№ 594
гр. Сливен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102214 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.06.2021 г. му е била изпратена покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ Г.Г., от която било видно, че въз основа на Акт №
АУ000586/2016 г. имал задължения към Община - Сливен в общ размер 118.53 лева, за
неплатен данък върху МПС, за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Твърди, че от датата
на влизане в сила на акта за установяване на задължението – 08.04.2016 г., неговото
издаване и датата на уведомлението от О.С. – 15.04.2016 г., до датата на образуване на
изпълнителното дело, е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД погасителна петгодишна
давност.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи на О.С. сумата 118.53 лева,
представляваща данък на МПС.
Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок е депозиран отговор от О.С., чрез процесуален
представител, който счита иска за допустим и основателен и признава иска. Твърди се, че
ищецът не е отправил изрична покана пред взискателя за прилагане на института преди
предаване на преписката за принудително изпълнение. За задълженията за 2012 - 2013 г. към
момента на образуване на изп. дело не била изтекла абсолютната давност съгл. чл. 171, ал.2
от ДОПК , за да бъдат служебно отписани. Претендира разноски на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК.
1
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който моли съда да
постанови решение, с което да приеме, че иска е основателен с оглед и направеното
признание от ответната страна. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответната О.С., се представлява от процесуален представител, който моли съда
да постанови съдебен акт по реда на чл. 237 от ГПК предвид направеното признание на иска,
като отчете факта, че с поведението си ответната страна не е дала основание за завеждане на
иска. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК и да възложи всички
направени разноски на ищцовата страна в негова тежест.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 08.04.2016 г. О.С. издава Акт за установяване на задължение № АУ000586 на ЕТ
„В.С. - В.”, представлявано от В.В.С. за задължения за данък върху МПС за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2013 г. в размер на 118,53 лева.
На 20.05.2021 г., по молба на О.С. и въз основа на представен Акт за установяване на
задължение № АУ000586/08.04.2016 г., е образувано изпълнително дело № 20219150400772
срещу ЕТ „В.С. - В.”, като общото задължение на лицето към 10.06.2021 г. е в размер на
479,95 лева.
На 04.06.2021 г., до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
Г.Г., с която същият е уведомен, че има задължения към О.С. в общ размер на 118,53 лева.
На 19.08.2021 г. О.С. депозира молба то ЧСИ Г.Г., с която моли да се издаде
постановление за прекратяване на изп. дело № 772/2021 г. срещу длъжника ЕТ „В.С. - В.”,
представлявано от В.В.С. на основани чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК.
Със съобщение от 26.08.2021 г., ЧСИ Г.Г. уведомява О.С., че на основание чл. 433
ал.1 т.2 от ГПК, е прекратено изпълнителното производство срещу длъжника ЕТ „В.С. - В.”,
представлявано от В.В.С. на основани чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
В с.з. процесуалният представител на ответната О.С. заявява, че признава изцяло
предявения от ищеца иск, но моли за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК за
възлагане разноските на ищеца..
2
Предвид изложеното и признаването на иска от страна на О.С., съдът следва да
признае за установено по отношение на ищеца ЕТ „В.С. - В.”, че не дължи на О.С. сумата от
118,53 лева, представляваща данък МПС за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г.
Ответникът следва да заплати на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски в
производството в размер на 50 лв. д.такса и адв. хонорар в размер на 300 лева.
Неоснователно е становището на процесуалния представител на ответника, че
разноските следва да бъдат възложени на ищеца, тъй като ответникът признава иска и не е
дал повод за завеждане на делото.
Ответната О.С. е подала молба за образуване на изпълнително производство и за
предприемане на изпълнителни действия срещу ищеца след изтичане на пет- годишния
срок.
Действително погасителната давност, макар и уредена в процесуалния кодекс -
ДОПК, е институт на материалното право и не се прилага служебно от органите по
приходите. За да настъпят нейните правни последици, съгласно чл. 120 от ЗЗД, не е
достатъчно само изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на
публичното вземане. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което
да се позове на изтеклата давност.
Доводите на процесуалния представител на ответната О.С. основават претенцията за
разноски на действия на ищеца, които от гледна точка на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
са без значение. За предвиденото с тази разпоредба изключение, възлагащо разноските
върху ищеца, законът предвижда като правно значимо единствено поведението на
ответника. Основателни в този смисъл са доводите на ищеца, че ответникът след изтичане
на петгодишната давност е подал молба за образуване на изпълнително дело, по което е
получил покана за доброволно изпълнение на задължението си и това е дало основание на
ищеца да предяви иска си. В този смисъл е правораздавателната практика, изразена в
решение № 185/29.05.2014 г. по г. д. № 5196/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о.
Предвид неприложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва съобразно
общото правило на ал. 1 да се присъдят разноски в полза на ищеца.
Във връзка с размера на разноските, ответникът претендира той да се намали в частта
им относно заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Правното основание за това
искане е чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е съответно на
3
правната и фактическа сложност на делото. Искането на ответника е неоснователно. Следва
разноските на ищеца да му бъдат присъдени в целия им размер, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК. Минималният размер на адвокатският хонорар в процесния случай е
300 лева и в този размер е заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Предвид изложеното на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените разноски в производството в размер на 50 лева заплатена д.т. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението се основава на признание на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.С. с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1, че ЕТ „В.С. - В.” с
ЕИК *********, представлявано от В.В.С., със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. „Коста Велков” № 19, ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ сумата от 118,53 лева, съгласно Акт за
установяване на задължение № АУ000586/08.04.2016 г. за данък върху МПС за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2013 г.
ОСЪЖДА О.С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
бул. „Цар Освободител” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „В.С. - В.” с ЕИК *********,
представлявано от В.В.С., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Коста
Велков” № 19 разноски в размер на 350 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4