РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500009 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260889, постановено на 9.07.2021 г. по гр.д.
1213/2019 г. на Окръжен съд – П., в неговите части, с които е осъдена О. П.-
гр. П. да заплати на Й. М. Б. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получени
травматични увреждания- закрито счупване на долния крайник на лявата
бедрена кост и счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната
шийка при инцидент, станал на 11.12.2018г. в гр. П.- падане на ищцата в
необезопасена шахта, намираща се на тротоара пред №** на ул. „С.М.“,
настъпил вследствие противоправно поведение на лица, изразяващо се в
неспазване на правилата за обезопасяване на изпълнявани СМР, възложени
от О. П., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 11.12.2018г. до окончателното му изплащане, както и сумата от
384,67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-
направени от ищцата разходи за лечение в резултат на същото увреждане,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2019г./датата на
1
завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 35 000
лв. до пълния предявен размер 60 000лв., осъдена е О. П.-гр.П. да заплати на
Й. М. Б. и сумата 3507,48 лв.- направени разноски за производството,
изчислени съобразно уважената част на исковете, и е осъдена Й. М. Б. да
заплати на О. П.-гр. П. сумата 198,28 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателката Й. М. Б. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната
жалба от 29.07.2021 г., в частта му, с която е отхвърлен за разликата над
35 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. предявеният от нея против
О. П.-гр.П. иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от получени травматични увреждания- закрито
счупване на долния крайник на лявата бедрена кост и счупване на дясната
раменна кост в областта на хирургичната шийка при инцидент, станал на
11.12.2018г. в гр. П.- падане на ищцата в необезопасена шахта, намираща се
на тротоара пред №** на ул. „С.М.“, настъпил вследствие противоправно
поведение на лица, изразяващо се в неспазване на правилата за обезопасяване
на изпълнявани СМР, възложени от О. П., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 11.12.2018г. до окончателното му
изплащане, както и в частта му за разноските, като моли предявеният от нея
иск да бъде уважен в пълния размер 60 000 лв. Като ищца в производството
пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на по 60 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получени травматични увреждания- закрито счупване на долния крайник на
лявата бедрена кост и счупване на дясната раменна кост в областта на
хирургичната шийка при инцидент, станал на 11.12.2018г. в гр. П.- падане на
ищцата в необезопасена шахта, намираща се на тротоара пред №** на ул.
„С.М.“, настъпил вследствие противоправно поведение на лица, изразяващо
се в неспазване на правилата за обезопасяване на изпълнявани СМР,
възложени от О. П., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 11.12.2018г. до окончателното му изплащане, както
и да й заплати сумата 3 256,68 лв. за претърпени имуществени вреди –
направени от ищцата разходи за лечение в резултат на същото увреждане,
2
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 6.06.2019 г. (датата на
завеждане на исковата молба в съда). Моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни въззивните жалби, подадени от ответника по спора О. П.-гр.П.
и от третите лица-помагачи на ответника „Г.х.“ЕООД-с.Б.п. и „П.“АД-гр.П..
Претендира за присъждане на разноски.
Жалбоподателят О. П.-гр.П. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която О.та е осъдена да заплати
на Й. М. Б. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания от получени травматични
увреждания- закрито счупване на долния крайник на лявата бедрена кост и
счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка при
инцидент, станал на 11.12.2018г. в гр. П.- падане на ищцата в необезопасена
шахта, намираща се на тротоара пред №** на ул. „С.М.“, настъпил вследствие
противоправно поведение на лица, изразяващо се в неспазване на правилата
за обезопасяване на изпълнявани СМР, възложени от О. П., ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 11.12.2018г. до
окончателното му изплащане, както и сумата 384,67 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди- направени от ищцата
разходи за лечение в резултат на същото увреждане, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.06.2019г./датата на завеждане на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и в частта му за
разноските, по съображения, изложени във въззивната жалба от 27.07.2022 г.,
като бъдат отхвърлени предявените срещу О.та искове, евентуално, да бъде
намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив
размер. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
предявените искове като неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като
неоснователна въззивната жалба, подадена от Й. М. Б. и да бъдат уважени
жалбите, подадени от третите лица-помагачи на ответника „Г.х.“ЕООД-с.Б.п.
и „П.“АД-гр.П.. Претендира за присъждане на разноски.
Жалбоподателят - трето лице-помагач на ответната О. „Г.х.“ЕООД-
с.Б.п. обжалва като неправилно по съображенията, изложени във въззивната
жалба от 18.08.2021 г., решението в частта му, с която е осъдена О.та да
заплати на Й. М. Б. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получени
3
травматични увреждания- закрито счупване на долния крайник на лявата
бедрена кост и счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната
шийка при инцидент, станал на 11.12.2018г. в гр. П.- падане на ищцата в
необезопасена шахта, намираща се на тротоара пред №** на ул. „С.М.“,
настъпил вследствие противоправно поведение на лица, изразяващо се в
неспазване на правилата за обезопасяване на изпълнявани СМР, възложени
от О. П., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 11.12.2018г. до окончателното му изплащане, както и сумата
384,67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-
направени от ищцата разходи за лечение в резултат на същото увреждане,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2019г./датата на
завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, а също и
в частта му за разноските. В производството пред окръжния съд оспорва
исковете като неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна
подадената от Й. Б. въззивна жалба и да бъдат уважени въззивните жалби,
подадени от ответника по спора О. П.-гр.П. и от третото лице-помагач на
ответника „П.“АД-гр.П..
Жалбоподателят - трето лице-помагач на ответната О. „П.“АД-гр.П.
обжалва като неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба
от 3.09.2021 г., решението в частта му, с която е осъдена О.та да заплати на Й.
М. Б. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания от получени травматични
увреждания- закрито счупване на долния крайник на лявата бедрена кост и
счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка при
инцидент, станал на 11.12.2018г. в гр. П.- падане на ищцата в необезопасена
шахта, намираща се на тротоара пред №** на ул. „С.М.“, настъпил вследствие
противоправно поведение на лица, изразяващо се в неспазване на правилата
за обезопасяване на изпълнявани СМР, възложени от О. П., ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 11.12.2018г. до
окончателното му изплащане, както и сумата 384,67 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди- направени от ищцата
разходи за лечение в резултат на същото увреждане, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.06.2019г./датата на завеждане на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане, а също и в частта му за
разноските. В производството пред окръжния съд оспорва исковете като
4
неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна подадената от
Й. Б. въззивна жалба и да бъдат уважени въззивните жалби, подадени от
ответника по спора О. П.-гр.П. и от третото лице-помагач на ответника
„Г.х.“ЕООД-с.Б.п..
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, видно е и от представената от ищцата в
копие с исковата молба епикриза от УМБАЛ „С. Г.“ЕАД-гр.П., че на
11.12.2018 г. ищцата при падане в шахта е наранила ляво бедро и дясна
предмишница, поради което е постъпила в болницата на същата дата,
претърпяла е операция на 12.12.2018 г. и е изписана на 18.12.2018 г.
Безспорно е, че падането е станало в шахта, намираща се на тротоара на
ул.“С.М.“ пред №** в гр. П., където е извършван ремонт от строителна
фирма, който ремонт е възложен от О.та. Ищцата твърди, че шахтата не е
била обезопасена, като не е бил поставен капак, което е довело до падането й
в нея. Твърди, че е увредена от бездействие на възложителя – липса на
обезопасяващи съоръжения и/или прегради, както и липсата на означения,
които да предупредят преминаващите за наличието на шахта, която не е
покрита с капак, т.е. възложителят не е обезопасил мястото, където се
извършват СМР, не е положил мерки по обезопасяване на строителния обект
в достатъчна степен съгласно изискванията за безопасност на строителните
обекти и изискванията за предотвратяване причиняването на вреди на хора и
имущество. Твърди, че е претърпяла болки, страдания и притеснения във
връзка с лечението на получените травми, както и е направила разходи за
лечението в размер общо на 3 256,68 лв. Затова претендира да й бъдат
присъдени посочените в исковата молба суми 60 000 лв. и 3 256,68 лв. като
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди, ведно
със законна лихва.
С отговора на исковата молба ответната О. оспорва исковете изцяло.
Оспорва настъпването на инцидента. Евентуално, твърди че той не е резултат
от неизпълнение на задължения на О.та, респективно, на нейни служители.
5
Признава, че с договор от 27.06.2018 г. е възложила изпълнение на проект на
фирма, понастоящем с наименование „Г.х.“ЕООД, включващо СМР и за
рехабилитация на улица „С.М.“ ведно с прилежащите тротоари, включително
на тротоара пред №**, а упражняването на строителния надзор за този строеж
е възложила с договор на „П.“АД. Посочва, че строежът е започнал на
8.08.2018 г. и към посочената от ищцата дата на инцидента 11.12.2018 г. не е
приключил. Твърди, че задължението за обезопасяване на строежа и на
безопасността на движението по време на СМР във времето от неговото
начало до предаването му на възложителя, през цялото време, включително и
когато на строежа не се работи, е за строителя. Твърди, че в периода от
започването до приключването на строежа строителят съгласно нормативната
уредба и условията на договора е длъжен да осигури безопасността на
движението при извършване на СМР, като сигнализира и обезопаси
съответните засегнати участъци, като негова е отговорността при
неизпълнение, а лицето, упражняващо строителен надзор, съгласно
нормативната уредба и договора носи отговорност за недопускане увреждане
на трети лица и имущество, като е длъжен да упражнява контрол за опазване
на здравето и живота на хората, включително да извършва проверки относно
обезопасяването на строежа по всяко време. Възразява, че ищцата е
допринесла за настъпване на твърдения вредоносен резултат, тъй като е
създала реална възможност за настъпване на вредата, доколкото не се е
съобразила с метеорологичните условия, пътната настилка, не се е обула с
подходящи за сезона зимни обувки, не се е придвижвала бавно, внимателно и
предпазливо, поради което е налице съпричиняване от нейна страна.
Възразява, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени
вреди не е съобразен с характера и степента на твърдените увреждания и
възстановителния период. Счита, че обезщетение за неимуществени вреди за
причинени болки и страдания не се дължи, включително и предвид
евентуалното му удовлетворяване от строителя, респективно, че то е
многократно завишено. Счита, че не се дължи и обезщетение за имуществени
вреди, тъй като те са недоказани, евентуално, вече са възстановени от
строителя на обекта.
С отговора на исковата молба третото лице-помагач на ответника
„П.“АД-гр.П. оспорва исковете изцяло. Оспорва настъпването на инцидента,
твърдените последици, вредите, наличието на причинно-следствена връзка,
6
както и твърдението, че увреждащите действия са в резултат от неполагането
на мерки по обезопасяване на строителния обект. Оспорва като прекомерни
размерите на претендираните обезщетения. Възразява за наличие на
съпричиняване в голям процент на вредоносните последици от страна на
ищцата, защото тя е знаела, че на мястото се извършват ремонтни дейности
както на пътното платно, така и на тротоара и при полагане на нормална
грижа за защита на здравето си е следвало да преминава с повишено
внимание и само в указаните за това зони. Счита, че О.та не би могла да
претендира от дружеството суми на регресно основание, тъй като е изпълнил
точно задълженията си по договора за строителен надзор. Заявява, че
строителният обект е ограден със сигнални ленти, като всички строителни
обекти са били съответно обозначени и с поставени обезопасителни елементи.
Твърди, че на 11.12.2018 г. до края на работния ден необезопасени шахти е
нямало. Заявява, че след приключване на работния ден строителният обект се
предава на строителя, чието е задължението за охраняването му съгласно чл.
10,ал.1,т.1.38 от сключения между О.та и строителя договор за строителство.
С отговора на исковата молба третото лице-помагач на ответника
„Г.х.“ЕООД-с.Б.п. оспорва исковете. Възразява, че ищцата е знаела, че
процесната улица е в ремонт, същата е била затворена за преминаване още от
август на 2018 г., но въпреки всички забранителни знаци, че улицата е изцяло
затворена, на своя отговорност е преминала през същата, поради което О.та не
носи вина заради лекомислието и непредпазливостта на пострадалата, а
вредите са следствие от собственото неправомерно поведение на ищцата.
Възразява, че не е доказано шахтата да не е била сигнализирана. Твърди, че
когато една улица се затваря изцяло за ремонт, то преминаването през нея е
напълно забранено и с поведението си пострадалата е поела предвидим и
очакван риск, преминавайки неправомерно през улица, която е изцяло
затворена, с което е създала реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат. Твърди, че на улицата има знаци и табели, че тя е затворена и е в
ремонт, като една шахта е с размери, които позволяват при проявено
минимално внимание да се възприеме с просто око. Възразява, че с
поведението си пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат и е налице хипотеза на съпричиняване по чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Заявява,
че от ангажираните доказателства не се доказва, че ищцата е била в състояние
да се придвижва самостоятелно и да възприема околната действителност и
7
твърди, че здравословното й състояние не позволява такова придвижване и
въпреки това го е предприела на свои риск и отговорност. Оспорва като
недоказано наличието на имуществени вреди. Възразява, че от трето лице
(доставчик на услуги на обекта) е платена сума на ищцата за разходите за
болнично лечение в размер на 2 400 лв. Оспорва претенцията за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди и по размер, който счита за
прекомерен. Твърди, че дружеството е изпълнило своите задължения за
осигуряване на обезопасителни и сигнализиращи съоръжения и елементи.
Твърди, че единствената причина за вреди е поведението на ищцата, което се
изразява в движение в забранен участък, без спазване на пътни знаци. Твърди,
че е осигурил охрана и след работното време на обекта. Твърди, че всички
шахти, изкопи и други подобни са били обезопасени със светлоотразителни
ленти, капаци или дървени палети. Твърди, че е имало случаи на
констатирани липси/кражби на някои от обезопасителните системи от трети
лица за отопление или се предават за желязо.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема за установено,
че ищцата е паднала в шахта, намираща се на тротоара на улица „С.М.“ и е
получила закрито счупване на долния крайник на лявата бедрена кост и
счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка и е
търпяла неимуществени вреди. Приема за установено, че улицата е общинска
собственост и към датата на събитието там е извършван цялостен ремонт –
реконструкция на пътната настилка на уличното платно и прилежащите
тротоари, на съоръжения и шахти, въвеждано е енергоспестяващо осветление,
като шахтата, в която е паднала ищцата, е такава за полагане на кабели за
уличното осветление и тя е собственост на О.та съгласно §7,т.7 от ПЗР на
ЗМСМА и О.та има задължение да следи за техническото състояние,
поддържане и обезопасяване на строежите. Приема за установено, че
извършването на строителните работи е осъществявано от третото лице-
помагач „Г.х.“ЕООД като изпълнител на обществена поръчка по договор от
27.06.2018 г. с възложител О.та, като изпълнителят е поел задължението за
осигуряване на безопасността на движението по време на СМР. Приема, че
О.та като възложител е сключила и договор за упражняване на строителен
надзор по време на строителството с „П.“АД, включително да осигурява
предприемането на всички необходими мерки с цел недопускане на
увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството. Съдът
8
приема въз основа на заключението на СТЕ, че по време на изпълнение на
СМР е била въведена временна организация на безопасност на движението и
съответна сигнализация, като не е била въведена забрана за пешеходци да
преминават през обекта, сигнализирането за тях е ставало чрез знаците,
предупреждаващи за строителната дейност и информационните табели, като
шахтените съоръжения е трябвало да се обезопасяват с лента съгласно чл. 16
от Наредба №3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасност на
движението при извършване на СМР – ярко оцветена или с успоредни бели и
червени ивици, с широчина от 50 до 100 мм., която се окачва на стойки или
на стабилно закрепени колчета. Съдът приема за установено въз основа на
показанията на ищцовите свидетели М. и П., които имат преки впечатления,
че при настъпването на инцидента процесната шахта не е била обезопасена
чрез поставянето на дървени палети и ограждения и сигнализирана с лента,
което е станало причина ищцата, движейки се по тротоара, да попадне в
отвора й, като показанията на тези двама свидетели не се опровергават от
показанията на свидетелите на третото лице-помагач „Г.х.“ЕООД С. и З.,
напротив, и те посочват, че обезопасяването на шахтата е станало след
инцидента, а в останалата част показанията на свидетелите на третите лица
относно охраняването на обекта и обезопасяването на строителните дейности
са само принципни, а не конкретни за съответната дата и място и не
установяват релевантни за спора факти. Затова съдът приема, че при
извършване на строителните дейности, възложени от ответника, не са
изпълнени задълженията за обезопасяване на СМР и конкретно на процесното
шахтено съоръжение, в резултат на което Й. Б. е паднала в него. Съдът
посочва, че е без значение за търсената отговорност от възложителя
обстоятелството, че поради неправомерно поведение на трети лица често са
изчезвали обезопасителни елементи от строителния обект, като при наличие
на такива данни е имало още по-голяма необходимост да се изпълняват
прецизно задълженията по обезопасяване на обекта по изискуемия начин, за
да не са застрашени живота и здравето на хората. Изводът на съда е, че е
доказано като елемент от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД противоправно
поведение на лице, на което О. П. е възложила изпълнението на строителните
дейности по процесната улица, изразяващо се в неспазване на правилата за
обезопасяване на изпълняваните СМР, за което отговарят както
възложителят, така и изпълнителят/строителят съгласно чл. 163,ал.2,т.1 и ал.3
9
от ЗУТ и лицето, упражняващо строителен надзор съгласно чл. 168,ал.1,т.5 от
ЗУТ. При определянето на дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобразява, че при процесния инцидент ищцата е
получила закрито счупване на долния крайник на лявата бедрена кост, довело
до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, както и
счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка, довело
до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, като вследствие
на получените телесни увреди тя е търпяла болки и страдания със значителен
до умерен интензитет, които постепенно са затихвали в хода на
оздравителния процес, имала е негативни емоционални изживявания, в
продължителен период от време е била в невъзможност да се придвижва
самостоятелно и да се самообслужва, наложило се е да се ангажира помощ от
близки в семейството, лечението й е проведено в болнично заведение и в
домашна обстановка, извършена е оперативна интервенция, оздравителният
процес е продължителен – около 3-4 месеца за счупването на дясната раменна
кост, а по отношение на счупването на лявата бедрена кост не е приключил
към датата на изготвяне на основното заключение на СМЕ. Съобразявайки
тези обстоятелства, както и възрастта на ищцата (към датата на индицента на
75 години), времетраенето на оздравителния процес, неблагоприятните
последици от травматичните увреждания, както и икономическите условия в
страната към правнорелевантния момент 11.12.2018 г., съдът преценява, че
справедливият размер на обезщетението е 35 00 лв. Относно претенцията за
обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение, съдът приема, че те възлизат на 2 784,67 лв., като ищцата е получила
от трето за делото лице сумата 2 400 лв. за покриване на медицински разходи,
поради което претенцията е основателна за размер 384,67 лв. и следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3 256,68 лв. Съдът
приема за неоснователно възражението на ответника и на подпомагащите го
страни за съпричиняване. Съдът преценява, че в случая не са установени
обстоятелства, които да дават основание да се счете, че за настъпването на
вредоносния резултат е допринесло и поведението на ищцата. Съдът посочва,
че от тях не са ангажирани доказателства падането на Б. в шахтата да се
дължи на невнимателно нейно придвижване. Съдът посочва, че е станало ясно
от показанията на свидетелката П., която е споделила казаното й от ищцата,
че тя е паднала в шахтата, докато е гледала нагоре, за да види дали свети в
10
дома й, но това не е достатъчно, за да се обоснове извод за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата. Съдът преценява, че при липсата
на каквито и да било поставени на място обезопасителни елементи, които да
известяват пешеходците при преминаване през този участък, че има шахта и
следва да променят маршрута си за придвижване, не би могло да се признае
за съпричиняване това, че Б. е излязла навън в тъмната част на денонощието и
е решила да премине през улицата, на която се извършвали ремонтни
дейности, като е установено, че не е имало забрана за пешеходци да
преминават по нея.
С подадената въззивна жалба жалбоподателката Б. твърди, че
решението е неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над
35 000 лв. до претендирания такъв от 60 000 лв. Счита, че установените
телесни увреждания представляват две средни телесни повреди и размерът от
35 000 лв. не обезщетява в достатъчна степен ищцата. Счита, че окръжният
съд не е отчел, че общият оздравителен процес е продължил повече от 1
година и не е приключил към момента на приемане на СМЕ, като с оглед
данните по делото Б. не се е възстановила в достатъчна степен и в по-късен
момент. Твърди, че е неглижиран периодът на оздравителния процес, не е
отчетено, че става въпрос за две средни телесни повреди, не е отчетено какво
е било здравословното и физическо състояние на ищцата преди инцидента и
след проведеното лечение и дългия оздравителен процес, не е отчетено, че
животът на ищцата коренно се е променил след тези травми и че и към
настоящия момент тя не може да се придвижва сама, а ползва помощни
средства.
С отговора на тази въззивна жалба ответникът по нея О. П. заявява, че
ищцата не е търпяла болки и страдания извън нормално присъщите, през този
период е имало хора, които са се грижили за нея, не е прекъсвала
комуникацията с близки хора, няма данни да е работела. Заявява, че според
допълнителното заключение на СМЕ при нормално протичане на
възстановителния процес при травми като процесните той трае не повече от
3-4 месеца при стриктно изпълнение на лекарските предписания и
извършването на рехабилитация. Заявява, че ищцата чрез своето бездействие,
изразяващо се в непровеждането на рехабилитация, е допринесла за по-дълъг
възстановителен процес, който обаче не е в пряка причинна връзка с
11
настъпилия инцидент. Заявява, че според заключението на СМЕ не са налице
данни, че не е възможно пълно възстановяване, напротив, такова е възможно,
ако се провежда физиотерапия и ЛФК. Счита, че според показанията на
свидетелката П. тя е ходила при ищцата след инцидента 5-6 пъти, поради
което въз основа на тези показания не може да се направи обоснован извод
относно преценката на интензитета и честота на болки, придвижвания,
затруднения. Заявява, че при определяне на размера на обезщетението следва
да се вземе предвид и икономическата обстановка в страната към датата на
инцидента, когато размерът на минималната работна заплата е 510 лв. и
претендираното обезщетение се равнява на близо 120 МРЗ, което е
необосновано висок размер на обезщетение.
С отговора на въззивната жалба, подадена от Б., третото лице-помагач
на ответната О. „Г.х.“ЕООД-с.Б.п. възразява, че жалбоподателката
избирателно се позовава на показанията на свидетелката П., която е много
близка нейна приятелка и е пристрастна към случващото се, като
твърдението, че ищцата е била цяла година на легло следва да се цени с оглед
становището на вещото лице Б., според който проведената само една
физиотерапевтична процедура е крайно недостатъчна, респективно, за
продължителния период на залежаване и непълно възстановяване е
допринесла самата пострадала, която не е провела необходимото
физиотерапевтично лечение и лечебна физкултура, което според вещото лице
би довело до пълно възстановяване в рамките на 3-6 месеца и от двете травми
при пълен обем на движение. Посочва, че от вещото лице Б. се установява, че
към момента на проведения преглед пострадалата се е върнала към
нормалния начин на живот. Посочва, че присъденият от съда размер на
обезщетението е дори е завишен с оглед характера и интензитета на
търпените от нея болки и страдания в резултат на процесния инцидент,
възрастта й (неактивна работоспособна възраст), медицинската прогноза,
възстановителния период и проведеното лечение, лични усилия и принос,
както и със съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот към момента на увреждането на здравето на ищцата. Излага и
съображения, че следва да се отчете и направеното от дружеството оплакване,
за което по делото има достатъчно данни, че приносът на ищцата за
настъпилите вреди е толкова съществен, че граничи с липса на отговорност за
ответника.
12
С подадената въззивна жалба О. П. твърди, че решението е неправилно
в частите му, с които исковете за присъждане на обезщетения за причинените
неимуществени и имуществени вреди са уважени, тъй като не са доказани
предпоставките за ангажиране отговорността на О.та. Твърди, че присъденият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен. Твърди, че
ищцата не е претърпяла болки и страдания извън нормално присъщите, имало
е хора, които са се грижили за нея, не е прекъсвала комуникацията с близки
хора, няма данни да е работела, не е установено да са настъпили отклонения
от нормалното протичане на възстановителния процес, в допълнително
заключение на СМЕ е посочено, че при нормално протичане на
възстановителния процес при травми като процесните той трае не повече от
3-4 месеца при стриктно изпълнение на лекарските предписания и
извършването на рехабилитация, по делото не са налице доказателства
ищцата да е провеждала рехабилитация освен една физиотерапевтична
процедура близо половин година след инцидента. Твърди, че съдът не е взел
предвид, че ищцата чрез своето бездействие, изразяващо се в непровеждането
на рехабилитация, е допринесла за по-дълъг възстановителен процес, който
обаче не е в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент. Посочва, че
според заключението на СМЕ не са налице данни, че не е възможно пълно
възстановяване, напротив, посочва се, че ако се провежда физиотерапия и
ЛФК е възможно пълно възстановяване. Заявява, че от заключението на
допълнителната експертиза става ясно, че през 2017 г. се появяват като
медицински данни увреда плексус брахиалис, която би могла да е
предпоставка за по-продължителен и труден възстановителен процес, което
обстоятелство не е отчетено от окръжния съд. Заявява, че следва да бъде взета
предвид и икономическата обстановка в страната към датата на инцидента,
като при взимане за ориентир на средната месечна работна заплата от около
1 000 лв. присъденото обезщетение се равнява на близо 35 средномесечни
работни заплати (т.е. на общия размер на средномесечна заплата за 3 години),
което е необосновано висок размер на обезщетение, имайки предвид
претърпените вреди, възстановителния период, липсата на усложнения.
Заявява, че не са налице доказателства, включително и медицински такива,
нито след инцидента, нито във възстановителния период, които да
свидетелстват, че е имало основание ищцата да изпитва страх, безпокойство,
безсъние от възможността да не може да ходи самостоятелно и да остане
13
инвалидизирана и на легло до края на живота си и съответно да е необходимо
полагане на грижи за нея от близки лица. Твърди, че неправилно окръжният
съд е приел за неоснователно възражението за съпричиняване. Посочва, че
съдът е обсъдил показанията на свидетелката П., която е споделила казаното й
от ищцата, че е паднала в шахтата, докато е гледала нагоре, за да види дали
свети домът на свидетелката, но неправилно е приел, че това не е достатъчно,
за да обоснове извод за наличието на съпричиняване. Заявява, че изложените
възражения са, че ищцата, взимайки решение да премине през процесния
участък, независимо от възприетите от нея обстоятелства по извършването на
ремонтни работи, не се е придвижвала внимателно и не е положила
дължимата грижа за опазване на собственото си здраве, като от събраните
доказателства по делото става ясно, че има и други маршрути, по които е
можела да се придвижи. Счита, че предявените искове са изцяло
неоснователни, евентуално, че определеният размер на обезщетение за
неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря на критерия за
справедливост, както и моли да бъде уважено направеното възражение за
съпричиняване, като бъде съответно намален определеният размер на
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди. Затова моли
решението да бъде отменено в обжалваните негови части и да бъдат
отхвърлени изцяло предявените срещу О.та искове, а при приемане, че са
налице предпоставки за ангажиране на отговорността на О.та, да бъде
намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив
размер.
С отговора на въззивната жалба, подадена от О.та, ответницата по нея
Й. Б. възразява, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди не е прекомерен, а е занижен, като са изложени в тази насока
съображенията, посочени в подадената от нея въззивна жалба. Заявява, че е
неоснователна въззивната жалба и относно твърдяното съпричиняване.
С въззивната жалба, подадена от третото лице-помагач на ответната О.
„Г.х.“ЕООД-с.Б.п., се твърди, че окръжният съд неправилно е приел наличие
на предпоставките за ангажиране по реда на чл. 49 от ЗЗД на отговорността
на ответника за репариране на причинените на ищцата вреди. Твърди, че
окръжният съд неправилно е преценил, че процесната шахта не е била
обезопасена, приемайки, че строителят на обекта не е изпълнил дължимото и
14
е бездействал, кредитирайки избирателно свидетелските показания на
ищцовите свидетели, които не са очевидци на падането на пострадалата в
процесната шахта, и изопачавайки смисъла на показанията на свидетелите,
ангажирани от третите лица, интерпретирайки ги погрешно и изваждайки
отделни изречения от контекста на целия разпит пред съда. Твърди, че
окръжният съд не прави пълен анализ на дадените от всички свидетели
показания, установяващи състоянието на обекта преди и след инцидента, и не
взима предвид изложеното в СТЕ, която ясно определя какви са начините и
методите за обезопасяване, както и не се позовава на нито една материално-
правна норма, която да вменява задължение за обезопасяване и начина на
обезопасяване на шахти като процесната, от която да се извлече
неправомерното поведение на строителя на процесния строителен обект.
Позовава се на показанията на свидетелите Н. С., В.И., Е.Т., З. З. и К. М..
Заявява, че свидетелите З. и М. потвърждават, че строителството е
извършвано така, че да има осигурен вариант за преминаване на гражданите,
когато са се извършвали строителните дейности на единия тротоар, на другия
е било осигурено свободно преминаване, а съгласно чл. 108,ал.2 от ЗДвП
пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно
на посоката на движението на ППС, по възможност най-близо до лявата му
граница когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат
използвани. Заявява, че пешеходецът сам следва да се грижи за своята
безопасност, като спазва въведената пътна сигнализация и съблюдава пътната
обстановка. Посочва, че техническият експерт М. дава заключение, че
сигнализацията на обекта съответства на нормативните изисквания и е
достатъчна, за да предупреди участниците в движението по уличната мрежа,
че улицата е в ремонт, като според вещото лице обезопасяването на подобни
шахти за извършва съгласно Наредба № 3 за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците (чл.14, чл.15 и чл.16) и в случая е достатъчно
да се обезопаси само с лента. Заявява, че от свидетелските показания и от
експертното заключение следва извод, че строителят, на който О.та е
възложител на СМР за процесния обект, не е бездействал, а е сигнализирал и
е обезопасявал обекта системно, в това число и в деня на инцидента, като
когато предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижи, но
въпреки това настъпят вреди, О.та, респективно строителят, не дължи
15
обезщетение. Твърди, че показанията на свидетелите П. и М. не могат да се
възприемат като преки впечатления, тъй като те не са преки очевидци на
възникналия инцидент. Твърди, че нито един от свидетелите, посочени от
третото лице-помагач, не е заявил, че конкретната процесна шахта към
момента на настъпване на вредоносното събитие е била необезопасена, а са
обяснили, че са се убедили лично и конкретно в деня на инцидента 11.12.2018
г., че шахтата е била обезопасена с дървени палети и отстрани е имало
колчета и сигнална лента. Твърди, че неправилно окръжният съд е приел
показанията на свидетелите, разпитани по искане на третите лица-помагачи,
относно охраняването на обекта и обезопасяването на строителните дейности
да са само принципни, а не конкретни за съответната дата и място и да не
установяват релевантни за спора факти. Заявява, че нито по договор с О.та,
нито по закона строителят „Г.х.“ЕООД има задължение да охранява обекта,
респективно, уличните шахти и то извън работното време на обекта. Твърди,
че от събраните по делото доказателства следва изводът, че не са налице
всички изискуеми от закона компоненти на деликтната отговорност, а
настъпилите вреди на ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с
нейното поведение, изразяващо се в навлизане навътре в строителния обект,
гледайки нагоре, а не в краката си, което й е попречило да възприеме
процесната шахта, като тя е видяла, че улицата е била затворена за свободно
движение на автомобили и пешеходци от поставените бализи, както и е била
сигнализирана с предупредителни знаци и табели, поради което следва да се
приеме, че липсва пряка причинно-следствена връзка между настъпилия за
ищцата вредоносен резултат и евентуално противоправно поведение на лице,
на което О.та е възложила изпълнението на строителните работи на улицата,
като по делото не е установено такова противоправно поведение въобще да е
било налице. Твърди, че окръжният съд е постановил решението и в
нарушение на нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Твърди, че настъпилите за
ищцата вреди са в пряка-причинно следствена връзка с нейното поведение,
изразяващо се в навлизане навътре в строителния обект, гледайки нагоре,
игнорирайки забранителните знаци. Заявява, че е доказано, че ищцата е била с
отлично зрение и че уличното осветление е работело, поради което при
полагане от ищцата на дължимата грижа, като си гледа в краката, а не нагоре,
е нямало да попадне в процесната шахта, която макар и към момента на
инцидента да е била без капак, е била сигнализирана със сигнална лента и в
16
краищата на улицата е имало бариери. Посочва, че следва да се прецени и
обстоятелството, че дори и да е имало капак или лента пак няма гаранция, че
пострадалата е нямало да пропадне в шахтата, тъй като капаците не се
фиксират трайно и лентата не може да удържи човек от падане, а ищцата
според показанията на свидетелката П. е гледала нагоре. Твърди, че
причината за инцидента е собственото поведение на ищцата, която е проявила
невнимание вместо дължимото заострено внимание предвид характера и
естеството на пътните условия в процесния момент. Заявява, че приносът на
ищцата е толкова съществен, че по същество граничи с липсата на
отговорност у ответника. Претендира, че обезщетението следва да се намали с
оглед съпричиняването на резултата. Заявява, че от данните по делото се
поставя на силно съмнение способността на ищцата да се придвижва
безпрепятствено и правилно да възприема ситуацията предвид назначеното й
лечение с „Д.“, приемът на което лекарство в периода на инцидента е
доказано. Твърди, че ищцата при приема на „Д.“ не е била в състояние да
прецени реалната обстановка от строителния обект и да избегне
препятствието, в което е попаднала, още повече проявявайки невнимание и
гледайки нагоре, а не в краката си. Твърди също така, че пострадалата не е
положила дължимата грижа за бързото си възстановяване, което също има
отношение спрямо вредата, нейните последици и присъденото от съда
обезщетение, тъй като ако и към настоящия момент пострадалата накуцва, то
това е единствено поради крайно недостатъчно проведените от нея
физиотерапевтични процедури и неизпълняване на лечебна физкултура, с
които се подпомага пълния възстановителен процес, а процесните травми при
правилно лечение и рехабилитация биха върнали в същата активност лицето
до 5-9 месеца. Заявява, че съдът следва да даде отговор каква е причината за
процесния инцидент, като въпреки възраженията на ответника и третите лица
съдът не е изследвал поведението на пострадалото лице. Заявява, че
свидетелката П., нейна лична приятелка, разкрива причината, как е станало
падането – Б. е гледала нагоре дали свети и е паднала в шахтата, като е важно
да се оцени, че ищцата не е вървяла по обикновения си маршрут спокойно и
направо и изведнъж да е пропаднала, а неразумно е навлязла в строителния
обект, не от страната, в която е завършен тротоара, а от другата страна, като
според показанията на свидетелите начинът на организация на обекта е била
такава, че винаги е имало място за преминаване на пешеходците, като ако е
17
гледала нагоре е била с гръб към шахтата, при което пострадалата е
превърнала създадената от деликвента реална опасност за пропадане в шахта
предвид етапа на строителните дейности в действителност. Затова твърди, че
с поведението си пострадалото лице се е поставило в положение, което е
допринесло за вредоносния резултат. Твърди и че преценката на окръжния
съд не е в съответствие с чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Заявява, че неправилно е оценен
периодът на лечение и възстановяване и поведението на пострадалата, която
не е сторила дължимото, за да подпомогне този процес, както и не е
съобразена икономическата конюнктура. Затова моли решението да бъде
отменено в обжалваните негови части, с които исковете са уважени, като те
бъдат изцяло отхвърлени, евентуално, при приемане наличие на деликт
обезщетението да бъде съобразено и с приноса на ищцата за настъпването на
вредоносния резултат.
С отговора на тази въззивна жалба ищцата по спора Й. Б. възразява, че
по делото са събрани доказателства за ангажиране на отговорността на
ответната О. съгласно чл. 49 от ЗЗД, както и че неоснователно
жалбоподателят твърди размерът на обезщетението за неимуществени вреди
да е завишен. Заявява, че свидетелят М. е пряк очевидец на инцидента, който
след като е чул, че жена е паднала в шахта, е отишъл на мястото, видял е
падналата в шахтата Б., обадил се е на тел.112 и е бил на мястото до
пристигането на екипа на „Бърза помощ“. Заявява, че ако шахтата е била
обезопасена, то ищцата не би паднала в нея. Заявява, че от показанията на
свидетелите на третото лице-помагач, сега жалбоподател, се установява, че са
били поставяни дървени палети върху отвора на шахтата, които всяка вечер
са били крадени, а на сутринта са поставяни нови и тази порочна практика е
продължавала, което означава, че изпълнителят не е полагал необходимата
грижа. Заявява, че тези свидетели са се грижели единствено за безопасността
на работниците, само в работно време, а не за живущите, като планът за
организация на движението е бил ориентиран единствено към минаващите
МПС, а не към пешеходците. Твърди, че няма доказателства да се счита, че Б.
не е положила необходимата грижа за постигане на пълно възстановяване.
Твърди, че неоснователно жалбоподателят твърди съпричиняване поради
приемане на лекарството „Д.“.
Становището на О. П. по тази въззивна жалба е, че ако съдът приеме, че
18
претенцията на ищцата е доказана, респективно напълно или частично
основателна, то изпълнителят „Г.х.“ЕООД не е изпълнил задълженията си по
договора с О.та да осигурява сам и за своя сметка безопасността на
движението по време на СМР, в т.ч. да осигури за своя сметка обезопасяване
на строежа.
С въззивната жалба, подадена от третото лице-помагач на ответната О.
„П.“АД-гр.П., се твърди, че решението е неправилно в обжалваните негови
части, с които исковете са уважени. Твърди се, че дружеството е изпълнил
точно своите задължения по договора за строителен надзор. Твърди, че
отговорността за евентуално премахване на поставеното обезопасително
съоръжение от процесната шахта, ако е осъществено такова след края на
работния ден, когато обектът вече е предаден за нощна охрана, не е на
дружеството. Твърди, че неправилно окръжният съд е приел да са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната О. съгласно чл.
49 от ЗЗД. Твърди, че окръжният съд прави погрешен извод за това, че
процесната шахта не е била обезопасена, приемайки, че строителят,
респективно строителният надзор на обекта, не е изпълнил дължимото и е
бездействал, кредитирайки избирателно свидетелските показания на
ищцовите свидетели, които не са очевидци на падането на ищцата в
процесната шахта, и изопачавайки смисъла на показанията на свидетелите,
ангажирани от третите лица в процеса, интерпретирайки ги погрешно и
изваждайки части от контекста на целия разпит. Твърди, че окръжният съд не
прави пълен анализ на дадените от всички свидетели показания,
установяващи състоянието на обекта преди и след инцидента, и не взима
предвид изложеното в СТЕ, която ясно определя какви са начините и
методите за обезопасяване. Твърди, че окръжният съд не се позовава на нито
една материално-правна норма, която да вменява задължение за
обезопасяване и начина за обезопасяване на шахти като процесната, от която
да се извлече неправомерното поведение на строителя, респективно, на
строителния надзор на процесния строителен обект. Твърди, че от
свидетелските показания се установява, че строителят, респективно
строителният надзор, са положили дължимата грижа да сигнализират и
обезопасят обекта, но въпреки техните усилия кражбите на дървени палети от
неустановени по делото лица, при лежаща за това доказателствена тежест
върху ищцата, е причината процесната шахта да остане без похлупак, но дори
19
и по независещи причини, въпреки липсата на похлупак, налична е била
сигнална лента и бариера. Твърди, че неправилно окръжният съд е отрекъл
наличието на съпричиняване от страна на ищцата, тъй като е доказано, че в
периода на инцидента тя е приемала лекарството „Д.“, което е индиция за
нарушена способност за придвижване и правилно възприемане на ситуацията.
Заявява, че приемът на „Д.“ се потвърждава от приложените амбулаторни
листове от личния лекар на ищцата, а именно че непосредствено преди
инцидента е изписано лечение с този медикамент съгласно амбулаторния
лист от 27.11.2018 г., като в отговор от РЗИ-П. от 9.06.2021 г. е посочено, че
на Б. за периода 27.11.2018 г.-11.12.2018 г. е изпълнена една специална
рецептурна бланка за „Д.“ на 27.11.2018 г. Твърди, че ищцата при приема на
„Д.“ не е била в състояние да прецени реалната обстановка от строителния
обект и да избегне препятствието, в което е попаднала, още повече
проявявайки невнимание и гледайки нагоре, а не в краката си. Твърди, че
ищцата е навлязла самоволно и на свой риск навътре в строителния обект,
като е имало осигурен тротоар за преминаване, т.е. при полагане на
съответната грижа за своето здраве ищцата е могла и е била длъжна да ползва
тротоара, по който не се извършват СМР, и при тази предоставена й
възможност за преминаване е избрала друг начин на движение, а ищцата е
била длъжна да я използва и тогава не би могло да се стигне до падането й в
строителния обект, в който се извършват СМР. Заявява, че ищцата
целенасочено и само за да види дали у приятелката й свидетелката П. свети е
предприела неразумното действие да навлезе в строителния обект, като е
проявила явно невнимание, гледайки нагоре, а не в краката си, и е била с гръб
към процесната шахта. Твърди, че така вредите са настъпили в резултат на
субективната погрешна преценка на ищцата да премине именно по
разкопаната улица, да навлезе в нея, игнорирайки забранителните знаци и
знаците, говорещи да се отнася с повишено внимание, проявявайки груба
небрежност да гледа нагоре. Твърди и че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. не отговаря на принципа за
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че съгласно събраните
доказателства ищцата не е положила дължимата грижа за бързото си
възстановяване. Твърди, че процесните травми при правилно лечение и
рехабилитация биха върнали в същата активност ищцата до 5-9 месеца, не е
имало усложнения, ищцата се обслужва самостоятелно. Твърди, че
20
окръжният съд се е водил само от изпитаните болки и страдания и
продължителния процес на възстановяване, за който обаче е допринесло
крайно недостатъчното физиотерапевтично лечение, извършващо се по
желание на ищцата, съгласно становището на вещото лице Б.. Моли
решението на окръжния съд да бъде отменено в обжалваните негови части и
исковете да бъдат напълно отхвърлени, а ако се приеме наличие на
предпоставки на деликт да бъде преценено и поведението на пострадалото
лице, като размер на обезщетението се определи при отчисляване на приноса
на ищцата за вредоносния резултат.
С отговора на тази въззивна жалба от Й. Б. се заявяват възражения,
идентични на възраженията, заявено относно подадената въззивна жалба от
третото лице-помагач на ответника „Г.х.“ЕООД.
С отговора на тази въззивна жалба от О. П. се заявява, че за
упражняване на строителния надзор за процесния строеж е сключен договор с
дружеството-жалбоподател, чиито задължения са установени както с
договора, ката и с нормативната уредба. Заявява се, че ако съдът приеме, че
претенцията на ищцата е доказана, респективно напълно или частично
основателна, то „П.“АД не е изпълнило задълженията си по договора с О.та
да не допуска увреждане на трети лица вследствие на строителството,
опазване на здравето и живота на хората.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Нормата на чл.49 от ЗЗД урежда
гаранционно-обезпечителната отговорност на всеки един възложител на
работа за вреди от действия на служителите, които я изпълняват. За
ангажиране на отговорност на възложителя при условията на тази разпоредба
следва служителите при или по повод на възложената им работа да са
осъществили виновни противоправни действия, от които да са настъпили
вреди, като в тежест на ищеца е да установи наличие на елементите на
непозволеното увреждане, а именно деяние (действие или бездействие),
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. В случая няма
спор, че на 11.12.2018 г. ищцата Й. Б. е претърпяла описания в исковата молба
инцидент –паднала е в шахта на ул.“С.М.“ в гр. П., където са се извършвали
ремонтни работи от О.та, и е получила закрито счупване на лявата бедрена
21
кост и счупване на дясната раменна кост, вследствие на което е търпяла болки
и страдания при оперативно лечение и следоперативно лечение и
възстановяване и е направила разходи за това, т.е. че тя търпи имуществени и
неимуществени вреди. Не се спори относно обстоятелството, че улицата, на
която е станал инцидентът, е част от общинската пътна мрежа и че ответната
О. като собственик съгласно §7,ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМДМА носи
задължението за поддръжката на това място в безопасно за придвижване на
пешеходците състояние. Безспорно е, че в момента на инцидента на това
място е извършван от О.та мащабен ремонт, като по силата на сключен
договор извършването на СМР е възложено от О.та на фирмата-трето лице
неин помагач „Г.х.“ЕООД, съответно, строителният надзор е възложен също с
договор от О.та на третото лице-неин помагач „П.“АД. Страните спорят
относно обстоятелството дали вредите на пострадалата ищца са настъпили
поради противоправно поведение, каквото са действия или бездействия на
служители, извършващи ремонтните работи и надзора относно тях,
вследствие на което шахтата не е била обезопасена, както твърди ищцата, или
са резултат само от поведението на пострадалата, или, евентуално, е налице и
нейно поведение, с което тя е допринесла за настъпването на вредите, както
твърдят ответникът и третите лица-негови помагачи.
Съгласно разпоредбата на чл. 163,ал.2, т.1 и ал.3 от ЗУТ, строителят
носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с мерките за
опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, а
съгласно чл. 168,ал.1,т.5 от ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор,
носи отговорност за недопускане на увреждане на трети лица вследствие на
строителството. Видно от представения от ответната О. в копие с отговора на
исковата молба договор от 27.06.2018 г., сключен между нея и „А.“ЕООД
(понастоящем с фирмено наименование „Г.х.“ЕООД), съгласно клаузата на
чл.10.1.9. изпълнителят има задължението да осигурява сам и за своя сметка
безопасността на движението по време на СМР, в т.ч. да осигури за своя
сметка обезопасяване на строежа. Видно от представения от ответната О. в
копие с отговора на исковата молба договор от 29.06.2018 г., сключен между
нея и „П.“АД, съгласно клаузата на чл. 26, ал.1, т.2.9. дружеството е поело
задължението за недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие
на строителството. Видно от договора от 27.06.2018 г., извършваните СМР
включват и обект Г2: Реконструкция и рехабилитация на улици и
22
прилежащите им тротоари и въвеждане на енергоспестяващо улично
осветление на ул.“С.М.“ в гр. П.. Видно от показанията на свидетелката
Е.К.Т., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 27.08.2020 г., на
улица „С.М.“ е извършвана пълна реконструкция на пътната настилка,
включително и на тротоари, като на тротоарите са били изпълнени ново
улично осветление и, съответно, канална мрежа за полагане на кабели за
улично осветление, шахтата, в която е паднала жената, е ел.шахта, не е ВиК
шахта, в нея не се полагат кабели от телекомуникационни оператори,
интернет доставчици и кабелни телевизии, следователно се установява, че
шахтата е била част именно от осъществяваните ремонтни работи във връзка
с направата на канална мрежа за полагане на кабели за въвежданото
енергоспестяващо улично осветление. Видно от заключението на вещото
лице инж. М.Н. М. от 7.12.2020 г., прието в съдебното заседание на окръжния
съд на 16.12.2020 г., сигнализирането за строителните дейности е извършено
съобразно Наредба №3/16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците, като конкретно обезопасяването на шахтата е
достатъчно да се извърши съгласно чл.16 от Наредбата, т.е. с лента, ярко
оцветена или с успоредни бели и червени ивици (С 3.3), която лента се окачва
на стойки или стабилно закрепени колчета на височина 800 до 1000 мм.
Съгласно нормата на чл. 16 от посочената Наредба лентата, ярко оцветена
или с успоредни бели и червени ивици (С3.3), се използва за сигнализиране на
площи, временно забранени за движение, лентата е с широчина от 50 до 100
мм., ивиците й са насочени перпендикулярно към платното за движение,
лентата се окачва на стойки или на стабилно закрепени колчета така, че
разстоянието от повърхността на терена до горния ръб на лентата да е от 800
до 1000 мм. Видно от показанията на свидетеля К.И. М., разпитан в
съдебното заседание на окръжния съд на 22.10.2020 г., той има магазинче на
ул.“С.М.“№***, клиенти му казали, че жената е паднала, той е видял ищцата
в шахтата и се е обадил на тел.112, не е видял самото падане, отишъл е да
помогне, покрай шахтата в момента на инцидента нямало нищо, нямало
палети, дошла Пожарната и извадили жената, след това той си поел
задълженията, на момента пожарникарите сложили ограждения, в шахтата не
видял нищо, ленти не е имало, лента със сигурност не е имало, защото лентата
я сложили после пожарникарите, вече след като изкарали жената, и след това
23
имало лента. Установява се от тези показания, които са незаинтересовани и
посочват състоянието на шахтата конкретно към момента, когато ищцата е
паднала в нея, че шахтата не е била обезопасена с лента, както и не е била
обезопасена с палети. Действително, свидетелят М. не е присъствал на самото
падане, но има преки впечатления какво е било състоянието на шахтата
веднага след него, докато ищцата е била в шахтата, преди да дойдат
представителите на спасителните служби, той ги е повикал и ги е изчакал,
като през това време несъмнено е имал възможността да огледа състоянието
на шахтата и е установил, че няма нито обезопасителна лента, нито палети за
затваряне на шахтата, за която липса на обезопасяване неговите показания са
ясни и категорични. Тези показания установяват конкретното състояние на
шахтата по времето на инцидента и затова те не могат да бъдат оборени от
показанията на свидетелите-служители на фирмите, осъществяващи СМР,
строителния контрол и охраната на обекта Н. С. С. (служител на длъжност
„В.с.“ към фирма „Е.п.“, разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
27.08.2020 г.), В.К.И. (******* към фирма-СОТ „С.“, осъществяваща охрана
след работно време, разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
27.08.2020 г.), Е.К.Т. (специалист „П.с.“ към „П.“АД, включително към месец
декември на 2018 г., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на
27.08.2020 г., изпълнявала длъжността строителен надзор на обекта) и З. Т. З.
(координатор по безопасност и здраве към „Е.п.“ЕООД, извършвало СМР и
доставка на материали, възложени от „Г.х.“ЕООД, разпитана в съдебното
заседание на окръжния съд на 17.02.2021 г.), които установяват какъв е бил
начинът за обезопасяване на шахтите на обекта и конкретно на процесната
шахта за работното време на обекта. Според показанията на свидетеля С.,
през месец декември на 2018 г. той е организирал охраната и цялата
организация на безопасността на строителния обект на ул.“С.М.“, шахтите на
тротоарите ги обезопасявали с палети или с метални платна, те се слагали
върху шахтите, забивали се в три или четири края шишове от арматура и се
обозначавали със сигнална лента, обикновено в 17 часа предавали обекта на
охранителната фирма „С.“ и тогава заедно със служителите по безопасност и
здраве към „Е.п.“ К.П. и З. З. и с представител на „С.“ обхождали обекта, знае
къде е процесната шахта, тя е до един магазин, наблюдавали тя да бъде
винаги обезопасена, тя в момента, в който минавали, било обезопасена като
всеки път – с дървен палет и с 4 арматури, целите опасани със сигнална лента,
24
инцидентът е станал след 17 часа, сутринта след инцидента отишъл при
шахтата, палет на шахтата липсвал, били оставени само арматурата със
сигналната лента, доста често във вечерните часове имало кражби на палети
от малцинствено население заради отопление, външната охрана няма
задължение палетите. Съгласно показанията на свидетеля И., фирмата
СОТ„С.“ охранявала техниката и строителните материали на обекта през
нощта, той всяка вечер правел инструктаж на своите служители да внимават с
шахтите, били обезопасени всички шахти с вървени палети и обградени с
лента, често изчезвали палети, ромите ги крадели за огрев. Съгласно
показанията на свидетелката Т., по тротоарите, където се изпълнявали
каналните мрежи и шахтите към тях, се слагали сигнални ленти в бяло и
червено и шйхтите се затваряли с платна – дървени палети или метални, през
деня се работело и не можели всичко да бъде затворено и обезопасено, това
се извършвало основно вечерно време, когато напускали строителите обекта
и се правел обход за оглед на мерките, които са предприети, за инцидента се
разбрало, че е бил след работно време, минават през деня, гледат, не стоят до
17 часа или през деня на всички улици, на дата 11.12.2018 г. не е правила
обход, не може да бъде на 100% сигурна, те са длъжни да констатират
сутрешно време и в рамките на деня да няма такива отворени шахти, за
каналите и шахтите се слагали предупредителни ленти, палети и т.н., по
принцип около шахтите се слагали сигнални ленти, окачени на дървени
колчета, или се слагали дървени палети или метални платна върху шахтите,
но след работно време не могат да кажат какво се е случило, шахтата не може
да се затвори трайно докато не се направи настилката, да се повдигне нейното
ниво или са се свали. Съгласно показанията на свидетелката З., инцидентът е
станал след работно време, на предходния ден на проверката не им било
направило впечатление нещо, всички шахти били затворени, на следващия
ден била на обекта и се обадила на техническия ръководител, той й обяснил,
че когато той отишъл сутринта рано тази шахта на ъгъла не била обезопасена
и той я е затворил с дървен палет и с капак, така се обезопасявали шахтите, но
дървените палети често изчезвали, практика било шахтите да се ограждат с
телена метална оградка, но тези заграждения изчезвали още по-бързо от
дървените палети, даже често работниците освен палета слагат и бордюр
отгоре, за да има тежест, или метални платна, но и те изчезвали, ходели всеки
ден на проверка, в близост до шахтата не е имало светлинна сигнализация,
25
огражденията ги проверявали сутрин в началото на работния ден и вечер в
края на работния ден, охраната охранявала машините, които се събирали
вечер. Видно е следователно, че никой от тези четирима свидетели не е бил на
мястото по времето, когато е станал инцидента, нито в момента, когато
ищцата е паднала в шахтата, нито докато тя е била там, нито докато са
извършени действията по изваждането й, и затова те нямат впечатления какво
е било тогава състоянието на шахтата и дали тя е била обезопасена, за разлика
от свидетеля М., който има преки впечатления от състоянието на шахтата във
времето непосредствено след падането на ищцата в шахтата и посочва, че
шахтата не е била покрита с палет и е нямало колчета с охранителна лента.
Установява се следователно, че процесната шахта не е била надлежно
обезопасена със заграждение от колчета и сигнална лента (обезопасяването с
палети не се установява да е задължителна мярка, поради което е без значение
по каква причина поставяни палети са изчезвали), поради което при работата
на обекта е допуснато от служителите на осъществяващите СМР и надзора
върху тях фирми нарушение на изискванията на чл. 163,ал.2, т.1 и ал.3 от ЗУТ
и на чл. 168,ал.1,т.5 от ЗУТ, като не е изпълнено изискването на чл. 16 от
Наредба №3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците за обезопасяване на процесната шахта, за което бездействие
отговорност носи възложителят на работата и собственик на ремонтираната
инфраструктура – ответната О. П., като вследствие на това състояние на
шахтата ищцата е паднала в нея и е пострадала. Налице е следователно
виновно противоправно бездействие на служители, за което отговорност
спрямо ищцата носи ответната О., в резултат на което за ищцата са настъпили
вреди - имуществени вреди (платените за лечението суми) и неимуществени
вреди (търпените при и след инцидента болки, неудобства и страдания), -
които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото деяние и за
които затова съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД от О.та се дължи
обезщетението при деликт. Установява се, че е налице, както твърди ищцата,
основание съгласно нормата на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на О.та като възложител на работата за вреди,
които ищцата е претърпяла от бездействие на служителите, които я
изпълняват. Неоснователно е възражението на ответника и на третите лица-
негови помагачи, че О.та не следва да дължи обезщетения на ищцата за
26
причинените й вреди поради липса на извършени нарушения от страна на
служители на ангажираните от нея за осъществяването на работата фирми, а
вредите са настъпили единствено вследствие поведението на ищцата.
Относно възражението, че ищцата е допринесла по смисъла на чл. 51,ал.2 от
ЗЗД за настъпването на вредите, преценката следва да се извърши след
установяване размера на дължимото обезщетение, съответно, дали и с колко
то следва да се намали.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата болки, страдания и неудобства.
Видно от заключението на вещото лице д-р М. Б. от 15.01.2020 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 16.12.2020 г., при инцидента на
11.12.2018 г. на ищцата са причинени закрито счупване на долния крайник на
лявата бедрена кост и счупване на дясната раменна кост в областта на
хирургичната шийка, като първото е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник, а второто е довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник, непосредствено след
инцидента ищцата е изпитвала от значителни до умерени по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на
оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване,
оздравителният процес за счупването на дясната раменна кост е траел около
3-4 месеца, при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, а
оздравителният процес при счупването на лявата бедрена кост към момента
на изготвяне на експертизата (15.01.2020 г.) не е приключил, провеждана е
само една физиотерапевтична процедура на 12.06.2019 г., за пълното
възстановяване от закритото счупване на лявата бедрена кост е необходимо
пострадалата да провежда физиотерапия и ЛФК и ако ги провежда е
възможно пълно възстановяване, счупването на лявата бедрена кост е
пречило и пречи на походката на пострадалата ищца, а от там и на
възможността за нейното придвижване, счупването на дясната раменна кост е
пречило на пострадалата ищца да ползва дясната си ръка за ежедневните си
обичайни нужди, налице е пряка причинно-следствена връзка между
установените травматични увреждания, свързаните с тях болки и страдания и
претърпяната от ищцата на 11.12.2018 г. злополука. Видно от обясненията на
вещото лице д-р Б. в съдебното заседание на окръжния съд на 16.12.2020 г.,
27
ищцата може да се възстанови за около 3-4, максимум 5 месеца,
първоначално около месец и половина от този период обикновено пациентът
е обездвижен докато зараснат костите, индивидуално е зарастването и може
да изисква по-дълъг период, след това за раздвижването е необходимо
толкова време, колкото е било времето в гипс, при възрастните хора даже е и
двойно повече, за да може да се възстанови, в епикризата пише да не се
стъпва на оперирания крак 3 месеца, след този период от три месеца започва
възстановяването и поне още месец-два ще са необходими, за да възстанови
движението, ищцата може да се обслужва самостоятелно, прегледът й е
осъществен от вещото лице на 9.01.2020 г., тя е ходила с патерици тип
„пилотка“, с накуцваща походка, придвижва се с помощни средства, но може
да се облече и да се нахрани, ако се възстанови обемът на движенията и да
може да ходи без помощни средства не би следвало да останат трайни
последици, но ако това не стане, тя ще остане така да ходи с куцаща походка
и с „пилотка“ или бастун, ако възрастен човек не възстанови обема на
движенията до 1 година след операцията след това шансовете за
възстановяване са нищожни. Видно от допълнителното заключение,
изготвено от вещото лице д-р Б. на 15.12.2020 г., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 14.04.2021 г., няма данни ищцата да има ТЕЛК
или да е инвалидизирана, възстановителният процес при такъв вид травми е
строго индивидуален и колкото по-напреднала е възрастта, толкова той е по-
продължителен, при нормално протичане на възстановителния процес той
трае не повече от 3-4 месеца при стриктно изпълнение на лекарските
предписания и извършването на рехабилитация, която е още по-важна при
отчитане и възрастта на пострадалата, възрастта на пострадалата и тежестта
на получените при инцидента травматични увреждания са били предпоставка
за по-бавния възстановителен процес при ищцата, както и за невъзможността
да се обслужва сама. Видно от представената от ищцата в копие с исковата
молба епикриза от УМБАЛ „С. Г.“ЕАД-гр.П., ищцата е постъпила в
болницата на 11.12.2018 г., оперирана е за фрактурата на лявата бедрена кост,
изписана е на 18.12.2018 г. с препоръка да не стъпва на оперирания крак 3
месеца и да носи ортеза за раменна става 35 дни. Видно от показанията на
свидетелката Й. Н. П., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на
23.01.2020 г., ищцата била една седмица в болницата и след това лечението
продължило вкъщи, била постоянно на легло и много страдала, цяла година
28
лежала в къщи, оплаквала се, че много я боли ставата горе в крака, в бедрото,
била й счупена ръката, синът й и съпругът й се грижили за нея, идвала
лекарка, биела й инжекция, преглеждала я, сега ищцата много куца, има
болки в крака, окуцяла, ходи с една патерица, преди инцидента се движела
нормално, вече не идва на гости на свидетелката, защото много я боли кракът,
преди това била много подвижна. Установява се следователно, че на ищцата
са причинени две тежки физически увреди, едната на раменната кост на
дясната ръка, а другата на бедрената кост на левия крак, които в началния
етап са й причинили силни болки, постепенно намаляващи в процеса на
лечение, както и неудобства и притеснения. Тези увреди с оглед засегнатите
части от тялото и тяхната роля за обслужването и придвижването, при това в
съчетание, са довели до ограничаване на придвижването на ищцата и
възможността й да се обслужва. Тъй като ищцата е претърпяла операция на
бедрената кост на левия крак и е трябвало да носи гипс в рамките на 3 месеца,
тя е била първоначално обездвижена, налагало се е да й помагат нейните
близки за ежедневното обслужване. Към датата на прегледа от вещото лице Б.
на 9.01.2020 г., повече от една година след инцидента на 11.12.2018 г.,
движението на крака не е било възстановено, ищцата е ходела с патерици тип
„пилотка“, с накуцваща походка, придвижвала се е с помощни средства, като
с оглед обясненията на вещото лице след изминалия период от една година не
може да се очаква движението на крака да се възстанови напълно.
Перспективата следователно е ищцата да продължи да накуцва и да се
придвижва с помощни средства, без да може вече да се движи така, както
преди увреждането. Това несъмнено създава затруднения за нея за по-дълго
придвижване и, както посочва свидетелката П., тя е трябвало да се откаже от
дейности, които преди е извършвала, но сега я затрудняват поради трудното
придвижване и болките в крака. При необратимо увреждане на левия крак
състоянието на ищцата няма да позволява и занапред тя да възстанови
предишния си начин на живот, да осъществява обичайните преди инцидента
за нея социални контакти, защото придвижването й е и ще остане трайно
затруднено и болезнено. От травмата на ръката ищцата се е възстановила
напълно в рамките на 3-4 месеца и без усложнения. С оглед тежестта на двете
травми и тяхното съчетаване не може да се приеме, че възрастта на ищцата
(родена на 19.12.1943 г., към момента на инцидента на 75 години), която
преди инцидента е била активен човек, е самостоятелен фактор за трудното й
29
възстановяване. Според вещото лице Б. ищцата е възстановена до степен да
може самостоятелно да се обслужва и да извършва дейностите от
ежедневието. За така претърпените болки, страдания и неудобства, като се
отчита и ненастъпилото възстановяване на движението на левия крак в пълен
обем и затова е трайно затруднено придвижването на ищцата, общественото
разбиране за справедливост изисква при преценката на съответното
обезщетение неговият размер да бъде определен в значим размер, като с
оглед на икономическата конюнктура в страната към датата на деликта
11.12.2018 г. няма основания да си приеме, че обезщетението следва да бъде в
нисък размер. Взимайки предвид характера на деянието (неизпълнение на
задължението за обезопасяване на шахта на тротоара, довело до падане на
ищцата като пешеходец в нея и причиняване на две тежки счупвания на кости
на дясната ръка и на левия крак), степента на увреждането (причинени силни
физически болки и страдания, обездвижване за период от 3-4 месеца,
ненастъпило пълно възстановяавне на движението на десния крак, накуцване,
ползване на помощни средства за придвижване, пълно възстановяване на
движението на дясната ръка), последиците от деянието (силни болки,
сериозен дискомфорт, трайно затрудняване на придвижването), на
напредналата възраст на пострадалата Б. (към момента на деликта на 75
години), следва са приеме, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД
размерът на обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди да
се определи на 50 000 лв., която сума е съобразена и със социално-
икономическата обстановка към 11.12.2018 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 510 лв. Неоснователно е следователно оплакването
на жалбоподателя-О. и на жалбоподателите-трети лица нейни помагачи, че
определеният от окръжния съд размер на обезщетението е завишен, а е
основателно оплакването на жалбоподателката Б., че той е занижен.
Относно претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение на
претърпени от нея имуществените вреди са представени от нея фактури и
фискални бонове относно направени от нея разходи за лечението й и в
периода на оздравителния процес. В заключението на вещото лице Б. от
15.01.2020 г. е посочено разходите по кои фактури са във връзка с лечението
и възстановяването на ищцата от травмите. Окръжният съд е определил
обезщетението въз основа на тези доказателства в размер на 2 8784,67 лв., от
която сума е приспаднал 2 400 лв., която сума е предоставена на ищцата от
30
фирмата „Е.п.“АД веднага след увреждането с оглед поемане на разходи по
лечението, видно от показанията на свидетеля И.В.М., разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 27.05.2020 г., поради което е уважил
претенцията за сумата 384,67 лв. В жалбите на ответната О. и на третите
лица-нейни помагачи не са изложени съображения относно начина на
определяне на това обезщетение, оплакванията и доводите касаят
дължимостта на обезщетението поради твърдяна липса на основание да се
ангажира отговорността на ответната О. по реда на чл. 49 от ЗЗД, които
доводи, както бе вече посочено по-горе, са неоснователни, евентуално, се
оспорва неговият размер поради твърдяно наличие на съпричиняване от
страна на ищцата на вредоносния резултат. С оглед на това и съобразно
нормата на чл. 269,изр.2 от ГПК следва да се приеме, че размерът на
обезщетението за причинените на ищцата от деликта имуществени вреди е
384,67 лв.
От ответника и от третите лица-помагачи е заявено с отговорите на
исковата молба възражение, че ищцата е допринесла с поведението си за
настъпването на вредите – тя е създала реална възможност за настъпване на
вредата, доколкото не се е съобразила с пътната настилка, не се е
придвижвала бавно, внимателно и предпазливо, ищцата е била наясно и е
знаела, че на мястото се извършват ремонтни дейности и на тротоара и при
полагане на нормална грижа за здравето си е следвало да преминава с
повишено внимание и само в указаните за това зони, ищцата въпреки
знанието за ремонта и забранителните знаци на своя отговорност е преминала
през същата поради лекомислие и непредпазливост, поемайки предвидим и
очакван риск, преминавайки неправомерно през улица, която е изцяло
затворена, от доказателствата не е видно ищцата да е била в състояние да се
придвижва самостоятелно и да възприема околната действителност,
здравословното й състояние не е позволявало такова придвижване и въпреки
това тя го е предприела на свои риск и отговорност. Приложението на
правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на пряка причинна
връзка между вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, поради което приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
31
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен, - както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като
наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2
от ЗЗД (т.7 от ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР
№1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Нормата на чл.
51,ал.2 от ЗЗД следва да намира приложение и когато пострадалият не е
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, респективно за увеличаване на размера на вредата,
поемайки предвидим и реално очакван риск или неоправдано игнорирайки го,
поради което това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат-
последица от деликта и затова е налице съпричиняване, чиято степен подлежи
на конкретна за случая преценка (мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на
ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло
за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен
резултат на деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на
свободна преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът
определя съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск
и при установено съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2021 г., ОСГТК). В случая наличието на принос на пострадалата
ищца е надлежно релевирано от ответника и третите лица-негови помагачи
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и този принос е
конкретно посочен, съответно, за установяване основателността на това
възражение са ангажирани гласни доказателства и изготвяне на заключения
на СТЕ и СМЕ. Видно от заключението на в.л. инж. М. М., сигнализацията на
обекта съответства на нормативните изисквания и е достатъчна да
предупреди участниците в движението по уличната мрежа, че ул.“С.М.“ е
затворена за ремонт, по тази улица е била въведена временна организация по
безопасност на движението със спиране на движението съгласно одобрен и
съгласуван проект за ВОБД, инцидентът е настъпил на 11.12.2018 г., когато
улицата е била затворена за движение, според ВОД участъкът е забранен от
двете страни със знак В2“Забранено е влизането на ППС в двете посоки“ и с
бариери С3.1, пешеходният достъп до участъка в ремонт не е ограничен, в
него има жилищни и обществени сгради, няма сигнализация, която да
ограничава или да направлява пешеходците по линеен обект, какъвто е
32
процесният, за особеностите и опасностите, съществуващи в него, е поставен
предупредителен знак за опасност А23 „Участък от пътя в ремонт“, обектът е
линеен и поради това няма начин да се отдели и да се определи трасе за
пешеходците, не е забранено преминаването им през обекта, сигнализирането
за тях е чрез знаците, предупреждаващи за строителната дейност и чрез
информационни табели, към проектната документация има приложен проект
„План за безопасност и здраве“, в който е отбелязано, че в опасните зони
достъпът на лица, неизвършващи СМР, се ограничава по подходящ начин –
ограждане със сигнална лента, според проекта за ВОД в т.2.2.2. е записано, че
всеки етап на строителството е съобразен с изискванията за възможност за
обслужване на хората, обитаващи жилищните обекти в зоната на
строителството, по друг начин в проектната документация не се указва
начина на преминаване на пешеходци през строителния обект. Видно от
показанията на свидетеля Н. С., имало е създадена въз основа на законовите
изисквания временна организация на движението, улицата е била
сигнализирана в началото и в края с бализа, имало е знаци, че улицата е в
ремонт и че не може да влиза в нея, светлоотразителни лампи, по същия
начин били сигнализирани и пресечките, била затворена цялата улица „С.М.“
– уличното платно и тротоарите, обикновено първо се работел един
пешеходен участък-тротоар, после се работел другият участък, пешеходците
можели да преминават, принципно цялата улица била затворена и
сигнализирана, някой можел да преминава на свой риск, няма организация за
движение на пешеходци, няма поставени знаци за пешеходци, слагат се
бележки по входовете относно строителния процес. Видно от показанията на
свидетеля В. И., улица „С.М.“ била затворена от двете страни с бализи,
пресечките й също, имало знаци за забранено влизане за МПС и пешеходци,
имало живущи хора на улицата, хората се движели по тротоарите, не можели
да се движат по платното, защото то било в ремонт. Видно от показанията на
свидетелката Е.Т., още със започването на строителството се изготвя
временна сигнализация на обекта с предупреждение, че се извършват
строителни работи, отделно били поставени на различни места съобщения за
започване на строителни работи, за улицата се слагал знак, че тя е затворено
за ремонт, улицата се преминавала от пешеходци, движели се, където си
искат, минавали и автомобили въпреки знаците, в сградите на улицата има
живеещи хора, има магазини, минаването е било в нарушение на забраната за
33
преминаване и на сигнализацията, това е линеен обект и не може да се сложат
стрелки за направление за движение на пешеходците, пешеходците не могат
да ги атворят, пешеходецът може да мине по разбития тротоар на негова
отговорност. Видно от показанията на свидетелката З. З., имало утвърден от
КАТ проект за временна сигнализация на обекта, както имало и проект за
временна организация на движението, целият обект бил сигнализиран
съгласно проекта, улицата „С.М.“ била абсолютно затворена за всякакво
движение, в началото и в края на улицата имало знаци, които забранявали
влизането, за такъв линеен обект да се обозначава специално от къде да
минават пешеходци е невъзможно, затова обектът бил обозначен с
допълнителни предупредителни табели „Опасност! Извършват се строително-
монтажни работи“, самата организация на строителството била направена в
помощ на гражданите, първо се ремонтирало платното, направена била
реконструкция на единия тротоар, другият бил свободен за преминаване, след
това се ремонтирал другият, на самата улица имало много допълнителни
знаци и табели, които уведомявали гражданите, че улицата е в ремонт, целият
район бил в знаци „Внимание! Строителен обект, работа с машини“ и ги
предупреждавали да се движат с повишено внимание, принципът бил, че
трябва да има подсигурено преходно място за движение на живущите, имало
магазини и хората не можеш да ги спреш да пазаруват, строителството на
улицата се извършва така, че да има проходимост, безопасна проходимост за
живущите там, отсрещният на шахтата тротоар бил ремонтиран, тя е паднала
в шахтата на тротоара, по който имало още части за ремонт и не бил
завършен, имало възможност тя да мине по платното, което било
ремонтирано, и по отсрещния тротоар, който също бил ремонтиран, имало и
светлинна сигнализация, улиците се затваряли с решетки, имало знаци и на
другите пресечни улици, в началото и на пресечките имало решетки със
сложен знак „Влизането забранено“ с мигащи светлини, сигнализацията е
ориентирана и към пешеходците, и към превозните средства, пешеходците
трябва да знаят, че има ремонт и да се движат с повишено вниманиеимало
практика да се сложат освен знаците по стандарт и знаци по дърветата, имало
достатъчно знаци по целия обект, имало информационни табели и за
гражданите. Видно от показанията на свидетеля К. М., неговият магазин е на
ул.“С.М."***, той познава ищцата, тя пазарувала в неговия магазин, през 2018
г. на улицата е правен ремонт, по принцип има улично осветление около
34
шахтата, но не може да каже дали е работело при инцидента, не може да си
спомни, това се случило към 18,30 часа, било тъмно, имало знаци, че улицата
се ремонтира, че е забранено влизането, че пътят е в ремонт, и в двата края на
улицата и във всяка една пресечка имало такива знаци, той ежедневно заради
работата минава през този участък, минавало се където в момента може да се
мине, жената е паднала вътре в строителния обект, доста навътре е вървяла,
тя живее на 300-400 метра от това място, имало железни огради с табели,
шахтата била на тротоара, по принцип можело да се минава от пешеходците,
защото ремонтът го започнали от платното, продължили по тротоарите, не
било всичко изкопано и можело да се мине, от страната на шахтата, в която
паднала жената, имало място за минаване, по платното, по другия тротоар,
даже в момента този тротоар бил с плочки и замазка, имало завършен тротоар
с плочки. Видно от показанията на свидетелката Й. П., ищцата идвала в
нейния дом на гости по приятелски на разговор към 16,30-17 часа, живеят
наблизо, в този ден свидетелката била заспала и не могла да й отвори вратата,
ищцата слязла долу и тръгнала по улицата, погледнала нагоре, не е видяла, че
ямата не е обезопасена и е паднала в нея, имало ремонт на улица „С.М.“ за
дълго време, близо една година, постоянно имало разкопавания, ищцата
отишла на улицата да погледне към петия етаж дали свети, в този момент,
когато е погледнала нагоре, не е видяла необезопасената шахта долу, това й
го споделила ищцата след инцидента, на улицата имало поставен знак за
колите за това, че тя е в ремонт, всеки се придвижвал както намери за добре,
за леките коли имало табели за регулиране на движението, не знае за имало за
пешеходците, освен платното за движение се ремонтирали и тротоарите на
улицата, по начало има осветление на тази улица, в този ден мило мрачно и
тъмно, инцидентът станал някъде към 17,30-18 часа, по време на ремонта
можело да се преминала през това място, но трябвало да бъдеш много
внимателен, да гледаш къде вървиш, къде стъпваш, там много други хора
също пострадали, един човек паднал в шахта и си бил счупил крака. Видно от
допълнителното заключение на вещото лице д-р Б. (лекар в отделение по
съдебна медицина) от 15.12.2020 г., няма данни за проблем със зрението на
ищцата, при предозиране с „Д.“ същият може да доведе до дезориентираност.
Видно от заключението на вещото лице д-р З.Н., съдебен лекар, ищцата не е
имала проблеми със зрението, „Д.“, даден и приеман в лечебни дози, не може
да предизвика оплаквания, особено от рода на дезориентация, в големи дози
35
би могъл да предизвика умора, отпадналост, сънливост. Видно от изпратените
от д-р Р.С. медицински документи на ищцата, приети в съдебното заседание
на окръжния съд на 27.08.2020 г., в амбулаторните листове от 27.11.2018 г. и
3.12.2018 г. е предписана терапия с „Д.“2х1. Видно от писмото от 9.06.2021 г.
от РЗИ-П., прието в копие в съдебното заседание на апелативния съд на
16.02.2022 г., от направената справка в отчетените специални рецептурни
бланки от аптеките, притежаващи лицензии за работа с лекарствени
продукти, съдържащи наркотични вещества на територията на П.ска област, в
РЗИ-П. е установено, че на Й. М. Б. за периода 27.11.-11.12.2018 г. е
изпълнена една специална рецептурна бланка за лекарствения продукт „Д.“ на
27.11.2018 г., която рецептурна бланка е издадена от д-р Р.С.. Видно от
заключението на вещото лице д-р К. Ш., невролог в Клиниката по неврология
при УМБАЛ“С. Г.“АД-гр.П., от 26.01.2023 г., прието в съдебното заседание
на апелативния съд на 1.03.2023 г., наличието на дори такива неспецифични
оплаквания като световъртеж и замаяност, ведно с употребата на
бензодиазепинови деривати, в случая „Д.“, могат с много голяма вероятност
да са допринесли за неправилно възприятие на процесната обстановка от
страна на подекспертната, вероятността за това се повишава многократно
поради особеностите на околните обстоятелства в конкретния случай, а
именно смрачаване, естествено ниска осветеност на този участък от градската
среда поради застрояване и т.н., вероятно фиксирано внимание в сканиране на
горни етажи на сграда и т.н., приемането на „Д.“ от подекспертната скоро
преди процесното събитие може да е довело с голяма вероятност до реална
дезориентираност на същата за конкретните обстоятелства и особено в
детайлите им и преценката на всички тях, страничните ефекти в частност на
„Д.“ включват намалено внимание, намалена концентрация, намалена скорост
и степен на съобразителност, намалена скорост и способности за реакция в
променящи се ситуации, намалена скорост за постигане на ориентация в
променяща се и непозната обстановка, намалена адаптация към непозната
обстановка и обстоятелства, същите не се отчитат като проблем и често не се
забелязват от пациента и близките му поради еднотипният, стереотипен и
доведен до рутина начин на ежедневие при повечето от тези пациенти в
напреднала възраст, но това няма нищо общо с потенциалната вероятност за
проявяването им при променени, непознати или нови обстоятелства, при
които трябва да функционира такъв пациент. Видно от обясненията на вещото
36
лице д-р Ш. в съдебното заседание на апелативния съд на 1.03.2023 г., „Д.“
остава по-дълго време в организма и това дава възможност при пиенето му
ежедневно или през определен срок при последващите дози все още да има
концентрация от предходните дози, ефектът се засилва с периода на
приемане, достатъчни са три дни на прием, за да се проявят странични
ефекти от лекарството, при дозата, която е предписана на ищцата, е
достатъчно да се получи това натрупване, при спиране приема на „Д.“ след
три дни се достига концентрация, която е под минималната, и това лекарство
вече не би трябвало да действа, вещото лице е проучило досието на
лекарството, той борави с лекарството „Д.“ в болницата всеки ден по няколко
пъти, би казал, че на човек над 70-годишна възраст с обичайно телосложение
и без някакви други значими заболявания при всеки 9 от 10 пациенти ще има
поне замаяност и някаква степен на нестабилност в ежедневието след прием
на дори една доза „Д.“, ако се пие повече, ще има доста повече, но пациентите
привикват, защото им харесва успокояващият ефект. Установява се
следователно от показанията на всички горепосочени свидетели, че относно
ремонта на улицата при спазване на законовите изисквания според
заключението на СТЕ е имало на място информация и предупреждения за
пешеходците. Достъпът и преминаването на пешеходци не е бил забранен и
не е било възможно да бъде ограничен или регулиран по конкретен начин,
тъй като на улицата има жилищни сгради и магазини и ремонтът не е могъл
да бъде организиран така, че достъпът на пешеходците да се определи по
конкретен маршрут. Те обаче е следвало да се съобразяват с обстоятелството,
че се извършва ремонт и да бъдат особено внимателни при движението си, да
подбират внимателно пътя си и да не навлизат в зона на строеж при
възможност да преминат през зона, която вече е ремонтирана. В случая
ищцата не е живуща на ремонтираната улица, а живее в съседство, но тя е
пазарувала в магазина на свидетеля М. и ежедневно е посещавала в дома й
приятелката си свидетелката П., поради което е била запозната с
извършването на ремонта и необходимостта да бъде предпазлива и
внимателна при движението си. Следва да се отчете, че инцидентът е
настъпил не при движението на ищцата към дома на свидетелката П. при
възможност да се движи по ремонтирания тротоар или поне по уличното
платно, макар и то да е било в процес на ремонт, а защото тя е навлязла в
неремонтирания тротоар, където се намира процесната шахта, за да погледне
37
нагоре към апартамента на свидетелката П. и да види дали в дома й свети.
Също така следва да се вземе предвид, че ищцата е приемала лекарството
„Д.“, което обстоятелство съдът намира за установено с оглед предписването
му от лекуващия я общопрактикуващ лекар д-р С. с амбулаторния лист от
27.11.2018 г., закупуването на лекарството на същата дата съгласно справката
от РЗИ-П. и предписването му отново с амбулаторния лист от 3.12.2018 г.
Относно ефекта на това лекарство съдът възприема заключението на вещото
лице-невролог доктор Ш., като се отчита, че той е медицински специалист,
който с оглед специалността му е добре запознат с ефекта на лекарството,
работи с това лекарство със своите пациенти и има богати наблюдения
относно неговото действие, за разлика от вещите лица със специалност по
съдебна медицина. Този ефект е свързан и с повлияване на възприятията
относно обстановката и с дезориентираност, при което ищцата е следвало да
съобразява придвижването си и с обстоятелството, че при повлияване от
лекарството е още по-рисково да навлиза в строежа, при това без да й се
налага да мине точно от там, а за да гостува на приятелка и да гледа дали в
нейния апартамент свети. С това свое поведение ищцата е предприела риск,
несъобразен с нейното лечение и с обстановката, при което е навлязла без
това да е наложително в зоната на ремонта, където е процесната шахта и така
е попаднала в нея. Затова следва да се приеме, че е налице поведение на
ищцата, с което тя е допринесла за настъпването на вредите по смисъла на чл.
51,ал.2 от ЗЗД. При съпоставката между поведението на служителите,
отговорни за обезопасяването на ремонта и конкретно на процесната шахта, и
поведението на ищцата, се установява, че те са нарушили горепосочените
законови изисквания, като не са обозначили шахтата с колчета и сигнална
лента, а тя не е проявила необходимото внимание и е преминала през строежа
при несъобразяване с нейното здравословно състояние и приема на
лекарството „Д.“ и по начин, който не е бил съобразен с обстановката и не е
бил безопасен. Тъй като обаче ищцата е била с добро зрение, при изпълнение
на задължението за обезопасяване на шахтата с колчета и сигнална лента,
който е начинът за предотвратяване на инцидент с падане в шахтата, не е
имало причина тя да не ги види, да не възприеме опасността и да се предпази.
Именно липсата на такова обезопасяване е основната причина да се стигне до
процесния инцидент, поради което следва съпричиняването на последиците
от ищцата да се определи на 30%.
38
Във връзка с претенцията на жалбоподателите при определянето на
размера на обезщетенията, които да бъдат присъдени на ищцата, да се отчете,
че тя след инцидента не е предприела необходимото за случая продължаващо
лечение чрез физиотерапия и ЛФК, а е провела само една физиотерапевтична
процедура на 12.06.2019 г., следва отново да се посочи, че за да бъде
намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение приносът
на пострадалата следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд (каквото в насока
поведение на ищцата на неглижиране на процеса на лечението не е заявено) и
да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела, като изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, съответно,
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем (в тази насока – решение №
60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г., 1 ТО, ТК). Твърдението за
наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалата във връзка с процеса на лечение представлява твърдение за
наличие на съпричиняване от нейна страна на този резултат, поради което
следва да се предяви в съдебното производство чрез възражение по чл. 51,ал.2
от ЗЗД. В отговорите на исковата молба довод за наличие на съпричиняване
от страна на ищцата поради ненадлежно провеждане от нея на лечението не е
заявен. В заключението на вещото лице д-р Б. от 15.01.2020 г. е посочено, че е
провеждана само една физиотерапевтична процедура на 12.06.2019 г. и че за
пълното възстановяване от закритото счупване на лявата бедрена кост е
необходимо пострадалата да провежда физиотерапия и ЛФК. При
разглеждането на това заключение в съдебното заседание на окръжния съд на
16.12.2020 г., когато то е и прието, от ответника и третите лица-негови
помагачи не е заявено възражение относно съпричиняване въз основа на това
обстоятелство, което е било възможно и допустимо при условията на чл.
147,т.1 от ГПК вече след узнаването на обстоятелството. Несъмнено е, че с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността на ответника да
39
противопоставя доводи и възражения, основани на съществуващи и известни
му факти към този момент, съгласно чл. 133 във вр. с чл. 131,ал.2,т.5 от ГПК.
Надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51,ал.2 от ЗЗД в
първоинстанционното производство може да бъде направено обаче и след
изтичане на срока за отговор на исковата молба, но когато и само ако е
налице хипотезата на чл. 147,т.1 от ГПК по отношение на обстоятелствата, на
които се основава възражението, тъй като след като възражението за принос
на пострадалия по чл. 51,ал.2 от ЗЗД може да се основава само на конкретни
факти, страната не може да го направи преди да е могла да узнае за тях (в
тази насока – решение № 98/29.06.2016 г. на ВКС по т.д. № 1499/2015 г., I ТО,
ТК, решение № 134/18.11.2020 г. на ВКС по т.д. № 1422/2019 г., II ТО, ТК,
решение №18/24.03.2021 г. на ВКС по т.д. № 696/2020 г., II ТО, ТК и решение
№ 61/13.07.2022 г. на ВКС по т.д.№ 237/2021 г., I ТО, ТК). Възражението за
съпричиняване обаче е могло да бъде заявено съгласно чл. 147,т.1 от ГПК
само до момента на приключване на съдебното дирене пред окръжния съд,
което в случая не е направено, а не след приключването на устните
състезания в писмена защита, нито във въззивните жалби до въззивния съд. В
производството по спора пред окръжния съд ответникът и третите лица-
негови помагачи не са се позовали на наличие на хипотеза на чл. 147,т.1 от
ГПК те да заявят възражение и оспорване на претенцията и с оглед
непровеждане от ищцата на необходимото лечение след зарастването на
счупванията, съответно, такова възражение и такъв довод не са заявени до
приключване на съдебното дирене в последното съдебно заседание на
окръжния съд на 9.06.2022 г. С оглед на това няма основания това поведение
на ищцата да бъде разглеждано като обстоятелство от вида по чл. 51,ал.2 от
ЗЗД. Следва при тези обстоятелства само да се отбележи, че в съдебното
заседание на окръжния съд на 16.12.2020 г. вещото лице д-р Б. е посочило, че
лечението след зарастването на счупването зависи от състоянието, зависи
какво провежда ищцата като ЛФК в къщи, ако тя постоянно провежда
лечебна физкултура физиотерапията е само за подпомагане, основното е
лечебната физкултура, вещото лице не знае какво е предписано на ищцата, тя
му е казала по време на прегледа, че е провеждала един път физиотерапия, не
е споменавала, че са й давали повече, а тя не е ходила, може и повече да е
провеждала ищцата, а той да не знае, с оглед на които обяснения не се
установява да е налице поведение на ищцата, което да сочи на неглижиране
40
от нейна страна на процеса по възстановяване на пълното движение на
нейния ляв крак след счупването.
Установява се следователно, че дължимото на пострадалата ищца Й. Б.
обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди по реда на чл.
51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД в размер на 50 000 лв. следва да бъде намалено
при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 30% поради неин принос в такава
степен спрямо приноса на лицата, за чието бездействие отговорност носи
ответната О., т.е. с 15 000 лв., при което обезщетението следва да се присъди
в размер на 35 000 лв. Тъй като това е сумата, присъдена от окръжния съд,
като краен резултат решението на окръжния съд в тази му част следва да бъде
потвърдено. Дължимото на ищцата Б. обезщетение за понесените от нея
имуществени вреди по реда на чл. 51,ал.1,изр.1 от ЗЗД от 384,67 лв. също
следва да бъде намалено при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД с 30%, т.е. с
115,40 лв., при което обезщетението следва да се присъди в размер на 269,27
лв. Следва решението на окръжния съд да бъде потвърдено в частта му, с
която е присъдена сумата 269,27 лв. и да бъде отменено в частта му, с която е
присъдено обезщетение над 269,27 лв. до 384,67 лв. Съответно, върху двете
дължими суми 35 000 лв. и 269,27 лв. се дължи и законната лихва, съответно
от 11.12.2018 г. (датата на деликта) за обезщетението за неимуществените
вреди и от 6.06.2019 г. (датата на подаването на исковата молба в съда) за
обезщетението за имуществените вреди.
Установява се, че подадената от ищцата въззивна жалба като краен
резултат се явява неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено в обжалваната от нея част. Установява се, че подадените
от ответната О. и от третите лица-нейни помагачи въззивни жалби са
основателни само в частта относно размера на присъденото обезщетение за
имуществени вреди - частично, за размера над 269,27 лв. до 384,67 лв., - в
която част решението следва да бъде отменено, а в останалите им части са
неоснователни, в които части решението следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд
следва да бъде изменено в частта му за разноските. От претендираните и
направените от ищцата разноски в общ размер 6 270,27 лв. окръжният съд й е
присъдил по съразмерност в тежест на ответната О. сумата 3 507,48 лв. При
предявени искове общо за сумата 63 256,68 лв. и направени разноски в размер
41
на 6 270,27 лв., с оглед уважаването на претенциите общо за сумата 35 269,27
лв. за разноски се дължи сумата 3 496,04 лв. Следва решението на окръжния
съд да бъде отменено в частта му, с която О.та е осъдена да заплати на ищцата
сумата над 3 496,04 лв. до 3 507,48 лв. за разноски. Окръжният съд е приел за
дължими разноски на ответната О. сумата 450 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и е присъдил по съразмерност в нейна полза и в тежест на
ищцата за разноски сумата 198,28 лв. При претендирано от ответната О.
отхвърляне на исковете общо за сумата 63 256,68 лв. и отхвърлянето им общо
за сумата 27 987,41 лв. дължимата сума за разноски, която ищцата дължи да
заплати на О.та е 199,10 лв. Следва сега да се присъди на О.та и сумата 0,82
лв. за раноски.
От страните се претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство по спора. Поради отхвърлянето на подадената от ищцата
въззивна жалба в нейна полза не се дължи присъждане на разноски (за ДТ и
адвокатско възнаграждение) за производството по тази жалба. От
жалбоподателя О. П. се претендира за присъждане на разноски за платена ДТ
в размер на 725 лв. и за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
78,ал.8 от ГПК във вр.с чл. 37 от ЗПП и чл. 25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултското възнаграждение следва да
се определи на 540 лв. при отчитане на предмета и продължителността на
въззивното производство. Общо разноските на О.та като жалбоподател са в
размер на 1265 лв. При претендирана с жалба отмяна на решението на
окръжния съд общо за сумата 35 384,67 лв. и отмяната му за сумата 115,40 лв.
следва за разноски на О.та и в тежест на ищцата да се присъди сумата 4,13 лв.
За защитата на ищцата по подадените три въззивни жалби - от ответната О. и
от двете трети лица-помагачи на О.та - се претендира за присъждане на
платено адвокатско възнаграждение в размер на по 1 580 лв. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 12.01.2022 г. От
страна на О.та и на жалбоподателя „Г.х.“ЕООД са заявени възражения по чл.
78,ал.5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията на нормата към 12.01.2022 г., минималният размер на
възнаграждението за защита против жалба относно уважени претенции общо
за сумата 35 384,67 лв. е 1 591,54 лв., платеното възнаграждение е под този
размер, поради което възраженията са неоснователни. При претендирано
42
отхвърляне на жалбите общо за размер 35 384,67 лв. и отхвърлянето им за
размер общо на 35 269,27 лв. дължимата сума за адвокатско възнаграждение
по съразмерност е 1 574,85 лв. и тази сума следва да се присъди в полза на
ищцата и в тежест на всеки един от тримата жалбоподатели. На О.та се дължи
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за защитата й
против подадената от ищцата Б. въззивна жалба. Следва то да се определи на
размер от 450 лв. съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК във вр.с чл. 37 от ЗПП и чл.
25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане
на предмета и продължителността на въззивното производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.10 от ГПК на третите лица-помагачи на ответната О.
разноски не се присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260889, постановено на 9.07.2021 г. по
гр.д. 1213/2019 г. на Окръжен съд – П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ,
с които е осъдена О. П.- гр. П. да заплати на Й. М. Б. сумата 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания от получени травматични увреждания- закрито счупване на долния
крайник на лявата бедрена кост и счупване на дясната раменна кост в
областта на хирургичната шийка при инцидент, станал на 11.12.2018г. в гр.
П.- падане на ищцата в необезопасена шахта, намираща се на тротоара пред
№** на ул. „С.М.“, настъпил вследствие противоправно поведение на лица,
изразяващо се в неспазване на правилата за обезопасяване на изпълнявани
СМР, възложени от О. П., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 11.12.2018г. до окончателното му изплащане, както
и сумата от 269,27 лв. лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- направени от ищцата разходи за лечение в резултат на
същото увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.06.2019г./датата на завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното
й изплащане, отхвърлен е предявеният иск за неимуществени вреди за
разликата над 35 000 лв. до пълния предявен размер 60 000лв., и е осъдена О.
П.-гр.П. да заплати на Й. М. Б. сумата 3 496,04 лв. за направени разноски за
производството, изчислени съобразно уважената част от исковете.
43
ОТМЕНЯ решение № 260889, постановено на 9.07.2021 г. по гр.д.
1213/2019 г. на Окръжен съд – П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с
която е осъдена О. П.- гр. П. да заплати на Й. М. Б. сумата над 269,27 лв. до
384,67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
направени от ищцата разходи за лечение в резултат на увреждане - получени
травматични увреждания закрито счупване на долния крайник на лявата
бедрена кост и счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната
шийка при инцидент, станал на 11.12.2018г. в гр. П.- падане на ищцата в
необезопасена шахта, намираща се на тротоара пред №** на ул. „С.М.“,
настъпил вследствие противоправно поведение на лица, изразяващо се в
неспазване на правилата за обезопасяване на изпълнявани СМР, възложени
от О. П., ведно със законната лихва върху сумата над 269,27 лв. до 384,67
лв., считано от 06.06.2019г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Д-р
С."***, ет.*, ап.* иск против О. П.-гр.П., пл. „С.С."*, ЕИК ********** за
заплащане на сумата над 269,27 лв. до 384,67 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за направени от ищцата
разходи за лечение в резултат на увреждане - получени травматични
увреждания закрито счупване на долния крайник на лявата бедрена кост и
счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка при
инцидент, станал на 11.12.2018г. в гр. П.- падане на ищцата в необезопасена
шахта, намираща се на тротоара пред №** на ул. „С.М.“, настъпил вследствие
противоправно поведение на лица, изразяващо се в неспазване на правилата
за обезопасяване на изпълнявани СМР, възложени от О. П., ведно със
законната лихва върху сумата над 269,27 лв. до 384,67 лв., считано от
06.06.2019г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното
й изплащане, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 260889, постановено на 9.07.2021 г. по гр.д.
1213/2019 г. на Окръжен съд – П., И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с
която О. П.-гр.П. е осъдена да заплати на Й. М. Б. сумата над 3 496,04 лв. до
3 507,48 лв. за направени разноски за производството, изчислени съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Й. М. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Д-р С."***, ет.*, ап.*
44
да заплати на О. П.-гр.П., пл. „С.С."*, ЕИК ********** още сумата 0,82 лв. за
разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството по спора
пред окръжния съд.
ОСЪЖДА Й. М. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Д-р С."***, ет.*, ап.*
да заплати на О. П.-гр.П., пл. „С.С."*, ЕИК ********** сумата 454,13 лв. за
разноски за производството по спора пред апелативния съд.
ОСЪЖДА О. П.-гр.П., пл. „С.С."*, ЕИК ********** да заплати на Й. М.
Б., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Д-р С."***, ет.*, ап.* сумата 1 574,85 лв. –
разноски по съразмерност за платено адвокатско възнаграждение за защитата
на Б. против подадената от О.та въззивна жалба в производството пред
апелативния съд.
ОСЪЖДА „Г.х.“ЕООД-с.Б.п., област Б., П.б. „Г.х.“, ЕИК ********** да
заплати на Й. М. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Д-р С."***, ет.*, ап.*
сумата 1 574,85 лв. – разноски по съразмерност за платено адвокатско
възнаграждение за защитата на Б. против подадената от дружеството въззивна
жалба в производството пред апелативния съд.
ОСЪЖДА „П.“АД-гр.П., бул.“Р."**, ЕИК ********* да заплати на Й.
М. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Д-р С."***, ет.*, ап.* сумата 1 574,85 лв.
– разноски по съразмерност за платено адвокатско възнаграждение за
защитата на Б. против подадената от дружеството въззивна жалба в
производството пред апелативния съд.
Настоящото решение е постановено при участието на „Г.х.“ЕООД-
с.Б.п., област Б., с адрес П.б. на „Г.х.“ЕООД, ЕИК ********** и „П.“АД-
гр.П., бул.“Р."**, ЕИК ********* като трети лица-помагачи на ответника по
спора О. П. – гр. П..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
45
46