Решение по дело №274/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото пред Окръжен съд Б. е образувано по реда на глава ХХІ от НПК въз основа на постъпилата в срок въззивна жалба от адвокат О. Я.-в качеството му на защитник на подсъдимият Н. С. Н. и въз основа на протеста на Н. Ш.-прокурор при Р. П. Г.П. и двете срещу присъда №945 от 08.10.2009 год. ,постановена по нохд №78 от 2009 год. по описа на П. районен съд.

С цитираната присъда подсъдимият Н. е признат за виновен, за това, че на 20.11.2008 г. вечерта в Г.П. по пътя за хижа „Б.” в мъжко черно ватирано яке марка „The north face” без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и транзита, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадено от министъра на здравеопазването при условия и ред, определен с Наредба на МС, е държал високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло общо 26.896 грама, както следва : Обект № 1 – в десен джоб – 0.896 грама нето тегло марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 14.1 % и Обект № 2 – в ляв джоб 26 грама нето тегло марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4.2 %, които вещества са поставени под контрол съгласно списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 година, ратифициран от Р. България и ЗКНВП /ДВ бр.30/1999 г./, Приложение I към чл.3, ал.2 в Списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве” всичко на обща стойност – 107.60 лв, съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998 година за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството ,поради което и на основание чл. чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца,което да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.С присъдата на основание чл.68,ал.І от НК ,решаващият съд е постановил Н. да изтърпи и наказанието от шест месеца лишаване от свобода,наложено му с присъда по нохд №1424/2007 год. на П. районен съд,като е приспаднато времето,през което подсъдимият е бил задържан с полицейска заповед и с постановление на прокурора ,както и времето,през което е бил с мярка за неотклонение “домашен арест”.С присъдата е отнето в полза на държавата наркотичното вещество и Н. е осъден да заплати разноските.

В жалбата на адвокат Я. се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.Изложените съображения са свързани с влошеното здравословно състояние на Н.,установено от заключението на съдебно-медицинска експертиза,като се твърди,че тя не е пълна, в резултат на което и наложеното от съда наказание не е съобразено със здравословното състояние на подсъдимият.Твърди се също така,че намереното в Н. наркотично вещество “…вероятно са били за лично ползване….” ,а не за разпространение.Защитникът излага и съображения,че при определяне на наказанието не е съобразено обстоятелството,че Н. е признал вината си,както и не е взето в предвид процесуалното му поведение.Следващото съображение на защитата е изложил и възражения,свързани с неправилното приложение, според него на разпоредбата на чл.59 от НК.Прави искане да се измени атакуваната присъда,като наложеното наказание лишаване от свобода да се намали от девет на три месеца,както и времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “домашен арест” да се приспадне в съотношение един ден домашен арест за един ден лишаване от свобода в редакцията на чл.59 от НК преди последното изменение и съответстваща на датата на извършване на деянието.

Не сочи нови доказателства и няма искания.В съдебно заседание поддържа жалбата в частта,касаеща размера на наложеното наказание ,като не поддържа съображенията си за приложението на чл.59 от НК.

В протеста си прокурора се твърди,че атакуваната присъда е неправилна,необоснована,а наложеното наказание-”…снизходително и несъответно на извършеното престъпление”.Единственото съображение,изложено в протеста е свързано с размера на наказанието.не се мотивира в какво се изразява неправилността и необосноваността на присъдата.Прави искане да се измени присъдата като се увеличи наложеното на Н. наказание от лишаване от свобода за срок от девет месеца на “…11 месеца и 29 дни”.Без да излага каквито и да е доводи иска от въззивната инстанция да наложи на подсъдимият и наказанието глоба в средният размер за предвиденото престъпление.Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание ,представителят на ОП поддържа протеста по изложените в него съображения.

Подсъдимият се явява пред настоящата инстанция и поддържа жалбата.Моли съда да намали размера на така наложеното наказание.

Въззивният съд,като взе в предвид изложените съображения на страните срещу атакуваната присъда,събраните доказателства по делото и извърши цялостна проверка на правилността на присъдата,съобразно процесуалното правило на чл.314,ал.І от НПК,намира следното:

Фактическата обстановка е правилно изяснена от районният съд.Тя се базира на анализ на доказателствата ,събрани в хода на ДП,признанията на подсъдимият,в случая съставляващи процесуална предпоставка за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза и е следната:

Подсъдимият Н. Н. е от Г.П..Осъждан е с присъда № 1241/19.10.2007 г., постановена по НОХД № 1424/2007 г., по описа на РС – П., влязла в сила на 06.11.2007 г., с която на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

На 20.11.2008 г. вечерта служители на РУ на МВР – Г.П. провеждали специализирани полицейска операция на територията на община П.. Полицейски екип в състав В. Н. И., П. Н. К. и М. И. Г. – служители на РУ на МВР – Г.П., извършвали проверка на хижа „Беласица” и района около нея. Около 21.30 часа, на завой от пътя за хижата, находящ се над стадиона в Г.П. и известен като „Хълма на скъперниците” полицейските служители спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген – Пасат” с ДК № ........ управляван от подсъдимия Н.. Служителите на РУ на МВР – Г.П. проверили самоличността на водача и багажното отделение на автомобила. При извършване на проверката свидетелят И. усетил идваща от подсъдимия миризма на канабис и забелязал, че якето, с което подсъдимия бил облечен, е с нереално издути форми. Свидетелят И. попитал подсъдимия какво носи в якето си и опипал якето му отвън, при което подсъдимият отговорил, че носи канабис. Сформираната оперативно-следствена група от служители на РУ на МВР – Г.П. и в присъствието на две поемни лица и разследващ полицай при РУ на МВР – Г.П. извършили личен обиск на подсъдимия. При това в десния джоб на якето, с което подсъдимия бил облечен, било намерено и иззето прозрачно найлоново пликче, съдържащо плодни съцветия на зелено-кафяво тревисто растение – суха маса с бруто тегло 1.2 грама,обозначено като /Обект № 1/, а в левия джоб на същото яке, бил намерен и иззет прозрачен найлонов плик, съдържащ плодни съцветия на зелено-кафяво тревисто растение – суха маса с нето тегло 28 грама,обозначено като /Обект №2/. Съдържанието и на двата пакета било тествано с полеви наркотест и същото реагирало положително на канабис /марихуана/. За намерените наркотични вещества подсъдимият отказал да даде писмени обяснения, както и отказал да подпише протокола за личен обиск, което било удостоверено с подписа на двама свидетели.

С Определение № 1587 от 21.11.2008 г., постановено по ЧНД № 2047/2008 г., по описа на РС – П., на основание чл.161, ал.2 и чл.164 от НПК, съдия от РС – П. е одобрил протокола от 20.11.2008 год.

В досъдебното производство е изготвената физико-химична експертиза № Н- 207/02.12.2008 г. от заключението на която е видно, че намерения и иззетия от подсъдимия растителен материал по морфологични белези и химичен състав представляват коноп /марихуана/ с концентрация на активен наркотично действащ компонент, както следва : Обект № 1 – с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 14.1 %, а Обект № 2 – с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 4.2 %. Преди изследването нето теглото на наркотичното вещество е било измерено и установено, че за Обект №1 – нето теглото възлиза на 0.896 грама, а нето теглото на Обект № 2 – възлиза на 26 грама. В заключението на вещото лице е посочено, че марихуаната е наркотично средство и е поставено под контрол съгласно списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 година, ратифициран от Р. България и ЗКНВП /ДВбр.30/1999 г./, като в Приложение I към чл.3, ал.2 същото е включено в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях. Съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества по трафика за нуждите на съдопроизводството стойността на иззетото общо количество – 26.896 грама марихуана възлиза на стойност – 107.60 лв. /сто и седем лева и шестдесет стотинки/.

Въз основа на така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителният акт ,подсъдимият е направил и самопризнания на същите,както и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти ,което е мотивирало районният съд да разгледа делото по реда на чл.371 т.2 от НПК.Правилно решаващият съд е приел,че самопризнаниетя са подкрепят от доказателствата събрани в хода на ДП.От анализа на всички тях е установено,че са налице признаците на състава на престъплението в което е обвинен Н.,както от обективна ,така и от субективна страна.От обективна страна-безпорно е установено държането от страна на Н. и то без съответното разрешително, съгласно ЗКНВП на високорискови наркотични вещества – марихуана : Обект № 1 с нето тегло 0.896 грама с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 14.1 %, и Обект № 2 – с нето тегло 26 грама с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 4.2 % на обща стойност 107.60 лв. Държането е установено от показанията на свидетелите-полицейските служители,извършили първоначалната рутинна проверка,които /св.И./ усетили миризмата на канабиса и “опипали” якето на Н.,което било “издуто”.В тази връзка още при тази проверка Н. е заявил на същите свидетели,че носи в себе си наркотични вещества-канабис.Това се потвърждава и от последващите действия на оперативната група,извършила обиска,претърсването и изземването на същите.Действието е документирано и с фотоснимки ,след което е одобрено по съответният процесуален ред и от районен съдия,поради което и същото е напълно законосъобразно.За това,че иззетото вещество е наркотично-канабис от обективна страна също са събрани доказателства в достатъчен обем,за да установят това обстоятелство.На първо място при самото процесуално следствено действие по изземването е извършен полеви нарко тест,резултатите от който показали,че веществото е канабис.На следващо място е заключението на извършената физико-химична експертиза,установяваща по категоричен начин този факт,неоспорен и признат още при откриването му в подсъдимият.

Освен това конопът /канабис, марихуна/ нямат законова употреба, пазар и производство в България. Единствено в случаите, определени в чл.29 на ЗКНВП е възможно при условия и ред, определени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да се отглеждат и извършват други дейности с растения от вида на конопа /канабиса/.От изложеното е безспорно, че подсъдимият не е имал надлежно разрешително и в този смисъл в нарушение на установените в ЗКНВП правила на 20.11.2008 г. вечерта в Г.П. по пътя за хижа „Б.” е държал в левия и в десния джоб на якето си високорисково наркотично вещество.

От субективна страна, подсъдимият Н. е извършил престъплението при условията на пряк умисъл. Същият е пълнолетно и вменяемо лице. Съзнавал е обществено-опасния характер на своето деяние – че държи високорисково наркотично вещество, съзнавал е, че няма надлежно разрешително затова, предвиждал е неговите обществено-опасни последици, но въпреки това е искал и целял настъпването на тези последици. Съзнанието му за горните обстоятелства е установено по категоричен начин и с оглед данните за предходното му осъждане за същото престъпление.

Поради изложеното по-горе,настоящата инстанция намира,че правилно и законосъобразно след анализ на доказателствата по делото районният съд е приел,че Н. е автор на деянието в което е обвинен,като го е признал за виновев и му е наложил наказанието при условията на чл.55 от НК,без да са налице предпоставките за това,по силата на процесуалната норма,изискваща това да става при провеждане на съдебното следствие като съкратено такова.

По възражението за явна несправедливост на наложеното наказание,изложено както във въззивната жалба/където се твърди,че то е завишено/,и в протеста/където се твърди,че следва да се определи в максимално възможният размер от 11 месеца и 29 дни/:

И двете възражения,въззивната инстанция,намира за неоснователни.При определяне размера на наказанието и съобразявайки нормата на чл.373,ал.ІІ от НПК,районният съд е наложил наказание след преценка на данните по делото,имащи значение при определяне на справедливо наказание.Извършен е анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на Н. обстоятелства и със степента на обществена опасност на деянието – същата е висока,поради обстоятелството,че се засягат обществени отношения, които са свързани с осигуряване опазване на здравето на гражданите и контрола върху наркотичните вещества. Неоснователно е възражението на защитата на Н.,че съдът не е преценил в пълна степен данните за влошеното здравословно състояние на подсъдимият.Очевидно е от мотивите ,че това обстоятелство е било съобразено в пълна степен от съда,на преценено в съпоставка на отегчаващите такива наказателната отговорност-а именно: факта,че Н. е осъждан и то за същото престъпление и е извършил настоящото в срока на отлагане изтърпяване на наказанието по първото.Настоящият състав не възприема доводите на защитата,че “вероятно”наркотичното вещество е за лична употреба.В тази връзка липсват доказателства,освен твърдяното от подсъдимият,но и да има такива от по-голямо значение е факта,че държането и употребата им са забранени със закон,а обезболяването на едно заболяване би следвало да става с необходимите за това медикаменти.Факта,че подсъдимият е с влошено здравословно състояние е отчетен от решаващият съд.Последният при определяне на наказанието обаче е съобразил и всички други обстоятелства имащи значение за налагане на справедливо наказание и е определил размера на наказанието над средният размер при условията на чл.55 от НК.Данните за предходното осъждане на Н. не могат да бъдат игнорирани и само здравословното състояние да бъде мотив за налагане на минималното предвидено наказание,поради което и жалбата в тази част е неоснователна.Такъв е и протеста с искане наказанието да бъде наложено в размер на 11 месеца и 29 дни.Очевидно е,че искането на прокурора е за налагане на наказание в максималният размер,макар и формулирано по този начин.От своя страна този максимален размер ,така поискан от прокурора е с един ден по-малко от минималното наказание предвиден в текста за повдигнатото обвинение,ако наказанието не се определя при условията на чл.55 от НК,което обаче в случая е задължително.Явно е ,че наказание в този максимален размер не е справедливо по отношение на Н..При данните за здравословното състояние на Н. наказание в горната граница на предвиденото е явно несправедливо.От друга страна доводите на прокурора ,че с приложението на чл.59,ал.І от НК и приспадането на времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “домашен арест” от наказанието лишаване от свобода ще намали срока на същото е неоснователно.Цитираната разпоредба е на императивна материална норма и не зависи нито от волята на съда,нито следва да влияе върху размера на наложеното наказание ,тъй като това би довело до преценка на обстоятелства, при налагането на едно наказание,които не са предвидени от законодателя в разпоредбата на чл.54 от НК.

Неоснователно се явява и искането на прокурора да се наложи на подсъдимия Н. кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК наказание „глоба”. Изложените съображения на решаващият съд,защо не е наложил това наказание ,напълно се споделят и от настоящата инстанция.Взети са в предвид данните за неговото семейно, материално и здравословно положение – факта,че е пенсионер по болест, не работи и не получава трудови доходи,а само социална пенсия,обстоятелството,че при установеното хронично заболяване на Н. са му необходими закупуването на лекарства и факта,че има син на 18 години-ученик.Наред с това прокурорът не е изложил никакви доводи във връзка с направеното си искане,които да бъдат предмет на обсъждане от настоящата инстанция,при което и при наличието на посочените по-горе данни,въззивният съд намира,че така определеното наказание лишаване от свобода,наложено на Н. ще изиграе в пълна степен ролята си ,за постигане и на личната и на генералната превенция,без да се налага и наказанието “глоба”.

При служебната проверка на присъдата,настоящият състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила,които да са основание за нейното отменяване.Не са налице и предпоставките за изменяване на атакуваната присъда.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №945 от 08.10.2009 год. ,постановена по нохд №78 от 2009 год. по описа на П. районен съд.

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: