№ 709
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110114905 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от ищеца
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД срещу ответника Ж. П. Б. за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1119,25 лева –
главница за потребена вода за периода от 24.10.2017 г. до 18.07.2019 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
30.12.2021 г., до окончателно изплащане, и сумата в размер на 51,17 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 24.11.2017 г. до 18.07.2019 г., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 507
от 06.01.2022 г. по ч.гр.д. № 74371 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото
са налице договорни отношения за клиентски номер ********** и имот,
находящ се в гр. София, жк. Сердика, бл. 2, вх. А, ап. 17, като получаването
на ВиК услуги ставало чрез публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По силата
на същите се твърди, че ответникът е носител на качеството потребител ВиК
услуги и дължи заплащане на същите в 30- дневен срок от датата на
фактуриране. Посочва се, че в ищцовото дружество е постъпило заявление за
смяна на титуляр по партидата предвид сделка от 14.05.2019 г., като се
твърди, че преди тази дата ответникът е собственик на процесния
водоснабден имот. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът оспорва предявените
искове. Поддържа, че между страните не е налице валидно облигационно
отношение и оспорва да е носител на качеството потребител. Твърди, че
1
предвидената в Общите условия клауза за рекламация е неравноправна и
нищожна. Оспорва да е изпаднал в забава, тъй като ищецът не е публикувал
сумите в сайта на дружеството. Оспорва размера на претендираното
количество потребена вода. Сочи, че по делото липсвали доказателства за
техническата годност на общия водомер в сградата в режим на етажна
собственост и на индивидуалните водомери. Прави възражение за погасяване
на сумите по давност. Направено е искане за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, страните, редовно призовани, не са се явили лично и не са били
представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със заявление с вх. № 116530/30.12.2021 г. съдът е бил сезиран с искане
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу
ответника за исковите суми. На 06.01.2022 г. съдът е издал такава, срещу
която в срок по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение. В едномесечен срок
ищецът е подал искова молба за установяване на дължимостта на сумите, за
които е била издадена заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главница:
наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет
доставката на ВиК услуги, количеството на реално доставени от него по
договора ВиК услуги в процесния имот за процесния период и размера на
тяхната цена; че ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги
за процесния имот през исковия период; 2) по акцесорния иск:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава
и размера на обезщетението за забава.
На първо място по делото е спорно обстоятелството дали ответникът се
явява задължено лице за претендираните суми, доколкото се твърди, че
същият не е носил на правото на собственост или ограничено вещно право
върху исковия имот. Предвид проведеното от ищеца доказване в хода на
процеса съдът счита, че същият не е доказал ответникът да е титуляр на някое
от посочените права, за да може оттам да се стигне до извода за наличието на
облигационна връзка между страните във връзка с ползване на фактурираните
ВиК услуги.
Според чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
2
пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Разпоредбата на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, както по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, дава качеството потребител на ВиК услуги на носителите на вещни
права върху водоснабдения имот и съответно при наличие на валидна
облигационна връзка за продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди. В това си качество лицата се явяват
клиенти на дружеството и страна по продажбеното правоотношение с
предмет - доставка на ВиК услуги, предвид което дължат и заплащане на
цената на доставените услуги.
За да насочи исковата си претенция ищецът се позовава на твърдението
си, че на 07.06.2019 г. в дружеството е постъпило заявление за смяна на
процесната партида, поради което претендира исковите суми от ответника за
периода преди това, като се позовава на прехвърлителна сделка от 14.05.2019
г.. За доказване на твърденията на ищеца са представени следните писмени
доказателства – Уведомително писмо № **********/11.09.2012 г. за изтекла
валидност на метрологична проверка, заявление № ЗП-10415/07.06.2019 г. и
писмо с вх. № 211379/25.07.2023 г. от Столична община –Дирекция
„Общински приходи“. Видно от уведомителното писмо същото е адресирано
до Ж. Б., с посочване на адреса на процесния имот, но клиентският номер е
различен от този в исковата молба, а именно – 2014781. В писмото липсва
съдържание в насока дори и косвено подкрепящо това, че същото е
адресирано до ответника именно като собственик на имота или негов вещен
ползвател. Що се отнася до заявлението, видно от същото то изхожда от
трето лице за спора, като в него не се споменава нищо касателно титуляра на
собственост върху процесния имот преди датата на депозиране на
заявлението. В заявлението се цитира нотариален акт, вписан в Служба по
вписванията на 14.05.2019 г., но такъв не се представя. Следва да се отбележи,
че воденето на партидите в ищцовото дружество е от значение за
счетоводството и документирането в хода на работата на самото дружество,
но е ирелевантно касателно това дали дадено лице е собственик, респ.
ползвател на имота, а оттам – дали се явява потребител на ВиК услуги. Съдът
счита, че и от представената информация с писмо с вх. № 211379/25.07.2023
г. от Столична община –Дирекция „Общински приходи“, не може да се
изведе, че ответникът е бил носител на правото на собственост върху
процесния имот за исковия период. В писмото само е посочено, че в
информационните масиви на Столична община има подадена декларация по
чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 40545/27.03.1998 г, и поради продажба партидата
3
била закрита „до 21.05.2019 г.“. Следва да се отбележи, че ищецът не е правил
искания във връзка с изискване на посочената декларация. Представената
информация от общината не може да се приеме за равносилна на титул за
собственост, от който да се установява за какъв период ответникът е бил
титуляр на правото на собственост. Информацията в писмото не извежда дори
и по реда на косвеното доказване твърдението, че ответникът е бил
собственик на процесния имот от 24.10.2017 г. до 18.07.2019 г., доколкото в
писмото е посочено, че партидата е била закрита (а не открита) до 21.05.2019
г., което се явява като дата както предхождаща крайния период на иска за
главница, така и датата на входиране на заявлението за смяна на титуляра на
процесната партида, и се различава от датата на вписване на сделката,
цитирана по нотариален акт в заявлението, на което се позовава ищецът, за да
търси от ответника процесните задължения.
Предвид това съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главни
доказване, че ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния имот през исковия период и че е налице
облигационно правоотношение между страните. Оттам не е доказана първата
предпоставка за основателност на исковите претенции, поради което
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Следва изрично да се отбележи, че доколкото по делото не се установява
наличието на посочения правопораждащ факт, явяващ се основополагащ за
дължимостта на сумите, съдът счита за безпредметно обсъждането на
останалите доводи на страните и останалите събрани доказателства.
Водим от изложеното, съдът смята, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
се дължат разноски в полза на ответника се дължат разноски. Претендира се
адвокатски хонорар за безплатно предоставена адвокатска защита в исковото
производство – 500,00 лева, и в заповедното производство. Ищецът е
направил възражение за прекомерност. Съдът счита, че следва да се присъдят
в полза на адвокат К., осъществила безплатна адвокатска защита, минимални
размери според чл. 7, ал. 2, т. 2– 311,93 лева за исковото производство, и чл.
6, т. 5 – 50,00 лева за заповедното производство, по Наредба № 1/2004 г.,
предвид фактическата и правна сложност на делото и процесуалната
активност на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК
..................... със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село,
Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3,
срещу Ж. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Сердика, бл. 2, вх. А,
ап. 17, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта за имот,
находящ се в гр. София, жк. Сердика, бл. 002, вх. А, ап. 17, с клиентски номер
4
**********, сумата в размер на 1119,25 лева – главница за потребена вода за
периода от 24.10.2017 г. до 18.07.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.12.2021 г., до окончателно
изплащане, и сумата в размер на 51,17 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 24.11.2017 г. до 18.07.2019 г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 507 от 06.01.2022 г. по ч.гр.д. №
74371 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК ..................... със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адвокат Н. К., с
личен номер **********, с адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 1, ет. 1, офис 2,
сумата в размер на 361,93 лева, представляваща адвокатски хонорар за
безплатно предоставена адвокатска защита и съдействие на ответника на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в заповедното и първоинстанционното
исково производство
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5