№ 987
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120204523 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с
чл. 91, ал. 6 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.
Образувано е по жалба на Т. СТ. К. против Наказателно постановление
№ 02-102/27.09.2021 г. на Началник отдел “Рибарство и контрол” – Черно
море гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ /ГДРК/ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на
жалбоподателя на основание чл. 71, ал. 1 от ЗРА е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от ЗРА, на основание чл. 86 от ЗРА е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 1 от
ЗРА, на основание чл. 86 от ЗРА е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 50, ал. 3 от ЗРА и на
основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата 200 кг.
сребриста каракуда /CGO/, 50 кг. платика /FBМ/ и автомобил марка
„Ситроен“, модел ZX, с рег. № ***. Претендира се отмяна на атакуваното
постановление като неправилно и незаконосъобразно и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му
представител-адвокат поддържат жалбата на изложените в нея основания.
1
Въззиваемата страна се представлява в с. з. от юрисконсулт, който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че е над
минималното.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2021 г., в 10,00 ч., на път 79, посока гр. Средец, служители на
Гранично полицейско управление – Бургас и на Сектор “Рибарство и
контрол” – Бургас извършили съвместна проверка на Т. СТ. К., който
превозвал риба с автомобил марка „Ситроен“, модел ZX, с рег. № ***.
Проверката била по сигнал и приключила със съставянето на АУАН № В
00201008/27.04.2021 г., въз основа на който било издадено процесното НП №
02-102/27.09.2021 г., с което за вменени три нарушения – по чл. 33, ал. 1, чл.
50, ал. 1, т. 2 /в описателната част на НП и т. 1 в диспозитива на НП/ и чл. 50,
ал. 3 от ЗРА, съответно на основания чл. 71, ал.1 и чл. 86 от ЗРА
жалбоподателят бил санкциониран с глоби от по 1 000 лева. С АУАН рибата и
автомобилът са били иззети, а с НП са отнети на основание чл. 90, ал. 1 от
ЗРА в полза на Държавата.
В НП са залегнали констатации, че на 27.04.2021 г., в 10,00 ч., на път
79, посока гр. Средец, Област Бургас, при координати на територията на
бургаския съдебен район, Т. СТ. К. превозвал автомобил марка „Ситроен“,
модел ZX, с рег. № ***, риба в прясно състояние от вида сребриста каракуда
/CGO/ 200 кг., разположени в 4 бр. касетки и платика /FBМ/ - 50 кг.,
поставени в една касетка, през периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА,
установена със Заповед № РД 09-385/13.04.2021 г. на МЗХГ –
административно нарушение, квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от ЗРА.
Констатирано е още, че лицето не представя регистрация по реда на чл. 55 от
ЗХ – нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗРА и не представя копие от
декларация за произход или документ за превоз – нарушение по чл. 50, ал. 3
от ЗРА.
Разпитаните свидетели – участници в проверката и в съставянето на
АУАН, потвърждават констатациите по акта.
2
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
05.10.2021 г. с писмо с известие за доставяне, а жалбата е депозирана на
07.10.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество същата се явява основателна.
АУАН е съставен от инспектор в Сектор „Рибарство и контрол“ на
обслужвана територия в гр. Бургас, а НП е издадено от компетентен орган –
от Началник отдел “Рибарство и контрол” – Черно море гр. Бургас към ГДРК
при ИАРА, в съответствие с разпореденото овластяване по т. 1 и т. 2 на
Заповед № РД 09-131/16.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и
горите, издадена на основание регламентиращите компетентността на
актосъставителите и на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 91, ал.
1 и ал. 4 от ЗРА. Административно-наказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок.
В обстоятелствената част на наказателното постановление, по повод на
която жалбоподателят е санкциониран за това, че превозваната риба не е била
придружена с декларация за произход и с документ за превоз, няма дадено
описание на соченото нарушение в рамките и съобразно изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Административно-наказателната разпоредба на чл. 86,
ал. 1 от ЗРА предвижда наказание глоба или имуществена санкция в размер
от 1 000 до 2 000 лева за лице, което превозва риба, други водни организми и
продукти от тях в нарушение на чл. 50 от ЗРА. Разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от
ЗРА съдържа задължение при превоз на продукти от риболов, същите да се
придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз
съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4 от с. з. Чл. 46, ал. 4 от ЗРА
препраща към условията и реда за осъществяване на първа продажба на
продукти от риболов, определени с наредба на министъра на земеделието,
храните и горите. Т. е. нормата на чл. 50, ал. 3 от ЗРА има отпращащ
характер, тъй като съдържа препращаща диспозиция към изискванията за
съпровождащите превозваната риба документи, регламентирани в Наредба №
3
4 от 13.01.2006 г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на
риба и други водни организми /отм. ДВ. бр.103 от 10 Декември 2021г./.
Наказващият орган не е ангажирал никакви доказателства, че в случая се
касае до риба, предназначена за осъществяване на първа продажба по смисъла
на чл. 2 от Наредба № 4/13.01.2006 г., така, че да може да се прецени дали е
дължимо наличието на документите, посочени в разпоредбата на чл. 50, ал. 3
ЗРА, така както са детайлизирини в Наредбата – чл. 2, ал. 1 гласи „Първа
продажба на продукти от риболов е продажбата на жива, прясна, охладена,
замразена или подложена на първична преработка на плавателен съд или в
предприятие на брега риба и други водни организми, които се предлагат на
пазара за първи път след улова.“ Когато разпоредбата, която се твърди, че е
нарушена, е от вида на посочената – бланкетна, следва при описание на
нарушението да се посочат и фактите, които са елемент от фактическия
състав на нормата, към която се препраща. Без да е налице точното посочване
в наказателното постановление на изискуемия документ и основанието за
съставянето му, и да се предполага какво е имал предвид при издаването му
административно-наказващият орган, се възпрепятства извършването на
съдебния контрол. В описателните части на АУАН и НП съвсем общо е
посочено “декларация за произход или документ за превоз”, като
разпоредбите на чл. 46 от ЗРА регламентират задължения за регистрация на
центровете за първа продажба на продукти от риболов и купувачите. И
свидетелите – участници при установяване на нарушението, не успяха да
разяснят за какви конкретни документи се касае, като посочват схематично
фактите така, както са изложени и в наказателното постановление.
Изложеното на самостоятелно основание води до извод, че след като
нарушението не може да бъде индивидуализирано за нуждите на
производството съгласно изискванията на закона, включително да бъде
подведено под съотносимата правна норма, то и наказателното постановление
в тази част следва да бъде отменено поради липсата на съществени
реквизити. Същото важи и за описанието на нарушението по чл. 50, ал. 1 от
ЗРА. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА съдържа задължение
превозът на риба да се извършва със специализирани транспортни средства –
т. 1 лицензирани по реда на чл. 165 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност – при превоз на жива риба и т. 2. регистрирани по реда на чл. 55 от
Закона за храните – в останалите случаи. Чл. 165 от ЗВМД урежда реда за
4
получаване на лиценз за превоз на жива риба, а чл. 55 от ЗХ урежда реда за
издаване на удостоверение за регистрация на транспортно средство,
специализирано за превоз на определени храни. В случая, обстоятелствената
част на наказателното постановление е неясна относно нарушението, за което
описано, че жалбоподателят превозва риба с автомобил, непритежаващ
регистрация по чл. 55 от ЗХ, като липсва каквато и да е индивидуализация на
необходимия съпровождащ транспортното средство документ. Точки 1 и 2 от
посочената в НП норма на чл. 50, ал. 1 от ЗРА имат отпращащ характер, тъй
като съдържат препращаща диспозиция към съпровождащите превозното
средство документи – лиценз за транспортиране на жива риба и
удостоверение за регистрацията му при транспортиране на замразена риба,
издавани по реда на ЗВМД и ЗХ. Когато разпоредбата, която се твърди, че е
нарушена, е от вида на посочената – бланкетна, следва при описание на
нарушението да се посочат и фактите, които са елемент от фактическия
състав на нормата, към която се препраща. Без да е налице точното посочване
в наказателното постановление на изискуемия документ и да се предполага
какво е имал предвид при издаването му административно-наказващият
орган, се възпрепятства извършването на съдебния контрол. В обобщение,
приложените с наказателното постановление разпоредби на чл. 50 от ЗРА са
такива с бланкетен характер. Последното обстоятелство задължава
наказващия орган да посочи какви именно документи са били изискуеми в
случая и какви не са представени. От друга страна, в наказателното
постановление не е описано, че лицето е санкционирано за това, че извършва
превоз със специализирано транспортно средство, в който случай се изискват
съответните документи. Допуснатите в хода на административно-
наказателната процедура нарушения на процесуалните правила по
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление относно
техните реквизити са неотстраними в съдебната фаза по обжалване на НП
пороци, поради което са от категорията на съществените и обуславят отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Извън гореизложеното, настоящата инстанция намира по същество, че
установената по делото фактическа обстановка не съответства на състав на
административни нарушения, предвидени в нормата на чл. 86, вр. чл. 50, ал.
1, т. 1 и т. 2, и ал. 3 от ЗРА. Събраните по делото доказателства също не
установяват факта на извършените две нарушения от гледна точка на тяхната
5
правна квалификация. Изискванията за съпровождащите превоза на продукти
от риболов документи, поставени с нормата на чл. 50 от ЗРА, са
задължителни при осъществяване на рибностопанска дейност по смисъла на
т. 24 от §1 от ДР на ЗРА. Такива са дейностите, свързани със стопанския
риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с
риба и други водни организми. В частност ал. 3 на чл. 50 е относима към
лицата, които осъществяват стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 от ДР
на ЗРА. Нарушителят е санкциониран за липса на документи при превоз на
продукти от стопански риболов, т. е. с цел стопанска дейност и реализиране
на доход, без наказващият орган да докаже, че същият е задължен да има
такива документи. Следва да се има предвид систематичното място на
нормата на чл. 50 от ЗРА в гл. V – „Търговия и превоз на риба и други водни
организми”, която глава от закона несъмнено има отношение към стопанския
риболов. Субект на административно-наказателна отговорност по чл. 50 от
ЗРА е не всяко лице, а само такова, което се занимава с търговия и превоз на
риба и други водни организми. Цитираните в нормата на чл. 50, ал. 1 – 4 от
ЗРА документи се изискват само при търговия и превоз на риба, поради което
субект на административно-наказателна отговорност по 86, вр. чл. 50 от ЗРА
в четирите му хипотези може да бъде само лице, което се занимава с търговия
и превоз на риба. Предвид обстоятелството, че от събраните доказателства
изобщо не можа да се установи, че се касае за рибностопанска дейност, по
същество трудно може да се поддържа, че жалбоподателят е адресат на
посочената правна норма и че извършените от същия деяния са
съставомерни. Тежестта на доказване в административно-наказателното
производство лежи върху наказващия орган. Изложеното води до отмяна на
издаденото наказателно постановление и като неправилно.
Съдът констатира и липса на детайлно посочване на всички
обстоятелства, които да дадат възможност да се прецени дали действително е
извършено и нарушението по чл. 33, ал. 1 от ЗРА. Съгласно разпоредбата, в
периода на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1 не се допуска
пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми в
живо, прясно и охладено състояние, а според чл. 32, ал. 1 от ЗРА, във водните
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни
организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1.
В приложението са посочени видовете риби по рибностопански обекти и
6
зони, съответно срокът/периодът на забраната. Нито в АУАН, поставил
началото на административно-наказателното производство, нито в
наказателното постановление е посочен периодът на забраната или поне към
кой от класифицираните в приложението видове риби спада превозваната
риба, като съдът само предполага, че се касае за пролетно-лятно
размножаващи се риби, периодът на забраната на чийто улов, респ.
превозване е според надморската височина на рибностопанския обект, от
който е забранено да се улавят. По отношение на забранения период,
наказателното постановление препраща към цитираната в него Заповед № РД
09-385/13.04.2021 г. на МЗХГ, но съдът само може да предполага, че се касае
за т. 4 от която е забранен улов на пролетно-лятно размножаващите се риби
от 15.04.2021 г. до 31.05.2021 г. включително в рибностопанските обекти,
намиращи се до 500 м. надморска височина, тъй като такива обстоятелства
липсват в НП. Тази фактическа недостатъчност дава отражение и върху
възможността на страната да разбере въз основа на какви факти и в какво е
обвинена, така че да е в състояние да се защити по тях.
Казаното по-горе обуславя цялостна отмяна на атакуваното
наказателно постановление, включително и в частта му, в която на основание
чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата 200 кг. сребриста
каракуда /CGO/, 50 кг. платика /FBМ/, т. к. не се установи по безспорен
начин, че същите представляват предмет на нарушение по смисъла на ЗРА.
Цитираната разпоредба на чл. 90, ал. 1 от ЗРА е специална по
отношение на общата разпоредба на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Незаконосъобразно е отнет на осн. чл. 90, ал. 1 от ЗРА, във вр. с чл. 71, ал. 1
от ЗРА. Специалната разпоредба предвижда отнемане в полза на държавата
само на рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и
приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.
МПС в случая е послужило за превоз на риба и не би могло да се
квалифицира като средство, с което е придобита рибата, ако е имал това в
предвид АНО. Отделно от това, от ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява знание на св. С.А. С. – собственик на отнетия
лек автомобил, за действията на жалбоподателя. В тази връзка следва да се
отбележи, че при липса на надлежни доказателства в обратната насока, би се
получил един крайно неблогоприятен и несправедлив резултат, при който
собственикът да бъде лишен от вещ, с която той не е извършил нарушение и
7
за чието извършване не се доказва да е знаел. Липсата на разследване от
страна на административно-наказващия орган по смисъла на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН /в хода на производството по налагане на административно наказание/,
само по себе си е съществено нарушение на административно-
производствените правила. Постановеното с обжалваното НП отнемане в
полза на държавата на МПС, послужило за превозване на рибата – автомобил
марка „Ситроен“, модел ZX, с рег. № ***, също следва да бъде отменено.
Съдът не дължи произнасяне по искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, тъй като не са представени доказателства за сторени
такива, нито е направено искане на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр.
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото е представено само
адвокатско пълномощно, но не и договор за правна помощ, удостоверяващ
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-102/27.09.2021 г. на
Началник отдел “Рибарство и контрол” – Черно море гр. Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ /ГДРК/ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на Т. СТ. К., с ЕГН **********, от
***, на основание чл. 71, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗРА, на
основание чл. 86 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗРА, на основание
чл. 86 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
лева за нарушение на чл. 50, ал. 3 от ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА
са отнети в полза на Държавата 200 кг. сребриста каракуда /CGO/, 50 кг.
платика /FBМ/ и автомобил марка „Ситроен“, модел ZX, с рег. № ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9