Р Е Ш Е Н И Е № 339
гр. Пловдив, 27.06.2017 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение,
ХІІ-ти състав в открито заседание на деветнадесети юни
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
При участието на
секретаря Илияна Куцева-Гичева като разгледа докладваното от съдията т. дело №
736 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Драган Цанков 37, претендира да се установи спрямо
Е.Й.М., съществуването на вземане към 11.06.2013 г. в размер на 30 913.32
евро, от които 30236 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2013
г. до окончателното изплащане на задължението, както и 196.25 евро просрочена
договорна лихва за периода 11.04.2013 – 25.04.2013 г.; 481.01 евро просрочена
наказателна лихва за периода 26.04.2013 г. до 10.06.2013 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 6856/02.07.2013 г. и
изпълнителен лист от 03.07.2013 г. по ч.гр.д. № 9871/2013 г., ПРС, ХII-ти
състав.
Претендира също ответницата да бъде осъдена да заплати направените в
заповедното производство разноски от банката в размер на 2263.22 лева, както и
разноските в настоящото производство.
Твърди, че ответницата е
солидарен длъжник по договор № 670-804/11.06.2012 г. и Анекс 1, №
670-958/11.07.2012 г., по силата на които ищецът е предоставил банков кредит на
И.К.М.. Последният починал на 20.11.2012 г. Банката обявила договора за
предсрочно изискуем, тъй като трудовото правоотношение на кредитополучателя
било прекратено, поради настъпила смърт. Твърди, че до солидарния длъжник била
изпратена нотариална покана с предоставен срок за плащане на дължимите суми.
Плащане не било извършено, поради което било инициирано цитираното заповедно
производство.
Ангажира писмени
доказателства. Претендира разноски.
Е.Й.М. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е
подписвала цитираните договор и анекс към него като оспорва автентичността на
подписите под нейното име. Оспорва също усвояване от Кредитополучателя на
сумата по кредита, както и връчването на нотариалната покана, което според нея
е нередовно – уведомлението, не било залепено по реда на чл. 47 от ГПК на
точния й адрес, вход и етаж, а на входа на блока. Ангажира писмени и гласни
доказателства.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приети като доказателства: заверено
копие от договор за банков кредит на служител на „МКБ Юнионбанк“ АД с №
670-804/11.06.2012 г., ведно с погасителен план към него, сключен между „МКБ
Юнионбанк“ АД – София, от една страна като Кредитодател, и И.К.М. от ****, като
Кредитополучател, подписан за „Солидарен длъжник“ от Е.Й.М., със същия адрес;
заверено копие от Анекс № 1 към същия договор с дата 11.07.2012 г.; нареждане
за усвояване на кредит от 03.08.2012 г.; нареждане за усвояване на кредит от
30.07.2012 г.; платежно нареждане; копие на акт за смърт на И.К.М.; заверено
копие от нотариална покана с рег. № 1936, том 1, акт 67 по описа на нотариус Б.
Т.; извлечение от счетоводните книги на Банката; заявление за издаване заповед
за незабавно изпълнение; молба за поправка на очевидна фактическа грешка.
Представени са също заповед за незабавно
изпълнение № 6856/02.07.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 9871/2013 г. на ПРС,
12-ти с-в; изпълнителен лист от 03.07.2013 г., издаден по същото дело;
извлечение от счетоводните книги на ищеца.
От така приетите по делото доказателства се
установява, че ищецът е правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД. Не се спори, че
Банката е сключила с И.К.М. от град Пловдив договор за потребителски кредит, по
силата на който е поела задължението да отпусне на последния сумата 40 000
евро за задоволяване на текущи потребителски нужди. Не се спори също, че на
20.11.2012 г. кредитополучателят е починал.
Както се посочи по-горе, като солидарен длъжник по
договора е посочено лицето Е.Й.М., ответник в настоящото производство. В това
качество, твърди се от ищеца, до нея е изпратена нотариална покана, с което
сумите по кредита са обявени са предсрочно изискуеми, считано от 26.04.2013 г.
и е даден седмодневен срок на солидарния длъжник да изплати задължението. Тъй
като плащане не последвало, Банката подала пред РС Пловдив заявление за
издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК против Е.Й.М., по
повод на което било образувано ч.гр.д. № 9871/2013 г. на ПРС, 12-ти с-в. По
същото против ответницата били издадени Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист като в указания срок постъпило възражение от Е.М..
Исковата молба за установяване съществуване на
претендираното вземане е подадена на 11.11.2016 г., поради което съдът намира,
че указания на банката срок е спазен, а
искът е допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
Ответницата Е.М. оспорва твърдението, че е
подписала така сключения договор за потребителски кредит в качеството й на
солидарен длъжник. По делото е допусната съдебно графологична експертиза за установяване
автентичността на положения под нейно име подпис. Заключението на вещото лице
М.С. не бе оспорено от страните, съдът намира, че същото е задълбочено и
компетентно изготвено, поради което го кредитира изцяло. Съгласно същото,
подписът като солидарен длъжник под името на ответницата, не е положен от нея.
Така, не се установява от представените и приети
по делото доказателства ответницата М. да се намира в договорни отношения с
ищеца или негов праводател. Казаното означава, че същата не би могла да носи
отговорност за изпълнението на задълженията по договора нито в качеството на
кредитополучател, нито в качеството й на солидарен длъжник.
Ето защо, напълно неотносим по делото е и въпроса
дали същата е редовно уведомена за настъпилата според ищеца предсрочна
изискуемост на процесния кредит, доколкото това обстоятелство касае единствено
страните по договора.
От друга страна, липсата на установени между
страните договорни отношения по договор за потребителски кредит №
670-804/11.06.2012 г., прави издаването на заповед за незабавно изпълнение на
основание извлечение от счетоводните книги на Банката, както и на изпълнителен
лист, двете по ч.гр.д. № 9871/2013 г. на ПРС, 12-ти с-в., за напълно лишено от
правно основание.
Ето защо, съдът намира, че не се установи между
страните, съществуване на задължение на Е.Й.М. в качеството й на солидарен
длъжник, към „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, по договор за потребителски кредит №
670-804/11.06.2012 г., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД – София, от една страна
като Кредитор, и И.К.М. от град ****, като Кредитополучател.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът намира
искането на ответницата за присъждане на разноски за основателно за сумата 2595
лв., съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул.
Драган Цанков 37, да се установи спрямо Е.Й.М. ***, съдебен
адрес:*** – адв. М.Г.Х., в качеството й на солидарен длъжник, съществуването на вземане към 11.06.2013 г. в размер на
30 913.32 евро, от които 30236 евро главница, ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
196.25 евро просрочена договорна лихва за периода 11.04.2013 – 25.04.2013 г.;
481.01 евро просрочена наказателна лихва за периода 26.04.2013 г. до 10.06.2013
г., на основание договор за банков
кредит № 670-804/11.06.2012 г., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД като праводател
на „ПИБ“ АД, от една страна като кредитор и И.К.М. ЕГН **********, като
кредитополучател, от друга, за които задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 6856/02.07.2013 г. и изпълнителен лист
от 03.07.2013 г. по ч.гр.д. № 9871/2013 г., ПРС, ХII-ти състав, както и да се ОСЪДИ Е.Й.М. ***, съдебен адрес:***
– адв. М.Г.Х. да заплати на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул.
Драган Цанков 37, направените в
заповедното производство разноски в размер на 2263.22 лв., от които 1209.22 лв.
държавна такса и 1054 лева възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град
София, бул. Драган Цанков 37, да заплати
на Е.Й.М. ***, съдебен адрес:*** – адв. М.Г.Х., сумата 2595 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: