Р Е Ш Е Н И Е  № 71

 

гр.Тополовград, 13.12.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и седми ноември  през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: А.А.

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 156 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод предявената искова молба от „А.Б.” ЕАД – г.   чрез пълномощник адв.Д.Ц.,  против  Р.А.Й. *** за сумата 729,94 лв. - неизплатени в срок задължения въз основа на сключени договори между страните за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.  

         Ищецът твърди, че въз основа на сключени между страните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти от 13.10.2015 г. и от 23.09.2016 г., е било извършено изпълнение от страна на дружеството-ищец, но ответникът не е заплатил възникналите задължения в сроковете съгласно договора и общите условия на „А.Б.”ЕАД, предвид на което съществува вземане в размер на 652,75 лева главница, включваща 450,42 лв. неизплатени задължения по фактури, издадени на името на ответницата и начислена неустойка в общ размер 202,33 лв,, както и 77,19 лева лихва за забава изчислена върху сумата от 450,42 лева за периода от 11.12.2016 г. до 29.11.2018 г. От страна на „А.Б.” ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 11/2019 г. по описа на ТгРС. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК при което на заявителя е указано, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок. Във връзка с горното е подадена исковата молба  с която  се  претендира да бъде установено с решение на съда, че ответницата дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, посочени по-горе. Претендират се всички направени по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

         Ответницата призована по реда на чл.47 от ГПК не се явява в съдебно заседание, като на основание чл.47 ал.6 от ГПК й е назначен особен представител, който се явява в съдебно заседание и оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че същите са неоснователни и недоказани, тъй като представените по делото фактури и сметки не са връчени на ответницата и не могат да послужат единствено и само при условията на пълно и главно доказване за установяване на претендираното вземане. Също така твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл.13 от договора за продажба на изплащане от 23.09.2016 г. и е неуведомена неизправната страна за развалянето му. Процесуалният представител на ответницата се позовава и на съдебна практика, като твърди, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД, поради това, че са нарушени добрите нрави и затова не следва да се уважава и иска за претендираната неустойка. С оглед на изложеното процесуалният представител претендира за постановяване на решение, с  което да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

         Между ищеца и ответника са сключени съответно договори, както следва: договор № М4737673 от 13.10.2015 г. и договор № М5328148 от 23.09.2016 г. Договорите са с рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях са предоставяни въз основа на подписани допълнителни индивидуални договори и приложения към същите. Така, към първия рамков договор от 13.10.2015 г. е подписано Приложение № 1, с което е избран тарифен план за телефонен номер *********, като срока за ползване на услугата е 24 месеца и е изтекъл на 13.10.2017 г. Към втория рамков договор е подписано Приложение № 1, с което е избран тарифен план за телефонен номер ******** също със срок от 24 месеца, който е изтекъл на 23.09.2018 г. И с двете приложения, освен тарифните планове са избрани и други услуги, отделно таксувани. Към последният посочен телефонен номер е сключен и договор за продажба на изплащане от 23.09.2016 г., по силата на който на ответницата е прехвърлено правото на собственост върху една или няколко вещи, които тя е следвало да заплати разсрочено за срок от 23 месеца, при определени месечни вноски. Въз основа на всички подписани договори са издадени фактури, приложени по делото, сумите по които не са били заплатени от ответника и видно от тези фактури се получава сума общо в размер на 450,42 лв. Към делото са приложени и сметки, съответно от 04.05.2017 г. и от 19.05.2017 г., от които е видно че на ответницата са начислени и неустойки, предвид едностранно прекратяване от страна на ищеца на всички сключени договори, съгласно т.40.ж във връзка с т.54.1 от общите условия и предвид уговореното в приложенията към рамковите договори. Видно от посочените сметки начислените неустойки възлизат в общ размер на 202,33 лв., който размер се получава сумирано от сметката за 83,35 лв., от сметката за 59,97 лв. и от сметката за 59,01 лв.

           От страна на „А.Б.” ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 11/2019 г. по описа на ТгРС. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК при което на заявителя е указано, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок. В законоустановения едномесечен срок е подаден настоящият иск от заявителя. 

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.

 От материалите по ч.гр.д. № 11/2019 г. е видно, че предявеният иск е допустим, тъй като е подаден в законния едномесечен срок и са спазени всички законни изисквания за неговото редовно разглеждане.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно сключено договорно правоотношение по договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, които договори са породили съответна валидна правно-облигационна връзка. 

По силата на това валидно сключено договорно правоотношение  ответника дължи претендираните суми, посочени в исковата молба.   

За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо вземането на ищеца по сключените договори е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните положителни предпоставки: наличие на валидно сключено договорно правоотношение между страните; доказан размер на задължението; възникване на изискуемост на последното и спазена законова процедура за издаване на заповед за изпълнение  срещу длъжника преди изтичане на давностния срок. В случая съдът намира, че всички тези положителни предпоставки са налице и те са доказани от ищеца по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства.  

         Съгласно сключените договори между страните и издадените въз основа на тях  фактури, ответницата не е изплатила визираните в тях суми, общо в размер на 450,42 лв. Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане в посочения размер.  

         Съдът не възприема възражението на процесуалният представител на ответницата, че издадените и приложени по делото фактури не могат да бъдат доказателство при условията на пълно и главно доказване за наличие на вземането, след като не са връчени на ответницата. Видно от приложените общи условия, с които ответницата се е съгласила полагайки подписа си - т.26.4, т.26.5 и т.26.6 заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни фактури, които се издават на името на абоната, който се уведомява още при сключването на договора за таксуващият период, за който ще му бъде издавана фактурата и съответно не получаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми по тях. Това изрично е записано в т.25.4 от общите условия. Съгласно следващите посочени точки ищецът предоставя 15-дневен срок след издаване на фактурата на абоната за плащане на посочената във фактурата сума. През този период от време вземането се явява ликвидно, а след изтичане на този срок, вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. Освен това, в т.26.6 от общите условия е дадена възможност на абонатите в 6-месечен срок от датата на издаване на фактурата да оспорят съответно месечните си сметки, като оспорването също не освобождава абоната от задължението за плащане. По делото не се представиха никакви доказателства, от които да е видно, че ответницата е оспорила в дадения срок месечните си сметки и дори 6-месечния срок, не само краткия 15-дневен е изтекъл много преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Поради което, съдът счита, че издадените фактури са достатъчни писмени доказателства за да се направи извода, че вземането по тях съществува и сумите се дължат от ответницата. Безспорно е доказан и техния размер, сумите по процесните фактури – 450,42 лв.

         Относно начислените неустойки по представените сметки от 04.05.2017 г., 19.05.2017 г., съдът счита, че и те са правилно начислени и доказани както по основание, така и по размер. Съгласно т.40.ж във връзка т.54.1 от общите условия, както и съгласно чл.12.3 от договорите за продажба на изплащане при неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставените услуги и продукти, а дори при договорите за продажба при неплащане в срок на две последователни месечни срок, ищецът има право едностранно да прекрати договорите и те се считат за прекратени от момента на издаване на фактурата за плащане. В случая, поради неизпълнение ищцовото дружество е прекратило едностранно сключените договори с ответницата и в тази връзка са начислени претендираните неустойки по горецитаните сметки. Видно от приложените сметки общата сума на начислените неустойки е в размер на 202,33 лв. Прибавена към главницата по издадените фактури се получава сумата 652,75 лв., каквато и се претендира в исковата молба.

         Съдът не възприема възражението на процесуалния представител на ответницата, че уговорката за неустойка, съгласно съдебната практика е нищожна, поради нарушаване на добрите нрави. Действително, съгласно установената съдебна практика – ТР № 1/15.06.2019 г. по т.д.№1/2009 г. на ОС на ТК на ВКС, ТР № 110/21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г. на ВКС и др. при предсрочно прекратяване на договори се приема, че уговорката за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД тогава, когато последната е несправедлива и нейният размер не е в съотношение с очакваните от неизпълнението, респективно прекратяването на договора вреди и последната излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и съответно създава условия за неоснователно обогатяване на страната по договора, нарушавайки принципа за справедливост. Но с оглед установената съдебна практика, това дали уговорената неустойка е нищожна поради нарушаване на добрите нрави се преценява конкретно за всеки конкретен казус, на база събраните по делото доказателства. В случая, съдът намира, че начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договорите не нарушава добрите нрави, тъй като с оглед събраните доказателства, следва да се приеме, че нейният размер не е несъответен на очакваните от неизпълнението вреди и не се излиза извън рамките на присъщите й функции. Размерът на начислената неустойка не е за целия оставащ срок на предсрочно прекратения договор, за да се приеме, че създава условия за неоснователно обогатяване на ищеца и нарушава принципа за справедливост, а е уговорен максималният размер – трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите, съгласно подписано споразумение между оператора и Комисията за защита на потребителите. При изготвянето и подписването на това споразумение съдът се е съобразил с изискването на закона, а именно: последното да не противоречи на закона и добрите нрави, и затова го е одобрил. Начислената на ответницата неустойка, предмет на настоящото дело е в рамките на подписаното споразумение и не може да се приеме, че противоречи на добрите нрави.

         При този изход на делото, след като е установено и доказано, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията, основателен и доказан се явява и иска по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава в общ размер на 77,19 лв.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в общ размер на 377,20 лв., съгласно приложен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК по настоящото производство, както и 26,00 лв. разноски от заповедното производство.  

          Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „А.Б.” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* ПРОТИВ Р.А.Й. *** с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца изпълнение на парично задължение, както следва: 652,75 лв./шестстотин петдесет и два лв. и 75 ст./, неизплатени в срок  задължения по договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 77,19 лв. /седемдесет и седем лв. и 19 ст./, съставляваща лихва за забава, изчислена върху сумата от 450,42 лв., за периода от 11.12.2016 г. до 29.11.2018 г.

ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца сумата 377,20 лв. /триста седемдесет и седем лв. и 20 ст./ -  разноски по делото по настоящото производство и 26,00 лв. /двадесет и шест лева/ разноски по заповедното производство.  

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: