№ 45
гр. гр. Добрич , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500314 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е образувано по жалба на ЕМ. П. Й. и М.Я. Х.
- Й.а срещу разпореждане от 06.10.2020г., обективиращо отказ за прекратяване на
изпълнително дело №20187370400793 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС. Според
изложеното в жалбата отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение е незаконосъобразен, защото дългът е погасен поради изтекла преклузивна
погасителна давност. Сочи се, че са налице хипотезите на чл.110 от ЗЗД и съдебният
изпълнител не се е съобразил с правото на длъжниците с възражение да поискат
прекратяване на производството.
Писмен отговор от взискателя „Райфайзенбанк /България/“ЕАД не е постъпил.
В мотивите на съдебния изпълнител е застъпено, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е редовна. От проверката на изпълнителното дело се установява, че разпореждането
от 06.10.2020г. на съдебния изпълнител е връчено на жалбоподателя ЕМ. П. Й. на
21.12.2020г., а на жалбоподателката М.Я. Х. същото не е връчвано. Следователно
депозираната на 04.01.2021г. жалба е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Същата е и
допустима, насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Изпълнително дело №20187370400793 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС е с
взискател „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и длъжници ЕМ. П. Й. и М.Я. Х. – Й.а.
Образувано е за събиране на вземанията на взискателя от длъжниците, за които по ч.гр.д.
№8781/2009г. на ВРС е издаден изпълнителен лист. Първоначално принудителното
изпълнение е образувано и се е развивало последователно при двама частни съдебни
изпълнители с район на действие ВОС, като на осн.чл.427 ал.2 от ГПК същото е изпратено и
на 19.06.2018г. е образувано под горния номер при ЧСИ с рег.№737 и район на действие
ДОС. С разпореждане от 25.08.2020г. по делото са присъединени за събиране и вземанията
на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД от длъжника М.Я. Х. – Й.а, за които са издадени
изпълнителен лист по ч.гр.д.№3933/2013г. на ВРС и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№7021/2013г. на ВРС.
С молба вх.№32040/06.10.2020г. двамата длъжници са поискали съдебният изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, по който повод е постановен сега обжалваният
отказ на съдебния изпълнител.
Както в жалбата си срещу отказа на съдебния изпълнител, така и в молбата си до него
длъжниците твърдят погасяване на задължението им поради изтекла „преклузивна давност“.
Понятие „преклузивна давност“ не съществува. Преклузивен е срокът за перемпция
/прекратяване/ на изпълнителното производство, а давностен е срокът за погасяване на
задължението. Перемпцията и давността са два различни правни института. Общото между
тях е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността, но техните правни последици са различни. Перемпцията прекратява
изпълнителното производство, но не погасява дълга. Давността погасява дълга.
В случая жалбоподателите, като сочат погасяване на задължението им поради „преклузивна
давност“ при наличието на хипотезите по чл.110 от ЗЗД, макар и непрецизно, се позовават
на погасяване на задължението по давност. Дали задължението наистина е погасено по
давност тук не подлежи на изследване. Давността не се прилага служебно, а само при
позоваване от длъжника, а позоваването не може да бъде извършено в рамките на
изпълнителното производство, респ. в производството по чл.435 и сл. от ГПК. Длъжникът,
който счита, че поради изтекла погасителна давност не дължи, може да установи това по
общия исков ред – чл.439 от ГПК. Влязлото в сила решение, с което бъде признато за
установено несъществуването на задължението на длъжника, е предвидено в чл.433 ал.1 т.7
от ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство. Не е в правомощията
на съдебния изпълнител да преценява за погасяване на задължението по давност /за разлика
от перемпцията/. Това е така, дори и при позоваване от длъжника, което, извършено в
изпълнителното производство, вместо по исков ред, е ирелевантно за изпълнителния процес.
От изложеното следва, че в случая съдебният изпълнител правилно е отказал да прекрати
изпълнителното производство поради погасяване на задължението по давност и жалбата
срещу отказа му следва да бъде отхвърлена.
2
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕМ. П. Й. с ЕГН ********** и М.Я. Х. - Й.а с ЕГН **********,
двамата от гр.В., срещу отказа, обективиран в разпореждане от 06.10.2020г., за прекратяване
на изпълнително дело №20187370400793 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС
поради погасяване на дълга по давност.
На осн.чл.437 ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3