РЕШЕНИЕ

 

Номер ІІІ-30                                             12.03.2021 г.                                                гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

БУРГАСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД, трети въззивен граждански състав

На двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година

В открито заседание в следН. състав:

                                                    

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСЕН ПАРАШКЕВОВ                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                                                                                2. Р. ПЕТКОВА

Секретар: Жанета Граматикова                 

като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова

въззивно гражданско дело  № 179 по описа за 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба от ищеца А.Й.П., ЕГН: **********, с адрес ***,, подадена чрез упълномощеН. му по делото процесуален представител адв. Маргарита Георгиева- БАК против решение № 260787 от 03.12.2020 г., постановено по гр. дело № 6028/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която първоинстанционН.т съд е осъдил ответника да заплаща на основание чл. 143, ал. 1 от СК на непълнолетната си дъщеря Н. А. Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р.И.М.-П., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер от 350 лева, начиная от предявяване на иска – 26.06.2020г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на всяка една от месечните вноски, като се иска намаляването й да размер от 300 лв. месечно.

В подадената въззивна жалба, въззивникът е изразил недоволство от обжалваното решение, в горепосочената част, като счита, че при определяне на размер на издръжката на детето Н. съдът е съобразил само получаваните от него доходи, но не и обстоятелството, че същият е студент, както и, че високия размер на заплатата му предполага значително натоварване и постоянни командировки. Изложени са съображеН., че съдът не е съобразил и обстоятелството, че ищецът продължава да заплаща кредит, които е предоговорил след раздялата със съпругата си и, че е направил значителни разходи по време на съвместното съжителство с нея, в т.ч.  и инвестиция за закупуване на елитни кучета, които са останали за развъждане при ответницата. Твърди се също, че изводът на съда, че само майката покрива разходите за детето Н. са в противоречие с доказателствата по делото, както и, че при определяне на издръжката на детето Н. не е взето предвид обстоятелството, че бащата дължи издръжка и на другото си родено от брака дете А.. Сочи, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, определяйки началната дата на издръжката от 26.06.2020г. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, в частта, над обжалвания размер на издръжката от 300лв. до присъдения 350 лв. и присъждане на издръжка в размер на 300 лв. месечно. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство. В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа жалбата си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Р.И.М.-П. е депозирала писмен отговор, в който е изложила подробни съображения за неоснователността на подадената въззивна жалба. Посочила е, че счита, че районният съд правилно е определил издръжката на детето Н. съобразно обстоятелството, че е безработна и, че и двете деца живеят при нея и, както и, че ищецът получава месечен доход от около 5000 лв. и обжалваната разлика на издръжката от 50 лв. не би го затруднила финансово. Сочи, че определената издръжка е съобразена с нуждите на детето и даже не ги покрива изцяло. Досежно началния момент на издръжката въззиваемата счита, че същият е определен от съда съобразно посочения от ищеца начален момент в исковата му молба. По подробно изложените в писмения си отговор съображения се иска потвърждаване на решението на БРС в обжалваната му част. В съдебно заседание въззиваемата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

При служебната проверка на обжалваната част от решението, извършена на основание чл.269 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, като с оглед наведените в жалбата оплаквания, намира следното:

По делото се установява, че страните са родители на две ненавършили пълнолетие деца, едното от които е родено по време на брака им –А., ЕГН: **********, а другото- Н., ЕГН: ********** – от съвместното им съжителство преди сключване на брака им.

По воденото помежду им бракоразводство производство пред БРС на 26.06.2020г.  е образувано гр.д. № 1761/2020г. по описа на БРС, приключило с влязло в законна сила съдебно решение от 30.10.2020г., по силата на което бащата е осъден за заплаща на роденото по време на брака, прекратен с развод малолетно дете А. месечна издръжка в размер на 250лв., считано от предявяване на иска – 26.06.2020г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на всяка една от месечните вноски.

Настоящото дело е образувано след отделяне от бракоразводното производство, водено между страните по горепосоченото гр.д. № 1761/2020 г. по описа на РС-Бургас на небрачните искове за родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка по отношение на непълнолетното дете на страните Н. А. Й., ЕГН: **********, родено от съвместното им съжителство, преди сключване на брака им.

 С постановеното в първоинстанционното производство по настоящото дело решение № 260787 от 03.12.2020 г. по гр. дело № 6028/2020 г. по описа на РС-Бургас, съдът е предоставил упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Н. на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с детето, и е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от предявяване на иска – 26.06.2020 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на всяка една от месечните вноски, като в останалата част искът за издръжка е отхвърлен като недоказан за разликата над присъдения месечен размер от 350 лева до претендирания от 500 лева.

               Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение, в частта му за издръжката, като въззивникът претендира отхвърляне на иска над сумата от 300 лв. до присъдения й размер от 350 лв., като счита последния за прекомерен, по съображения, че районният съд не е определил размера й в съответствие с данните по делото. Оспорен е и началния момент за присъждане на издръжката, като се твърди, че същият предхожда образуването на настоящото дело.

            Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Съгласно ал. 1 на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитие на детето. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

При определяне размера на месечната издръжка в рамките на заявената искова претенция, съдът следва съгласно чл. 142, ал. 1 от СК да съобрази не само нуждите на детето, с оглед възрастта му и съответните за нея потребности,  но и възможностите на задълженото да дава лице с оглед неговата работоспособност, трудова ангажираност, доходи и имущество. Освен това съдът следва да съобрази размера на месечната издръжка и със законово установената минимална граница в чл. 142, ал. 2 от СК, която в случая е спазена.

В настоящия случай при определяне на издръжката, дължима от бащата настоящата съдебна инстанция намира за правилен и съобразен с доказателствата по делото направения от  районният съд извод, че с оглед получавания от бащата висок месечен доход в размер над 4000 лева,  той може да заплаща както задълженията си по банковите кредити, така и да издържа и себе си и да заплаща месечните издръжки двете си деца – 250 лв. за по-малкото дете и 350 лв. за по-голямото дете Ния. Правилно са отчетени също и нуждите на детето, с оглед възрастовите му, образователни и социални потребности, както и интересите му към различни извънкласни занимания и подготовката му за евентуално кандидатстване във висше учебно заведение. В съответствие с данните на делото е съобразено, че не само, че детето се нуждае от повече средства, но и, че бащата може да ги осигури чрез заплащане на месечна издръжка в размер на 350 лв. Затова въззивният съд намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че мотивите, изложени от районния съд са в противоречие в доказателствата по делото, тъй като от данните по делото не се установи родителите да имат равни месечни доходи, а напротив – установи се, че въпреки, че се занимава с развъждане на кучета, и, че е безработна, няма данни месечните доходи на майката да са постоянни и да са в такъв размер, който да съответства на този на бащата. В тази връзка следва да се отбележи, че  установеното обстоятелство, че бащата активно участва в разходите на децата за извънкласните им занимания, в т.ч. и чрез закупуване необходимите им дрехи и ученически пособия, както и, че заплаща режийните разноски за жилището, което обитават майката и двете дъщери не променя извода за високата му финансова обезпеченост, а напротив свидетелства именно за добрите му доходи чрез които успява да участва пълноценно в цялостната издръжка на децата. Освен това във връзка с определяне на издръжката за бъдеще време следва да се вземе предвид, че с нарастване на възрастта на детето непрекъснато ще се увеличават и неговите нужди и потребности, а оттам и разходите за задоволяването им. Затова съдът счита, че изплащане на сумата от 50лв., представляваща разликата над предложения от бащата размер на издръжката от 300 лв. и присъдения от съда размер от 350лв., не би съставлявала значителна трудност за бащата с оглед финансовите му възможности и нуждите на детето.

Що се касае за началния момент на присъждане на издръжката, съдът намира, че правилно районният съд е определил, че същият е считано от предявяване на първоначалния иск – 26.06.2020г. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод, по следните съображения: В случая макар производството по исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, в т.ч. и искът за издръжката, касаеща детето Н. да е образувано на 30.09.2020г., тъй като тези претенции са били включени в исковата молба, по която е било образувано по-рано - на 26.06.2020г. бракоразводно дело, въпреки отделянето им за разглеждане в отделно производство се е запазила висящността на отделени искове и същите се считат за предявени от момента на подаване на първоначалната искова молба по делото за развод. Затова началният момент за присъждане на издръжката правилно е определен от районният съд, считано от 26.06.2020г. – датата на образуване на бракоразводното дело, от която дата е бил предявен и искът за определяне на издръжката на детето Н..

С оглед изложените съображения, съдът намира постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно, като определения размер на издръжката от 350 лв. е съобразен с нуждите на детето Н. и с възможностите на родителя, дължащ издръжката, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, в т.ч. и досежно началния момент на законната лихва.

Въпреки изхода на делото в полза на въззиваемата не следва да се присъждат разноските за въззивното производство, поради липса на направено искане и представени доказателства за направени такива.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260787 от 03.12.2020 г., постановено по гр. дело № 6028/2020 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната му част.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК решението е не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2.