№ 13437
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110105354 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 25772/31.01.2023г. на СРС, подадена
от И. К. И. срещу А. Д. К..
Ищецът И. К. И. е предявил срещу ответника А. Д. К. иск с правно основание по чл.
61, ал. 1 ЗЗД същият да бъде осъден да му заплати сумата от 17065,00 лева, заплатена от
ищеца в полза на Североизточния университет в САЩ на 30.07.2020г. за покриване на
таксите за обучение на ответника там и с цел той да може да продължи образованието си,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /31.01.2023г./ до окончателното
ú изплащане.
Ищецът твърди, че през лятото на 2020г. от Д. К. – баща на ответника, разбрал, че
синът му е просрочил вноска към посоченото учебно заведение и има опасност да не може
да продължи образованието си. На 30.07.2020г. без да сключва каквото и да е споразумение
с ответника и без наличието на дарствено намерение, заплатил дължимата такса, равняваща
се на 17065,00 лева. Това сторил, тъй като знаел, че ответникът иска да продължи да учи,
както и поради убеждението, че в крайна сметка сумата ще му бъде възстановена.
Заплащането на таксата било в интерес на ответника, като плащането било направено
уместно и в предвидения за това срок. Така дългът бил погасен и К. можел да продължи да
учи. По този начин ищецът твърди, че предприел чужда работа в интерес на титуляря ú, но в
тази връзка сторил разноски, равностойни на сумата от 17065,00 лева, които ответникът
следвало да му върне. Плащане не последвало. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът се явява лично и с адв. К. М. или адв. М.Д.-М. - АК-София. Предявеният
иск се поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнителни аргументи се
излагат в писмена защита с вх. № 204149/18.07.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Д. К. чрез адв. П. Т. – АК-София, е подал
Отговор, вх. № 79833/22.03.2023г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Изтъква, че ищецът е представил неправилно фактите по казуса в изгодна за
него светлина. Не оспорва, че е бил студент в посочения от ищеца университет. Оспорва се
обаче наличието на извършено плащане от ищеца към университета. Такова било възможно
1
да е сторено от „К. и К.“ АД по времето, когато И. И. бил негов управител. В управлението
на дружеството участвал и бащата на ответника – Д. К.. „К. и К.“ АД било поело
ангажимент към университета да заплаща таксите за обучението на А. К.. Именно в тази
връзка и И. И. декларирал готовност от името на дружеството за извършване на съответните
плащания. Сумата не била платена лично от И.. Всички такси по обучението, първоначално
заплащани от „К. и К.“ АД, били записвани в счетоводните книги като задължения на
бащата на ответника Д. К. към дружеството. Още в деня, следващ този на превода, сумата от
17065,00 лева била заведена като дълг към дружеството на Д. К. и платена от него по
банковата му сметка. За насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не
се явява, като се представлява от адв. П. Т. - АК-София, който оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания. Допълнително представя писмени бележки, вх.
№ 204149/18.07.2023г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и становището и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение
при признание на иска.
Съобразно чл. 154 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 61,
ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи,
че е управлявал чужда работа без натоварване, че е извършил съответните действия, в които
тя се изразява, че е положил грижата на добрия стопанин, че в тази връзка е направил
съответните разходи и техния размер. Ответникът от своя страна следва да докаже сочените
от него възражения, включително плащане на сумата. Извън горното всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 ЗЗД този, който предприеме управлението на
работа, за която знае че е чужда, без да е натоварен за това, е длъжен да се грижи за нея,
докато заинтересованият може да я поеме. Ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес, заинтересованият има задължение да изпълни от своя
страна задълженията, сключени от негово име, както и да обезщети управителя за личните
задължения, които е поел, като му върне и сторените разноски, ведно с лихвите от деня на
разходването. В теорията и практиката се приема, че случаите на заплащане на чуждо
задължение без дарствено намерение с цел носителят на задължението да може да запази
определени права, съставлява именно хипотеза на водене на чужда работа без пълномощие.
Доколкото в случая се касае единствено до материални действия - заплащане на парична
сума, за доминуса /носителя на интереса/ задълженията по чл. 61, ал. 1 ЗЗД се свеждат
единствено до това да обезщети гестора за извършеното плащане, ведно със съответната
лихва.
Между страните не се спори, че ответникът се е обучавал в Североизточния
университет в САЩ и към на 30.07.2020г. е следвало да заплати такси за обучение в размер
на равностойността на 17065,00 лева.
Видно от наличното на л. 5 от делото извлечение от баланс по кредитна карта на И.
К. И., на 31.07.2020г. /вальор от 01.08.2020г./ е извършено плащане на сумата от 17065,00
лева. Номерът на картата, с която е платено, е описан като **7229, като се отличава от
номера на картата, с която са извършени останалите плащания през отчетния период -
**5024. Като основание за плащането е вписан текст на чужд език. Видно от представената
на л. 10 разпечатка от електронна поща от 03.08.2020г., А. К. се уведомява, че плащането му
2
е получено и парите са насочени към Североизточния университет. За да потвърди
плащането, адресатът следва да посети профила си в системата на университета. На л. 12 и
67 е налице писмо от Североизточния университет в САЩ, че изпратената сума, посочена в
долари и равностойност 17065,00 лева, е получена.
По реда на чл. 176 ГПК ищецът И. И. е заявил, че плащания за обучението на
ответника, осъществени от дружеството "К. и К." са завеждани като задължения на Д. К.
(баща на ответника), но до момента на представяне на доказателствата по делото не му е
било известно процесното плащане, направено от него, също да е било заведено така.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно,
задълбочено и обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без индикации тези
отговори да са неверни. Вещото лице е установило, че на 31.07.2020г. /вальор от
01.08.2020г./ с кредитна карта "Айкарт", собственост на И. К. И., е преведена сума от
17065,00 лева. На вещото лице не е представен документ за счетоводно отразяване на това
плащане в счетоводството на дружеството. В периода 09.12.2020г.-18.02.2021г. от тази
кредитна карта са плащани и задължения на дружеството към мобилни оператори на обща
стойност 1474,77 лева. В периода от 17.08.2020г. до 01.03.2022г. от страна на "К. и К." АД
към сметката по кредитната карта "Айкарт" на И. И. и с основание "Захранване айкарт" са
преведени суми в общ размер от 101478,65 лева, като нито един от преводите не е равен или
не се доближава като размер до сумата от 17065,00 лева. В счетоводството на фирмата се
установяват осчетоводени задължения на Д. Хр. К. към "К. и К." АД за плащания към
университет в САЩ за сина му А. К. в общ размер от 109425,23 лева, натрупани в периода
25.05.2018г.-26.04.2021г. Налице са данни, че в периода 25.11.2022г.-29.12.2022г. Д. К. е
изплатил на дружеството общо 109425,23 лева (основание "възстановяване на задължение"),
като към 31.12.2022г. той няма задължения към него. Вещото лице не е открило документ,
който да свързва някое от плащанията, извършени от дружеството, с погасяване на сумата,
платена от И. И. в полза на А. К..
При това положение съдът приема, че действително ищецът е заплатил на
30.07.2020г. задължение на ответника за такси за обучение в равностойността на 17065,00
лева, както и че това действие е било уместно предприето и в полза на ответника -
плащането е потвърдено и прието от университета със следващите се от това права и
възможности за К. да продължи образованието си.
Плащането е осъществено с кредитна карта, за която не се установи по никакъв
начин да е пряко свързана с друго лице, освен ищеца. Няма доказателства титуляр на
картата да е "К. и К." АД/ООД. Не може да се установи по несъмнен начин, че разходената
от И. сума му е била възстановена в рамките на преводите от общо 101478,65 лева,
доколкото възможността това да е сторено, съобразно данните по делото, остава само
догадка, а не установен факт.
Действително явно практиката по заплащане на сумите за обучение на ответника е
била установена като вписване в счетоводството на "К. и К." АД на задължения за
съответната сума в тежест на бащата на А. К.. Дори и Д. К. да е възстановил всички свои
задължения към дружеството, това е станало след 25.11.2022г., след като вече на И. са били
преведени общо 101478,65 лева, в които, както вече бе изтъкнато, няма как да се установи
дали съдържат или не тези 17065,00 лева. Все пак следва да се обърне внимание, че
останалите вноски за учебни такси (л.29-л.33), са наредени от "К. и К." АД, а процесната
такава не е.
В тежест на ответника като длъжник по парично задължение е да докаже надлежно и
недвусмислено заплащането на същото. Било той, било лицето, което е поемало
задълженията му и ги и плащало, е следвало да се увери, че разполага с достатъчно
доказателства, че конкретно извършено плащане покрива конкретно задължение, като ясно
3
посочи това в основанието на превода. Вписването на общо "възстановяване на
задължение", "захранване на сметка" и други подобни води до ситуация да не може ясно да
се разбере дали задължението е платено или не, която, с оглед разпределената
доказателствена тежест, от своя страна аргументира и извод за неоснователност на
възраженията за плащане и недължимост на процесната сума. Действително може да се
направи заключение, че сумата от 17065,00 лева е платена в рамките на сумата от 109425,23
лева, но е платена не на гестора И., а в полза на дружеството "Кръстев и Кръстев".
Доколкото последното не е страна по делото, от и срещу него не са предявени искове, съдът
не следва да взема отношение относно наличието на основание за извършване на описаното
плащане.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представил и списък
по чл. 80 ГПК. Доказани са и в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 3032,60
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на И. К. И., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, сумата от 17065,00 лева,
заплатена от ищеца в полза на Североизточния университет в САЩ на 30.07.2020г. за
покриване на таксите за обучение на ответника там и с цел той да може да продължи
образованието си, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /31.01.2023г./
до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на И. К. И., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3032,60 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 5354/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4