№ 1889
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110200990 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на З. В. С., ЕГН **********, чрез адв. С. Г. от
САК против Електронен фиш серия К № 7991557, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навеждат се възражения, че в
електронния фиш липсва словесно описание на обстоятелствата, относими
към повторността като елемент от състава на нарушението - не е посочено на
какво основание е влязъл в сила електронният фиш, обуславящ признака
"повторност", за какво нарушение е бил съставен, каква е времевата разлика
между влизането в сила на предишния фиш и съставянето на обжалвания в
настоящото производство. Сочи се, че следващо процесуално нарушение е
допуснато при посочване на санкционната разпоредба, тъй като не е посочена
конкретната хипотеза от разпоредбата на чл. 182 ал. 4 ЗДвП. Навежда се, че е
1
нарушен реда за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като се излагат аргументи, че в случаите, когато
нарушението е установено с мобилно техническо средство или система, не е
приложим облекчения ред на санкциониране на нарушителя с издаване на
електронен фиш, а административнонаказателното производство следва да се
образува със съставяне на АУАН. Твърдят се нарушения в процедурата по
установяване на нарушението, като се навежда, че не са спазени изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., Наредбата),
тъй като не са изготвени протокол за използване на автоматизираното
техническо средство и снимка на разположението на уреда съгласно чл. 10 от
Наредбата. Твърди се, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено,
тъй като не му е връчено статично изображение, от което да се установяват
точното място на извършване на нарушението, както и лицето, управлявало
автомобила. Излагат се доводи, че като не му е връчено статично
изображение от мястото на нарушението, е ограничено правото на
жалбоподателя да посочи кое лице е управлявало автомобила на процесната
дата. Навежда се и че не е доказана техническата изправност на
автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението.
Като следващо съществено нарушение на процесуалните правила се сочи
липсата на издател на електронния фиш. Изтъква се и че не е налице
повторност, тъй като електронен фиш серия К № 5247278 не е връчен на
жалбоподателя. По изложените съображения се прави искане обжалваният
електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят З. С., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв.
С. Г. от САК, който пледира за отмяна на електронния фиш по доводите в
жалбата. В допълнение изтъква, че от писмените доказателства се установява,
че в процесния участък действа пътен знак "B26", поради което нарушението
неправилно е квалифицирано като такова по чл. 21 ал. 1 ЗДвП вместо по чл.
21 ал. 2 ЗДвП. Сочи и че е нарушен реда за съхранение на данните от
автоматизираното техническо средство, което поставя под съмнение
достоверността на протокола за използването на автоматизираното
техническо средство и на вещественото доказателствено средство.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. Д. Иванова, с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
2
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете за
подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № 5247278, издаден от ОДМВР -
Кюстендил, за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, извършено на
12.09.2021 г., на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя З. В. С. било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50, 00 /петдесет/ лева. Електронен фиш серия К № 5247278, издаден
от ОДМВР - Кюстендил, бил връчен лично на жалбоподателя на 05.09.2022
г., не бил обжалван и на същата дата - 05.09.2022 г. жалбоподателят заплатил
наложената с него глоба в намален размер (70 % от размера на наложената
глоба).
Към 12.08.2023 г. лек автомобил марка "КИА", модел "Спортидж" с
рег. № хххххххххххх бил собственост на жалбоподателя З. В. С..
На 12.08.2023 г. в 10:41 часа лек автомобил марка "КИА", модел
"Спортидж" с рег. № хххххххххххх се движел на територията на село Долни
Богров по бул. "Ботевградско шосе" до разклона за Центъра за специализация
и професионална подготовка (ЦСПП) - МВР с посока на движение от гр.
София към село Горни Богров. В коментирания пътен участък максимално
разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория
"В" към 12.08.2023 г. била 50 км/ч, като липсвали пътни знаци "В26",
въвеждащи ограничение на скоростта, различно от указаното в чл. 21 ал. 1
ЗДвП. Независимо от това автомобилът се движел със скорост от 82 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
3
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1193, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 14.03.2023 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 24.08.2023 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 7991557, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал.
1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателя З. В. С. като собственик на автомобила било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800, 00
/осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, извършено в условията
на повторност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № хххххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 019 - СГ -
ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1193, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт
по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 4332р-53639/14.08.2023 г., справка за датата на издаване на
обжалвания електронен фиш, справка за датата на издаване на електронен
фиш серия К № 5247278, издаден от ОДМВР - Кюстендил, ежедневна форма
на отчет от 12.08.2023 г., сертификат за успешно завършен курс на обучение
№ CORDON - M2 20200826/25 от 26.08.2020 г., справка за нарушител/водач,
отговор от ОПУ - София, ведно с копие от схема за организация на
движението по бул. "Ботевградско шосе" в село Долни Богров, при разклона
4
към ЦСПП - МВР, с посока на движение от гр. София, към с. Горни Богров,
отговор от ОДМВР - Кюстендил ведно със заверено копие на разписка за
връчен електронен фиш серия К № 5247278 и заверено копие на справка от
система АИС АНД - МВР, вещественото доказателствено средство – снимка
към електронен фиш серия К № 7991557, вещественото доказателство –
снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото
доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение - снимка към електронен
фиш серия К № 7991557 като годно веществено доказателствено средство. От
същата се установява регистрационният номер на управлявания автомобил,
както и измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния
случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
5
съставяне на АУАН, тъй като установяването на нарушението е станало в
присъствието на контролен орган и с мобилно техническо средство. Съгласно
чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение". Съгласно § 6 т. 63 ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи", а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на
ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., за да се
съобразят постановките на ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС. От горецитираните разпоредби е видно, че към настоящия
момент издаването на електронен фиш е допустимо и когато нарушението е
установено с мобилна система при спазване изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, приета на основание чл. 165 ал. 3 ЗДвП (така и
Решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г. на
Административен съд - София-град, Решение № 7059 от 23.11.2022 г. по адм.
д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 6670 от
06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд - София-град
и др.)
Съгласно посоченото по – горе ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен
6
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“. Ето защо съдът
прецени като неоснователни и възраженията на въззивника за липса на
посочен издател в обжалвания електронен фиш.
Обжалваният електронен фиш серия К № 7991557 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
и сметката за доброволното й заплащане. Посочени са времето на извършване
на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на
скоростта – село Долни Богров, по бул. "Ботевградско шосе" до разклона за
Центъра за специализация и професионална подготовка - МВР, посочена е
посоката на движение на автомобила – от гр. София към село Горни Богров,
посочено е действащото ограничение на скоростта - 50 км/ч за населено
място. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно,
като е посочено населеното място, пътя, отворен за обществено ползване, по
7
който се е движел автомобилът, като и е индивидуализирано с посочване на
намиращ се в близост обект - ЦСПП - МВР.
При описание на нарушението в електронния фиш са посочени в
пълнота и обстоятелствата, които обуславят наличието на повторност по см.
на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба "повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5247278
от 20.09.2022 г. Видно е, че санкционният акт, който според
административното обвинение обуславя наличието на повторност, е
индивидуализиран с посочване на вида му – електронен фиш, както и на
номера му, като е посочена и датата, на която според административното
обвинение същият е влязъл в сила. Горното е напълно достатъчно, за да
позволи на санкционираното лице да организира в пълнота защитата си срещу
административното обвинение, включително и като навежда твърдения, че
електронният фиш е издаден за различно нарушение или че не е влязъл в
сила. Според съдебния състав в електронния фиш не е необходимо да се
посочи датата на влизане в сила на електронния фиш, който според
административното обвинение обуславя наличието на повторност като
квалифициращ признак (макар в случая да е посочена), неговия издател, както
и за какво нарушение е издаден и какъв е времевият период от влизане в сила
на предходния електронен фиш до издаване на обжалвания в настоящото
производство. Достатъчно е излагането на твърдения, че процесното
нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на посочения
електронен фиш, с който въззивникът е санкциониран за същото по вид
нарушение, а установяването дали посоченият електронен фиш е издаден за
нарушение от вида на процесното, дали е влязъл в сила, както и дали
процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
предходния електронен фиш, касае основателността на повдигнатото
административнонаказателно обвинение за нарушение в условията на
повторност. Посочването на вида на предходно издадения акт и неговия
номер са напълно достатъчни и за съда, за да извърши дължимата проверка за
8
основателност на административното обвинение по отношение на
квалифициращия признак „повторност“.
Не се споделят и възраженията за неясно посочване на санкционната
разпоредба. Административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП.
Нормата на чл. 182 ал. 4 ЗДвП е препращаща към предходните алинеи на
разпоредбата на чл. 182 ЗДвП по отношение вида на нарушението и
предвиденото за него наказание. В случая в обжалвания електронен фиш
коректно е посочена привръзката на чл. 182 ал. 4 ЗДвП с разпоредбата на чл.
182 ал. 1 т. 4 ЗДвП, поради което съдът намира, че санкционната разпоредба е
посочена ясно, коректно, в пълнота и по начин, който не създава никакви
затруднения пред въззивния жалбоподател да разбере за какво конкретно
нарушение е санкциониран и как е определено наказанието.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
53639/14.08.2023 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., в
който са посочени времето и мястото на контрол - на територията на село
Долни Богров по бул. "Ботевградско шосе" до разклона за ЦСПП - МВР,
посочена е посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства – от гр. София към село Горни Богров, отразено е, че контрол е
осъществяван за времето от 09:00 до 11:00 часа на 12.08.2023 г., режима на
измерване - стационарен, посоката на задействане на системата за
видеоконтрол - приближаващи автомобили, както и номера на първото и
последното статично изображение/видеозапис.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
9
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-53639/14.08.2023 г., се
установява, че за времето от 09:00 часа до 11:00 часа на 12.08.2023 г.
спазването на режима на скоростта в село Долни Богров по бул.
"Ботевградско шосе" до разклона за ЦСПП - МВР в посока на движение от гр.
София към село Горни Богров се е осъществявало с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, № MD 1193, която
представлява одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда
на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно
от протокол от проверка № 019 - СГ - ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ, ГД
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" видео-радарната система с идентификационен номер MD 1193 е
преминала последваща периодична проверка на техническата изправност за
времето от 13-ти до 14.03.2023 г. със заключението, че отговаря на
метрологичните изисквания.
Съдът прецени като неоснователни възраженията на жалбоподателя за
нарушено право на защита, тъй като заедно с електронния фиш не му е
връчено и вещественото доказателствено средство - снимка на нарушението.
Разпоредбата на чл. 189 ал. 5 ЗДвП не въвежда изискване заедно с
електронния фиш на жалбоподателя да се връчи и вещественото
доказателствено средство, въз основа на което е установено нарушението. На
следващо място, статичното изображение е приложено в материалите по
административнонаказателната преписка и с него жалбоподателят е могъл да
се запознае във всеки един момент след постъпване на материалите по делото
в съда. Не се споделят и възраженията на въззивния жалбоподател, че
10
обстоятелството, че не му е връчено статичното изображение, изготвено от
автоматизираното техническо средство, е ограничило възможността му да
упражни правото си по чл. 189 ал. 5 ЗДвП и да посочи кое лице е управлявало
автомобила на процесната дата. Съгласно чл. 102 ал. 1 т. 1 ЗДвП на
собственика на моторното превозно средство се забранява да го предоставя
на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство. От горното следва, че собственикът на моторното превозно
средство е длъжен да знае във всеки един момент кое лице управлява
собственото му моторно превозно средство, а не да разчита на снимков
материал, в случай, че с моторното превозно средство е извършено
нарушение, за да може да разпознае водача и респективно - ползвателя на
автомобила на тази дата въз основа на предявената му снимка.
Съдът не установи твърдените от въззивния жалбоподател нарушения
при съхранението на запаметените от автоматизираната техническа система
данни, създадени по време на осъществявания контрол. Съгласно чл. 5 ал. 2 от
Наредбата данните за нарушенията, заснети с АТСС, се събират, анализират и
съхраняват в локална компютърна конфигурация, локален сървър на местно
ниво или в централен сървър на национално ниво, а съгласно чл. 9 ал. 4 от
Наредбата след изтичане на времето за контрол служителят
изключва автоматизираното техническо средство или система, като
информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата. В случая в протокола по чл. 10 е
посочено, че данните са автоматично прехвърлени чрез 3G/4G от СПУКС,
поради което съдът намира, че е спазен реда за съхранението им, поради
което и няма основание да не бъде дадена вяра на вещественото
доказателствено средство и то да не бъде ценено като годно такова.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
11
От отговора от ОПУ - София, ведно с копие от схема за организация на
движението по бул. "Ботевградско шосе" в село Долни Богров, при разклона
към ЦСПП - МВР, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров, се
установява, че в процесния пътен участък към 12.08.2023 г. липсват
поставени пътни знаци "В26", които да въвеждат ограничение на скоростта,
различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което следва да се
приеме, че в процесния пътен участък максимално разрешената скорост за
моторни превозни средства от категория "В" към 12.08.2023 г. е била 50 км/ч.
Не се споделят доводите във въззивната жалба, че в участъка ограничението
на скоростта от 50 км/ч е въведено с пътен знак "В26", а не по силата на
разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и нарушената разпоредба
била тази по чл. 21 ал. 2 ЗДвП. Видно от схемата за организация на
движението в процесния пътен участък действително на бул. "Ботевградско
шосе" на кръстовището с ул. "2-ра" /посока от гр. София към село Горни
Богров/ има поставен пътен знак В26, който въвежда ограничение на
скоростта от 50 км/ч. Съгласно чл. 50 ал. 1 от Правилника за приложение на
Закона за движение по пътищата забраната, въведена с пътен знак В26, важи
до следващото кръстовище или до знак, който я отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2. От схемата за организация на движението
в процесния пътен участък е видно, че по бул. "Ботевградско шосе" (с посока
на движение от гр. София към село Горни Богров) след кръстовището с ул.
"2-ра" (където е разположен пътният знак В26) следва следващо кръстовище с
ул. "1-ва", и едва след това е разклона за ЦСПП - МВР. Ето защо зоната на
действие на пътния знак "В26", с който се въвежда ограничението от 50 км/ч,
е до кръстовището с ул. "1-ва", след което ограничението на скоростта
продължава да е 50 км/ч, но вече не поради въвеждането му с пътен знак В26,
а по силата на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и съдът
намира, че нарушената разпоредба е правилно посочена.
Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че в случая
ограничението на скоростта е произтичало от пътния знак "В26", както счита
въззивникът, това отново не води до извод, че нарушената разпоредба е тази
на чл. 21 ал. 2 ЗДвП. И това е така, тъй като в случая пътният знак "В26" не
въвежда ограничение на скоростта, различно от указаното в разпоредбата на
чл. 21 ал. 1 ЗДвП (в този смисъл и Решение № 1206 от 24.02.2023 г. по адм. д.
№ 8895/2022 г. на АССГ, Решение № 626 от 06.02.2023 г. по адм. д. №
12
8586/2022 г. на АССГ, решение № 2937 от 07.05.2021 г. по адм. д. №
12364/2020 г. на АССГ).
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 85 км/ч.
От протокола за проверка № 019 - СГ-ИСИС/14.03.2023 г. е видна стойността
на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3
км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е
приспадната в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 85 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 82 км/ч.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство“. От писмените доказателства се установява, че към
12.08.2023 г. именно въззивникът З. С. е бил собственик на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, като няма данни в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство С. да е
посочил друго лице, което да е управлявало автомобила на датата на
нарушението, такива доводи не се навеждат и в съдебното производство,
поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за извършеното нарушение.
Установи се и че нарушението е извършено в условията на
повторност, тъй като въззивникът е санкциониран за нарушение на чл. 21 ал.
2 вр. ал. 1 ЗДвП с електронен фиш серия К № 5247278, издаден от ОДМВР -
Кюстендил, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя З. С. било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50, 00 /петдесет/ лева. От събраните писмени доказателства в
съдебното следствие се установи неоснователност на възраженията на
жалбоподателя, че електронен фиш серия К № 5247278, издаден от ОДМВР -
Кюстендил, никога не му е бил връчван. Видно от приетата като писмено
доказателство разписка същият е бил връчен лично на въззивния
13
жалбоподател на 05.09.2022 г. и видно от приложената справка от система
АИС АНД - МВР той се е ползвал и от възможността по чл. 189 ал. 9 ЗДвП и
е заплатил наложената му глоба в намален размер още същия ден - на
05.09.2022 г. Предвид горното и при съобразяване на разпоредбата на чл. 79б
ал. 2 ЗАНН, съдът намира, че електронен фиш серия К № 5247278, издаден от
ОДМВР - Кюстендил, е влязъл в сила на датата на плащане на наложената с
него глоба – 05.09.2022 г., а не с изтичане на срока за обжалването му на
20.09.2022 г., както е посочено в обжалвания електронен фиш. Изводите на
съда, че електронен фиш серия К № 5247278, издаден от ОДМВР -
Кюстендил, е влязъл в сила на 05.09.2022 г., а не на 20.09.2022 г., не променя
квалификацията на нарушението като извършено в условията на повторност,
тъй като нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният в
настоящото производство електронен фиш, е извършено на 12.08.2023 г., т.е.
в едногодишен срок от 05.09.2022 г., когато електронен фиш серия К №
5247278, издаден от ОДМВР - Кюстендил, е влязъл в сила.
Предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП по отношение на
нарушението не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Дори и в
случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче,
нарушението категорично не би могло да се квалифицира като маловажно.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Не
се твърдят и не се установяват никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП,
увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. В настоящия случай се касае и за превишение с 32
км/ч и то в границите на населено място, което категорично сочи, че
обществената опасност на конкретното нарушение не е по-ниска в сравнение
с други нарушения от същия вид.
Съгласно чл. 182 ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП в случаите
на превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено
14
място, за превишаване от 31 км/ч до 40 км/ч глобата е в размер на 400, 00
лева. В случая установеното превишение е 32 км/ч, поради което глобата
правилно е индивидуализирана в размер на 800, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване на
процесуален представител в съдебно заседание, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7991557, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на
З. В. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
З. В. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16