакви правопогасяващи възражения на претендираното от ищеца материално право, така не могат да бъдат ограничени и възможностите на ищеца да прави релевантни изявления относно спорното материално право по отношение на особения представител. В противен случай би се нарушил създадения от законодателя баланс по отношение на правото на защита на страните, като едната страна би била поставена в по-благоприятно положение от другата, което е в противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Още повече, че не следва да се допуска длъжника, знаейки, че е получил кредит в определен размер, който следва да върне за договорения период от време на посочените в представения към договора погасителен план месечни вноски да  черпи права от собственото си неправомерно поведение. По-точно същият е спрял да изплаща погасителните вноски и не може да бъде открит на посочения от него пред кредитора адрес, като не е заявил и промяна на адреса си /постоянен и/или настоящ/ пред Национална база данни „Население“. В този смисъл следва да се посочи, че по аналогичен случай на изявление на ищец относно спорното материалното право, отправено спрямо ответник с назначен особен представител, в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, е прието, че длъжникът е надлежно уведомен за изявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуемо, с връчване на исковата молба на особения представител на длъжника.

Ето защо настоящият съд намира, че връчването на приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител на длъжника, при наличието на пълномощно дадено от цедента на цесионера за уведомяването на длъжника, следва да бъде прието за надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.  Поради изложеното съдът намира за установено по делото качеството на ищеца на кредитор на ответника.

Не се споделят и решаващите изводи в обжалваното решение, че окончателното падежиране на договора за кредит в хода на производството не може да бъде отчетено като относим факт по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, като несъобразен със задължителните постановки на т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.1 от т.д.№4/2013г. по ТД № ТР № 8/02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК, ВКС. Съгласно посоченото в ТР 4/13г. по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК. Това е така, тъй като решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е към момента на приключване на съдебното дирене. По тази причина съдът е задължен да вземе предвид фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват-например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяване на иска. Така посочено е в цитираните решения/ТР№8/2019г./, че преценката на съда за основателността на иска, следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция/първа или въззивна/, а не към деня на предявяване на иска. Така посочено е, в разглеждания случай, че предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване на дължимост на банков кредит поради предсрочна изискуемост е допустимо да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.

Като е стигнал до различни правни изводи за отхвърляне на установителния иск Районен съд-Айтос е постановил неправилно решение в тази част – постановено в противоречие с посочените по-горе разпоредби на закона, поради което в тази част решението следва да бъде отменено от въззивния съд, а спорът – решен по същество с уважаване на иска за посочената по-горе сума, ведно с дължимата законна лихва считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Съобразно изхода на делото в полза на ищеца са дължими съответни на уважената част разноски направени в заповедното производство в размер на 125лв., /25лв. за заплатена д.т. и 100лв. за юк.възнаграждение/, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

Съобразно изхода на делото в полза на ищеца са дължими съответни на уважената част разноски направени в исковото производство за двете инстанции. На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, при определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. за всяка от двете инстанции и разноски за двете инстанции от общо 897,61лв., дължимите разноски са в съответен размер от общо 1097,61лв., която сума следва да бъде присъдена в тежест на ответника.

  Мотивиран от горното и на осн. чл.271 от Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен съд,

 

                                       Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 163/02.08.2019г. постановено по гр.д.№ 1116/18г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлен предявения иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против Д.Х.Х. с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ч., общ.А., обл.Б., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2814.37 лева  – главница по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.10.2016 г. до 21.02.2019 г., произтичаща от Договор за потребителски паричен кредит № 2177813/29.02.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – кредитор и Д.Х.Х., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /продавач/ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /купувач/, Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вцемания от 19.05.2017г. и представеното към него приложение № № 1 /19.05.2017г.; 138.01 лева - възнаградителна лихва  за периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 301.09 лева - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2018 г.; ведно със законната лихва за забава за периода от подаване на заявлението - 31.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 412/02.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 711/2018 г. на РС-Айтос.

ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  че Д.Х.Х. с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ч., общ.А., обл.Б., за приемане за установено, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 2814.37 лева  – главница по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.10.2016 г. до 21.02.2019 г., произтичаща от Договор за потребителски паричен кредит № 2177813/29.02.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – кредитор и Д.Х.Х., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /продавач/ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /купувач/, Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вцемания от 19.05.2017г. и представеното към него приложение № № 1 /19.05.2017г.; 138.01 лева - възнаградителна лихва  за периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 301.09 лева - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2018 г.; ведно със законната лихва за забава за периода от подаване на заявлението - 31.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 412/02.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 711/2018 г. на РС-Айтос.

ОСЪЖДА Д.Х.Х. с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ч., общ.А., обл.Б. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноските направени в заповедното производство, в размер на 125лв. /сто двадесет и пет/лева.

ОСЪЖДА Д.Х.Х. с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ч., общ.А., обл.Б. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноските направени в исковото производство за двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, в общ размер на 1097,61лв.,/ хиляда деветдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :        

                      

 

 

         ЧЛЕНОВЕ : 1.     

              

 

 

 

2.