Присъда по дело №2606/2022 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XX НПК.
Образувано е по внесен от СРП срещу ЯНК. ЮЛ. К. обвинителен акт, с твърдения за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 НК, а именно: че на 03.12.2021 г. в гр. София, от складово помещение, находящо се на бул.
„Сливница“ № 162, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С. Л.. АНТ. -
извършител, направил опит да отнеме чужди движими вещи - два броя железни джанти, 15 цола,
на стойност 60 лв. (шестдесет лева), един брой автомобилна гума „Гудияр“ 205/60/R15, на
стойност 30 лв. (тридесет лева) и един брой автомобилна гума „Поларис“ 175/70/R13, на стойност
25 лв. (двадесет и пет лева), всичко на обща стойност 115 лв. (сто и петнадесет лева), от
владението на собственика - М. К. Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като опитът останал недовършен по независещи от С.А. и Я.К. причини - били задържани
от М.М. Ш..
Спрямо подс. А. наказателното производство е приключило, след одобрено споразумение.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Въз основа
на собствен прочит на доказателствената маса, намира същото за доказано, а деянието – за
съставомерно. Счита обясненията на подсъдимия за недостоверни и ги квалифицира, като защитна
теза. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, при отложено изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“.
Защитата оспорва обвинението. Подлага на критичен анализ събраните гласни
доказателства, които намира за разнопосочни и неубедителни. Навежда доводи за неблагоприятно
за подсъдимия стечение на обстоятелствата, а не – за наличие на престъпно посегателство.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли да бъде
оправдан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. ЯНК. ЮЛ. К. е роден на ***, ЕГН **********.
На 03.12.2021 г. св. С. Л.. АНТ. и подс. К. се намирали в гр. София, бул. „Сливница“ №
162, в непосредствена близост до складово помещение, находящо се на посочения
административен адрес, стопанисвано от св. М.К. Ш. - Х., когато решили да влязат в посоченото
складово помещение и оттам да отнемат противоправно вещи. В изпълнение на така взетото
решение, двамата проникнали в складовото помещение и със съвместни усилия изнесли от склада
два броя железни джанти, 15 цола, един брой автомобилна гума „Гудияр“ 205/60/R15 и един брой
автомобилна гума „Поларис“ 175/70/R13, всички вещи собственост на св. М. К. Ш.. Преди А. и К.
да напуснат местопрестъплението с вещите, на място дошъл св. М.М. Ш. - Х., който ги задържал,
след което бил подаден и сигнал за извършено престъпление към органите на МВР.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза се установило, че стойността на инкриминираните вещи към датата на деянието е 115
лв. (сто и петнадесет лева).
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-
психиатрична експертиза се установило, че към момента на осъществяване на деянието, подс. К. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обяснения на подс.
К. (л. 90); показания на свидетелите А.Н. (л. 91 и частично прочетени от л. 10 ДП), З.И. (л. 92 и
частично прочетени от л. 13 ДП), С.А. (л. 92-гръб), Анатоли Непков (л. 106-гръб и прочетени
изцяло от л. 12 ДП), М.М. Ш. (л. 107-гръб и частично прочетени от л. 11 ДП) и М. К. Ш. (л. 108-
1

гръб); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 6 ДП); заключения на СОЕ (л. 36 ДП) и СПЕ (л.
67 ДП); дактилоскопни следи (л. 64 ДП); справки за съдимост (л. 51 ДП; л. 52 ДП) и за висящи
наказателни производства (л. 53 ДП); характеристика (л. 65 ДП).
Спецификата на този род деяния определя водеща роля на гласните доказателства, като
разследващите органи са положили необходимите усилия за събиране на относимите и
необходими такива.
Пред скоби следва да се отбележи, че св. Ш. не се е възползвал от предоставената им от
закона възможност да поиска да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец, т.
е. същият в никаква степен не би могъл да се разглежда като заинтересован от изхода на делото.
Дори в обратната хипотеза, обаче, това не прави казаното от него a priori недостоверно, а поставя
изискването към показанията им да се подходи с повишено внимание. Прави впечатление, че
разказът на същия е последователни и логични, за отрязъка от време, през който складовото
помещение не е било под надзор, както и за установените липси и за механизма на проникване (за
последното обстоятелство намира опора и в протокола за оглед на местопроизшествие).
Стойността на вещите е била предмет на изследване, в рамките на изготвената СОЕ.
Коректно е да се отбележи, че обясненията на подсъдимия са както средство за защита, така
и доказателствен източник. С така направеното уточнение, обаче, съдът намира същите за
недостоверени. Това е така, не поради специфичното процесуално качество на подсъдимия, а
поради съществени противоречия между тях и доказателствената маса. На първо място, подс. К.
твърди наличие на уговорка за разчистване на струпани ненужни вещи от дворното място (за
наличието на каквито потвърждават и свидетелите Ш., Н., И. и А.) с неустановено лице от женски
пол, което той описва – с къса, червена коса и очила. Същевременно, обаче, св. Н. с категоричност
заявява, че лице с такова описания сред съседите не фигурира (подсъдимият твърди, че това била
живуща там, организираща разчистването и координираща събирането на средствата от съседите).
Същевременно, докато в началото на изслушването си подсъдимият твърди наличие на договорка
за извозване на отпадъците с платен превоз, само малко по-късно заявява спомен – че сам
осигурил превозно средство – камион от лице, с прякор Цъфи (трудно защитима е тезата на
подсъдимия, че не знае собственото име на вуйчо си). Отново в този ред на мисли, докато
подсъдимият отправя твърдение, че бил закаран на местопрестъплението с камиона на вуйчо си
(т.нар. „Цъфи“), то св. А. декларира ясен спомен за нещо различно – двамата отишли до адреса
пеша (в който смисъл са и показанията на св. И. – че в близост до местопрестъплението не е имало
товарно МПС). Пак в тази насока, подс. К. твърди, че предния ден ангажирал С.А. с оказване на
помощ с разчистването. Същевременно, обаче, самият А. заявява, че бил ангажиран в деня на
кражбата – около 14ч. Предвид изложеното до тук, обясненията на подсъдимия се ползват с
доказателствена тежест, в рамките на статистическата грешка, с изключение на обстоятелството –
че е бил на мястото, придружаван от св. А..
Особено внимание заслужават и показанията на последния. На първо място, това е така,
доколкото в хода на съдебното следствие той твърди, че е бил ангажиран само да помага с
разчистване на ненужни вещи от двора (т. е. твърди не просто липса на съпричастност към
престъпление, но и липса на противоправно посегателство), но независимо от това е сключил
споразумение за същото деяние, и то – за лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване. На
следващо място, А. (както и самият К.) твърди, че вратата на складовото помещение е била разбита
(св. Ш. заявява, че вратите са били здрави и подсигурени със заключващи механизми) и в нито
един момент не са влизали вътре. Това, обаче, противоречи на показанията на св. Н. – че лично и
непосредствено е възприел как поне едно от двете непознати лица от мъжки пол се е намирало във
вътрешността на склада (което св. М. Ш. посочва като подс. К.). В този смисъл и показанията на
този свидетел не допринасят съществено за изясняване на обективната истина, а следва да се
квалифицират, като опит за изграждане на защитна версия, в полза на настоящия подсъдим.
В хода по същество, защитата подчертава невъзможността – св. Н. да разпознае подс. К.,
като един от неканените посетители в двора. Същевременно, обаче, св. М. Ш. заявява идентичност
между подсъдимия и едно от лично задържаните от него лица, поради което и доколкото самият
подсъдим не отрича присъствието си на мястото, последващи разсъждения в тази насока са
безпредметни.
2

Коректно би било да се отбележи, че част от цитираните от защитата разпосочности в
доказателствената маса са факт и в този смисъл възражението има своите известни основания.
Действително, св. Н. заявява, че сигнализира органите на реда, само при по-съществено случаи на
посегателства. Дали един случай е съществен или не, обаче, е субективна преценка и от самата
линия на поведение на свидетеля не следва да се формират заключения – нито в полза, нито в
ущърб на подсъдимия (св. К. Ш. заявяваспомен не за рутинно обаждане, от страна на Н., а за
такова, сигнализиращо за извършваща се кражба, т. е. към онзи момент и двамата не са имали
колебание, относно естеството на случващото се).
Действително, разпитаните полицейски служители заявяват спомен за наличие на купища
от вещи в двора, наподобяващи остатъци от ремонт на помещения, без да посочват автомобилни
гуми и джанти. Същевременно, обаче, св. М. Ш. декларира ясен спомен за изнесени от складовото
помещение гуми и джанти (последните, вероятно поради езикови особености, нарича „метали“,
като и в разпита си от досъдебната фаза, извършен изключително кратко време след инцидента,
заявява, че единият извършител бил заварен от него да държи гума, а другият - джанта).
Дали е имало компрометиран заключващ механизъм (катинар) или дупка в ламелите на
преградната врата е въпрос, който би имал съществено значение, в случай на повдигнато
обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. В този смисъл и коментираните от защитата разнопосочности
не биха могли да бъдат квалифицирани, като съществени. Независимо от тях, обаче, уместно е да
се отбележи, че и св. Н., и св. М. Ш. сочат, че единият извършител бил проникнал в складовото
помещение и изнасял вещи от там, именно през отвора на извадения сегмент на защитната врата.
Действително, в разпита си пред съда св. М. Ш. и св. Н. не сочат реалния адрес на имота.
Същевременно, обаче, той се извежда както от показанията на разпитаното пострадало лице, така
и от тези на полицейските служители от досъдебната фаза, както и от протокола за оглед на
местопроизшествие, поради което и имплицитните опасения на защитата за адрес, различен от
инкриминирания, са лишени от основание.
Факт е, че св. К. Ш. сочи брой и вид на помещенията, различен от изнесените от сина му
данни. От една страна, подобно несъответствие би могло да бъде обяснено или с напредналата
възраст на свидетеля, или с компромисното му владеене на българския език. От значение за
производството, обаче, е едно конкретно помещение, за което пострадалият категорично заявява,
че до „разчистването“ на К. и А. е било подсигурено и заключено и в което са се намирали
инкриминираните вещи, но след намесата на която вече е било с нарушена цялост на преградата и
с подготвени за изнасяне гуми и джанти.
Коректно защитата се позовава на противоречие в показанията на св. К. Ш., изразяващо се в
следното: докато в централната част на разпита си заявява, че след обаждането на св. Н. посетил
адреса със сина си и указал на последния да остане и дебне, в края на своите показания пред съда
заявява, че дал такива указания на сина си, но по телефона. Доколкото св. М. Ш. потвърждава
първата версия, именно нея съдът намира за уместно да счете за меродавна, но и при липса на
подобно контролно доказателство, не би се касаело до противоречие, компрометиращо
обвинителната теза.
Дали цитираното от св. Ш. време е било достатъчно за взломяване на вратата и изнасяне на
вещите (по повод възражението на защитата), би могло да се установи, посредством следствен
експеримент. Доколкото, обаче, инкриминираното деяние е отдалечено във времето, а преградното
съоръжение вече веднъж е било компрометирано (при инкриминираното деяние), невъзможно е да
се пресъздаде обстановка, идентична с инкриминираната. В този смисъл и провеждането на такова
процесуално действие е безпредметно, а съдебното минало на А. (осъждан за посегателство против
собствеността) позволява да бъде направено обосновано предположение, че същият притежава не
само нагласите, но и вещината, за да се „вмести“ в цитираното от защитата време.
Предвид изложеното, съдът намира инкриминираната фактология за установена по
несъмнен начин, а цитираните от защитата несъответствия – за незначителни.
Данни за съдебното минало на подсъдимите и характеристични данни за тях съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни производства, както и
характеристика.
3

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормални
условия за упражняване правото на собственост /включващо и правомощията владение или
държане/ върху движими вещи. Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда
движима вещ, която има определена стойност.
Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от владението
на другиго. Същото се осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът прекратява
фактическата власт върху вещта, която до момента се е осъществявала от друго лице и установява
своя фактическа власт върху нея. Кражбата е резултатно престъпление, като престъпният резултат
е промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство. Извършител на престъплението
кражба може да бъде само лице. което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и
което не е собственик на вещта.
От субективна страна, кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл, т.е. когато
субектът /извършителят/ съзнава, че от фактическата власт на дотогавашния владелец върху една
движима вещ и предвижда последната да премине в негова фактическа власт, като цели той ла
установи тази власт върху предмета на престъплението. Законът изисква деецът да действа с
намерение противозаконно да присвои вещта. Това е налице, когато след деянието той желае да се
разпорежда с предмета в свой или чужд интерес.
От обективна страна се установява, че процесните вещи не принадлежат на дейците (подс.
К. и св. А., с предишно процесуално качество - подсъдим), а на св. К. Ш., като до момента на
отнемането им, същите с се намирали в заключено складово помещение, т. е. налице е била
трайна, продължаваща, непрекъсната фактическа власт върху инкриминираните вещи, от страна на
досегашния им владелец, който е демонстрирал и animus - тази власт да продължи и занапред. От
това обстоятелство се извежда и липсата на съгласие, от страна на пострадалото лице - владението
да премине безвъзмездно у друго лице, в случая – у извършителите К. и А..
По отношение на изпълнителното деяние, следва да се отбележи, че то е от естеството да
прекъсне досегашната фактическа власт върху вещта и да доведе до установяване на нова, от
страна на подс. К. и св. А.. Същевременно, деянието не е достигнало фаза на довършено
престъпление, доколкото двамата не са установили трайна власт върху придобитите вещи - не са
успели да се отдалечат с тях от местопрестъплението, без да бъдат заловени, в резултат на
намесата на св. М. Ш..
Отново от обективна страна, съпричастността и на двамата към акта на самото отнемане
(при пристигането на св. Ш., всеки от тях е държал по една от инкриминираните вещи), макар и
при липса на яснота по евентуално разпределение на ролите, обосновано е дала повод на
държавното обвинение да счита всеки от тях за съучастник, при форма на съучастие –
съизвършителство.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при форма на вина – пряк умисъл.
Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на
самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от състава на престъплението.
Самата специфика на инкриминираното деяние (установяване на неправомерна фактическа власт
върху вещите, чрез проникване през нарушена преграда, здраво направена за защита на имот, след
преминаване и на външната порта на безистена) водят на единствено възможния извод, че
подсъдимият е съзнавал свойството и значението на постъпката си, формирал е представи за
резултата от нея и е целял този резултат, а именно – да установят своята фактическа власт. Налице
е и другият елемент от субективната страна на деянието – присвоително намерение, доколкото
двамата са направили опит да напуснат местопрестъплението, в стремежа си да не бъдат заловени
и да запазят фактическата си власт върху отнетото, като в подкрепа на този извод са и изнесените
4

от св. М. Ш. данни за опит за физическо посегателство срещу него, веднага след намесата му.

По вида и размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата
част на този кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3
НК законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието съдът намира, че като смекчаващи отговорността
обстоятелства няма как да не бъдат отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, относително ниската стойност на инкриминираните вещи и поведението
на подсъдимия, непосредствено след намесата на св. Ш. (последният е бил нападнат не от подс. К.,
а от св. А.). Доколкото, на практика, единствени отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват
упоритостта в преследването на противоправната цел (св. Н. свидетелства за две посещения на
извършителите, макар при първото да са били прогонени) и съучастието, то и размер на санкцията,
близък до общия минимум по чл. 39, ал. 1 НК (при липса на предвиден специален минимум, след
редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК), а именно – четири месеца, съдът намира за съразмерен и
справедлив. Същевременно, с оглед младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало,
би могло да бъде направено обосновано предположение, че отлагане изтърпяването на наложеното
наказание би имало надлежен възпиращ ефект, като минималният срок по чл. 69, ал. 1 НК носи
признаците на достатъчност. Нормата на чл. 67, ал. 4 НК има императивен характер и мотиви по
приложението й са безпредметни.

По веществените доказателства и ВДС

Вещественото доказателство – дактилоскопни следи е изготвено, за целите на процеса и
следва да остане по делото, до унищожаването му.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски (126,75 лв. – съответна част от общите за
досъдебна фаза и 156 лв – за изготвяне на СПЕ на подс. К., както и 45 лева – съответна част от
разноските от съдебната фаза) следва да бъдат възложени, в тежест на подсъдимия.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

5

Номер на акта:	134
Дата:	10 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20221110202606
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 февруари 2022 г.

Присъда по дело №2606/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите