РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр.
Варна, ………….2020година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от съдия Н. Дичева административно
дело № 3061/19г. по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр.
Варна, като за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и следващи от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Диал 201А“ЕООД гр.Варна, представлявано от управителя И.Д.И., срещу
Ревизионен акт №Р-03000319000597-091-001/11.07.2019г. издаден от органи по
приходите при ТД НАП Варна, потвърден с Решение № 235/16.10.2019г. на Директор
на дирекция „ОДОП“ гр.Варна, с който на жалбоподателя са определени данъчни
задължения по ЗДДС за д.п.м. 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12 / 2018г. в общ размер на 17819,46лв. и лихва в размер на 1399,39лв.
Жалбоподателят
възразява относно така определените му данъчни задължения по следните
съображения:
Заявява,
че има право на данъчен кредит. Оспорва извода на органите по приходи, че е
налице хипотезата на чл.70, ал.5 ЗДДС - неправомерно начисляване поради липса
на данъчни събития - прехвърляне на собственост върху стоки.
Според
жалбоподателя отказът за признаване на правото на данъчен кредит е обоснован
единствено с факта, че доставчиците на реализираните стоки, не са намерени на
посочения от тях адрес, поради което исканията за представяне на писмени
документи и обяснения са приложени към досието по реда на чл.32 от ДОПК и са
приети за редовно връчени. Твърди, че добросъвестно е представил всички
документи, с които разполага и които установяват реалността на извършените
доставки. Недопустимо е от него да се изисква да знае и изследва факти, касаещи
дейността на доставчиците. По този начин
твърди, че е изпълнил условията за надлежното упражняване правото на данъчен кредит
по чл.71 от ЗДДС. Оспорва изводите в Ревизионния акт, че извършените сделки са нереални. Моли за отмяна на
ревизионния акт.
Ответната
страна- Директор на дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Варна, чрез процесуалния
си представител юр.к. К. излага становище за неоснователност на жалбата, като
моли съдът да я остави без уважение и да присъди в полза на Д”ОДОП” – Варна
следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Варна, XXIII-ти състав след преценка на становищата на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Ревизионният акт е обжалван пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на дирекция
"ОДОП" - гр. Варна, резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за
нейната допустимост.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
По
валидността на акта:
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия №Р-03000319000597-020-001/30.01.2019г., издадена от М.Г., началник
сектор при ТД НАП Варна, с която е
възложена ревизия по ЗДДС за дан. период 01.06.2018г.-31.12.2018г. със срок на ревизията 3мес. от връчването.
Заповедта е връчена на 31.01.2019г.
Съгласно
ЗИЗВР № 03000319000597-020-002/24.04.2019г., срокът на ревизионното
производство е удължен до 31.05.2019г.
От органите по приходи е установена следната фактическа обстановка:
Прието е, че основна дейност на дружеството
през ревизирания период е търговия с униформено облекло, покривки, знамена и
извършване на биологична защита на селскостопански култури - трихограмиране.
Установено е, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер 15311.69 лв. през периода от м.01 до м.11/201 с предмет плат, копчета, ципове и др., издадени от "Канко Трейдинг" ЕООД с
ЕИК *********, описани на стр.4, 5 на РД.
Извършена е насрещна проверка на "Канко
Трейдинг" ЕООД, приключила с ПИНП №П-22221319037878-141-001/08.04.2019г.
/л.76/. Поради неоткриване на дружеството на адреса за кореспонденция, изготвеното
ИПДПОЗЛ с изх. № П- 22221319037878-040-001/ 28.02.2019г. е връчено по реда на
чл.32 от ДОПК, като в указания срок не са представени исканите документи и
писмени обяснения.
При извършена проверка в базата данни на НАП е
установено, че "Канко Трейдинг" ЕООД е регистриран по избор по ЗДДС
на 29.06.2018г. и е дерегистриран, поради наличие на установени обстоятелства
по чл.176 от ЗДДС на 18.10.2018г. Съгласно справка за актуално състояние на
всички действащи трудови договори за период от 01.06.2018г. до 30.11.2018г., в дружеството не са назначени лица на трудов
договор. При извършена проверка в ПП VAT 14 е установено, че в дневника за
продажбите за съответния период са отразени фактури издадени на "ДИАЛ 201
А" ЕООД.
Жалбоподателят е упражнил право на приспадане
на данъчен кредит по фактури №254/19.12.2018г. на стойност 6586.84 лв. и ДДС
1317.37 лв. и №266 27.12.2018г. на стойност 5952.00 лв. и ДДС 1190,40 лв. с
предмет плат. издадени от „Див Трейд“ ЕООД с ЕИК *********.
Извършена е насрещна проверка на доставчика, документирана с ПИНП
№П-22220219042820-141-001/12.04.2019 г. /л.83/. При проверката не са
представени исканите документи и писмени обяснения по връчено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице №П-
22220219042820-040-001/15.03.2019 г.
Поради обстоятелството, че при извършените
насрещни проверки на "Канко Трейдинг" ЕООД и „Див Трейд" ЕООД не
са представени доказателства за реално извършени доставки - договори,
приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и др. относно обекти, от където
е извършвана дейността, на ,Диал 201А" ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № Р- 03000319000597-040-003/17.04.2019г.,
с което е изискано представянето на доказателства, удостоверяващи извършването
на доставки по фактурите, издадени от двете дружества.
Според представени писмени обяснения от
"Диал 201 А" ЕООД, лицето
осъществило търговските взаимоотношения с "Канко Трейдинг" ЕООД и
„Див Трейд" ЕООД е И.Д.И. - управител. От страна на "Канко
Трейдинг" ЕООД, контактите са се осъществявали от С. И.К.. Посочено е, че
доставките на материалите са осъществени, както от самия доставчик, така и от
транспортна фирма, и в някои случаи управителят на "Диал 201 А" ЕООД
е закупувал материали директно от магазин във Варна. Посочено е, че всички
фактури с издател „Канко Трейдинг" ЕООД и „Див Трейд" ЕООД са платени
в брой, като касовите бонове са приложени към съответната фактура. В
представеното писмено обяснение, не е посочено лице за контакт от страна на
"Див Трейд" ЕООД.
При съпоставка на фактурите, издадени от „Канко
Трейдинг"ЕООД и приложените към тях касови бонове е установено, че датите
на издаване на касовите бонове в повечето случаи са след датите на издаване на
фактурите.
Установено е, че фактури № 90/22.10.2018г.; №100/02.11.2018г.,
№102/07.11.2018г. и №103/08.11.2018г. са издадени от "Канко Трейдинг"
ЕООД след датата, на която дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от
18.10.2018 г., поради което няма право да издава фактури с ДК.
Не са представени доказателства за приемане-предаване
на стоките /протоколи, стокови разписки/, не е установено "Канко
Трейдинг" ЕООД и „Див Трейд" ЕООД да са разполагали със стоките към
момента на издаване на фактурите, и съответно да са прехвърлили правото на
собственост и право на владеене на стоките на "Диал 201 А" ЕООД, не
са представени доказателства за транспортиране на стоките от обект на
доставчика до обект на получателяпДиал 201А ЕООД; не е посочен точен адрес на
обекта на доставчика, част от фактурите са издадени от "Канко
Трейдинг" ЕООД след 18.10.2018г. - датата на дерегистрация по ЗДДС. При
проверка в Търговски регистър и информационната база данни на НАП е установено,
че лицето С.И.К., посочено от ревизираното дружество като лице за контакт с
"Канко Трейдинг" ЕООД, не е вписано като собственик, представляващ и
управляващ на дружеството. Установено е, че "Канко Трейдинг" ЕООД се
представлява от Х.П.А.. Дружеството не е имало и назначени лица по трудов
договор.
Органите по приходи приемат, че от ревизираното
дружество не са представени безспорни доказателства за реални доставки -
приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за
транспортиране на стоките, не са представени индивидуализиращи данни за
платовете - състав, наименование, страна на произход, за търговския обект от
който са закупени или поръчани, за лицето, с което са осъществени търговските
взаимоотношения с "Канко Трейдинг" ЕООД и "Див Трейд" ЕООД.
Поради липса на доказателства за осъществени
доставки по смисъла на чл.6. ал.1 от ЗДДС на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във
връзка с чл.25, ал.2 от ЗДДС. както и чл.68, ал.1, т.1, чл.69. ал.1, т.1 от ЗДДС на „Диал 201 А" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит
за данъчен период м.06/2018г. в размер на 1814,96 лв., м.07/2018г. в размер на
5 688.04 лв., м.08/2018г. в размер на 3 104.08лв., м.09/2018 г. в размер на 2
008,92 лв., м. 10/2018 г. в размер на 699.89 лв. и м.11/2018 г. в размер на
1995.80 лв. по фактури, издадени от "Канко Трейдинг" ЕООД и е
отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 12/2018 г.
в размер на 2507,77 лв. по фактури, издадени от "Див Трейд" ЕООД.
В хода на съдебното производство не са
представени нови доказателства, които да променят фактическата обстановка,
установена от данъчната администрация. Съобразно служебното начало
предвидено в разпоредбата на чл. 171 ал.2 изр.2 АПК вр. §2 ДОПК съдът е
назначил ССЕ с поставени въпроси.
В.л.
е извършила проверка в счетоводството на жалбоподателя като е установила като
налични посочените фактури, издадени от доставчиците "Канко Трейдинг"
ЕООД и "Див Трейд" ЕООД.
В
с.з. от 21.07.20г. в.л. М. дава обяснения относно констатациите по ССЕ. В тази
връзка сочи, че доставчика „Див трейд“ ЕООД, е извършвал основно строителни
дейности, които са довършителни работи най- вече за озеленяване, вертикална
планировка, като сделките за покупко – продажба на платове са инцидентни и касаят
само по процесните фактури за доставка издадени към „Диал 201А“ ЕООД.
Дейността на дружеството съгласно
представените счетоводни регистри изцяло е концентрирана в първата половина на
2018г., като основно е в периода м. 09- м.12.2018г. Дружеството не е
разполагало със собствени дълготрайни активи, нито наети дълготрайни активи, с
които да извършва услуги, като основно услугите са се формирали, от разхода за
персонал – заплати и осигуровки, малко са разходите за материали и с външни
услуги свързани с допълнителни СМР.
Заведената аналитична отчетност в
дружеството „Див Трейд“ ЕООД е съобразно обема на работа и не е много подробна,
но има индикации за заведена аналитична отчетност както по отношение на
стоките, така и по отношение на видовете услуги, които са били осчетоводени. За
2019г. не са предоставени никакви документи с оглед установяване на плащане от
„Диал 201А“ ЕООД към „Див Трейдинг“
ЕООД, т.к към 31.12.2018г. към сметка клиенти има кредитно салдо, което
доказва, че сумата която е дължима от Диал 201А“ ЕООД не е била заплатена към 31.12.2018г. През 2019г. фирмата не е развивала дейност, т.е
плащането е висящо. Разходи за транспорт във фирмата няма отразени, нито пък
има налични документи. Дружеството не притежава собствен транспорт, т.к няма
никакви дълготрайни материални активи в група 20.
На
следващо място в.л. сочи, че няма данни за изплатени суми на физически лица за
наем на превозни средства или за извършвана транспортна услуга, т.к за 2018г.,
няма подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ, в която се декларират такива изплатени
суми, включително и за лицето Димитричка Желязкова.
От оборотната ведомост за 2018г. не се
установяват записвания за изплатени възнаграждения или други суми различни от
трудови правоотношения на трети лица. Според в.л., ако Д.Ж. е изпълнявала
консултантски услуги във фирма „Див Трейдинг“, защото в приемо- предавателните
протоколи, представени по делото и по адм. преписка, е посочена като лицето,
което е представлявало доставчиците „Див Трейдниг“ и „Канго трейдинг“ при
предаването на стоките по процесните фактури, би следвало да се отразят изплатени
възнаграждения или други суми различни от трудови правоотношения на трети лица
в оборотната ведомост за 2018г.
За другият доставчик „Канго трейдинг“
ЕООД в.л. няма връзка.
На
осн. чл.184 ГПК вр. §2 ДР на ДОПК е приобщен електронен диск, носещ информация
за валидността на квалифицирания ел.подпис по ЗЕДЕП на лицата, издали ЗВР, РА и
РД. Установено е, че същите са с валиден електронен подпис.
По
делото е разпитана като свидетел Д.Ж.. Свидетелката дава показания за начина на
осъществяване на търговските взаимоотношения между жалбоподателя и двете
дружества- доставчици „Канго трейдинг“ ЕООД и „Див Трейд“ ЕООД.
При
тази фактическа обстановка съдът установи своите правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна облагаема
доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка
е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е
извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на
страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко
лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и
резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или
услуги по облагаеми доставки. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС,
правото на приспадане на данъка за стоките или услугите, които доставчикът е
доставил или предстои да достави, възниква само когато стоките или услугите се
използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
При
така очертаната правна уредба, може да се обоснове извод, че целта на системата
за облагане с ДДС е данъците върху вложените средства на стоки или услуги,
използвани от облагаемото лице за облагаемите му сделки да могат да се
приспадат. Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от
данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които функционално по
никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето,
правото на приспадане на данъка не възниква.
В
настоящия случай на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на
жалбоподателя е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното
упражняване на правото на данъчен кредит, което в конкретния казус означава, че
в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че стоките са реално получени
за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя. Съдът е указал
разпределението на доказателствената тежест между страните. Съгласно
разпоредбата на чл.170 АПК вр. &2
ДОПК в тежест на жалбоподателя е да установи
фактите и обстоятелствата , посочени в жалбата за наличие на предпоставките по
ЗДДС за право на данъчен кредит. В тази връзка жалбоподателя следва да докаже,
че процесните доставки от „Канго трейдинг“ ЕООД
и „Див Трейд“ ЕООД са реално получени.
В
конкретния случай, от събраните по делото доказателства се обосновава извод, че
получените стоки са не са придобити реално от жалбоподателя от
посочените доставчици.
От
описаната фактическа обстановка съдът достига до извод за правилно начислен
данък в РА, поради липса на осъществени доставки от „Канго трейдинг“ ЕООД и „Див Трейд“ ЕООД на ревизираното лице.
Представените по административната преписка първични счетоводни документи, не
обосновават извода за реална доставка. От страна на доставчиците не е
представена счетоводна отчетност, данни за разплащания, доказателства за
договаряне, транспортиране, стоков поток и т.н., т.е. не е доказана възможност
за осъществяване на реална доставка.
Съдът
приема изложената по-горе фактическа обстановка, тъй като същата не е оборена
от жалбоподателя чрез съответните доказателствени средства.
За
периода от 01.06.2018 г. до 30.11.2018 г. в "Канко Трейдинг" ЕООД не
са назначавани лица на трудов договор. За 2018г. дружеството не е подало ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2018г. Освен това фактури № 90/22.10.2018г.;
№100/02.11.2018г., №102/07.11.2018г. и №103/08.11.2018г. са издадени от
"Канко Трейдинг" ЕООД след датата, на която дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС, считано от 18.10.2018 г., поради което няма право да
издава фактури с ДК.
Относно
„Див Трейд ЕООД е установено, че през м.12/2018г. в дружеството са назначени
три лица по трудов договор на длъжност „общ работник" и едно лице на
длъжност „озеленител" и е декларирана икономическа дейност „други
довършителни строителни дейности" т.е. липсват данни дружеството да
извършва търговия с платове.
Жалбоподателят
не е представил достоверни доказателства за търговските обекти, от където е
закупувана стоката, не е представена достоверна информация как са осъществени
търговските контакти с "Канко Трейдинг" ЕООД и „Див Трейд" ЕООД
и за начина на транспортиране на стоките до обекта на получателя.
Съдът
не кредитира представените първични счетоводни документи, представляващи приемо-предавателни
протоколи за доставени от „Канко трейдинг“ЕООД и „Див Трейд“ текстилни
материали. Съдебната инстанция приема, че същите са съставени единствено за
целите на настоящото съдебно производство и не доказват реалност на доставките.
На
следващо място не се кредитират и свидетелските показания на Д.Ж.М, тъй като в
с.з. от 04.03.20г. се установи, че същата има общо дружество „Диал 91“ООД с
управителя на „Диал 201 А“ЕООД И.Д.И.,
респ. свидетелката е заинтересована от изхода на делото. Освен това от приетата
и неоспорена от страните ССЕ категорично се установи, че на Д.Ж.М не са
изплащани възнаграждения за извършените услуги от „Канко трейдинг“ЕООД и „Див Трейд“ и няма
данни същата да се познава с посочените доставчици. От ССЕ се оборват и показанията на св.М., че е
„издействала търговски отстъпки от производител“ в полза на жалбоподателя, тъй
като по делото е установено, че двете дружества-доставчици не са производители
на текстилни материали, нямат ДМА, нито квалифицирани работници в тази област,
а издадените фактури са инцидентни доставки.
По
общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК в тежест на
носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването
му. В тази връзка не е достатъчно притежаването само на данъчния документ
фактура по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по
облагаемата доставка да са реално получени по арг. чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Липсва
връзка между издадените данъчни документи - фактури с начислен ДДС от
"Канко Трейдинг" ЕООД и „Див Трейд" ЕООД и фактическите
доставки. Съгласно чл. 114, ал. 6 и ал. 10 от ЗДДС, всяко данъчнозадължено лице
трябва да осигури такъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна
одитна следа между фактурата и доставката на стоки и услуги. Наличието на
фактура, която не е обвързана с други документи, които се съставят в рамките на
търговския и счетоводен процес, води до извода за липса на надеждна одитна
следа, свързваща фактурата и доставката, за която се претендира право на
приспадане на данъчен кредит. Надеждната одитна следа е налице, когато връзката
между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и
осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена
доставка.
При
така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че представените
фактури не удостоверяват реално извършени доставки на стоки. Липсата на реална
доставка от лицето, посочено като издател във фактурата е достатъчно основание
да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Само по себе си
посочването на ДДС във фактура без реално да е настъпило данъчното събитие, не
може да обоснове право на приспадане за получателя. В този смисъл е и практиката
на Съда на Европейския съюз в Люксембург в Решение от 13 декември 1989г.,
Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van Financien (C-342/87, Recueil, стр.
04227) и Решение от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG
срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C- 454/98,
Сборник 2000, стр. 1-06973/.
Въз
основа на тази фактическа обстановка съдът прави извод, че процесните доставки
са изцяло фиктивни и само документално оформени.
Не
е доказано осъществяване на посочените доставки на текстилни материали от „Канко
трейдинг“ЕООД и „Див Трейд“. Установено е, че двете дружества се занимават с
друга стопанска дейност.
Органите по приходи правилно са посочили, че фактура,
която не документира реално осъществена облагаема доставка на стоки, е с невярно съдържание и може да се
счита за част от данъчна измама. Упражняването на данъчен кредит по фактура,
без да е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, предполага,
че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че след като данъка е начислен от прекия доставчик,
то следва правото на данъчен кредит да му бъде признато.
Според
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, за да се признае доставката на стока за
целите на този закон, следва по безспорен начин да се докаже нейното
извършване. Това означава, че дори формално да са съставени документи,
включително и първични счетоводни документи и те да са отразени в
счетоводството на страните по договора, това не означава, че автоматично за
получателя по доставката ще възникне правото на приспадане на данъчен кредит и
той ще може законосъобразно да го упражни.
Съдът
констатира, че по делото не е имало спор относно осчетоводяване на фактурите в
счетоводството на получателя. Не е доказано надлежно осчетоводяване при
доставчиците. Включването на данъчните
фактури в съответните данъчни регистри по чл.124 ал.1 ЗДДС не обосновава законосъобразно право на
приспадане на данъчен кредит.
Текстилните
материали са индивидуализирани по вид ,
брой и количество във фактурите, но спорът в настоящия случай се свежда до
възможността за прехвърляне на правото на собственост върху тази стока с
предаването й от посочените доставчици. Представените доказателства от
жалбоподателя по административната преписка не доказват реалност на сделката. За
да се установи действителното прехвърляне на право на собственост върху
стоката, която е определена само по своя род, данъчният субект е следвало да
докаже, че стоката е отделена от останалата стока от същия вид, чрез
претегляне, предаване, реално транспортиране и т. н.
Предвид
изложената по-горе фактическа обстановка, приетите по делото писмени
доказателства и след преценка възраженията на страните съотнесени към
действащата и приложима нормативна уредба, съдът намира жалбата за неоснователна.
За да бъде признато и законосъобразно упражнено
правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от
юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на
фактурата закон. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената
тежест, жалбоподателят, който претендира
възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по
процесните фактури следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на
предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по
чл.70 от същия закон, които да препятстват упражняването на правото на данъчен
кредит.
Според
чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит
възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата
на възникване на данъчното събитие по чл.25 ал.2 и 3 ЗДДС. В този момент
възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС.
Всички
описани по-горе доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода,
че е не е доказана реалност на доставките с доставчик „Канко трейдинг“ЕООД и
„Див Трейд“ “ЕООД и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание
да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Доколкото
ДДС не е бил дължим и изискуем, то не е възникнало изобщо право на данъчен
кредит, по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Законът – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС,
изрично предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно, в която хипотеза попадат случаите, когато данъкът е
начислен без да се налице основания за това. Правото на данъчен кредит
предполага безспорно установяване на извършена облагаема доставка. С решения по
дела С – 642/11 и С – 643/11 на СЕС е прието, че принципите на данъчен
неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се
откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за
получена доставка, по съображения, че липсва действително облагаема доставка. Доколкото не е установена реалност на
доставките не следва да се обсъжда дали са налице другите условия за възникване
на право на данъчен кредит.
В
практиката си СЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока
или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит.
Според
Решение на СЕС С-18/2013г. от 13.02.2014г. следва да се прилага задължителна
норма на правото на Съюза, която изисква от националните административни и
съдебни органи да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху
добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. При преценката
дали позоваването на това право на приспадане е с измамна цел или с цел
злоупотреба, тези юрисдикции следва да тълкуват националното право, доколкото е
възможно, в светлината на текста и целите на Директива 2006/112, за да се
постигне предвиденият от нея резултат, което изисква посочените юрисдикции да използват
всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост
и като приложат признатите от това право методи за тълкуване.
Ако
процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и
получателят следва да притежават категорични доказателства за тази сделка.
Наличието само на фактури/договори не може да бъде доказателство за реалното
изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се
представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им.
Затова правилно с РА са установени задължения по ЗДДС за съответните данъчни
периоди в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер
на 17819,46лв. главница и 1399,39лв. лихви. Жалбата е изцяло неоснователна и
следва да бъда отхвърлена.
С
оглед изхода на спора, направеното от процесуалния представител на ответника по
жалбата искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание
чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния
интерес по делото в размер на 1106,56лв.
По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, чл.
161, ал.1 и чл. 77 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК Административен съд – гр. Варна,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Диал 201А“ЕООД гр.Варна, представлявано от управителя И.Д.И., срещу
Ревизионен акт №Р-03000319000597-091-001/11.07.2019г. издаден от органи по
приходите при ТД НАП Варна, потвърден с Решение № 235/16.10.2019г. на Директор
на дирекция „ОДОП“ гр.Варна, с който на жалбоподателя са определени данъчни
задължения по ЗДДС за д.п.м. 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12 / 2018г. в общ размер на 17819,46лв. и лихва в размер на 1399,39лв.
ОСЪЖДА Диал 201А“ЕООД
гр.Варна, представлявано от управителя И.Д.И.,*** да заплати на дирекция „ОДОП”
- Варна при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1106,56лв /хиляда сто и
шест лв. и 56ст./
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: