РЕШЕНИЕ
Номер ІІІ-30 12.03.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, трети въззивен граждански състав
На двадесет и трети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година
В открито заседание в следН.
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2. Р. ПЕТКОВА
Секретар: Жанета Граматикова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно гражданско
дело № 179 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна
инстанция по повод въззивна жалба от ищеца
А.Й.П., ЕГН: **********, с адрес ***,, подадена чрез упълномощеН. му по делото
процесуален представител адв. Маргарита Георгиева- БАК против решение № 260787 от 03.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 6028/2020 г. по
описа на РС-Бургас, в частта, с която първоинстанционН.т съд е осъдил
ответника да заплаща на
основание чл. 143, ал. 1 от СК на непълнолетната си дъщеря Н. А. Й., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Р.И.М.-П., ЕГН **********, с адрес ***,
месечна издръжка в размер от 350 лева,
начиная от предявяване на иска – 26.06.2020г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на всяка една
от месечните вноски, като се иска намаляването й да размер от 300 лв. месечно.
В подадената въззивна жалба,
въззивникът е изразил недоволство от обжалваното решение, в горепосочената
част, като счита, че при определяне на размер на издръжката на детето Н. съдът
е съобразил само получаваните от него доходи, но не и обстоятелството, че
същият е студент, както и, че високия размер на заплатата му предполага
значително натоварване и постоянни командировки. Изложени са съображеН., че
съдът не е съобразил и обстоятелството, че ищецът продължава да заплаща кредит,
които е предоговорил след раздялата със съпругата си и, че е направил
значителни разходи по време на съвместното съжителство с нея, в т.ч. и инвестиция за закупуване на елитни кучета,
които са останали за развъждане при ответницата. Твърди се също, че изводът на
съда, че само майката покрива разходите за детето Н. са в противоречие с
доказателствата по делото, както и, че при определяне на издръжката на детето Н.
не е взето предвид обстоятелството, че бащата дължи издръжка и на другото си
родено от брака дете А.. Сочи, че съдът се е произнесъл свръхпетитум,
определяйки началната дата на издръжката от 26.06.2020г. По подробно изложените
в жалбата съображения се иска отмяна на решението, в частта, над обжалвания
размер на издръжката от 300лв. до присъдения 350 лв. и присъждане на издръжка в
размер на 300 лв. месечно. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител
поддържа жалбата си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Р.И.М.-П. е депозирала писмен отговор, в който е изложила
подробни съображения за неоснователността на подадената въззивна жалба. Посочила
е, че счита, че районният съд правилно е определил издръжката на детето Н.
съобразно обстоятелството, че е безработна и, че и двете деца живеят при нея и,
както и, че ищецът получава месечен доход от около 5000 лв. и обжалваната
разлика на издръжката от 50 лв. не би го затруднила финансово. Сочи, че
определената издръжка е съобразена с нуждите на детето и даже не ги покрива
изцяло. Досежно началния момент на издръжката въззиваемата счита, че същият е
определен от съда съобразно посочения от ищеца начален момент в исковата му
молба. По подробно изложените в писмения си отговор съображения се иска
потвърждаване на решението на БРС в обжалваната му част. В съдебно заседание
въззиваемата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения
си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Бургас не изпраща представител в съдебно заседание и
не изразява становище по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК, поради което
съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
При служебната
проверка на обжалваната част от решението, извършена на основание чл.269 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, като с
оглед наведените в жалбата оплаквания, намира следното:
По делото се
установява, че страните са родители на две ненавършили пълнолетие деца, едното
от които е родено по време на брака им –А., ЕГН: **********, а другото- Н., ЕГН: ********** – от съвместното им съжителство
преди сключване на брака им.
По воденото
помежду им бракоразводство производство пред БРС на 26.06.2020г. е образувано гр.д. № 1761/2020г. по описа на БРС,
приключило с влязло в законна сила съдебно решение от 30.10.2020г., по силата
на което бащата е осъден за заплаща на роденото по време на брака, прекратен с
развод малолетно дете А. месечна издръжка в размер на 250лв., считано от предявяване
на иска – 26.06.2020г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на всяка една
от месечните вноски.
Настоящото
дело е образувано след отделяне от бракоразводното производство, водено между
страните по горепосоченото гр.д. № 1761/2020 г. по описа на РС-Бургас на
небрачните искове за родителските права, местоживеене, режим на лични отношения
и издръжка по отношение на непълнолетното дете на страните Н. А. Й., ЕГН: **********,
родено
от съвместното им съжителство, преди сключване на брака им.
С постановеното в първоинстанционното
производство по настоящото дело решение № 260787 от 03.12.2020 г. по гр. дело № 6028/2020 г. по описа на РС-Бургас, съдът е предоставил упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето Н. на майката, на бащата е определен режим на лични
отношения с детето, и е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от
предявяване на иска – 26.06.2020 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на
всяка една от месечните вноски, като в останалата част искът за издръжка е
отхвърлен като недоказан за разликата над присъдения месечен размер от 350 лева
до претендирания от 500 лева.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение, в частта му за издръжката, като въззивникът
претендира отхвърляне на иска над сумата от 300 лв. до присъдения й размер от
350 лв., като счита последния за прекомерен, по съображения, че районният съд
не е определил размера й в съответствие с данните по делото. Оспорен е и
началния момент за присъждане на издръжката, като се твърди, че същият
предхожда образуването на настоящото дело.
Разгледана
по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
Съгласно ал. 1 на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитие на детето. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При
определяне размера на месечната издръжка в рамките на
заявената искова претенция,
съдът следва съгласно чл. 142, ал. 1 от СК
да съобрази не само нуждите на детето, с оглед възрастта му и съответните за
нея потребности, но и възможностите на задълженото
да дава лице с оглед неговата работоспособност,
трудова ангажираност, доходи и имущество.
Освен това съдът следва да съобрази размера на месечната издръжка и със законово
установената минимална граница в чл. 142, ал. 2 от СК, която в случая е спазена.
В настоящия случай при определяне на издръжката, дължима
от бащата настоящата съдебна инстанция намира за правилен и съобразен с
доказателствата по делото направения от
районният съд извод, че с оглед получавания от бащата висок месечен
доход в размер над 4000 лева, той може
да заплаща както задълженията си по банковите кредити, така и да издържа и себе
си и да заплаща месечните издръжки двете си деца – 250 лв. за по-малкото дете и
350 лв. за по-голямото дете Ния. Правилно са отчетени също и нуждите на детето,
с оглед възрастовите му, образователни и социални потребности, както и
интересите му към различни извънкласни занимания и подготовката му за
евентуално кандидатстване във висше учебно заведение. В съответствие с данните
на делото е съобразено, че не само, че детето се нуждае от повече средства, но
и, че бащата може да ги осигури чрез заплащане на месечна издръжка в размер на
350 лв. Затова въззивният съд намира за неоснователни изложените в жалбата
доводи, че мотивите, изложени от районния съд са в противоречие в
доказателствата по делото, тъй като от данните по делото не се установи
родителите да имат равни месечни доходи, а напротив – установи се, че въпреки,
че се занимава с развъждане на кучета, и, че е безработна, няма данни месечните
доходи на майката да са постоянни и да са в такъв размер, който да съответства
на този на бащата. В тази връзка следва да се отбележи, че установеното обстоятелство, че бащата активно
участва в разходите на децата за извънкласните им занимания, в т.ч. и чрез
закупуване необходимите им дрехи и ученически пособия, както и, че заплаща
режийните разноски за жилището, което обитават майката и двете дъщери не
променя извода за високата му финансова обезпеченост, а напротив свидетелства
именно за добрите му доходи чрез които успява да участва пълноценно в
цялостната издръжка на децата. Освен това във връзка с определяне на издръжката
за бъдеще време следва да се вземе предвид, че с нарастване на възрастта на
детето непрекъснато ще се увеличават и неговите нужди и потребности, а оттам и
разходите за задоволяването им. Затова съдът счита, че изплащане на сумата от
50лв., представляваща разликата над предложения от бащата размер на издръжката
от 300 лв. и присъдения от съда размер от 350лв., не би съставлявала значителна
трудност за бащата с оглед финансовите му възможности и нуждите на детето.
Що се касае за
началния момент на присъждане на издръжката, съдът намира, че правилно
районният съд е определил, че същият е считано от предявяване на първоначалния
иск – 26.06.2020г. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод, по следните
съображения: В случая макар производството по исковете по чл. 127, ал. 2 от СК,
в т.ч. и искът за издръжката, касаеща детето Н. да е образувано на
30.09.2020г., тъй като тези претенции са били включени в исковата молба, по
която е било образувано по-рано - на 26.06.2020г. бракоразводно дело, въпреки
отделянето им за разглеждане в отделно производство се е запазила висящността
на отделени искове и същите се считат за предявени от момента на подаване на
първоначалната искова молба по делото за развод. Затова началният момент за
присъждане на издръжката правилно е определен от районният съд, считано от
26.06.2020г. – датата на образуване на бракоразводното дело, от която дата е
бил предявен и искът за определяне на издръжката на детето Н..
С оглед
изложените съображения, съдът намира постановеното от БРС решение за правилно и
законосъобразно, като определения размер на издръжката от 350 лв. е съобразен с
нуждите на детето Н. и с възможностите на родителя, дължащ издръжката, поради
което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, в т.ч. и досежно началния
момент на законната лихва.
Въпреки изхода
на делото в полза на въззиваемата не следва да се присъждат разноските за
въззивното производство, поради липса на направено искане и представени
доказателства за направени такива.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260787 от 03.12.2020 г., постановено по гр. дело № 6028/2020 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната му част.
На основание
чл. 280, ал. 2 от ГПК решението е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.