Р Е
Ш Е Н
И Е № 588
гр. Стара Загора, 16.02.2024г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, трети касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА- ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД № 302 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 364 от 26.09.2023 г., постановено по АНД № 1602/2023 г. Районен съд Стара Загора
потвърдил Наказателно постановление № 24-2300103
от 11.05.2023 г., издадено от Директор на дир. „Инспекция
по труда“ гр. Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ОООД, ЕИК *********
за нарушение по чл.75а, ал.2 от Закона за трудова миграция и трудовата
мобилност и на осн. чл.79, ал.4, вр. с чл.75а, ал.5, вр. с чл.75а, ал.2 от с.з., било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3500 лева
и дружеството било осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 90 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно наказаният,
който го обжалва в срок чрез процесуалния си представител адв. Д.. В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на
вмененото му нарушение е установено и доказано по безспорен начин. Поддържа, че
неправилно Съдът приел, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/, съотв. при
издаването на наказателното постановление /НП/, не били допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формалните
изисквания досежно тяхното съдържание. Претендира се грубо нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не осъдил всички
доказателства /поотделно и в тяхната съвкупност/ и не изложил съображения защо
дава вяра на едни доказателства и игнорира други. Нещо повече, съдът дори
игнорирал почти всички други доказателства, освен констативния протокол от
проверката. Твърди се също, че в решението не били изложени конкретни мотиви за
липсата на основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай с
оглед прилагането на чл.28 от ЗАНН, като не била извършена и преценка дали, и
доколко наложената санкция не нарушавала принципа за пропорционалност,
регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърляла
необходимото за постигане на законовите цели.
Касаторът,
редовно призован в с.з., се представлява от
пълномощника си адв. Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна на въззивното
решение и за отмяна на процесното НП. В представено по делото писмено
становище, съдържащо съображения по наведените касационни основания и допълнително
в с.з. пледира обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300103 от 11.05.2023г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. Претендират се
деловодни разноски за пред двете инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – Директор дир. „Инспекция по труда“ Стара Загора, редовно
призован в с.з., се представлява от юрк. л., която оспорва жалбата и моли да се потвърди
въззивното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и за правилност и законосъобразност на жаленото решение. Не
били допуснати съществени процесуални нарушения, а административното такова
било доказано по място, време и начин на извършване.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Разгледана същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди процесното пред него НП, въззивният съд приел за
установено от фактическа страна, че по повод на извършена проверка на касатора Дир. „ИТ“ Стара Загора установила, че дружеството
приело на 30.01.2023г. лицето М.М.Ю., гражданин на Р. Турция, ЛНЧ **********, притежаващ
разрешение за продължително пребиваване в Р. България със срок до 13.11.2023 да
предоставя работната си сила, без на г-н М.М.Ю. да бил разрешен достъпът до
пазара на труда. Тези обстоятелства били възприети от актосъставителя,
като нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. До дружеството била изпратена покана
по чл.40, ал.2 от ЗАНН и съставен АУАН от 11.04.2023г. в отсъствие на
нарушител. Въз основа на акта било издадено и процесното НП, където деянието
било описано и квалифицирано по идентичен начин. Тази фактическа обстановка РС
приел за установена от показанията на актосъставителя
и свидетелите Й.Й., Б.Г..и И. И. както и от събраните
писмени доказателства.
От правна РС приел, че наказаният имал качеството на работодател по см.
на §1, т.1 от ДР на КТ, който в това си качество сключил трудов договор с гражданина
на Р. Турция /договор № 112/27.01.2022г./,
поради което извел и извод, че той бил субект на вмененото му
административно нарушение по чл.75а, ал.5, вр. с ал.
2 от ЗТМТМ. По отношение на изпълнителното основание РС посочил, че елемент от
фактическия състав на нарушението бил фактът на приемане на чужденец /гражданин
на трета държава/ без съответно разрешение или регистрация в Агенция по
заетостта, т.е. имало както положително обстоятелство – лицето да било наето на
работа, така и отрицателното – липса на разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта. Било видно от приетия трудов договор №112/27.11.2023г., че г-н М.М.Ю.
постъпил на работа в дружеството на 24.08.2022г. /правилната дата е 30.01.2023г./,
която била посочена в НП и визирана за дата на нарушението, а от прието по
делото писмо изх. № 10-10-1852/06.04.2023г. на Агенция по заетостта, установил,
че нямало данни за подадени от наказаното дружество заявления за предоставяне
на разрешения за достъп до пазара на труда на този гражданин, нито имало данни
за подадени декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на
ЗТМТМ. Нямало данни за същото лице да било издадено разрешение за работа като
командировано лице в рамките на предоставяне услуги на територията на Р.
България, нито имало данни за издадено разрешение за това лице от Агенцията.
РС мотивиран от тези писмени данни извел извод, че пред него бил
установен както положителният елемент от ФС на деянието, така и отрицателният.
Мотивирал, че конкретният ФС предполагал наемане на работа на законно
пребиваващ в Р. България лице, гражданин на трета държава по см. на §1, т.4 и
т.14 от ДР на ЗТМТМ, като конкретният работник отговарял на тези законови
постановки. При това положение, РС извел извод, че към момента на наемането на
г-н М.М.Ю. на работа от наказаното дружество били налице изискуемите се
предпоставки от обективна страна на процесното нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ, което било от категорията на формалните такива. То се осъществило към
момента на постъпване на гражданина на Р.Турция на
работа и продължило до момента на открИ.ето му.
Административното нарушение било извършено от работодателя, който бил ЮЛ и за
това въпросът за вината не подлежал на обсъждане.
По законосъобразността на НП и акта, въззивният съд изложил доводи, че
били спазени всички императивни изисквания на ЗАНН, че нарушението било
конкретизирано по време, място и начин на извършването му. Наложеното наказание
било определено при съобразяване на всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН
и целите по чл.12 от ЗАНН, като нямало основание за неговото намаляване, тъй
като било определено значително под средния размер, при превес на смекчаващите
обстоятелства и в близост до законовия минимум. РС изложил и съображения, че
конкретния случай не обосновавал приложение на чл.28 от ЗАНН, както и че нямало
допуснати други съществени процесуални нарушения. При извод за неоснователност
на жалбата, Съдът уважил искането на процесуалния представител на АНО и осъдил
„Керасус Лоджистик“ООД да
заплати в полза на Дир. „ИТ“ Стара Загора юрисконсултско
възнаграждение.
Касационната инстанция приема крайният правен извод на съда за
потвърждаване на процесното НП за изграден при неправилно приложение на закона,
поради което и касационната жалба се явява основателна на така наведеното с нея
касационно основание по чл.248, ал.1, т.1 от НПК.
Не е спорно, че въз основа на сключен писмен трудов договор №112 от
27.01.2023г. и считано от 30.01.2023 год. в гр. Стара Загора „Керасус лоджистик“ ООД в
качеството му на работодател е приел гражданинът на Р. Турция М. М. Ю. да
предоставя за него работната си сила, както и не е спорно, че турският
гражданин към този момент е имал статут на „законно пребиваващ“ на територията
на Р. България чужденец /вж. писмото на л. 32 от делото на РС, както и л.21-22/,
но за г-н М.М.Ю. не е било поискано и получено разрешение за достъп до пазара
на труда в страната. Тези факти АНО възприема /както ги възприема и РС/, като
сочещи на извършено от работодателя и настоящ касатор
нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, съгласно съставения АУАН, както и НП, което
според органа /извод потвърден и с процесното решение на съда, следва да се
санкционира на осн. чл.75а, ал.5, вр. с ал.2 от
ЗТМТМ.
Съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ на работодател-ЮЛ се налага
административно наказание, ако се установи, че законно пребиваващ гражданин на
трета държава, предоставя за него работната сила без съответно разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта. От своя страна чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ
предвижда, че наказанията по ал.1 и ал.2 се налагат и
в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8, ал.1 от
чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. Т.е., това са два
самостоятелни санкционни състава, всеки
от които визира различни обстоятелства, които да обосновават ангажирането въз
основа на тях на административно-наказателна отговорност на даден субект. Както
се визира по-горе, даденото от АНО фактическо описание в АУАН и в НП се свежда
до следното: продължително пребиваващ в страната чужденец предоставя работна
сила за един правен субект /ЮЛ/ в град Стара Загора, считано от 30.01.2023г.,
без на този законно пребиваващ в страната чужденец /гражданин на трета държава/
да е било поискан от работодателя и да е разрешен достъпът му до пазара на
труда, като тези факти се обективират и в акта, и в
НП, квалифицирани като нарушение на състава на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Настоящият касационен състав счита, че при тази фактическа обосновка на АНО е налице
противоречие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението, тъй
като посочените в обстоятелствената част на НП факти не са съставомерни
по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Този състав санкционира неспазването на разрешителния
режим за упражняване на правото на достъп до пазара на труда, установен за
чужденци-граждани на трети държави, а г- М.М.Ю. е бил с разрешение за
пребиваване към датата на сключване на договора му с дружеството, което обаче
не му дава право на достъп до пазара на труда /по арг.
на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ/. Предвид статута му, той не е и от категорията
лица, които могат да упражняват трудова заетост след получаване на съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, изискуеми по чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ. Следователно, данните по делото сочат, че наемането на работа на М.М.Ю.
попада в хипотезата на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, която е посочена в НП като
основание за санкциониране на дружеството. Така обаче на практика на
работодателя са повдигнати две правни обвинения, което е в очевидно затруднение
на правото му на защита. Както в първоинстанционното, така и в касационното
производство той се защитава само срещу обвинение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. РС
не е отчел правилно това, а е мотивирал извода си за законосъобразност на НП
единствено с оглед нормата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, но без да прецени в
пълнота установените пред него факти, сочещи на друга правна квалификация, а от
друга страна РС не е извършил правилно преценката за съответствието на
фактическото обвинение към приложената санкционна норма. Очевидното несъответствие
на фактите, към дадената правна квалификация, представлява съществен порок на
НП, обуславящ неговата отмяна като незаконосъобразно. Вместо да изведе извод за това, РС приема
краен правен извод за законосъобразност на НП, но същият е изграден при
неправилно приложение на закона, което от своя страна обуславя и извода на тази
инстанция, че въззивното решение следва
да се отмени, като вместо него се постанови друго, отменящо изцяло процесното
НП, като незаконосъобразно издадено, вкл. и в неговата осъдителна част,
доколкото същата няма самостоятелен характер, а в зависимост от изхода по
основната жалба.
В този случай и с оглед конкретния изход на спора пред касационната
инстанция, искането на касатора за присъждане на
разноските за един адвокат и за двете съдебни инстанция следва да се уважи,
като видно от приложените доказателства, се удостоверява заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лева пред тази и 480лв. за пред
въззивната инстанция.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №364 от 26.09.2023 год., постановено
по АНД №1602/2023 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 24-2300103 от 11.05.2023г., издадено от
Директора на дир. „Инспекция по труда“, град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, на осн. чл.75а, ал.5, вр.
с ал.2 и за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/ било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3500 лева
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Инспекция по труда“ гр. София да заплати на „Керасус лоджистик“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Х. К. разноски за един адвокат за две
инстанции в размер на 960.00 лв.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.