Определение по дело №180/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 161
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20225000500180
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500180 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.122 от ГПК.
Образувано е въз основа на Определение №4017 от 12.04.2022г.,
постановено по гр.дело №1353/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив, с
което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за
подсъдност с Окръжен съд-Пловдив относно родово компетентния съд за
разглеждане на иска по чл.30,ал.1 от ЗН, предявен с искова молба вх.
№19260/31.12.2021г. от ХР. Н. К. срещу В. И. Т..
Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното:

Пред Окръжен съд-Пловдив е подадена искова молба вх.
№19260/31.12.2021г., по която е образувано гр.дело №8/2022г. Посредством
нея е предявен от ХР. Н. К. против В. И. Т. иск с правно основание чл.30,ал.1
от ЗН за намаляване с 1/3 ид.част на извършеното от наследодателя му Ю. Д.
К.а, починала на 10.12.2019г., с Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****,
нот.дело №***/****г. на нотариус Д. К., дарение на недвижими имоти –
апартамент Б** и апаратамент Б** в гр.П., бул.“С. П.“№ **, ет. *, ведно с
принадлежностите им, и за възстановяване на запазената му част от 1/3
1
ид.част от наследството на Ю. Д. К.а, починала на 10.12.2019г. С Определение
№27 от 07.01.2022г. окръжният съд е приел да е налице противоречива
съдебна практика по въпроса дали искът по чл.30,ал.1 от ЗН е оценяем или
неоценяем, като следва да бъде възприето виждането, че искът е неоценяем,
тъй като, когато запазената част е накърнена чрез универсално завещателно
разпореждане, с иска се защитава правото на наследяване, а, когато
накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира наследствена
маса по чл.31 ЗН и да се извърши преценка за размера на правата на
наследника със запазена част, то определянето на стойността на
наследствената маса и стойността на запазената част е въпрос по същество на
спора, а не такъв, касаещ определяне на дължимата за производството
държавна такса, в каквато насока е Определение №600092 от 30.06.2021г. по
ч.гр.дело №1507/2021г. на ВКС, Iг.о., поради което и с оглед липсата на
специално правило в действащия ГПК за определяне на цената на този иск,
той е неоценяем и подсъден на районния съд като първа инстанция по
аргумент за противното от чл.104,т.4 от ГПК и по силата на чл.103 от ГПК, по
които решаващи съображения е прекратил производството по делото и е
изпратил същото по подсъдност на Районен съд-Пловдив.
Пред Районен съд-Пловдив е образувано гр.дело №1353/2022г. С
Разпореждане №2711 от 03.02.2022г. исковата молба е оставена без движение,
включително за представяне на данъчна оценка за имотите. В отговор на
издаденото съдебно удостоверение с писмо вх.№19172/10.03.2022г. на
Община-П. е изпратено удостоверение за данъчната оценка на имотите,
възлизаща за апартамент Б** на 59087лв., за апартамент Б** на 60054,60лв. и
за поземления имот на 32225,30лв., а за собственика на 528,50лв., или общо
на 151366,90лв., а за собственика на 119670,10лв. С Определение №4017 от
12.04.2022г. районният съд е приел, че, според съдебната практика
/Определение №60252 от 07.06.2021г. по гр.дело №1675/2021г. на ВКС, II г.о.;
Определение №336 от 25.06.2019г. по гр.дело №3511/2018г. на ВКС, IIг.о. и
Определение №26 от 02.02.2018г. по гр.дело №5019/2017г. на ВКС, I г.о./,
искът по чл.30,ал.1 от ЗН е оценяем, тъй като с него се защитава имуществено
право и цената му следва да се определи съгласно чл.69,ал.1,т.4 от ГПК като
дробна част от имуществото на наследодателя с размер на дробната част,
съответен на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от
наследството, изчислена по който начин /1/3 от 151366,90лв. = 50455,63лв./,
2
цената на иска да надхвърля както сумата от 50000лв. по т.3 за вещни искове,
така и сумата от 25000лв. по т.4 за граждански искове, съгласно нормата на
чл.104 от ГПК, поради което искът да е родово подсъден на Окръжен съд-
Пловдив, по които решаващи съображения е повдигнал настоящият спор за
подсъдност.

При формиралата се противоречива съдебна практика по въпроса, на
която се е позовал всеки от двата спорещи съда, настоящият състав на
апелативния съд намира, че искът по чл.30,ал.1 от ЗН е оценяем. С него
наследникът с право на запазена част от наследството упражнява
потестативното си право на намаляване на извършени от неговия
наследодател разпоредителни сделки - завещание и/или дарение, за
възстановяване на запазената му част от наследството, което право е с
имуществен характер, тъй като има за последица връщане на разпоредения
имот в наследствената маса и получаване на съответния дял в натура или
парично възмездяване. При това положение предметът на делото има парична
оценка по смисъла на чл.68 от ГПК и доколкото посредством иска по
същество се атакуват извършени от наследодателя сделки, той има
облигационен, а не вещен, характер, независимо от неговите последици,
които биха се отразили на правото на собственост, при което цената му се
определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК – от стойността на договора и
съобразно претендирания размер на намалението, а, когато той има за
предмет вещни права върху имот – в размерите по т.2 от данъчната оценка на
имота. В случая се претендира за намаляване с 1/3 на дарението от
16.05.2018г. на недвижими имоти – два апартамента с принадлежащи им
идеални части от дворното място, в което е построена сградата, в която се
намират. Данъчната оценка на тези имоти е 119670,10лв., а не 151366,90лв.,
както неправилно е приел районният съд, включвайки оценката на цялото
дворно място, вместо припадащата се идеална част от него, при което цената
на иска е 39890,03лв. Същата надвишава сумата от 25000лв. по чл.104,т.4 от
ГПК, доколкото не се касае за вещен иск по чл.104,т.3 от ГПК, поради което
родово компетентен да разгледа иска като първа инстанция е Окръжен съд-
Пловдив.
Предвид изложените мотиви, съдът
3

ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявеният с искова молба вх.
№19260/31.12.2021г., по която е било образувано гр.дело №8/2022г. по описа
на Окръжен съд-Пловдив, от ХР. Н. К. против В. И. Т. иск по чл.30 от ЗН, е
Окръжен съд-Пловдив.
ДА се изпрати делото на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4