М
О Т
И В И
По присъда № 60/21.11.2016 година по НОХД №1717/2014 година
по описа
на Районен съд-град Добрич
Производството е образувано въз
основа на внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –гр.Добрич,
по реда на чл.247 от НПК, който е изготвен от
държавния обвинител след запознаване с материалите по досъдебно производство - №680/2012
година, водено по описа на Първо РУ при ОД на МВР - гр.Добрич. С обвинителния
акт срещу подсъдимия В.
Х.А. *** е повдигнато обвинение за извършено престъпление за
това, че:
На
08.06.2012 година в гр.Добрич се заканил
на П. ***, с ЕГН ********** с убийство, като му
заявил: ”Ще те убия, ще те затрия теб и
семейството ти” и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Пострадалото
от престъплението лице - П. ***, с ЕГН: ********** редовно
призован за съдебното заседание се явява лично. В хода на проведеното
наказателно производство в настоящата съд.инстанция се представлява от
процесуален представител - адв.К. ***, упълномощен в качеството на повереник и
приет от съда. Преди даване ход на съдебното следствие, от страна на
„пострадалото лице” - по смисъла на чл.74 от НПК, чрез
процесуалния представител беше предявен и приет от съда за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск в размер на 25 000 /двадесет и
пет хиляди/ лева, съставляващ претендирано обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъплението. В петитума на исковата молба се релевира претенция и за
заплащане на сторените разноски в размер на 300 /триста/ лева, соглед на
осъществено в хода на наказателния процес процесуално представителство.
Съдът,
след като съобрази наличието на визираните в разпоредбата на чл.84
и сл. от НПК предпоставки, допусна за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от пострадалото лице „граждански иск” в размер на 25000 лв.
Конституира на посоченото правно основание от НПК в качеството на „граждански
ищец” пострадалия П. ***. На основание чл.76 от НПК „пострадалият” от престъплението бе
конституиран и в качеството на „частен обвинител” в наказателния процес.
В съдебно заседание обвинението се
поддържа от представителя на държавното обвинение, който пледира за признаване
на вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и постановяване на
осъдителна присъда. В развитата пред съда обвинителна реч, прокурорът застъпи
тезата, че инкриминираното престъпление, предмет на разглеждане в настоящия
наказателен процес се явява доказано по несъмнен начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. При анализа и преценката на събраните
доказателства в съдебното следствие доказателства, представителят на държавното
обвинение насочи вниманието на съда към факта, че изцяло в подкрепа на
обвинителната теза се явяват показанията на св.Б.Т., тези на пострадалото лице
-св.П.Н., както и изготвените в досъдебното производство и съдебно следствие
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологична
експертизи. Подчерта, че в своята доказателствена съвкупност посочените доказателства
не само, че се явяват в подкрепа на изложената обвинителна теза, но и че същите
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. А колкото до
показанията на свидетелите, сочени от страна на защитата и изнесени от тях
фактически обстоятелства, държавният обвинител посочи, че тези гласни
доказателства следва да не се кредитират и отхвърлят като несъстоятелни. В
подкрепа на застъпеното становище посочи, че свидетелите на защитата в своите
показания насочат факти, отнасящи се до друг период от време, различен и
несъвпадащ с датата описана в ОА, на която се е състояла процесната среща между
пострадалия и подсъдимия. Заключи, че тези факти излизат извън предмета на
обвинението и се на практика са ирелевантни за наказателния спор.
Аргументирайки обвинителната си теза, че инкриминираното престъпление по
чл.144,ал.3 от НК се явява доказано по несъмнен и категоричен начин, прокурорът
посочи, че същото е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл-
по смисъла на чл.11,ал.2 предл.1-во от НК. Пледира, след като съдът съобрази
наличните смекчаващи и отгечаващи вината обстоятелства, съдът да наложи на
подсъдимия на основание чл.54, ал.1 от
НК наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. Предвид чистото
съдебно минало на дееца наказанието да се отложи с изпитателен срок от три години.
По
отношение на допуснатия и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес „граждански
иск” прокурорът изрази становище, че същият трябва да бъде уважен изцяло по
размер и на посоченото в петитума на исковата молба правно основание. Представляващия
държавното обвинение пледира с оглед на изхода на делото и постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия да бъдат възложени и сторените в
наказателния процес разноски по предявяване на иска и осъществено процесуално
представителство.
В съдебно заседание повереникът на частния
обвинител и граждански ищец заяви, че поддържа обвинението и изцяло споделя застъпената
обвинителна теза от прокурора, като приема, че описаното в обвинителния акт
престъпление се явява доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Подречта, че изцяло в тази насока се явяват свидетелските
показания, представена медцинска документация и изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза. В речта си пред съда,
повереникът пледира за уважаване изцяло размера на предявения и допуснат за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск така, както е
посочен в петитума на исковата молба. Изрично пледира подсъдимия да бъде осъден
да заплати и сторените разноски в хода на наказателното производство
/досъдебното и съдебно производство/, във връзка с осъществено процесуално
представителство в хода на наказателния процес по предявяването на гр.иск.
Процесуалният
представител на подсъдимия – адв.Н.М. /в качеството на договорен защитник/
пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия,
поради недоказаност на обвинителната теза и липсата на събрани безспорни
доказателства в тази насока. В защитната си реч адвокатът насочи вниманието на
съда към факта, че пострадалото лице е било „търсено” от подсъдимия и „уговаряно”,
за да се яви и свидетелства пред разследващия орган. Действия, които внасят
основателни съмнения относно факта, сочен от пострадалия, че случайно е бил
срещнал св.Б.Т.. Защитникът не приема и аргументите на представителя на
държавното обвинение, че са налице безспорни доказателства, от които може да се
заключи, че подсъдимият е отправил именно закана с думите: ” Ще те убия, ще
затрия теб и семейството ти”, които са цитирани в ОА. Насочва към факта, че по
време на цитираната от прокурора среща и проведен разговор между подсъдимия и
пострадалия, по отношения на последния е имало изречени думи, но не и закана с
убийство. Доказателствен факт, който насочва към извода, че изложените факти от
св.Б.Т. са интерпретирани и недостоверни. Още повече,
че тези фактически обстоятелства са изнесени от свидетеля в проведен разпит
след около две години и два месец, след провеждането на въпросната среща.
Аргументирайки тезата си, че изложените фактически обстоятелства от единствения
свидетел, сочен от обвинението, не отразяват обективната фактическа обстановка
на провелата се среща между дееца и пострадалия, защитникът пледира тези гласни
доказателства да се отхвърлят изцяло като несъстоятелни и неправдоподобни.
Прие, че ако в действителност е имало отправени закани към св.П.Н.,
то същите не са били изречени като закана за убийство от страна на дееца, а
евентуално мотгат да се отнесат към здравето на пострадалия.
В
пледоарията си защитникът насочи и към обстоятелството, че в хода на съдебното
следствие не се доказва връзката между описаните в експертното заключение
заболявания у пострадалия и влошените отношения между пострадалия и дееца.
Прие, че експретното заключение на вещите лица, изложено в изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза не дава контретен отговор,
как са възникнали установените у пострадалия заболявания и кога, при условие,
че медицинското изследване е извършено
значително по-късно във времето, респ. около десет месеца, след провеждането на
въпросната среща, на която се сочи от прокурора, че е било отправена закана от
дееца. В заключение пледира, за постановяване на оправдателна присъда от съда,
с която подсъдимия да бъде признат за невиновен по повдигнатото му с ОА
обвинение за извършено престъпление по чл.144,ал.3 от НК. В последваща дуплика
защитникът подцерта, че ако съдът приеме, че е налице осъществено престъпление
от страна на подсъдимия, то същият следва да бъде признат за виновен по текста
на чл.144, ал.1 от НК, а не
за осъществено престъпление по чл.144, ал.3
от НК.
По отношение на предявения и допуснат за
разглеждане в наказателния процес граждански иск защитникът прие, че същият
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, доколкото липсва
осъществен състав на престъпление от страна па
подсъдимия по посочения в ОА текст от НК.
В
предоставената му от съда „последна дума” по реда на чл.297
от НПК подсъдимият В.Х.А. не се призна за виновен по повдигнатото му
обвинение. Заяви, че не е осъществил вмененото му във вина престъпление и
същото не се явява доказано от събраните в хода на процеса доказателства.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната доказателствена
съвкупност, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
В.Х.А. и св.П.Н.Н. били в
добри приятелски отношения помежду си, като познанството им датирало назад във
времето в далечната 1993 година, когато работели в курортен комплекс „Албена”. Между
двамата и техните семейства се породили близки, за което сочат както подсъдимия
в своите обяснения ,така също и пострадалото лице.
През
2008 година св.П.Н. решил да започне свой бизнес със
зайци, които да развъжда в селото където местопребивава - с.В***,обл.Добрич.
Като за начало му трябвал известен капитал, за да започне да развива такава дейност,
но поради възникнали финансови затруднения той не разполагал с нужните парични
средства. Същите му трябвали преди всичко да построи зайчарник, в който да
отглежда животните, с намерение впоследствие да реализира на пазара. Поради
липсата на нужните парични средства Н. решил да се обърне за помощ към
подсъдимия В.А., който по това време държал
заложна къща в централната част на гр.Добрич. Управител на „***” ЕООД е бил св.М.К.Д.
/ зет на подсъдимия А./, като в заложната къща дялово участие
имал и св.Х.С.А.-баща на подсъдимия. След като съобразил изложените
обстоятелства и доброто финансовото състояние на подсъдимия, св.Н.
решил да си помогне финансово. Помолил го да вземе заем срещу залог, като
остави свои лични вещи –златни накити. В хода на досъдебното производство по делото
са представени неоспорими доказателства, които индицират за сключени два договора
за „заем срещу залог върху вещ” /съответно от дати 20.11.2008 година и от
08.12.2008 година /л.23 и л.24 от ДП/ - доказателство,
за възникналите по това време облигационни отношения между подсъдимия В.А. и взелия
заем св.П. Н.. Отразените в договорите
данни сочат, че св.Н. е получил суми съответно от 1400
лв и 300 лв.
Впоследствие
във времето, на 04.12.2009 година св.П.Н. издал „запис
на заповед”, с който се задължил да заплати безусловно и без протест на
заповедта на подсъдимия В.Х.А. сумата от 10 000 / десет хиляди/
лева в брой, с падеж дата 30.04.2010 година. Процесния „запис на заповед”, който
е приложен по делото /л.22 от ДП/ е издаден в
нотариална кантора пред нотариус Мирчо Стефанов от гр.Добрич и се явява доказателства
в подкрепа на изложените факти, че между дееца и гр.ищец
и частен обвинител Н., са възникнали заемни
отношения във връзка с взет от последния заем. В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че по описа на РС-Добрич се води и е налице висящ граждански процес по гр.дело № 614/2013
година, със страни: подс.А. - в качеството на „гр.ищец”,
а „ответник” - св.П.Н.Н..
В
хода на съдебното следствие не бе установено по категоричен начин какъв е общия
размер на получените от св.П.Н. суми, дадени в заем от подс.А. /респ.даден заем от заложната къща/, поради сочените противоречиви
факти от подсъдимия и „гр.ищец” и „частен обвинител”-св.П.Н..
Следва да се отбележи обаче, че св.Н. в своите
показания твърди, че е получил на няколко пъти различни суми /1400 лева, 300 лева и 3000 лева/,
които той е върнал на заемодателя. Твърди още, че претендираната сума от 10000
лева, вписана в издадения „запис на заповед” не е получавал, както и че същата
неправомерно се претендира от дееца. В показанията си пред съда св.Н. заявява,
че според постигната предварителна уговорка между него и подсъдимия, той е трябвало
да върне 3500 лева, при което заемът е щял да се счита за погасен. На
неустановена дата св.Н. върнал на подсъдимия сумата от 3500 лева, с което
приел, че е изплатил изцяло взетия от него заем от заложната къща. В този
смисъл, след настъпването на падежа в „записа на заповед” /дата 30.04.2010
година/ св.Н. не е плащал други суми на подсъдимия. От своя страна подсъдимият А.
считал, че свидетелят му дължи исканета от него сума от 10 000 лева,
вписана в „записа на заповед”, ведно със законната лихва, изтекла след настъпването
на падежа. Мотивиран от факта, че св.Н. не плаща сумата по заема, А. решил да действа, като предприеме от своя
страна „съответни действия”, чрез които да го принуди да върне неизплатения
заем. За тази цел и по негово настояване, на неустановена през 2012 година той се
обадил по мобилния си телефон на св.Н., като двамата се договорили да се
срещнат в заложната къща „***” ЕООД в центъра на града
и да уредят отношенията си във връзка с паричния заем. В хода на проведения
разговор, на който не са присъствали други лица, подсъдимият се обърнал към св.Н.,
като със строг и ултимативен тон му заявил, че следва да му заплати за взетия
заем сумата от 14 000 лева, ведно с лихвите. Св.Н. останал изненадан, като отговорил,
че не е вземал такава сума на заем и не я дължи. В хода на проведения разговор подсъдимият
му отправил заплахи къмпострадалия: ”Чуваш ли каква ти казвам? Ще стане
лошо,имам хора, ще стане голям проблем”! Св.Н. останал изненадан от поведението
и отправените заплашителни думи към него, след което двамата се разделили.
На
07.06.2012 година, с оглед на отправените към него заплахи и закани св.Н. подал жалба до Районна прокуратура
–Добрич /регистрирана с вх.№1170/07.06.2012 година/, в която описал
подробно за противоправно поведение на дееца и отправените към него заплахи, които
са възбудили основателен страх от тяхното осъществяване.
На
08.06.2012 година, отново по негова инициатива, подс.А.
се обадил на св.Н. като му заявил, че трябва да се
срещнат двамата в района около детската градина, намираща се в близост до бл.№18 на ул.”Дунав” в гр.Добрич.пояснил, че следва да се разберат за връщането на заема.
На уговорената среща, която се състояла се през светлата част на денонощието и в
ранния следобед, подсъдимият пристигнал сам. Св.Н. също пристигнал сам с личния
си автомобил, който спрял в непосредствена близост до детската градина - място,
където се е провела срещата. Малко встрани от тях , на около 20-30 метра, бил спрял случайно с таксиметровия си
автомобил св. Б.Т.. Този свидетел изчаквал в превозното средство клиент и по
тази причина случайно станал свидетел на провелия се „разговор” между
подсъдимия и св.П.Н., на който на висок глас и с
крясък първият се заканил по отношение на втория, отправяйки заканата. В хода
на провелия се разговор, подс.А. се държал нагло и дръзко. Говорел високо и със
заплашителен тон, като отправил към св.Н. заплахи и му се заканил, че ..”ще го
убие, ще затрие него и семейството му..”. Казал още, „че ще го очисти, ще го
зарови”, като дал срок до три дни да върне парите, иначе ще има проблем с
бригади от Варна”. При това, за да бъде по „убедителен” в изречените заплахи и
закана, подсъдимият държал здраво за фланелката свидетеля и го дърпал. Предвид
осъществените действия успял и да я
скъса - факт, който се потвърждава и от св.Б.Т., присъствал като очевидец по
време на осъществяване на престъплението. Манифестираното провокативно поведение
и отправени закана за убийство, както и други заплахи, отнасящи се за живота и
здравето на него и неговото семейство, породили у св.П.Н.
основателен страх, че деецът може да осъществи своите намерения. Още повече, че
свидетелят познавал добре характера и нравите на дееца, като отчитал
сериозността на тона, с който са били отправени тези заплахи. Целия разговор,
според показанията на св.Н. и св.Б.Т. не е траел дълго, респ. не повече от
няколко минути. Тъй като в него подсъдимият говорел на висок глас, отправяйки
заплахите и заканата за убийство, същите били възприети добре от св.Т.. Последният се намирал на недалечно разстояние от двамата
разговарящи, изчаквайки клиент в таксиметровия автомобил. В този смисъл, случайно
намиращия се на недалечно разстояние от разговарящите свидетел възприел не само
действията, но така също и поведението на дееца, който в гнева си скъсал
фланелката на св.Н.. Свидетелят Т. ясно чул и отправената закана за убийство и
„саморазправа с хора”, което обстоятелство изтъкна недвусмислено и пред съда.
В
подкрепа на обстоятелството, че у пострадалия е възникнал основателен страх относно това, че подсъдимия А. може да осъществи отправената
към него закана за убийство, се явява и заключението на вещите лица от
изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза. От него е видно,че осв.П.Н.Н. в резултат на
отправените към него заплахи и закани от страна на подсъдимия е изпитвал и изпитва основателен страх, както
за собствения си живот, така и за семейството си, като продължителната
психотравменна ситуация е довела до
отключването на физически разстройства - Артериална хипертония и Захарен диабет, както и на психически
разстройства - с код F43.1 – „Посттравматично
стресово разстройство” с код F43.1 и „Смесено депресивно разстройство” - с код F 41.2, съобразно Международната класификация на
болестите - 10 ревизия.
В
хода на съдебното следствие, с оглед необходимостта от произнасяне по
допълнително поставени въпроси от страните и съда на вещите лица, отнасящи се до общото
здравословно състояние на пострадалото лице, както и с оглед на това, дали освидетелсвувания е имал наследствени
заболявания, които са довели до отключване на посочените в заключението - хипертонична
болест, захарен диабет, постравматично стресово разстройство и тревожно
депресивно разстройство, съдът назначи допълнителна компексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. Същата бе изготвена и съобразнена
с представената от освидетелсвуваното лице мед.документация,
отнасяща се за периода от началото на регистрацията и воденето на регъстъра до датата,
на който е настъпил инцидента - 08.06.2012 година. От заключението на вещите
лица по тази експертиза съдим, че освидетелствуваният П.Н.Н.
не е страдал от физически и психически разстройства.Този
извод вещите лица са основали с оглед на факта, че липсва съответна мед.документация, отразяваща такива наследствени заболявания
у пострадалия. В резултат на отправените към него заплахи и закани, вещите лица
в заключението си сочат, че той е изпитвал и изпитва основателен страх, както за собствения си живот, така и
за семейството си, като продължителната психотравменна ситуация е довела
до отключването на соматични разстройства
- артериална хипертония от месец март 2013 година, а през месец април 2013
година и Захарен диабет, довели до психически разстройства с код F43.1. Постравматично стресово разстройство и F41.2 смесено тревожно-депресивно разстройство по
Международната класификация на болестите - 10 ревизия.
Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява от, показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели - П.Н.Н., Б.Т.Т.,
А.Г.Н., отчасти показанията на св. Х.С.А. / приобщени съответно по реда на
чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.5 от НПК и на св.М.К. / приобщени
по реда на чл.281,ал.5 във вр. с
ал.1,т.4,пр.1-во от НПК/, заключението на вещите лица
по изготвените в досъдебното и съдебно производство комплексни
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертизи, както и всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, приобщени по предвидения процесуален ред.
За
да формира вътрешното си убеждение на основание чл.14
от НПК въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие доказателства, съдът взе предвид следното:
Съдът,
след като съобрази събрания по делото доказателствен материял прие, че по
своята същност и насока, показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели могат да бъдат разделени на две основни групи. Сочената
диференцияция е с оглед на очертаните и поддържани в процеса обвинителна теза и
защитна теза. Към първата група показания, която се явява изцяло в подкрепа на развитата
обвинителна теза, могат да бъдат причислени показанията на пострадалия от
престъплението св.П.Н., конституиран в качеството на „гр.ищец” и „частен
обвинител” и тези на св. Б.Т. - очевидец, присъствал на недалечно разстояние от
разговарящите и възприел пряко, отправената закана за убийство от дееца. Към
тази група гласни доказателства, подкрепящи обвинителната теза могат да бъдат
отнесени също и показанията на св.А.Г.Н.
/съпруга на св.П.Н.Н./. И това е така, тъй като в показанията си този свидетел
излага фактически
обстоятелства, от които научаваме за последващото общо психическо и
здравословно състояние на пострадалия, след като спрямо него е била отправена
заканата. Изнесените факти от посочените свидетели освен, че се явяват в
подкрепа изложената обвинителна теза, същите намират доказателствена опора и в други
безспорно установени доказателства по делото. Ето защо, показанията на
свидетелите б.Т., П.н. и А.Н. допринасят да се установи
по несъмнен и категоричен начин, при това с подробности и в детайли фактическата
обстановка на престъпното деяние. Несъмнено, че от първостепенно правно значение за
разкриване на обективната истина по делото се явяват най-вече показанията на
пострадалото от престъпното деяние лице – св.П.Н.. В показанията си този
свидетел описва подробно поведението и действията на дееца, по време на провелата се между тях среща, състояла се на
08.06.2012 година. Научаваме по несъмнен начин за отправените към него словестните
заплахи, включително и закана за убийство.Съдим и за
действията и манифестираното провокативно и нагло поведение на дееца, през
цялото време, докато е траяла
срещата. Така например, в показанията си свидетелят Н. насочва за
демонстрираното дръзко поведение на подсъдимия, който освен ,
че е отправил закана за убийство, е бил твърде агресивен. Свидетелят сочи:”Той дойде с едни къси гащички, неговата кола беше
спрял надалече, той дойде пеша към мен, а съпругата му си замина и идвайки
към мен крещеше: „Ще те убия, ще те изчистя, всичките ще Ви заровя, имаш голям проблем..”. Все
в насока на описаното дръзко поведение на дееца, свидетелят сочи и друг релевантен факт, а
именно, че А. е започнал да го дърпа за фланелката, която впоследствие е
скъсал. В показанията си свидетелят описва и съществуващите преди това
отношения между него и дееца, т.е. преди вземането на заема от заложната къща, за
които той счита, че са били като между близки приятели. При преценката си,
относно сериозността на крещящия срещу него и отправящ закана за убийство и други
заплахи за семейството му подсъдим, св.Н. е изхождал най-вече с оглед това, че е
познавал добре неговия характер и особеностите
в нрава му. Знаел е, че по начина, по който А. му е отправил заканата за
убийство и другите заплахи за семеството му, същите са били изречени на със
сериозен тон. Убеден е бил, че деецът в случая е бил склонен да осъществи
изречените заплахи, поради което у Н. това е възбудило основателен страх. Последният
е бил склонен да вярва, че подсъдимият може да осъществи отправената към него закана
за саморазправа чрез други хора, като изпрати „бригада от хора” от гр.Варна, която да го убие и ликвидира семейството му.
Очевидно е, че при преценката си относно това дали деецът може да реализира
противоправните си намерения и отправена закана за убийство, пострадалият е съобразил
с демонстрираното
спрямо него агресивно, арогатно и особено дръзко поведение на дееца. По
описанието на свидетеля н. съдим, че А. го е бил хванал здраво за фланелката и я
дърпал, като е крещял силно срещу него. Именно, вследствие на упражнената значителна
по интензитет физическа сила, тя е била скъсана. Съдейки по тези действия и
поведение, в което подсъдимия е демонстрирал явно физическо надмощие,
недосегаемост и „ненаказумеост”, св.Н. е приел, че деецът реално може да
осъществи намеренията си и да се саморазправи с него по начина, , по който са
изречени заплахите. В този аспект, свидетелят сочи: „Започна да ме дърпа, скъса
ми тениската , викаше, крещеше...”.
Показанията
на св.Н. са подробни и обстоятелствени. От тях съдим
по несъмнен и категоричен начин, че у жертвата е бил възбуден основателен страх
от това, че деецът може да реализира отправените заплахи и закани, по начина,
по който те са били изказани. Съобразени на плоскостта на останалите събрани по
делото и безспорно установени доказателства, показанията на св.П.Н. съдът
приема като правиди, еднопосочни и вътрешно непротиворечиви. Същите намират доказателствена
опора и в други установени по делото доказателства и най-вече, в изложените
факти и обстоятелства от св.Б.Т.. На практика този единствен свидетел „очевидец”,
присъствал случайно на „срещата” на 08.06.2012 година е могъл да възприеме лично
противоправното поведение на подсъдимия
и изречена закана за убийство.
Относно
обстоятелството , че у подстрадалото лице е възбуден
основателен страх от осъществяване на отправената към него закана за убийство
от подсъдимия, съдим и от даденото експертно заключение на вещите лица по изготвената
в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза. От него е видно, че осв.П.Н.Н. в резултат
на отправените към него заплахи и закани от подсъдимия, е изпитвал и изпитва основателен
страх както за собствения си живот, така
и за семейството си. Продължителната психотравменна ситуация, вследствие на
отправената към него закана за убийство и други заплахи за неговото и на
семейството му здраве, е довела до отключването на физически разстройства
- Артериална хипертония и Захарен
диабет. Пострадалото лице е получило и психически разстройства като
„Посттравматично стресово разстройство” и „Смесено депресивно разстройство” по
Международната класификация на болестите - 10 ревизия. Сочените обстоятелства
са красноречиво и неоспоримо доказателство, че у пострадалото лице е възбуден
основателен страх относно това, че подсъдимият би могъл да реализира изречените
закани.Съдът отхвърли искането на защитата, за
назначаване на нова разширена комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, с участието на кардиолог и ендокринолог, освен психиатър и
психолог, доколкото изготвената допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза дава изчерпателен и научно обоснован отговор на
поставените въпроси на вещите лица в насока- съществували
ли са или не наследствени заболявания у пострадалия, които да са довели до
отключването на хипертонична болест ,
захарен диабет, посттравматично стресово разстройство и тревожно депресивно
разстройство. В заключението си вещите лица сочат по категоричен и
недвусмислен начин, че именно в резултат на отправените към него заплахи и
закани от подсъдимия, пострадалият е изпитвал и изпитва основателен страх както
за собствения си живот, така и за този на своето семейство. Сочи се още, че
именно продължителната психотравменна ситуация е довела до отключването на
соматични разстройства , посттравматично стресово
разстройство и смесено тревожно-депресивно разстройство по международната
класификация на болестите. По изложените
съображения за изчепаретлност на даденото заключение от вещите лица, съдът
отхвърли искането на защитата , за назначаване на
допълнителна експертиза.
На
следващо място, но също от особено правно значение за разкриване на обективната
истина по делото и установяване на фактическата обстановка, съществувала към
момента на осъществяване на престъпното деяние, се явяват
показанията на св.Б.Т.. Не следва да се подминава и
факта, че посоченото лице е незаинтересовано от изхода на наказателния спор,
при това без каквато и да е роднинска или друга връзка със страните
по делото. В този смисъл, показанията на св.Т. са от
особено правно значение за съда, доколкото в качеството си на „очевидец”, незаинтересован
от изхода на делото пряко е възприел конкретни релевантни обстоятелства, от
които можем да заключим за противоправното поведение на подсъдимия,
обективарано в инкриминираното престъпно деяние. В показанията си пред съда,
свидетелят изтъква и единствената причина, поради която случайно се е озовал на
място, което се е намирало на недалечно разстояние от провелата се среща между дееца
и пострадалия. В този смисъл, твърди, че
е изчаквал свой клиент в таксито. В
показанията си св.Т. сочи недвусмислено, че лично и пряко, в качеството си на „очевидец”
той е възприел и чул ясно, отправените закани към пострадалия от дееца.Твръди ,
че му е направило силно впечатление и демонстрираното дръзко и безцеремонно поведение
на подсъдимия , който е скъсал фланелката на св.Н.. Така например, свидетелят описва
подробно и в детайли поведението на подсъдимия по време на срещата: ”Подсъдимият
и пострадалият си говореха на висок тон,
бях близо до тях, разговорът им прерасна в заплахи и висок тон, заплаха за
саморазправа с хора”. Свидетелят описва подробно и поведението на пострадалия,
през цялото време, когато спрямо него са били отправяни заплахи: „П. отговаряше
нещо, но като мънка някой колкото и човек да иска да чуе не може..”. Досежно
факта, че цитира имената и на двамата пред съда, свидетелят посочи, че ги е
познавал като таксиметров шофьор визуално и е научил фамилиите впоследствие,
при извършения с него разпит в полицията. Същественото в показанията на този
свидетел „очевидец” е това, че е чул лично отправените заплахи и закана за
убиство към пострадалия: „Ще те убия, ще те затрия тебе и семейството ти..”!
Св.Т. насочва
още и към действията и демонстрираното дръзко поведение от подсъдимия, проявено
спрямо пострадалия по време на разговора: „Даже подсъдимият скъса фланелката
или блузка на пострадалия.”..”..подсъдимият го дърпаше
и му викаше на пострадалия..”. Досежво възможността да може да възприеме и чуе
отправените заплахи и заканата за убиство, св Т. посочва, че е бил в автомобила
си, на недалечно разстояние от около 20-30 метра, когато случайно е станал
свидетел на разправията.
Съдът
намира, че изнесените от свидетеля Т. факти и обстоятелства правдиво и
обективно пресъздават фактическата обстановка на провелата се среща между дееца
и св.Н.. Без съмнение, показанията на този свидетел „очевидец”
на престъплението излагат фактически обстоятелства, от които съдим по
категоричен начин, че в провелия се разговор подсъдимият е отправил закана за
убийство на пострадалия. Научаваме още, че наред с нея деецът е отправил и
други заплахи за живота и здравето на семейството на пострадалия. Демонстрирал
е дръзко и нагло поведение спрямо пострадалия със съкването на фланелката,
които обстоятелсва подкрепят изцяло обвинителната теза, за това, че в случая деецът
е осъществил вмененото му във вина престъпление.
Изнесените
от св.Б. Тамов непротиворечиви факти и обстоятелства, описващи провелата се на
08.06.2012 година среща между пострадалия и подсъдимия, изцяло съвпадат с
направеното от самия пострадал описание. В този смисъл, липсват противоречия и
разминавания между изнесените факти и обстоятелства, отнасящи се до
фактическата обстановка, отправените заплахи и закана за убийство от подсъдимия
към жертвата. Не се наблюдават съществени разминавания и относно сочените от
св.Б.Т. и св.П.Н. обстоятелства, отнасящи се до мястото и времето, където е
била проведена въпросната среща, както и по отношение на нейната
продължителност. По изложените съображения, съдът приема, че показанията на св.Б.Т. могат да се възприемат като правдиви и обективни. Същите допринасят в
значителна степен, за разкриване с подробности и в детайли на съществуващата действителна
фактическа обстановка на престъплението и спомагат за разкриване на обективната
истина.
А що се отнася до показанията на св.А.Н.,
макар и в насока на предмета на наказателния спор, съдът счита, че тези гласни
доказателства стоят на по-заден план от правна гледна точка. И това е така, тъй
като свидетелката не излага конкретни факти, от които да узнаем какво е било
поведението на подсъдимия по време на проведена среща на 08.06.2012 година,
както и дали същият е отправил тогава заплахи и закана за убийство към
пострадалия и семейството му. От показанията й съдим най-вече за общото
психическо и здравословно състояние на пострадалия и то непосредствено, след
срещата, когато според нея е била отправена заканата към нейния съпруг.В показанията си св. Н. твърди , че
не е била запозната с размера на сумата, която е била взета от заложната къща,
но сочи, че именно поради тази причина са започнали и проблемите със
здравословното състояние на нейния съпруг: „Аз не съм запозната с точната сума
пари, които е взел съпругът ми, но след срещите на П. с
Венци започнаха проблемите”...”П. започна да вдига
много високо кръвно, не можеше да спи вечер и оттам направи и диабет..”. Св.Н. твърди , че е установила и забелязала възникналото
неспокойно и непривично поведение на съпруга си, който е споделил с нея, че е бил
заплашен както и семейството му: ”Сподели ми, че Венци го е заплашвал с бой, а
мен и децата с някакви „вратовръзки”.
В заключение съдът приема, че показанията
на св.А.Н. макар и на по-заден план от правна гледна
точка, отнесени към други безспорни доказателства по делото, също допринасят за
разкриване на обективната истина и най-вече, в насока на влошеното здравословно
състояние и психическо състояние на пострадалия. Ето защо, тези показания съдът
счита, че не следва да бъдат ценени изолирано и самостоятелно, а на плоскостта
на останалия доказателствен материал по делото. По изложените съображения,
съдът кредитира изцяло показанията на св.А.Н. като правдиви и обективни. Прие,
че тези гласни доказателства допринасят за установяване на описаното влошено общо
здравословно и психическо състояние на пострадалото лице и то непосредствено,
след отправената закана за убийство от дееца.
Що
се отнася до втората група свидетели, към които причисляваме показанията на Х.С.А.
/ приобщени съответно по реда на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.5 от НПК/ и на
св.М.К.Д. / приобщени по реда на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.4,пр.1-во от НПК/
, тези на св.П.И.П. и св.Н.Я.К. може да се посочи, че
те се явяват изцяло в подкрепа на лансираната и поддържана от дееца защитна
теза.С нея подсъдимият отрича изцяло да е осъществил вмененото му във вина
престъпление, като излага факти, отнасящи се до възникнали между него и пострадалия облигационни
отношения. В този смисъл, макар и посочени в обвинителния акт на прокурора св.Х.А. и св.М.Д. насочват към
определени факти, които не са от съществено правно значение за наказателния
спор. Касае се за такива факти и обстоятелства, отнасящи се преди всичко до възникнали
и съществуващи по това време облигационни отношения между дееца и св.Н., във
връзка с взетия заем от последния заем от заложната къща. ”. От друга страна съдът намира за необходимо да
отбележи, че при извършената преценка за достоверността на показанията на св.Х.А. и св.М.Д. не следва да се игнорира
факта, че същите са в близки родствени отношения с подсъдимия, респ.Хр.А. е баща на подсъдимия, а М.Д.
е негов зет. В този аспект, двамата се явяват пряко заинтересовани от изхода на
делото и изнесените от тях факти и обстоятелства несъмнено, че са силно повлияни
от съществуващата родствена връзка между тях и дееца. Ето защо, съдът не дава
вяра на показанията в частта, в която тези свидетели сочат, че не са ставали очевидци
на възникнал скандал и разправия между дееца и пострадалия преди това, когато
пострадалия е бил викан в заложната къща от подсъдимия. Впрочем, тези свидетели
не са присъствали и състоялата се среща
се на 08.06.2012 година в района на детската градина на ул.”Дунав”. По
изложени правни съображения, съдът кредитира пестеливо и избирателно
показанията на посочените свидетели. Прие за достоверни показанията им
единствено в тази част, в която свидетелите Х.А. и М.Д. излагат факти за
възникнали облигационни отношения между подсъдимия и пострадалия, във връзка с
взетия от заложната къща заем от св.Н.. В останалата
им част показанията, в която свидетелите Хр.А. и М.Д. дават описание на начина, по който са били провеждани
срещите между дееца и св.Н. в заложната къща, следва да се
отхвърлят като несъстоятелни и неправдоподобни.
Касателно
сочените от защита свидетели -П.И.П.
и Н.Я.К. може да се посочи, че показанията на двамата се
явяват изцяло в подкрепа на поддържаната от подсъдимия в хода на процеса защитна теза. Съдът счита,
че показанията на тези свидетели стоят встрани от предмета на наказателния спор
и не внасят яснота, относно съществуващата фактическа обстановка към момента , когато е осъществено престъпното деяние от
дееца.Така например, в показанията си св.Н.Я.К. не насочва към конкретни факти, описващи поведението на
дееца и това на пострадалия по време на въпросната среща, състояла се на
08.06.2012 година в гр.Добрич, до детската градина на „Дунавите”, а нпаротив.
Сочи за състояла се друга среща на..18.11.2014 година..? между дееца и пострадалия, на която той е бил очевидец. Твръди,
че не е бил разбрал за какво точно става въпрос, но от Венци / сочи подсъдимия А./ рабрал, че „другият” господин е имал да му дава пари. Не бил чувал деецът да е отправял заплахи на
тази среща, но бил чул, че другият госнодин бил казал на висок тон, че „ще
пусне жалба..” . За каква жалба, така и не се става
ясно, при това през...2014 година
/т.е. повече от две години след срещата, на която подсъдимият е отправил
заканата за убийство към пострадалия./ Очевидно е ,че
тези показания са несъществени и несъстоятелни. Изнесените в тях факти стоят извън
предмета на спора и по никакъв начин не допринесат за изясняване на онези
релевантни факти, които отнесени към предмета на спора могат да допринесат за
изясняване на фактическата обстановка,респ. от тях да можем да съдим за противоправното поведение на подсъдимия
в инкриминираното престъпление. Ето защо, съдът отхвърля като несъществени и
несъстоятелни показанията на св.Н.К., които по своята същност и насока стоят встрани от предмета
на наказателния спор.
Изцяло
несъстоятелни, а и неправдоподобни съдът намира показанията и на другия
свидетел сочен от защитата свидетел - П.И.П.. Пред съда, този свидетел твръди, че лично
е присъствал на
срещата, която се е състояла в началато на месец юли на ..2014?. Твърди , че той е бил на ...”десетина
метра” от двамата, когато останал в колата си да изчака подсъдимия. Тогава той
лично не е чул, нито видял
подсъсдимия да отправя някакви заплахи и закани.Твръди още,че не е чул викове и крясъци по време на разговора, а
двамата са разговаряли спокойно/ ”..разговора беше миролюбив”/? От подсъдимия П.
разбрал, че ставало въпрос за търговия със зърно. Същевременно, свидетелят не
си спомня точната година, на която се е състояла срещата между дееца и пострадалия, но
си спомнял, че тя била до детсктата градина на „Дунавите”. Показанията на този
свидетел се дискредитират от изобилстващи в тях противоречия и недостоверни факти. Например,
на първо място свидетелят П. не конкретизира годината, през която се е състояла
срещата. Твърди противоречиво, че не си спомня годината на срещата, но мисли,
че тя се е състояла през месец ...ноември. От друга
страна много странно, той свързва срещата с датата на рожденния ден на сина си -
05.06., но която година- сочи 2014 година? Факти , които са в драстично
противоречие с изложените показания на св. Б.Т. и тези на пострадалия от
престъплението. Изнесените от св.П.П. факти се компрометират
и дискредитират като несъстоятелни, доколкото същият сочи, че деецът е бил на
срещата с него и е изчаквал страни в автомобила. Очевидно е, че този
доказателствен факт се компрометира изцяло от показанията на св.Б.Т.
и самия пострадал, които недвусмислено сочат, че подсъдимия е
бил сам на срещата, без с него да има други лица. От друга страна, за съда не
става ясно, как този свидетел на защитата изведнъж, след повече от 4 години,
решава да свидетелсвува, при условие, че дори за него не се сочи и от самия подсъдимия.последният в обясненията пред разследващия орган
е посочил ясно, че е бил сам на проведената среща на 08.06.2012 година! Пред
съда св.П.П. не дава утвърдителен
отговор на въпроса на съда, защо не е свидетелствувал до сега и защо , след
като е бил „очевидец” на срещата и провелеия се разговор не е бил сочен и разпитван
в хода на разследването? Очевидно е , че се касае за
свидетел, който в показанията си пред съда излага несъстоятелно и противоречиво
определени факти, които съдът намира за неправдоподобни. Още повече, че изложените
от този свидетел факти, съобразени на плоскостта на другите безспорно
установени в хода на съд.следствие доказателства се
дистанцират от тях и стоят изолирано. В този смисъл, изложените фактически
обстоятелства от св.П.П. се
дискредитират изцяло от събрания по делото доказателствен материал. Горното
мотивира съда да отхвърли показанията на този сочен от защитата свидетел, като
вътрешнопротиворечиви, нелогични и неправдоподобни.
За
състоятелността на развитата обвинител теза от особено съществено значение се
явява експертното заключение на вещите лица, дадено в изготвената в хода на
досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза. В него вещите лица достигат до извода, че осв.П.Н.Н. в резултат на отправените към него заплахи и
закани от страна на подсъдимия е
изпитвал и изпитва основателен страх, както за собствения си живот, така и за
семейството си, като продължителната психотравменна ситуация е довела до отключването на физически разстройства -
Артериална хипертония и Захарен диабет,
както и на психически разстройства - с код F43.1 – „Посттравматично стресово разстройство” с код F43.1 и „Смесено
депресивно разстройство” - с код F 41.2,
съобразно Международната класификация на болестите - 10 ревизия.
Изготвената
в хода на съдебното следствие допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза съдържа заключение, в което се сочи, че
освидетелствуваният П.Н.Н. не е страдал от физически и психически разстройства. Извод,
който се заключава от отсъствието на представена съответна мед.документация,
отразяваща такива заболявания. В резултат на отправените към него заплахи и
закани вещите лица отново достигат до заключението, че пострадалият е
изпитвал и изпитва основателен страх, както
за собствения си живот, така и за семейството си, като продължителната
психотравменна ситуация е довела до
отключването на соматични разстройства - артериална хипертония от месец
март 2013 година, а през месец април 2013 година и Захарен диабет, довели до
психически разстройства с код F43.1.
Постравматично стресово разстройство и F41.2 смесено тревожно-депресивно разстройство по
Международната класификация на болестите - 10 ревизия.
Встъпвайки на общата
доказателствена плоскост на описаната и възприета от съда фактическа обстановка
съдът прие, че подсъдимия В.Х.А. е осъществил от
обективна и суб. страна вмененото му във вина с ОА на РП-Добрич престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, поради което го
призна за виновен за това, че:
На 08.06.2012 година в гр.Добрич
се заканил на П. ***, с ЕГН ********** с убийство,
като му заявил: ”Ще те убия, ще те
затрия теб и семейството ти” и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му-престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
За
осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство, спрямо определено
лице или лица, която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен
страх от осъществяването. От субективна
страна деецът следва да съзнава съдържанието на отправената от него закана,
както и че тя е възприета от изплашения, като действителна заплаха. При това не
е необходимо лицето да се е изплашило, а само да съществува основание , че
заканата би могла да се осъществи.
Престъплението
по чл.144 ,ал.3 от НК – „закана
за убийство” е квалифициран състав на престъплението по чл.144, ал.1 от НК – закана
с престъпление. То се намира в раздел V-ти „Принуда”, а не в раздел І -ви „Убийство”, от глава втора на Наказателния кодекс-„Престъпления
против личността”. Затова
с чл.144,ал.3 от НК не се защитава
живота на гражданите, а личната им свобода. С извършването на престъплението се
цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяването на това престъпление от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. От субективна страна, деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата, както и това, че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.
Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на
деянието, а не след минаването на определено време. /Изцяло в тази насока е
Тълк.решение №53 от 18.ІХ.1989 година пон.о.х.д.№ 47/89 год. ,ОСНК/.
В
конкретния случай, подсъдимият А. е отправил закана за убийство към
пострадалия, крещейки срещу него: „Ще те убия, ще те затрия теб и
семейството ти”. Едновременно с това, за да бъде по-убедителен в изказаната от
него закана, която отправил на висок глас и крещейки, деецът хванал пострадалия
за фланелката и след като го задърпал със сила я скъсал. Касае се за отправена
закана за убийство, обективирана с дръзко и нагло поведение, която закана е възприета от заплашения и е възбудила
основателен страх за осъществяването й.
Следва да се изхожда и от факта, че в случая при преценката си на сериозността
на отправената към него закана за убийство заплашеният е изхождал най-вече от това,
че е познавал добре характера и нрава на дееца, с който дълго време преди това
е бил в билзки приятелски отношения. Ето защо,съдът
приема, че не се касае за изказана между другото в разговора закана от дееца, а
такава, отправена на висок глас / крещейки/ със сериозен и в достатъчна степен заплашителен
тон. Изложеното формира еднозначен извод, че деецът е осъществил внеменото му
във вина престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от
НК , след като на 08.06.2012 година, в провелата се среща между него и
пострадалия среща е манифестирал дръзко и нагло поведение, отправяйки на висок
глас към него „закана за убийство”.
Подсъдимият
В.Х.А. е наказателно отговорен субект, пълнолетен,
който към момента на извършване на инкриминираното престъпление е разбирал свойството
и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. В този
смисъл той е извършил престъплението като вменяем субект.
От
субективна страна може да се приеме, че престъплението е осъществено от дееца
при условията на пряк умисъл по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от НК. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него противоправно деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от тези свои действия,
като е искал пряко настъпването на целените противоправни последици.
Престъплението е осъществено с конкретна цел – да мотивира заплашения противно
на волята му да се разпореди
имуществено.
Като
причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия могат да се
посочат ниската правна култура и явното незачитане на правата на личността.
При определяне на наказанието и неговата индивидуализация:
Подсъдимия
В.Х.А. е **** /налице са
последици от настъпила реабилитация по
право на осн.чл.86 от НК/. От представените
доказателства по делото съдим, че спрямо подсъдимия не се водят на производство
други наказателни дела. Липсват данни и в насока, че лицето се движи и
осъществява контакти с криминално проявени лица. Представените характеристични
данни по делото са балансирани и не налагат извод, че се касае за криминално
проявен субект, който не зачита установения обществен ред в страната. Очевидно
е, че настоящата противообществена проява може да се възприеме като инцидентна
в неговото поведение. В този смисъл, съдът при определяне на наказанието и
неговота аиндивидуализиця прие, че настоящото престъпното деяние е осъществено
от дееца при превест на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. За
смекчаващи вената обстоятелства съдът прие – чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на водени и незавършени други нак.производства.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът счете –балансираните
характеристични данни по местоживеене и липсата на критично отношение към
извършеното престъпно деяние.
Предвиденото в НК наказание за престъплението
по чл.144, ал.3 от НК е „лишаване
от свобода” за срок до шест години. Съдът, след като съобрази по - ниската степен на обществена опасност на дееца и тази
на извършената от него престъпна проява, ръководейки се от наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства определи наказанието на основание чл. 54 от НК около и малко над минимума определен
от закона, а именно – „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия съдът прие, че наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца не следва да търпи ефективно от дееца, а да се отложи на осн. чл.66, ал.1 от НК с минимален изпитателен срок от три години. На практика с
отлагане на изпълнението на наказанието съдът прие, че на подсъдимия ще се
предостави реална възможност да покаже с поведението си, дали желае да се
поправи и превъзпита в спазване на законите и добрите нрави или обратното. При
това, той няма да бъде откъсван от обичайната си домашна среда, а това би спомогнало
за неговото по-бързо и ефективно превъзпитаване и поправяне. Наред с
реализиране на целта на тъй нар.”специална превенция” на закона съдът прие, че
с налагането на това по вид и размер наказание ще се въздейства възпитателно и
предупредително не само по отношение на дееца, но и по отношение на останалите
членове на обществото. По този начин биха се реализирали целите както на тъй
нар. „специална превенция” на закона, така също и на „генерална превенция”,
очертани в нормата на чл.36 от НК.
/По
отношение на предявения граждански иск /
В
настоящото наказателно производство бе допуснат и приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от пострадалото лице /по смисъла на чл.74 от НПК/ - св. П. ***, с ЕГН ********,
който бе конституиран в качеството на „граждански ищец” на основание чл.84 и
сл. от НПК, с оглед предявена претенция за обезщетение на причинени неимуществени
вреди, в резултат на извършеното от подс.В.Х.А. престъпление.
В петитума на гражданския иск ищецът сочи, че претендира обезщетение за
нанесени неимуществени вреди в размер на 25000 лева, както и за сторени
разноски по процесуално представителство в хода на наказателното производство.
Гражданският
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45
от ЗЗД. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че
противоправното поведение на подсъдимия В.Х.А. и
извършеното от него престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от
НК, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес се намира в причинно
– следствена връзка с настъпилите от престъплението соматични разстройства –
„артериална хипертония” и „захарен диабет”, както и психически разстройства - „постравматично
стресово разстройство” и „смесено тревожно-депресивно разстройство” по
Международната класификация на болестите - 10 ревизия. Изложеното мотивира съда
да приеме, че релевираната претенция от ищеца за обезщетение, с оглед нанесени с
престъплението неимуществени вреди се явява основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Ето защо, съдът в
случая се ръководи от характера и вида на получените соматични и психически
разстройства, които са били обект на изследване в назначените в хода на разследването
и в хода на съдебното съдебното следствие комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертизи. От заключението на вещите лица е видно,
че освидетелствуваният П.Н.Н. не е страдал от физически
и психически разстройства, който извод се заключава и от отсъствие на съответна
мед.документация, отразяваща такива заболявания в
предходен период от време. Съдът прие, че заключението на вещите лица по
назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза се явява научно обосновано и изчерпателно. Също
като научно обосновано и изчерпателно съдът прие и заключението на вещите лица , което те са изготвената
в хода на съдебното съдебното следствие комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертизи. От него съдим, че в резултат на отправените към
пострадалия заплахи и закани той е изпитвал и изпитва основателен страх, както за собствения си живот, така и
за семейството си, като продължителната психотравменна ситуация е довела,
до отключването на соматични
разстройства - артериална хипертония от месец март 2013 година, а през месец
април 2013 година и Захарен диабет, довели до психически разстройства с код F43.1. Постравматично стресово разстройство и F41.2 смесено тревожно-депресивно разстройство по
Международната класификация на болестите - 10 ревизия.
Предвид изложеното, съдът приема,
че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди, вследствие на отправената
към него заплаха и продължила психотравменна ситуация. Ето защо, съдът прие, че
описаните по-горе соматични и психически заболявания подлежат на обезщетяване. Изложеното
налага извода, че предявеният граждански иск се явява доказан по основание, тъй
като е налице противоправно поведение на
подсъдимия, претърпяна неимуществена вреда и причинна връзка между тях.
Основавайки се на гореизложеното,
след като съобрази заключението на вещите лица по изгответната комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертизи за характера и вида на настъпилите
соматични и психически разстройства у ищеца, съдът намира, че по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД следва да присъди сумата от 4000 /четири хиляди /
лева срещу подсъдимия, като обезщетение
за причинени неимуществени вреди на ищеца П.Н.Н.,
вследствие на извършеното спрямо него престъпление по чл.144,ал.3
във вр. с ал.1 от НК.
При преценката си относно
размера на обезщетението, съдът съобрази и обстоятелството, че пострадалият към момента продължава лечението
на посочените заболявания и изпитва основателен страх както за собствения си
живот, така също и за тоза на семейството си. След като съобрази посочените релевантни обстоятелства, доказващи влошеното здравословно и
психическо състояние на пострадалия, в което се той
се е намирал, вследствие на отправената му заплаха, съдът счете, че посочената сума от 4000 лева се явява справедливо
обезщетение за гражданския ищец, с оглед причинените неимуществени вреди. За
разликата от 4000 /хиляди/ хиляди лева, до пълния размер на исковата претенция от
25 000 лева, съдът прие, че искът се явява неоснователен и недоказан по
размер, поради което го отхвърли.
С настоящата присъда подсъдимият А.
бе осъден да заплати и сумата от 300 /триста/ лева, съставляваща сторени
разноски от гр.ищец по осъществено процесуално
представителство в хода на съдебното производство.
С присъдата съдът постанови
подсъдимия ВЕЦИСЛАВ Х.А. да заплати и сумата от 160.00
/сто и шестдесет/ лева по сметка на Добричкия районен съд, съставляваща размера
на държавната такса от 4%, определена върху уважената част от предявения
граждански иск.
Съдът осъди подсъдимия В.Х.А. да
заплати сторените
в хода на досъдебното производство и съдебно производсво разноски в общ размер
на 1060 / хиляда и шестдесет/ лева, от които 340.00/ триста и четиридесет/ лева
по сметка на ОД на МВР - гр.Добрич, както и сумата от 720.00 /седемстотин и
двадесет/ лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Добрич,
съставляваща сторени съдебни разноски.
Воден от изложените правни съображения
и мотиви, съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: