РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Бяла , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на деветнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина И. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина И. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20204510100620 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК
********* против Е. Х. Б., ЕГН ********** с предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК. Ищеца моли съда да постанови решение,по силата на
което да признае за установено по отношение на ответника,че дължи на ищцовото
дружество сумата от 264.71 лв. (двеста шестдесет и четири лева и 71 стотинки) за
обект на потребление заведен с абонатен номер №: ********** с включени
неплатените фактури в размер на 249.48 лв. (двеста четиридесет и девет лева и 48
стотинки), представляваща главница за ел.енергия по фактури издадени в периода
15.05.2019 г. -13.08.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 15.23 лв. (петнадесет лева и 23 стотинки) представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 06.02.2020 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към
същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
Претендира разноските в заповедното и исково производство.
В указания срок ответникът, чрез назначеният му особен представител е
подал отговор,с който оспорва иска с доводи за неговата недопустимост като
твърди ,че изцяло е била изплатена сумата предмет на иска ,ведно с лихвите за
забава.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 135/2020 по описа на БРС, връчена на длъжника по реда
1
на чл.47,ал.5 от ГПК,като заявителя в срока по чл.415 ГПК е предявил иск за
установяване на вземането си,като ИМ е заведена в съда на 10.07.2020г.
Съгласно разпределената доказателствена тежест и на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи
твърденията в исковата молба- че ответникът е негов клиент, че се касае за
действително консумирана и незаплатена от ответника електроенергия, както и да
ангажира доказателства за основанието и размера на всяка от приложените към
ИМ фактури,послужили като основание за издаване на ЗИПЗ в посочения размер.
С молба-уточнение,депозирана на 30.10.2020г. ищцовото дружество
прилага писмени доказателства –извлечение от фактури,видно от които
задълженията на ответника за ел.енергия и лихви са заплатени на 04.08.2020г.
Това обстоятелство – плащането, съгл. чл.235, ал.3 от ГПК, като настъпило
след предявяване на иска следва да бъде взето предвид от съда при постановяване
на решението. Тъй като към момента на приключване на съдебното дирене,
задължението е изпълнено чрез плащане изцяло на дължимата сума, то предявенте
искове относно главното и акцесорното вземане се явяват неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу
нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от
страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия
изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на
понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната
правна сфера. В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на
производство – по делото се установи, че в негова тежест са възникнали
претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да отхвърляне
на иска е извършено в хода на процеса, след подаване на заявлението за издаване
на заповед по чл. 410 ГПК и след подаване на исковата молба- на 04.08.2020г.
Ето защо следва на общо основание да понесе отговорността за направените
от заявителя в заповедното и исковото производство разноски.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършени такива, разноските на ищеца в исковото
производство са за дължима държавна такса за завеждане на делото в размер на 75
лв.,юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и възнаграждение за
особен представител в размер на 300 лв., а в заповедното производство възлизат
2
на сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , район Владислав
Варненчик ,Варна Тауърс –Г,бул.“Владислав Варненчик“№258 , установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на Е. Х. Б., ЕГН **********, че дължи на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ********* сумата от 264.71 лв. (двеста шестдесет и
четири лева и 71 стотинки) за обект на потребление заведен с абонатен номер №:
********** с включени неплатените фактури в размер на 249.48 лв. (двеста
четиридесет и девет лева и 48 стотинки), представляваща главница за ел.енергия
по фактури издадени в периода 15.05.2019 г. -13.08.2019 г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 15.23 лв. (петнадесет лева и 23 стотинки)
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от
падежа й до 06.02.2020 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 32/21.02.2020г. по ч. гр. д. № 135/2020г. по
описа на Районен съд гр.Бяла, като погасен поради плащане в хода на съдебното
производство.
ОСЪЖДА Е. Х. Б., ЕГН ********** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ********* сумата в размер на 475.00лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева /, представляваща направените в исковото производство
съдебни разноски, както и сумата в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски по заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
3