Решение по дело №7441/2019 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 15. 07. 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на тридесети юни през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7441 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Т. - П. ” ЕАД гр. П. , в която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата В.Л.Ц. *** за сумата от 390, 74 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2019 год., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.  Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч. гр. д. № ***/ 2019 год. по описа на П. ския районен съд е било уважено искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била връчена при условията на чл. 47  ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн топлоснабден имот- ***, находящ се в гр. П. , ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П. , ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответницата важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.  Твърди се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,  а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответницата е ползвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2019 год. и не е погасила задължението си. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата вземането за сумата от 390, 74 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.                    Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответницата В.Л.Ц. ***, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2019 год. по описа на П. ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл. 422 от ГПК.

Данните по делото сочат, че ответницата В.Л.Ц. е абонат на „Т. - П. ” ЕАД с абонатен № ***. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Безспорно е, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. - П. ” ЕАД на потребители в гр. П.  са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год., като след изтичането на предвидения в закона 30- дневен срок същите обвързват ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. Видно от приложеното по делото препис- извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия, касаещи абонатен № ***, че към 03. 09. 2019 год. ответницата е дължала на „Т. - П. ” ЕАД гр. П.  сумата от 879, 52 лв. за консумирана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2019 год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза на 40, 58 лв. Не се спори между страните, че след завеждане на настоящото дело ответницата е заплатила на ответното дружество процесната сума, както и разноските, направени в заповедното производство, като непогасено е останало единствено задължението за направените разноски в исковото производство.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че вземането на „„Т. - П. ” ЕАД е погасено чрез плащане, поради което предявеният установителен иск следва да се отхвърли.

Независимо от този изход на делото съдът счита, че ответницата следва да понесе отговорността за направените деловодни разноски, доколкото с извънсъдебното си поведение е станала причина за подаване на настоящата искова молба. Предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и с оглед на обстоятелството, че спорът не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност съдът приема, че в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, посочен в чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Следователно общият размер на разноските в исковото производство, които следва да се присъдят на ищцовото дружество, е 425, 00 лв.

По изложените съображения П. ският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от „Т. - П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против В.Л.Ц. ***, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване вземането на ищцовото дружество за сумата от 390, 74 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Л.Ц. ***, ЕГН **********,  да заплати на „Т. - П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 425, 00 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред П. ския окръжен съд в                     14- дневен срок от връчването му.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: