Р
Е Ш Е Н И Е
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 23.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.
Съдия Боряна Петрова
при участието на
секретаря Маргарита Д., като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело №
2410 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.269 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решението на СРС, 24 състав под № 284790 от 04.12.2017г. по гр.
дело № 299/2017г., с което е признато за
установено по предявените от В.Д.П. срещу „Т.С.“ ЕАД обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове по чл.124,ал.1 от ГПК , вр. с
чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, че В.Д.П. не
дължи на „Т.С.“ ЕАД: 1/ сумата от 3 270,70лв.-главница- цена на топлинна
енергия за периода м.03.2012г.- м.11.2016г., претендирана за имот-ап.№ 13,
находящ се в гр.София, ж.к.******** с аб.№ 061954 и 2/ сумата от 729,24лв.-
претендирана като мораторна лихва върху главницата за периода м.03.2012г.-
м.11.2016г. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът,
„Т.С.“ ЕАД заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че от представените по делото
доказателства се установява, че ищцата има качеството на потребител на топлинна
енергия /ТЕ / по смисъла на пар.1,т.42 от ЗЕ /отм./ и в това й качество е обвързана от валидно
облигационно правоотношение с него , попадащо в приложното поле на чл.150,ал.1
от ЗЕ. Твърди, че доказано количеството и стойността но потребената от ищцата
ТЕ през исковия период от време. С изложените доводи жалбоподателят – ответник мотивира
искането си за отмяна на атакуваното решение и вместо него – постановяването на
друго, с което отрицателните установителни искове, предявени срещу него, да
бъдат отхвърлени. Заявява искане за присъждане на направените по делото
разноските. При условията на евентуалност- в случай, че жалбата му бъде
оставена без уважение, поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от възизваемата-ищца.
Въззиваемата страна Виолета Д.П., оспорва жалбата,
като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение
като законосъобразно и правилно по
доводи, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира присъждане на разноските по делото, направени
във въззивното производство.
Третото лице – помагач на ответника
- „Т.с.“ ЕООД– не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя правните
изводи на първоинстанционния съд, с които е обоснована основателността
на предявените отрицателни установителни искове по чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, изведени при правилно установена по делото
фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
въззивника-ищец, че по делото е доказано
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия по смисъла на
легалната дефиниция на пар.1,т.42 от ЗЕ /отм., но приложим към частта от
исковия период 01.03.2012г.- 16.07.2012г./, съответно- на клиент на ТЕ за
битови нужди по смисъла на пар.2“а“ и чл.150,ал.1 и чл.153 от ЗЕ /приложими към
останалата част от исковия период- 17.07.2012г.-31.12.2013г./. В съответствие с
носената доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, правилно разпределена от
първоинстанционния съд с доклада по делото, от ответника не са ангажирани
никакви доказателства, от които да се установява основателността на твърдението
му, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, респ., че е титуляр на
вещното право на ползване. След като по делото не е доказано ищцата да е
собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния имот, не може да се приеме, че тя има качеството на
потребител/ клиент на топлинна енергия за битови нужди, съгласно легалните
законови дефиниции на посочените по-горе правни норми. Като последица от това съдът приема, че между ищцата
и ответника не е доказано съществуването на облигационно правоотношение,
попадащо в приложното поле на чл.150,ал.1 от ЗЕ, поради което ищцата не дължи
претендираните от ответника процесни суми на основание на това твърдяно
правоотношение.
С
оглед изложените мотиви, предявените отрицателни установителни искове се явяват
основателни и като такива- правилно са уважени с обжалваното решение, което
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на въззивника-ответник са направените от въззиваемата страна – ищца
разноски пред настоящата инстанция в размер на 950,00лв.- адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно заявеното от въззивника възражение
по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от въззиваемата страна, като съобрази, че делото не се отличава с
никаква правна и фактическа сложност и единственото процесуално действие ,
извършено от пълномощника на въззиваемата страна се изчерпва с подаването на
писмен отговор на жалбата. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
дължимото на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено до минимума от 382,49лв. по чл.9,ал.1 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 24 състав под
№ 284790 от 04.12.2017г. по гр. дело № 299/2017г.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД да заплати на В.Д.П. –
сумата от 382,49лв.- разноски по делото за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.