РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Смолян, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200565 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Л. Т., с ЕГН: **********, с адрес: *,
депозирана чрез процесуалния представител - адв. * от САК, със съдебен
адрес: * против Наказателно постановление № 22-1862-000120 от
01.09.2022г., издадено от началника на * – гр. Смолян, с което на
жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и чл. 53 ЗАНН, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право на управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят – В. Т., чрез процесуалния си представител, намира
издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага съображения, че не бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията на МПС. Сочи, че липсата на знание за
прекратената регистрация води до липса на субективния елемент на
процесното деяние. Моли настоящия съдебен състав да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и да
му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят – В. Т.,
редовно призован – не се явява. Същият депозира писмено становище, в което
излага, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли делото да
бъде разгледано в негово отсъствие.
1
Ответникът по жалбата – Началник на * – гр. Смолян, редовно призован
– не се явява. Представлява се от юрисконсулт *, който поддържа становище
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
заплатеното от страна на жалбоподателя адвокатското възнаграждение.
* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.06.2022г., около 20.00 ч, жалбоподателят В. Т. управлявал лек
автомобил с марка и модел „*“, с рег. № *, на път Ш-868, км.14+290. При
разклона за с. * и гр. Рудозем, обл. Смолян, лекият автомобил, управляван от
жалбоподателя, бил спрян за проверка от служители на * – гр. Смолян
/свидетелите Д. Р. и Д. Й./. След направена справка в ОДЧ, свидетелите Р. и
Й. установили, че автомобилът, управляван от жалбоподателя Т. е със
служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано
от 31.05.2022 г., поради липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. В хода на извършената проверка било установено, че лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя, е собственост на лицето * * * от гр.
София. По повод извършеното административно нарушение, на
жалбоподателя В. Т. бил съставен АУАН серия АД № 384551/02.06.2022г. за
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 във вр. с чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В Районна прокуратура – гр. Смолян била образувана прокурорска
преписка, с оглед евентуалното наличие на данни за извършено престъпление
по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. След извършена проверка, с Постановление
на РП - Смолян от 22.07.2022г. било отказано образуване на досъдебно
производство, поради липса на субективната страна на престъплението по чл.
345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Преписката била изпратена на началника на * – гр. Смолян, като на
01.09.2022г. същият издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя В. Т.
административно наказания "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал. 1
от ЗДвП.
От писмо с рег. № 4332р-34713/27.06.2022г. по описа на Отдел „*“ при
СДВР се установява, че регистрацията на лек автомобил „*“, с рег. № *,
собственост на * * * е прекратена на 31.05.2022г., поради липса на сключена
валидна задължителна застраховка „ГО“, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП,
при уведомление от ГФ за липса на застраховка "Гражданска отговорност".
Така възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от
страните, а и същата се установява по несъмнен и безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства– показанията на
свидетелите Д. Р. и Д. Й., които съдът кредитира като обективни, логични и
последователни, както и приложените към делото писмени доказателства -
2
***
Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз
основа на същите.
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е основателна поради следното:
На жалбоподателя В. Т. е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба
предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
нарушение на тази разпоредба административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер.
В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено, че на
02.06.2022г., около 20.00ч., жалбоподателят В. Т. управлявал лек автомобил с
марка и модел „*“, с рег. № *, собственост на трето лице /* * */, на път Ш-868,
км.14+290, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по
служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката,
извършена от страна на свидетелите Д. Р. и Д. *, превозното средство,
управлявано от жалбоподателя Т., не е било регистрирано по съответния ред,
макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на
автомобила е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от КЗ (за липса на сключена задължителна застраховка).
Изложеното сочи, че в случая са налице всички елементи от
обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се
приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то
трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен
извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управляваният от него лек автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал
горепосоченото МПС, но не се ангажираха доказателства същият да е бил
уведомен, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от дата
3
31.05.2022г.
С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни
табели, съдът намира, че жалбоподателят В. Т. не е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното действие по управление на
лекия автомобил, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно.
По делото е установено, че АНО не е изискал по реда на чл. 143, ал. 11
ЗДвП регистрационните табели на автомобила, управляван от жалбоподателя.
При това положение и при установено неизпълнение на законовите
задължения от страна на наказващия орган, каквото е налице в случая, не
следва да се търси административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то
липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил
деянието виновно - да е знаел или предполагал, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че нарушението по чл. 140,
ал. 1 изр. 1 от ЗДвП е възможно да бъде извършено само при форма на вината
пряк умисъл – само след като собственикът е уведомен за дерегистрацията на
пътното превозно средство, лично е премахнал регистрационните му табели,
за да ги предаде на контролните органи и въпреки това продължи да
управлява ППС, респективно – след като е доказано по несъмнен начин от
АНО, че водачът – несобственик е знаел тези обстоятелства. Поради
изложеното, възражението на процесуалния представител на ответника по
жалбата за съставомерност на нарушението и при форма на вината
непредпазливост не могат да бъдат споделени.
Не може да бъде удовлетворено и алтернативното искане на ответника
по жалбата за преквалификация на извършеното деяние и субсумирането му
под нормата на чл. 638, ал. 1, във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
Действително, съгласно задължителната за съдилищата практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС,
постановено по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай обаче, не се касае за
осъществено различно административно нарушение от това, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, което да налага и
преквалификация на деянието с приложение на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, а се касае за субективна
несъставомерност на осъщественото от жалбоподателя деяние. Ето защо,
ирелевантна е възможността за преквалификация на деянието, доколкото
4
административното нарушение по чл. 638, ал. 1, във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането също изисква наличие на виновно поведение от
страна на жалбоподателя, каквото настоящият съдебен състав приема, че
липсва.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените
правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
От страна на жалбоподателя Т. е поискано и присъждане на
направените разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН. Ето защо и предвид изхода на спора, в полза на същия следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
В настоящия случай е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, но от ответника по жалбата е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира
това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.
Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400
лв. В конкретния случай, уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на 600 лева, като предмет на обжалване е
наказателно постановление, с което на жалбоподателя В. Т. са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Делото не представлява фактическа и
правна сложност, а реално оказаната от процесуалния представител правна
помощ се свежда до изготвяне на жалбата и депозиране на писмено
становище, без явяване в съдебно заседание. Заплатеният от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения
по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява
несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА /да е
справедлив и обоснован/. Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2а от ДР от Наредбата размер, а а именно – 400
лева.
5
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-
1862-000120 от 01.09.2022г., издадено от началника на * – гр. Смолян, с което
на В. Л. Т., с ЕГН: **********, с адрес: * , за нарушение на разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и чл. 53 ЗАНН, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право на управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Смолян да заплати на В. Л.
Т., с ЕГН: **********, с адрес: * сумата от 400 лв./четиристотин лева/,
представляваща направени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6