Р Е Ш Е Н И Е № 138
гр. Кюстендил, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на десети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 126
по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от „**********“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ***** община,
район *****, бул. „*********“ № ***, офис сграда *******, ет.**, оф.***,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез юрисконсулт М. С., насочена срещу решение № 20 /
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е признал за установено
по отношение на Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „*********“
ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.*****, бул.“*********“
№ ** по заповед № 194 от
Осъдил е Д.Д.С. да заплати на „*********“ ЕАД разноски по водене на делото в размер на ***** лева.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове за горницата над **** лева до претендирания размер от ***** лева – главница, както и договорна лихва в размер на ****** лева и лихва за забава в размер на ***** лева. Решението на районният съд в обжалваните части се приема за неправилно, поради неговата незаконосъобразност. Иска се отмяна в обжалваната му част и постановяване на решение, с което да бъдат уважени и тези искови претенции. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Счита, че неправилно районният съд е отхвърлил предявените искове с довода, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.20 от ЗПК, което обстоятелство е приел, че го прави недействителен. Твърди, че процесният договор съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила на ЗПК, действащи към момента на подписването му. Сочи, че договорът съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл.11 от ЗПК. Твърди, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него. Сочи неприложимост на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, доколкото по договора не са уговорени различни лихвени проценти. Изтъква, че е спазено и изискването на чл.11, т.20 от ЗПК, като в договора се съдържат условията, съгласно които заемателят може да се откаже от процесния договор.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна чрез назначения особен представител адв. М.Е. – Г.. Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за особен представител пред въззивната инстанция.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за правилно в обжалваната му част и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно въз основа на надлежно събрани доказателства, правилно обсъдени от първоинстанционния съд. Между страните няма спор относно релевантните по спора факти и обстоятелства.
Въз
основа на събраните писмени доказателства се установява, че на 10.06.2014 г.,
между „*********“ АД като кредитодател и Д.Д.С., като кредитополучател, е
сключен договор за паричен заем № *********, съгласно който кредитодателят се е
задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на **** лева,
а кредитополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на сключения
договор, според които заемът е следвало да бъде върнат за срок от 8 месеца,
считано от сключването му, на 9 вноски, първата от които в размер на *****
лева, дължима в деня на скючване на договора, а останалите 8 на съответните за
всяка от тях дати, подробно посочени в договора. Изрично е посочено, че
годишния лихвен процент по заема е фиксиран и същият е 133, 83 %, и лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора – 0, 66%. Като общ размер на
всички плащания е посочена сумата от ****** лева. ГПР е 897, 97%, при описани в
договора допускания. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора заемополучателят има
право на отказ от догоора при изпълнение на условията по чл.4, т. 5 т ОУ.
С
подписването на договора за кредит,
заемополучателят е удостоверил, че е получил изцяло ив брой горепосочената
заемна сума от заемодателя, удостоверил е и, че е запознат предварително със
съдържанието на договора и с клаузите на ОУ, представляващи неразделна част от
договора.
На
01.09.2015 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от
16.11.2010 г., по силата на който „*********" АД, ЕИК *******е прехвърлило
в полза на ищеца, вземанията по
процесния договор за паричен заем, а също така праводателят и цедент по
договора за цесия изрично е упълномощил цесионера да извърши уведомяване на
длъжниците за извършената цесия.
- 2 -
В
изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответницата са изпратени две уведомителни писма, като второто уведомително е
писмо е получено от длъжника на 25.02.2019 г., видно от приетата като
доказателство обратна разписка към товарителница № *****.
Между
страните не се спори, че общата сума, която е погасена по горепосочения договор
за заем е в размер на **** лева. Това
обстоятелство изрично е заявено и от ищеца в и.м.
Въз основа на подадено на 01.03.2018 г. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 432/2018 г. на КнРС, по което в полза на ищеца е
издадена заповед № 194/02.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Д.Д.С., да заплати на кредитора претендираните
със заявлението суми – 491, 50 лева главница по процесния договор за паричен
заем, ****** лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.10.2014
г. . до 04.02.2015 г. и ***** лева
представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното заплащане, както и за разноски сторени
в заповедното производство.
Установителните искове, предмет на разглеждане в исковото
производство са предявени при наличие на хипотезата по на чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
С обжалваното решение искът за главницата е уважен частично до
размер от ***** лева, като до пълния размер от ***** лева искът е отхвърлен.
Отхвърлени са изцяло останалите искове. Решението е обжалвано от ищеца в
частта, в която исковете са отхвърлени.
В останалата част решението на КнРС е влязло в сила като
необжалвано.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно
допустимо.
Изложените във въззивната жалба и поддържани в хода на въззивното производство от процесуалния представител на въззивника доводи за неправилност на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, настоящият състав на въззивната инстанция приема за неоснователни, тъй като крайният извод за частична основателност на иска за главница, уважен до размер от **** лева на основание чл. 23 от ЗПК е правилни, респективно правилни са и изложените крайни изводи за частична неоснователност на този иск, както и за неоснователност на останалите два иска и се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Основният правен спор между страните касае въпроса относно съответствието на съдържанието на процесния договор за паричен заем с изискванията конкретно на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 и т.20 от ЗПК, както и на тези визирани в останалите т. 7 до т. 10 и т.12.
Във въззивната жалба е застъпено становището, според което съдържанието на проесния договор за паричен заем отговаря на всички императивни изисквания визирани в горепосочените законови разпоредби, като детайлно са посочени и клаузите от процесния договор за паричен заем съответни на всяко от законовите изисквания. Счита се, че решението на КнРС е незаконосъобразно, поради неправилното приложение на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 11 и т. 20 от ЗПК.
Предвид установената от настоящата инстанция фактическа обстановка, следва извод, че процесният договор има съдържание съответстващо на изискването на разпоредбата на чл. 11, ал.1 т.11 от ЗПК, като данните, които следва да съдържа погасителния план са посочени в клаузите на чл. 3 от договора, респективно в случая се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което е достатъчно, за да се приеме, че заемателя е разполагал с необходимата инормация и както правилно е посочил и въззивникът, за да се приеме, че изискването на закона е изпълнено, не е необходимо непременно да се изготвя отделен документ наименован „погасителен план“, същественото е да е налице съдържанието изикуемо се за погасителния план. Доколкото в случая се касае до фиксиран лихфвен процент, то изискването на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК да бъде посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването на касае процесния договор.
С препращащата клауза на чл. 7 от договора към чл. 4 т.5 от ОУ – неразделна част от договора са уредени реда основанията за отказ от договора за паричен заем от страна на заемополучателя, с коет е спазено и изискването на чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК, включително и изискването за посочване размера на лихвения процент на ден – чл. 6, т. 1 от договора .
Въпреки изложеното обаче, както бе посочено и по-горе крайният извод за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК е правилен, тъй като в случая не е изпълнено императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като е посочен ГПР, но не е посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
Неспазването на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК – императивна разпоредба, за спазването на която съдът следи служебно, обуславя извод за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК.
Освен това клаузите определящи ГПР 807, 99 % и ГЛП – 133, 83 % са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Посоченият процент многократно – в пъти надвишаващ допусимия размер обуславя извод за явно несъответствие между престациите на страните по договора.
С оглед на приетото по-горе, уговорката за размера на годишен лихвен процент накърнява добрите нрави и е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Същата не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по сключени между страните договори, а законната лихва по чл. 86 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ГПК е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Обратното - чл. 288 от ТЗ сочи, че за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Предвид изложеното решението на КнРС в частта, в която исковете са отхвърлени е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно е уважена и претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, сччитано от датата на подване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018 г. до окончателното й заплашане.
- 3 -
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивното ТД не се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство. Въззиваематастрана не е сторила разноски и таква не й се дължат.
Воден от горното,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 /
В останалата част решението на КнРС е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: