Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 30.01.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На тридесети януари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Владимир Иванов
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1933 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.4, ал.1, от ЗЗДН, образувано по молба Н.Л.Т. с ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на
малолетните си деца Н. Н. Т. с ЕГН ********** и Т. Ц. К. с ЕГН **********,***
за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против Ц.Н.К.
с ЕГН: ********** ***. Претендират се направените по делото разноски.
Молителката
твърди, че съжителства с ответника на семейни начала и той е баща на
малолетните деца Н. и Т.. Твърди, че Н. е биологично дете на ответника, но
същият не я е припознал и че всички живеят заедно. С децата били системно
тормозени от ответника. Четиримата живеели под наем в жилище на адрес гр. С.,
ул. „Д. В.“ № **** до датата на последния инцидент.
На
09.12.2019 г. вечерта ответникът се прибрал в дома им видимо пиян. Отишли
заедно в магазина и напазарували. Сметката превишила сумата, която имали, но
все пак Ц. платил. Когато се прибрали, молителката му потърсила сметка откъде
има пари. Двамата се скарали и ответникът бутнал молителката на леглото, скъсал
дрехите ѝ, с двата си юмрука я ударил в раменете. Децата присъствали на
инцидента, разплакали се и помолили баща си да остави майка им. Ответникът накрая заявил, че на молителката
малко ѝ остава и ще я „оправи“.
На
следващата сутрин ответникът излязъл и молителката използвала момента, взела детето
Т., който си бил вкъщи и отишла в ЦОП С.. Там разказала какво се е случило и
потърсила и съдействие от Отдел „Закрила на детето“.
Молителката
твърди, че не работела и разчитала единствено на партньора си за издръжка на
семейството. Той не разрешавал да я посещават близките ѝ, когато се виждала
с тях я разпитвал какво са правили заедно и за какво са си говорили.
Инцидентът
на 09.12.2019 г. не бил единичен, случвало се и друг път. Ответникът бил
изключително агресивен и избухлив човек, вдигал системни скандали, като не били
редки случаите, в които ѝ посягал. Всички тези инциденти били винаги в
присъствието на децата, които изключително много се травмирали. Насилието се
изразявало в скандали с крещене, обидни, цинични думи без причина, в заплахи за
убийството на молителката, за заливане с киселина и побои. През годините
търсила многократно съдействие от полицията, ОЗД, настанявана била заедно с
децата в Кризисен център и инициирала производство по ЗЗДН, което прекратила
след увещания от ответника, че ще се промени, а и от огромна доза страх. Молителката
напускала партньора си, но той обещавал, че ще се промени и тя се връщала
отново при него. Все правел скандали на близките, че я прибират, когато избяга.
По тази причина, всички нейни близки се отдръпнали от нея и нямала на кого да
разчита. Неколкократно чупил личната ѝ карта, за да не може да се обърне
към институциите. Неведнъж подавала молби до съда, но ги оттегляла. Ц. не удрял
децата, но всичко се случвало пред тях. Понякога им се карал. През месец април
2019 г. заедно с двете деца била настанена в Кризисен център в гр. С. З., който
доброволно напуснала и отново се върнала при партньора си.
Към
настоящият момент се укривала заедно с децата, защото се страхувала
изключително много за живота си. Вярвала, че Ц. най-накрая ще изпълни заканите
си, че ще я убие.
Моли
съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие, с която за максимален срок
да бъдат взети подходящи мерки по ЗЗДН, а именно: да
бъде задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
нея и децата; да му бъде забранено да приближава до молителката и двете деца,
до жилището на молителката, до местоработата ѝ, до училището на детето Н.
и детската градина на детето Т., както и до местата за социални контакти и
отдих; да определи временно местоживеене на детето Т. при майката Н.Т..
В
проведеното открито съдебно заседание ответникът се явява лично. Потвърждава,
че с молителката живеят на семейни начала, като от съвместното си съжителство
имат две деца, от които е припознал само Т. Ц. К.. Не отрича, че през годините
с молителката са имали множество пререкания, но счита, че ставало въпрос за
битови скандали, които не били сериозни и само веднъж я бил ударил. За
процесния инцидент от 09.12.2019 г. потвърждава, че двамата отново се скарали,
като си отправили взаимни обиди на висок глас. Скъсал ѝ горнището с ръце,
но не я бил удрял. Двете деца също присъствали, като според ответника те приели
нормално случващото се, без да се притеснят особено. Заявява, че не знае къде
се намират в момента молителката и двете деца и е наясно, че му е забранено да
ги доближава. Моли съда да уважи молбата по ЗЗДН така, както е предявена.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото са представени
като доказателство Декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката Н.Л.Т. –
лично и като законен представител на двете деца, в която е заявено, че на 09.12.2019
г. вечерта, в жилището в гр. С., ул. „Д. В.“ №***** ответникът по молбата Ц.Н.К.
е извършил акт на домашно насилие спрямо нея и децата Н. Н. Т. и Т. Ц. К. – бутнал
я на леглото, скъсал ѝ дрехите и я заплашвал в тяхно присъствие.
Приложени са удостоверения
за раждане, от които е видно, че молителката е майка на двете деца, а ответникът
е баща на детето Т. Ц. К.. Детето Н. Н. Т. е с непосочен в удостоверението за
раждане баща, т. е. не е припозната, макар ответникът в с. з. да признава, че
той е неин родител.
По делото е изготвен
социален доклад от Д. „С. п.“ – гр. К. и е изслушан социалният работник П. А..
Установява се, че инцидентът от 09.12.2019 г. не е единичен, а ситуацията в
семейството е напрегната от дълго време. Случаите на упражнено насилие от
ответника спрямо молителката и то в присъствието на децата, били системни, като
Н.Л. многократно се обръщала към ДСП К. и ЦОП С. за помощ и съдействие. Всичко
това силно травмирало малолетните, като особено по отношение на Т. К. се
наблюдавало психическо и емоционално разстройство и сериозни поведенчески
отклонения. Преди време майката и децата били настанени в кризисен център в гр.
С. З., но впоследствие молителката доброволно се върнала да живее при
ответника. След последният такъв случай от м. декември 2019 г. Н.Л. и децата се
намирали в кризисен център извън територията на ДСП К..
В качеството на свидетел е
разпитан Я. А. А. – приятел и колега на ответника. Същият заявява, че познава Ц.К.
като съвестен и отговорен родител, който се грижи за семейството си. Знаел от
него, че понякога с жена му се карали, но свидетелят останал с впечатление, че
това били битови скандали, каквито имало във всяко семейство. За случая от 09.12.2019
г. разбрал на следващия ден, когато на работното им място – строителен обект в
с. В., дошли полицаи и социални работници, за да търсят ответника и да му
връчат някакви документи. Свидетелят останал много учуден от това, което чул,
защото по-рано през деня ответникът разговарял по телефона с молителката съвсем
нормално. Дори Ц. предложил да си тръгнат по-рано, защото бил гладен и искал да
се прибира у тях. Свидетелят не бил виждал ответника да злоупотребява с
алкохол. Двамата не излизали заедно по заведения, но на работното си място Ц.К.
пиел не повече от 1-2 бири.
Други доказателства по
делото не са представени.
С оглед на така
установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове,
съдът прави следните правни изводи:
Молбата, видно от
събраните по делото гласни доказателства, е подадена от легитимирани по закон
лица – по чл.8, т.1 и т.2 от ЗЗДН, срещу друго такова – по чл.3, т.2, т.3 и т.9
от ЗЗДН. Депозирана е в съда на 10.12.2019 г., а твърденият акт на домашно
насилие е извършен на 09.12.2019 г. т. е спазен е преклузивният срок по чл.10,
ал.1 от ЗЗДН.
Съгласно легалната
дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява
акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода
и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителката и ответникът. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в
негово присъствие.
За да проведе успешно
доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен акт на домашно насилие,
молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
спрямо нея и децата ответникът е извършил действия, които от обективна страна
попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Разпоредбата на чл.13,
ал.3 от ЗЗДН дава възможност заповед за защита да се издаде само на база
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, ако по делото няма събрани други
доказателства. В настоящия случай по делото са ангажирани и писмени
доказателства – социален доклад, който изцяло подкрепя твърденията на
пострадалата.
Ответникът от своя страна
признава извършеното домашно насилие.
Анализирайки представените
от молителката доказателства, както и процесуалното поведение и направеното
признание от самия ответник, съдебният състав намира, че по делото е установено
по категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната молба на Н.Л.Т.
акт на домашно насилие под формата на физическо и психическо насилие спрямо нея
и психическо и емоционално такова спрямо двете деца.
Съдът намира за
установено, че ответникът е проявил агресивно поведение спрямо молителката,
като на 09.12.2019 г. вечерта в семейното жилище в гр. С., ул. „Д. В.“ №***, в присъствието на
децата, я е бутнал на леглото, скъсал ѝ дрехите и я заплашвал.
С оглед изложеното, съдът
намира,че поведението на ответника, е подведимо под предвидените в чл.2 от ЗЗДН
форми на домашно насилие, поради което е налице необходимост от постановяване
на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните,
адекватни на осъщественото от ответника противоправно поведение и насочени към
предотвратяване на бъдещо такова.
В случая, като се има
предвид изразеното от ответника становище, подходящи за защита на молителката и
децата се явяват, следните мерки:
- задължаване извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях;
- забрана за срок от 18
месеца да приближава до молителката и двете деца, до жилището на молителката,
до местоработата ѝ, до училището на детето Н. Н. Т. – ОУ „Н. П.“ – гр. С.
и детската градина на детето Т. Ц. К. – ДГ „С. д.“ – гр. С., както и до местата
за социални контакти и отдих;
- определяне на временно местоживеене
на детето Т. Ц. К. при неговата майка Н.Л.Т. срок от 18 месеца.
Разпоредбата на чл.5 ал.4
от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер
от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 300 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в негова тежест следва
да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът
определя в размер на 50.00 лв.
Разноски страните не
претендират и такива не следва да се присъждат
На осн. чл.5, ал.2 ЗЗДН
следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на осн. чл.
20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише
предупреждението по чл.21, ал.3 ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл.15, във вр. с чл. 5, ал.1,
т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на
основание чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН по отношение на Н.Л.Т. с ЕГН: ********** и децата Н. Н. Т. с
ЕГН: ********** и Т. Ц. К. с ЕГН: **********, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Ц.Н.К. с ЕГН: ********** *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН –
всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо Н.Л.Т. с ЕГН: ********** и децата Н. Н. Т. с
ЕГН: ********** и Т. Ц. К. с ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на Ц.Н.К. с ЕГН: ********** да приближава
Н.Л.Т. с ЕГН: ********** и децата Н. Н.
Т. с ЕГН: ********** и Т. Ц. К. с ЕГН: **********, жилището, което
обитават, местоработата на Н.Л.Т., училището на детето Н. Н. Т. – ОУ „Н. П.“ –
гр. С. и детската градина на детето Т. Ц. К. – ДГ „С. д.“ – гр. С., както и до
местата им за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ временно
местоживеене на детето Т. Ц. К. с ЕГН: **********
при майката Н.Л.Т. с ЕГН: ********** за
срок от 18 месеца.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. с ЕГН: **********, да заплати
глоба в размер на 300.00 лв. (триста лева) по сметка на РС К., в полза на
бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. с ЕГН: ********** да заплати по
сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер
на 50.00 лв. (петдесет лева).
ДА СЕ
ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се
впише предупреждението по чл.21, ал.3 ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ
– К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред О. с. – гр. П. в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: