Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 11.12.2017
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На петнадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова- Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 916 по описа за 2017 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка член 422, ал. 1
от ГПК.
Ищцовото
дружество - „Н.“ ЕООД *** твърди, че извършва периодична доставка на стоки на
ответното дружество. Стоките били получавани от ответника или в складовата база
на Н. ЕООД или били доставяни от служители на ищеца до обекти на ответника. Тъй
като между двете дружества били установени трайни търговски взаимоотношения,
които по-късно били скрепени с писмен договор, ищеца допускал да бъдат
доставяни стоки, без да бъдат заплащани към момента на получаването им. По тази
причина ответникът натрупал задължения за получени стоки в размер на 6786.42
лева с ДДС, разпределена по процесните фактури. Счита, че е налице хипотезата
на чл. 327, ал.1 от ТЗ, при която получателят на стоките – „Е. 70“ ЕООД, следва
да заплати на доставчика – „Н.-И.-К.“ ЕООД, сумата на дължимата за тях цена. За
продажбата на стоките имали издадени фактури. Твърди, че с оглед запазване на
добрите търговски отношения, неколкократно били правени опити за доброволно
уреждане на спора, но до настоящия момент не било извършено плащане на
дължимите суми, поради което сочи за наличие на правен интерес от водене на
настоящото дело. Твърди, че подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, за което било образувано ч.гр.д. №
498/2017г. по описа на Районен съд-Карлово. С оглед на коректността в
заявлението, посочили и номерата на фактурите, по които имало извършени
частични плащания, а именно: По фактура № **********/31.10.2013г. на стойност
457.09 лева с ДДС, от която претендира сумата от 257.09 лева с ДДС,
представляваща остатък след извършено частично плащане в размер на 200.00 лева
по тази фактура, както и по фактура № **********/30.07.2014г. на стойност 375.52
лева, с ДДС, претендира сумата 175.00 лева с ДДС, представляваща остатък след
извършено частично плащане по тази фактура, в размер на 200.52 лева с ДДС.
Сочи, че частичните плащания били изключени от общия размер на дължимите суми
по фактури. Т.е., от общата дължима сума в размер на 6786.42 лева била
приспадната сумата от 400.52 лева с ДДС. Така била формирана цената на
настоящия иск от 6385.90 лева с ДДС, която съответствала на претендираното със
заявлението по чл. 410 от ГПК. В указания на длъжника срок, същият направил
възражение, с което вземането на „Н.” ЕООД било оспорено. Във възражението не
била посочена никаква обосновка. Същото било направено бланкетно, само с
посочване, че сумата не била дължима от ответника. Не били представени
доказателства за извършените плащания.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 6385.90 лева, по фактури, както следва:
№
**********/20.08.2013г. на стойност 420.44 лева с ДДС;
№ **********/22.08.2013г.
на стойност 276.01 лева с ДДС;
№
**********/24.08.2013г. на стойност 256.00 лева с ДДС;
№
**********/27.08.2013г. на стойност 102.74 лева с ДДС;
№
**********/29.08.2013г. на стойност 106.56 лева с ДДС;
№
**********/31.08.2013г. на стойност 395.51 лева с ДДС;
№
**********/31.10.2013г. на стойност 457.09 лева с ДДС, претендира за сумата от
257.09 лева, с ДДС, представляваща остатък след извършено частично плащане по
тази фактура, в размер на 200.00 лева с ДДС;
№
**********/07.11.2013г. на стойност 253.82 лева с ДДС;
№
**********/09.11.2013г. на стойност 232.00 лева с ДДС;
№
**********/12.11.2013г. на стойност 113.83 лева с ДДС;
№
**********/14.11.2013г. на стойност 82.08 лева с ДДС;
№
**********/21.11.2013г. на стойност 293.50 лева с ДДС;
№ **********/26.11.2013г.
на стойност 467.59 лева с ДДС;
№
**********/28.11.2013г. на стойност 138.97 лева с ДДС;
№
**********/02.12.2013г. на стойност 36.30 лева с Д ДС;
№
**********/29.07.2014г.на стойност 278.48 лева с ДДС;
№
**********/30.07.2014г. на стойност 375.52 лева с ДДС, претендира за сумата
175.00 лева с ДДС, представляваща остатък след извършено частично плащане по
тази фактура, в размер на 200.52 лева с ДДС;
№
**********/07.08.2014г. на стойност 330.96 лева с ДДС;
№
**********/08.08.2014г. на стойност 217.10 лева с ДДС;
№
**********/11.08.2014г. на стойност 78.31 лева с ДДС;
№
**********/15.08.2014г. на стойност 409.92 лева с ДДС;
№
**********/15.08.2014г. на стойност 346.37 лева с ДДС;
№
**********/20.08.2014г. на стойност 339.97 лева с ДДС;
№ **********/20.08.2014г.
на стойност 33.26 лева с ДДС;
№
**********/21.08.2014г. на стойност 175.78 лева с ДДС;
№
**********/21.08.2014г. на стойност 71.40 лева с ДДС;
№
**********/25.08.2014г. на стойност 145.04 лева с ДДС;
№
**********/29.08.2014г. на стойност 80.26 лева с ДДС;
№
**********/29.08.2014г. на стойност 99.22 лева с ДДС;
№
**********/06.10.2014г. на стойност 172.39 лева с ДДС, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, по което
е образувано ч.гр.д. № 498/2017г. по описа на РС-Карлово до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - „Е.7.“
ЕООД *** намира предявения иск за процесуално допустим, но по същество
неоснователен. Ищецът претендирал за получени от дружеството му стоки, които не
били заплатени. Приложени били фактури за удостоверяване на задължението.
Намира, че фактурите не отговаряли на счетоводните изисквания, а именно -
фактура № ********** от 22.08.2013г., № ********** от 24.08.2013г. и **********
от 27.08.2013г. Същите, освен че били с ЕИК, който не отговаря па ЕИК на
дружеството му, но под графа получател били подписани с подпис, който не бил познат за него. Всъщност всички
представени фактури, освен фактури № ********** от 27.08.2013г., № **********
от 07.11.2013г., № ********** от 02.12.2013г., № ********** от 29.07.2013г. и №
********** от 15.08.2014г. били подписани под графа получател с подпис не
известен за него, а на фактура № **********/06.10.2014г. липсвало какъвто и да
е подпис под графа получател, поради което оспорва тяхната истинност. По
отношение на фактури издадени от дата 22.08.2013г. до дата 30.07.2014г. и ако
същите съответстват на счетоводните изисквания, на основание чл. 111, ал. 1, б.
„в” от ЗЗД, възразява, като се позовава, че вземанията по същите били погасени
по давност. Претендира за направените по делото разноски.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Установява се
от приложеното частно гражданско дело № 498/2017г. на КрлРС, че същото е
образувано на 13.04.2017г. и е издадена Заповед № 393 от 05.05.2017г. за
изпълнение на парично задължение по реда на член 410 и сл. от ГПК, като е
разпоредено длъжникът – „Е.7.“ ЕООД *** да заплати на кредитора - „Н.“ ЕООД ***
сумата от 6 385.90 лева, представляваща главница от неизплатени фактури,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумите – 127.72 лева, представляваща държавна такса и 650.00 лева,
представляваща адвокатски хонорар.
От материалите
по приложеното частно гражданско дело се установява, че в двуседмичния срок от
получаване на издадената заповед е постъпило възражение срещу същата от
длъжника - „Е.7.“ ЕООД ***, като
в дадения от съда срок е образувано настоящото дело.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал до разпит свидетел, осигурен от ищцовото
дружество. Свидетелят – Д.М.А.работи на длъжността - „Началник склад“ при
ищцовото дружество от 11 години. Твърди, че преди това работел като търговски
представител на ищеца в карловския район за периода от началото на 2013г. до
края на 2014г. Познавал ответното дружество. Ищцовото дружество извършвало
продажба на стоки на ответника. Като търговски представител приемал заявки от клиентите
и след това същите се изпълнявали. В началото клиентите идвали в склада, но
когато си разширили дейността, започнали да карат заявените неща на място.
Твърди, че минавал, вземал заявката и на следващия ден същата се изпълнявала.
При предаването на стоките, предавали документи - фактури. Фактурите ги
подписвал собственикът Д.. Ако него го нямало, магазинерката при получаване на
стоката, ако имало пари, пишел: „платено“ – сумата, която плащат, съответно -
„неплатено“, когато нямат пари. Известно му било, че ответното дружество имало
задължения към ищцовото дружество за периода, в който бил търговски
представител. Не помни точно като сума, но мисли, че същата била над 4000 лева.
По делото са
представени процесните фактури, както следва: № **********/20.08.2013г. на
стойност 420.44 лева; № **********/22.08.2013г. на стойност 276.01 лева; №
**********/24.08.2013г. на стойност 256.00 лева; № **********/27.08.2013г. на
стойност 102.74 лева; № **********/29.08.2013г. на стойност 106.56 лева; №
**********/31.08.2013г. на стойност 395.51 лева; № **********/31.10.2013г. на
стойност 457.09 лева; № **********/07.11.2013г. на стойност 253.82 лева; №
**********/09.11.2013г. на стойност 232.00 лева; № **********/12.11.2013г. на
стойност 113.83 лева; № **********/14.11.2013г. на стойност 82.08 лева; №
**********/21.11.2013г. на стойност 293.50 лева; № **********/26.11.2013г. на
стойност 467.59 лева; № **********/28.11.2013г. на стойност 138.97 лева; №
**********/02.12.2013г. на стойност 36.30 лева; № **********/29.07.2014г.на
стойност 278.48 лева; № **********/30.07.2014г. на стойност 375.52 лева; №
**********/07.08.2014г. на стойност 330.96 лева; № **********/08.08.2014г. на
стойност 217.10 лева; № **********/11.08.2014г. на стойност 78.31 лева; №
**********/15.08.2014г. на стойност 409.92 лева; № **********/15.08.2014г. на
стойност 346.37 лева; № **********/20.08.2014г. на стойност 339.97 лева; №
**********/20.08.2014г. на стойност 33.26 лева; № **********/21.08.2014г. на
стойност 175.78 лева; № **********/21.08.2014г. на стойност 71.40 лева; №
**********/25.08.2014г. на стойност 145.04 лева; № **********/29.08.2014г. на
стойност 80.26 лева; № **********/29.08.2014г. на стойност 99.22 лева и №
**********/06.10.2014г. на стойност 172.39 лева. Всички суми са с начислено
ДДС.
По делото е
изслушано основно и допълнителни заключения на вещото лице Р.М. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът го възприема като обективно,
компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно приетото заключение, на база
счетоводни данни, сумата по главниците по фактури претендирани от „Н.” ЕООД към
„Е.7.“ ЕООД е в общ размер на 6385.90 лева и е изчислена правилно от ищцовото
дружество. Претенциите на „Н.” ЕООД към „Е.7.“ ЕООД, свързани с главницата на
процесните фактури по счетоводни данни са в общ размер на 6385.90 лева.
Процесните
фактури са посочени в Дневниците за продажби за съответните данъчни периоди при
„Н.” ЕООД. По фактура № **********/31.10.2013г. е отразено касово плащане в
размер 200.00 лева, а по фактура № **********/30.07.2014г. е отразено касово
плащане в размер 200.52 лева. Процесните фактури са посочени в сметка 411
„Вземания от клиенти“ при „Н.” ЕООД. Вземането възлиза в общ размер на 6385.90
лева.
Съгласно
заключението на вещото лице, осчетоводяване при „Е.7.“ ЕООД е както следва:
Фактури на обща стойност 1164.04 лева с ДДС не са осчетоводени в „Е.7.“
ЕООД. В „Е.7.“ ЕООД има отразени две
плащания в общ размер на 960.08 лева - на 03.09.2013 на стойност 600.08 лева и
на 20.08.2013 на стойност 360.00 лева. В
„Е.7.“ ЕООД е осчетоводено задължение в размер на 4389.40 лева.
Във връзка със
заключението на вещото лице, ищцовото дружество е представило две фактури -
фактура № ********** от 04.07.2013г. на стойност 360.00 лева с ДДКС и фактура №
********** от 12.07.2013г. на стойност 600.08 лева с ДДС. Представените
фактури не са предмет на настоящото дело
и представляват платени суми от ответника за различен период, извън процесния,
но са отразени в заключението на вещото лице като осчетоводени документи при
ответното дружество.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани в процеса.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът, прави следните изводи от
правна страна:
Процесуалният
представител на ответника е направил възражение, че вземанията от дата
22.08.2013г. до дата 30.07.2014г. са погасени по
давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, давностният срок за тези вземания е
петгодишен. По отношение на задължението по първата фактура от посочения период
- № **********/20.08.2013г., съдът намира, че погасителната 5-годишна давност е
следвало да изтече на 20.08.2018г., а по последната фактура от периода - №
**********/29.07.2014г., погасителната 5-годишна давност е следвало да изтече
на 29.07.2019г. Тъй като искът е предявен преди това- на 12.04.2017г. давността
е била прекъсната, съответно не е изтекла и задължението по тези фактури не е
погасено по давност. Ето защо, възражението на ответника е неоснователно.
Не се спори,
че ответника като възложител е получил от ищеца договорените стоки, за което са
издадени процесните фактури. От приетото заключение на вещото лице се установи
твърдението на ищеца, че по отношение на две от тях е извършено частично
плащане, а именно – по № **********/31.10.2013г. на стойност 457.09 лева с ДДС
е извършено частично плащане в размер на 200.00 лева и №
**********/30.07.2014г. на стойност 375.52 лева с ДДС е извършено частично
плащане в размер на 200.52 лева. След отчитане на извършените две частични
плащания, общата стойност на неизплатените задължения по издадените фактури
възлиза на 6385.90 лева.
Безспорно от
доказателствата по делото се установи, че към датата на образуване на
заповедното производство – 12.04.2017г., сумата за доставените стоки не е заплатена
от ответника на ищцовото дружество. Т.е. не са ангажирани доказателства,
ответникът да е погасил задължението си в уговорените срокове. Установено е, че
за него е възникнало задължение да плати на възложителя въз основа на сключения
договор за доставка на стоки и издадените фактури.
Ето защо,
съдът намира, че искът за сумата от 6385.90 лева, с включено ДДС е доказан по
основание и размер, тъй като издадените фактури са подписана от представител на
ответника, което означава, че същите са приети без възражения. Фактурата по
своята същност представлява частен свидетелстващ документ, установяващ
неблагоприятни за получателя факти и притежаващ материална доказателствена
сила. В тази връзка, в случай, че ответника възразява, че съдържанието на
фактурата не отговаря на реално доставеното, то следваше да докаже това си
възражение. Такова доказване не бе проведено,
като не се събраха никакви доказателства в тази насока.
С подписването
на фактурата ответникът е приел извършената доставка, т.е. изпълнението на
възложената работа и не се е противопоставил на същата своевременно. Освен
това, с подписвайки фактурата, ответникът се е съгласил със задължението,
отразено във фактурата за посочената в нея сума. Няма значение дали процесната
фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника. Осчетоводяването по
своята същност представлява счетоводна операция и не може да е доказателство за
възражение или неприемане на извършената по договора и отразена във фактурата
дейност. Съгласно практиката на ВКС, фактурите
могат да бъдат приети като доказателство за възникнало договорно правоотношение
между страните, доколкото в самите фактури фигурира описание на извършената
работа, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място
на издаване. Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на
дружество представлява признание на задължението. Но обратното не означава
оспорване на наличието на задължението.
Ответникът,
върху когото лежи доказателствената тежест, не ангажира доказателства да е
извършил плащане на суми по издадените от ищеца фактури във връзка с
доставените му стоки. Предвид констатираното, предявения иск е
основателен, като следва да се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата, предмет на издадената заповед за изпълнение.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ищецът
претендира разноски за производството пред настоящата инстанция и такива му се
следват с оглед обстоятелството изхода на процеса в пълен размер на 927.72
лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Направено е
искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното
производство в размер на 777.72 лева и в този размер съдът уважава искането.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е.7.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Управителя - Д.Я.Я. ДЪЛЖИ на „Н.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Николай Георгиев Дюлгеров сумата от 6
385.90 (шест
хиляди триста осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща
задължение по издадени фактури за извършена доставка на стоки с включено ДДС, както
следва:
№
**********/20.08.2013г. на стойност 420.44 лева;
№
**********/22.08.2013г. на стойност 276.01 лева;
№
**********/24.08.2013г. на стойност 256.00 лева;
№
**********/27.08.2013г. на стойност 102.74 лева;
№
**********/29.08.2013г. на стойност 106.56 лева;
№
**********/31.08.2013г. на стойност 395.51 лева;
№
**********/31.10.2013г. на стойност 457.09 лева, от която след извършено
плащане са дължими 257.09 лева;
№
**********/07.11.2013г. на стойност 253.82 лева;
№
**********/09.11.2013г. на стойност 232.00 лева;
№
**********/12.11.2013г. на стойност 113.83 лева;
№
**********/14.11.2013г. на стойност 82.08 лева;
№
**********/21.11.2013г. на стойност 293.50 лева;
№
**********/26.11.2013г. на стойност 467.59 лева;
№
**********/28.11.2013г. на стойност 138.97 лева;
№
**********/02.12.2013г. на стойност 36.30 лева;
№
**********/29.07.2014г.на стойност 278.48 лева;
№
**********/30.07.2014г. на стойност 375.52 лева, от която след извършено
плащане са дължими 175.00 лева;
№
**********/07.08.2014г. на стойност 330.96 лева;
№
**********/08.08.2014г. на стойност 217.10 лева;
№
**********/11.08.2014г. на стойност 78.31 лева;
№
**********/15.08.2014г. на стойност 409.92 лева;
№
**********/15.08.2014г. на стойност 346.37 лева;
№ **********/20.08.2014г.
на стойност 339.97 лева;
№
**********/20.08.2014г. на стойност 33.26 лева;
№
**********/21.08.2014г. на стойност 175.78 лева;
№
**********/21.08.2014г. на стойност 71.40 лева;
№
**********/25.08.2014г. на стойност 145.04 лева;
№ **********/29.08.2014г.
на стойност 80.26 лева;
№
**********/29.08.2014г. на стойност 99.22 лева и
№
**********/06.10.2014г. на стойност 172.39 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПС – 12.04.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 393 от 05.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по член
410 от ГПК по частно гражданско дело № 498/2017г. по описа на Районен съд
Карлово.
ОСЪЖДА „Е.7.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Управителя - Д.Я.Я. да заплати на „Н.“
ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Николай Георгиев Дюлгеров, разноските направени в исковото производство в
размер на 927.72 лева.
ОСЪЖДА „Е.7.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Управителя - Д.Я.Я. да заплати на „Н.“
ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Николай Георгиев Дюлгеров, разноските, направени по частно гражданско дело № 498/2017г.
по описа на Районен съд Карлово в размер на 777.72 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.