МОТИВИ
към присъда от 17.05.2021г. по НОХД № 4458/ 2020г. по описа на
Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е
образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт
против Д.Н.Н.- ЕГН ********** , за престъпление
от общ характер по чл.194 ал.1 от НК за това,
че на 11.01.2019г. в гр. Варна е отнел чужда движима вещ –
мобилен телефон „Самсунг Галакси
S7 Edge” на стойност 477.00 лв. от владението на Е.Г.Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
Производството по делото се проведе по общите правила, предвидени в НПК,
доколкото разпоредителното заседание протече при условията на чл.269 ал.3 т.1,
т.2 и т.4 б.“а“ от НПК.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. Н. обвинение, счита че
същото е доказано с оглед събраните в хода на
съдебното производство доказателства , които анализира. Прокурорът
пледира на подс. Н. , с оглед чистото му
съдебно минало , да му
бъде определено наказание „Лишаване от свобода” в размер към минималния
предвиден закона, изтърпяването, на което да бъде отложено с изпитателен срок .
Подс. Н. участва в производството лично и със
служебно назначен процесуален представител. В хода на досъдебното производство
се е възползвал от правото си да не дава обяснения , но е изразил желание да
изплати на пострадалия стойността на телефона. В хода на съдебното следствие
подс.Н. разказва, че не е видял, че пострадалия е оставил телефона на таблото
на колата и не го е изчакал, а е потеглил, поради грубото му отношение и
вероятността услугата му за превоз да не бъде заплатена.Подсъдимият сочи още,
че следващ клиент му е дал телефона, който според него се намирал между
предната дясна седалка и вратата на автомобила. След това телефонът останал в
него и след няколко дни, тъй като имал нужда от пари, го заложил. С последната
си дума изразява съжаление за извършеното.
Процесуалният представител на подс.
Н. - адв. Ж. Х. , изтъква, че в
хода на разследването подсъдимият е възстановил на пострадалия сумата от
100лв., както и че според неговите твърдения той не е имал намерение да
извършва кражба. В заключение адв.Х. пледира на Н. да бъде наложено минимално
наказание и да бъде приложена разпоредбата на чл.58 „а“ от НК.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.Д. Н. работел като таксиметров шофьор, като
управлявал различни автомобили, оборудвани като таксиметрови, но не бил
регистриран официално в системата „Таксиметрови превозвачи" на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" като водач на регистриран
таксиметров автомобил.
На 11.01.2019 г. около 04.15 ч. свид. Е. Г. отишъл в заведение „Годзила"
на бул. „Княз Борис I" в гр. Варна. Около 06.20 ч. той излязъл от
заведението и веднага забелязал движещ се по булеварда таксиметров автомобил,
който бил управляван от обв. Н.. Св.Г. спрял таксито и се качил, след
което казал на подсъдимия, че иска да
бъде откаран до адреса си в кв. „Аспарухово", но преди това поискал да
минат през кръговото движение в близост до баня „Гъбата“, където имало
денонощен магазин, за да си купи цигари. Подс.Н.
предприел движение с автомобила в указаната от св.Г. посока , достигнал кръговото движение на Шишковата градинка, и спрял
пред денонощен магазин „Фреш". Свидетелят
оставил на предното табло на автомобила мобилният си телефон „Самсунг Галакси S7 Edge" , казал на подсъдимият да го изчака да си купи
цигари и слязъл от таксито. В момента, в
който св.Г. влязъл в магазина, подс. Н.
решил да присвои оставеният в колата му
мобилен телефон, поради което потеглил с таксито, без да изчака свидетелят. Когато св.Г. излязъл от магазина
и видял, че таксиметровия автомобил го няма, направил опит да позвъни на
телефона си от друг апарат, който бил в него, но телефонът, оставен в таксито,
вече бил изключен.За това подал сигнал за случилото се до органите на МВР.
Подс.Н. от своя страна на 12.01.2019 г. около 10.00 ч. отишъл до Заложна къща „Капитал финанс" ЕООД в
гр. Варна и поискал да заложи откраднатия телефон. На работа в обекта
бил св. В.К., който проверил дали
апарата работи, като поставил в него
СИМ-карта с № **********, който бил ползван от заложната къща. Установило се,
че телефона е изправен.След това св.К. съставил Заложен билет № 14744, в който било
посочено, че подс. Д.Н. оставя в залог мобилен телефон „Самсунг
S7 Edge" за сумата 250 лв. за срок от 20 дни.
Подсъдимият взел посочената сума, а след изтичане срока на договора той не откупил заложения телефон, който пък в
последствие бил продаден на неустановено лице.
В хода на образуваното досъдебно
производство били изискани справки от мобилните оператори.От тях се установило
, че мобилният телефон на св.Е.Г. , който бил с ИМЕИ 3581660702169123 до 06.23
ч. на 11.01.2019 г. е бил ползван с неговата собствена СИМ-карта, от 16.25 ч. до 16.33 ч. на 11.01.2019 г. е
бил ползван с предплатена карта с № **********, от 16,36 ч. до 17,02 ч. на
11.01.2019 г е бил ползван с друга предплатена карта с № **********; а в 10,05
ч. на 12.01.2019 г. е използван със СИМ-карта **********, регистрирана на името
на В.К.. След тази дата не били налични данни за активации на апарата.
При разследването на делото било
извършено разпознаване по снимки, при което св.Г. не разпознал подс.Н.
За правилното изясняване на
фактическата обстановка в хода на разследването била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, чието заключение, поддържано от вещото лице в
съдебно заседание, съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно.Според
него стойността на отнетият мобилен
телефон на инкриминираната дата е 477,00
лв.
В хода на разследването
подс.Н. предал доброволно сумата от 100лв., която била върната с разписка на
св.Г..
Подс. Д.Н.Н. е роден на ***г***, български гражданин, с основно
образование, неженен, неработи. Към момента на извършване на деянието той не е
бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.В последствие с определение по НОХД 1430/2020г. на
ВРС е бил признат за виновен за извършени на 06.10.2019г. деяния по чл.345 ал.1
от НК и по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като определените му наказания са били
групирани и му е било наложено общо наказание „Глоба“ в размер на
600лв.Съдебният акт е влязъл в сила на 08.09.2020г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото – от части от обясненията на подс.Н., от показанията на
св.Г. и св.К., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на св.К.,
дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.5
вр. ал.3 вр. ал.1 т.2 от НПК, от
писмените доказателства по досъдебно
производство № 68/2019г. по описа на І
РУП- Варна– докладна записка и съобщение за извършено престъпление, документи за закупуване на мобилен телефон,
заверено копие от заложен билет и декларация, протоколи за доброволно предаване
на записи от камери, протокол за разпознаване и фотоалбум, справки и дискове от
мобилните оператори, разписка, справка за съдимост и др.,инкорпорирани по реда
на чл.283 от НПК, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
поддържана от вещото лице в съдебно заседание, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс.Д.Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 11.01.2019г. в гр. Варна е отнел чужда движима вещ –
мобилен телефон „Самсунг Галакси
S7 Edge” на стойност 477.00 лв. от владението на Е.Г.Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои
Обект на
престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права,
свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимият чрез
действия , а именно след като е видял оставения от св.Г. на предното табло на
автомобила телефон, той е потеглил и се е отдалечил от мястото, където е
следвало да изчака завръщането на свидетеля от магазина. С това е прекъснато упражняваната от
свидетеля фактическа власт върху движимата вещ,
като безспорно е отсъствието на
съгласие от негова страна за отнемането й.
В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подс.Н. дадени в хода на
съдебното следствие, за това че е тръгнал с автомобила защото е помислил, че
свидетеля няма да му плати за извършения превоз и че в последствие, следващ
клиент му е дал телефона, който се
намирал между предната дясна седалка и предната дясна врата.Тези негови твърдения
категорично се опровергават от показанията на св.Г., който заявява, че е
оставил телефона си на предното табло и че не е възможно подсъдимият да не го е
видял. От друга страна от писмените доказателства по делото – завереното копие
от заложен билет, се установява, че подс.Н. се е разпоредил с мобилния телефон
още на следващият ден след отнемането му, а не както той твърди , че го е
заложил няколко дни след като му е бил предаден.Поради това съдът намира, че
обясненията на подс.Н. за това, че не е отнел телефона на св.Г. представляват
защитна теза, която се опровергава от останалите доказателства по делото ,
поради което и не ги кредитира. С факта
на отнемането и последвалото
разпореждане с телефона , подс.Н. е установил фактическата власт върху
него и с това е реализирал вредоносния резултат.
От
субективна страна при осъществяване на деянието подсъдимият е действал при
форма на вината пряк умисъл.Той добре е
осъзнавал , че инкриминираната вещ е чужда собственост, както и че предприема
действия с цел да лиши собственика му от фактическата власт върху нея, при това е предвиждал и пряко е целял
установяването на своето владение върху тях.
При горните констатации, и тъй като прие, че
възведеното против подсъдимият обвинение
е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК със събраните в
съдебното производство доказателства, съдът призна Д.Н.
за виновен в извършването на
престъплението по чл.194 ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът
съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира. Същевременно като смекчаващи
отговорността на подсъдимият обстоятелства съдът съобрази изразеното от подс.Н. съжаление за
постъпката му , чистото му съдебно минало към момента на извършване на
деянието, както и възстановяването на част от стойността на отнетата вещ. Тези
обстоятелства обаче не са изключителни, нито многобройни, поради което и
най-лекото наказание, предвидено в закона да се окаже несъразмерно тежко.
Поради това , като взе предвид
невисоката степен на обществена опасност на подс. Н. и високата степен на обществена опасност
на престъплението с оглед значителния ръст на посегателствата против собствеността
на територията на Р.България , както и всички обстоятелства по извършване на
престъплението, съдът определи наказание
на подсъдимият при условията на чл.54 от НК
от 3 месеца „лишаване от
свобода” , в минималния предвиден в НК размер, като съобрази превеса на
смекчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на размера на
наказанието съдът не приложи разпоредбата на чл.58 „а“ ал.1 от НК, доколкото
същата е задължителна за приложение единствено при разглеждане на делото по
реда на глава 27, а в случая производството по делото бе проведено по общите
правила , предвидени в НПК.
При
преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че не е налице законова пречка за прилагане на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Поради това и като взе предвид, че
за реализиране целите на наказанието и поправянето на подс. Н. не е наложително той да изтърпи
определеното му наказание, съдът го отложи с изпитателен срок от 3 години.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Н. да заплати
направените по делото разноски в размер на 119,50 лв. в полза на
ОД-МВР-Варна и 20лв. в полза на ВРС.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в
Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран
от горното,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :