№ 26195
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110107453 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 8610 от 24.05.2023 г. съдът е отхвърлил като неоснователни
предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* срещу В. Е. С., ЕГН **********,
А. Ц. С., ЕГН ********** и М. В. С., ЕГН ********** искове с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за установяване
дължимостта на сумата от по 1219,35 лева за всекиго от тях, представляваща цена за
доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. С******* за периода от 13.07.2021
г. до 12.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2022 г. по ч. гр. дело № 55754/2022 г. по описа на
СРС, 33 състав.
Със съдебното решение съдът на на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2
ЗАдв. е осъдил „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. И. М. Г., ЕГН
**********, член на САК, с адрес: гр. С******* сумата от 1265,82 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците
В. Е. С., А. Ц. С., и М. В. С. в исковото производство и сумата от 180 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците в
заповедното производство.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските от „Софийска вода“ АД. Молбата касае
искане за изменение на решението в частта за разноските в заповедното производство,
като се твърди и прекомерност на присъденото възнаграждение за исковото
производство. Изложени са съображения, че съдът не следва да се съобразява с
предвидения минимален размер на разноски.
От ответниците в производството не е постъпил отговор на молбата за изменение
на решението в частта за разноските в законоустановения срок.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Ответниците В. Е. С., А. Ц. С., и М. В. С. са представлявани както в заповедното,
така и в исковото производство от адв. И. М. Г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
1
Основанието на сключения между страната и адвоката договор в хипотезата на чл. 38
ЗА не подлежи на доказване, като за съда е достатъчно единствено твърдението за
това.
В мотивната част от Решение № 10995 от 26.06.2023 г., касаеща разноските, съдът
е посочил, че в полза на процесуалния представител на всекиго от ответниците следва
да бъдат присъдени разноски в минимален размер, като е съобразен размерът на
предявения иск срещу всекиго от тях.
Съдът, при определяне отговорността за разноски в заповедното производство, не
се е ръководил от минималния размер по реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдС, като е посочил, че релевантен в случай е минимално дължимият
размер съобразно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, уреждаща
минималното възнаграждение за писмена консултация, което понастоящем е в размер
на 200 лв., но съдът е присъдил сумата от по 60 лева за представителството на всекиго
от ответниците, изхождайки от предвидения размер съобразно редакцията към
момента на провеждане на производството по ч. гр. дело № 55754/2022 г. на СРС. При
определяне на дължимия размер на възнаграждение в исковото производство, съдът
отново е взел предвид минималния размер съобразно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдС.
Следва да се посочи, че процесуалното представителство за подаване на
възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред
изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. случаи, поради което
възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните й разпоредби, следва да се
определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Към
заповедта за изпълнение винаги е приложен образец на блА. за възражение с подробни
указания относно попълването му, който се връчва на длъжника. Доколкото в случая
бланкетното възражение в заповедното производство е подадено от адвокат–
пълномощник /с приложен към същото договор за правна защита и съдействие с
уговорка за безплатното им осъществяване/, по аналогия за дейността му съдът е
приел, че следва да се приложи хипотезите на чл.6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 –
възнаграждения за писмена консултация, поради което е определил възнаграждение в
размер на 60 лева за процесуалния представител за всекиго от длъжниците. Следва да
се посочи, че цитираната от ищцовото дружество съдебна практика в молбата по чл.
248 ГПК /Определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. дело № 236/2020 г. на II т.о. на
ВКС/ не предвижда, че на адвоката не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство. Съставът на ВКС също
достига до извод, че не е приложима хипотезата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдС относно минималните възнаграждения, като счита, че е приложима
разпоредбата на чл. 11 от същата, предвиждаща понастоящем възнаграждение в размер
на 400 лева, а към момента на развитие на ч. гр. дело № 55754/2022 г. на СРС – сумата
от 100 лева. Тоест, прилагането на разпоредбата на чл. 11 от наредбата във всички
случаи е по-неблагоприятно за заявителя, отколкото прилагането на чл. 6 от същата,
както е процедирал съдът в случай.
Съдът, като взе предвид горното, както и становищата на страните, не намира
основание да определи възнаграждение под определения със съдебния акт размер на
възнаграждения за представителство в заповедното и исково производство
производство. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 161715/08.06.2023 г.,
подадена от „Софийска вода“ АД за изменение в частта на разноските на Решение №
8610 от 24.05.2023 г. по гр. дело № 7453/2023 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3