№ 19
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000521 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 21017 от 04.02.2021 г., постановено по т.д. № 79 по описа
за 2020 г., Кърджалийският окръжен съд е:
- Осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК *********, да заплати по искова
претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.
497, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, на Н. М. М., с ЕГН **********, сумата в
размер на 33750 лв., съставляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, осъществено на
13.07.2019 г., както и сумата в размер на 964.67 лв., съставляваща
обезщетение за причинените й от същото ПТП имуществени вреди -
заплатени средства във връзка с проведено лечение и възстановяване, ведно
със законна лихва върху търсените главници, считано от 12.11.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата в размер на 4.20 лв.,
съставляваща направени в производството разноски, по сметка с 1ВАИ ***
при Банка "Д.**" ЕАД;
- отхвърлил исковата претенция в останалата й част до пълния й размер
от 80 000 лв., предявен като частичен от 90 000 лв., както и за законна лихва
върху главниците за периода от 19.07.2019 г. до 12.11.2019 г.;
1
- осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от
ЗА, на адвокат П. Д. К. от С. а. к., с посочен по делото адрес в ***, сумата в
размер на 1885.74 лв. с ДДС, съставляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от исковата претенция;
- осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК *********, да заплати по сметка
на Окръжен съд, гр. Кърджали, сумата в размер на 1388.59 лв., съставляваща
дължима се в производството държавна такса, както и сумата в размер на 60
лв., съставляваща разноски в производството;
- осъдил Н. М. М., с ЕГН **********, да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“
АД, с ЕИК *********, сумата в размер на 571.24 лв., съставляваща разноски в
производството, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Ищцата Н.М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 33750 лева до 60000 лева, както и в частта за разноските, с
оплакване, че в тези части решението е неправилно. В подкрепа на жалбата се
излагат доводи, че при определяне размера на обезщетението за претърпените
от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането,
Кърджалийският окръжен съд неправилно е приложил материалния закон и
принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл. 52 ЗЗД, поради
което определеният размер на обезщетението бил занижен. Поддържа се и
становището, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, поради което изводът на първоинстанционният съд в
тази насока също бил необоснован. В заключение, ищцата моли да се отмени
решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с
което предявения от иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие от процесното ПТП се уважи
за сумата от 60 000 лева, като й се присъди адвокатско възнаграждение на
представляващия го безплатно адвокат, а също и да се отмени решението в
частта относно присъдените в полза на ответника разноски.
Ответникът по исковете „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД обжалва решението в
частта, с която е уважен предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 15000 лева до 33750 лева, както и в частта за
разноските, с оплакване, че в тези части решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Искането е решението на Кърджалийския
окръжен съд да се отмени в обжалваната част и вместо това да се постанови
друго, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над сумата от
15000 лева, като на дружеството се присъдят сторените деловодни разноски.
От ответника е постъпила и частна жалба против постановеното по
същото дело, по реда на чл. 248 ГПК определение № 21464 от 15.04.2021 г., с
което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на
2
постановеното решение в частта относно присъдените в полза на ищцата
разноски. Искането е да се отмени определение в тази част и се измени
решението в частта за разноските в съответствие с направеното искане.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Кърджалийския окръжен съд е образувано по
предявени от Н. М. М. против "ЗАД Д. Б.: Ж. З.” АД обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл. 497, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл.86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 80 000 лева като част от
сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
причинените на ищцата телесни увреждания при ПТП, настъпило на
13.07.2019 г.; 964.67 лева, представляваща обезщетение за причинените й от
същото ПТП имуществени вреди във връзка с проведено лечение и
възстановяване, ведно със законна лихва върху търсените главници, считано
от 19.07.2019 г., евентуално от 29.08.2019 г., до окончателното им изплащане.
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
На 13.07.2019 г., в гр. К., на ул. „П. м.“, пред бензиностанция „Г.“, на
пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег. № *******, водачът С. Р. С.
нарушава правилата за движение и удря преминаващата на пешеходна пътека
Н. М. М., която вследствие от удара получава различни телесни увреждания.
Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът
на лекия автомобил „О.“, модел „К.“, с рег. № ******* С. С.. С влязло в сила
11.12.2019 г. споразумение по н.о.х.д. № 1211/2019 г. по описа на
Кърджалийския районен съд С. е признат за, че на 13.07.2019 г. в гр. К., на ул.
„П. м.“, пред бензиностанция „Г.“, на пешеходна пътека, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег. №
*******, нарушил правилата за движение - чл. 119, ал. 2 от Закон за
движението по пътищата, с което по непредпазливост причинил на
преминаващата по пешеходната пътека пешеходка Н. М. М. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на големия и на малкия пищял на дясната
подбедрица в областта на глезенната става, довело до трайно затрудняване на
движението на десния крак, поради което му е наложено съответно наказание.
Споразумението по наказателното дело има последиците на влязлата в сила
присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл.
300 ГПК вр. чл. 383, ал.1 НПК.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „О.“,
3
модел „К.“, с рег. № *******, към деня на произшествието е имал сключен
договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
дружество, по застрахователна полица № ***, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 13.07.2019 г.
Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата Н.М. е получила
следните увреждания: счупване на големия и на малкия пищял на дясната
подбедрица в областта на глезенната става /бималеоларна фрактура/; голям
подкожен хематом на лявата предмишница; оток, кръвонасядания и охлузване
на кожата на главата и левия крак.
Полученото вследствие процесното ПТП счупване на големия и на
малкия пищял на дясната подбедрица в долните им части е наложило
оперативно лечение и поставяне на метална остеосинтеза. Лечението е било
последвано от възстановяване в домашен режим, като непосредствено след
инцидента и около два месеца след извършената операция, ищцата не могла
да се движи и да се самообслужва. Според приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на СМЕ и обясненията на вещото лице д-р Н. М. в
съдебно заседание, самият период на възстановяване е около 3-4 месеца и то
до степен да не се затруднява трайно движението на крайника, като и след
този период ищцата продължава да изпитва неудобства, свързани с
поставената метална остеосинтеза.
Установено е, че получените от ищцата травматични увреждания са й
причинили продължителни и значителни по степен болки и страдания. Освен,
че е довела до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението
на крака, фрактурата на големия и на малкия пищял на дясната подбедрица е
била свързана и със силни болки, продължително обездвижване на
пострадалата и произтичащите от това неудобства – затруднения в
извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива,
свързани с бита и със самообслужването през един продължителен период от
време. Освен това, с оглед особеностите на приложеното оперативно
лечение, на ищцата предстои допълнителна операция за премахване на
металната остеосинтеза и съответно – рехабилитация.
Съдържащите се в исковата молба твърдения за претърпяна от ищцата
психическа травма, проявяваща се в пристъпи на страх и паника от открити
пространства и от движението на автомобилите по улицата, налагащи
придвижването й с придружител и то само в неотложни случаи, също са
установени от показанията на свидетеля Б..
Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице
отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493
от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск за застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, е доказан по основание.
Основният спор между страните е свързан с размер на дължимото
обезщетения за причинените на ищцата неимуществени вреди.
4
Определяйки размера на дължимото обезщетение, окръжният съд се е
съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и
степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за
размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им
проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на
заключенията на съдебно-медицинската експертиза, както и на свидетелските
показания.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата
травматични увреждания се характеризират със сравнително висока тежест,
обусловена от характера и мястото на получените фрактури, което е свързано
с изпитване на силни болки и страдания, продължили през един сравнително
дълъг период. Освен това болката е била съпътствана и с други физически
страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е
довело до влошаване на качеството на живот на пострадалата и е довело до
значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности,
затруднения в самообслужването. Следва да се отчете и обстоятелството, че
след първоначалния възстановителен период, предстои и допълнителна
операция за премахване на металната остеосинтеза, което предполага
допълнителен период на обездвижване и дискомфорт до окончателното
възстановяване.
Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението
следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди следва да се съобрази и с реалните социално-
икономически условия и стандарта на живот в страната.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени вреди, настоящият
състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер от 45 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
Основателно е съдържащото се във въззивната жалба на ищцата
становище за липсата на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.51,
ал. 2 ЗЗД, поради липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна
страна. Поддържаните в тази насока доводи се потвърждават от обясненията
в съдебно заседание на вещото лице д-р Н. М..
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредите,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си тяхното настъпване,
независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие. В
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
1/2014 г., ОСТК, по този въпрос е отбелязано, че „приносът на увредения,
като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
5
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен.“ Релевантен за приноса на пострадалия е само онези конкретно
установени негови действия или бездействие, без които, наред с
неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало увреждането.
В тази връзка, според Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС, се разграничават две основни проявления на т. нар. „съпричиняване“:
- допринасянето на пострадалия за възникване на самото вредоносно
събитие, като правно значим факт, обуславящ прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД;
- приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Във втората хипотеза, макар пострадалият не е допринесъл за
настъпване на събитието, с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, съответно - за увеличаване размера на вредата.
В конкретния случай твърденията, на което се основава възражението
на ответното дружество за съпричиняване са, че тъй като пострадалата
„поради непредпазливост, неглижиране на собственото си здравословно
състояние, не е посещавала контролни прегледи и не е проявила активност за
провеждане на рехабилитация, с което е забавила възстановителния си
процес“.
Тези твърдения не намират подкрепа в събраните доказателства.
Не е установено преди всичко дали са били назначени и през какви
периоди контролни прегледи и рехабилитационни процедури, за да се
извърши преценка дали същите са били извършени. Освен това, от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от подробните
разяснения на вещото лице в съдебно заседание, се извежда, че в случая
оздравителния процес на ищцата е протекъл без усложнения и в обичайните,
предвид получените травми и оперативна интервенция срокове, с оглед
общото й състояние и възрастта й. В тази връзка е отбелязано, че дори и
ищцата да се е възползвала от възможността да отиде на контролен преглед
или да проведе рехабилитация, то това не би облекчило състоянието й след
травмите и не би повлияло на времетраенето на оздравителния процес.
Следователно не е установено наличието на такова поведение или
бездействие от страна на пострадалата, което да е допринесло обективно за
възникването на вредата или увеличаване на нейния размер.
В такъв случай, изводите на първоинстанционния съд относно
наличието на принос на пострадалата за настъпване на вредите не само в
определения размер 25%, но въобще са необосновани, поради което
неправилно размерът на дължимото застрахователно обезщетение от 45 000
лева е бил редуциран до присъдената сума от 33750 лева. В частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата между двете суми, решението
6
следва да се отмени и се постанови друго в тази част, с която на ищцата да се
присъди допълнително над присъдената сума и сумата от 11250 лева, или
общо 45000 лева.
Неоснователно е и поддържаното във въззивната жалба на ищеца искане
законната лихва върху присъдените обезщетения да се присъди от датата на
уведомяването на застрахователя – 20.07.2019 г. или алтернативно - от датата
на получаване на претенцията от застрахователя – 29.08.2019 г., позовавайки
се на разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. 2 КЗ
В разпоредбата на чл. 497 КЗ – приложима за застрахователните
обезщетение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите -
изрично е посочен момента, от който застрахователят дължи лихва за забава,
както следва:
- от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
- от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая, молба от ищцата с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение, макар и с неопределен конкретен размер, е подадена на
29.08.2019 г. /л. 43/. Тъй като нито с тази молба, нито след уведомлението от
19.09.2019 г. от застрахователя до пострадалата, с което са изискани
допълнителни документи във връзка с конкретното застрахователно събитие,
ищцата е представила поисканите от застрахователя доказателства, в случая
не е налице никоя от предвидените в чл. 497, ал. 1 КЗ хипотези, определящи
началния момент на забава на застраховател.
По-точно – налице е предвиденото в чл. 497, ал.1, т. 2, пр. второ КЗ
изключение, при което отпада отговорността за забава.
Следователно, при определяне на началната дата на забавата,
първоинстанционният съд неоснователно се е позовал на разпоредбата на чл.
496, ал. 2 КЗ, доколкото мотивираният отговор на ответното дружество, с
което отказва за заплати застрахователно обезщетение, е в срока по ал.1.
Самият отказ за заплащане на обезщетение не поставя автоматично
застрахователя в забава, предвид посоченото по-горе изключение.
Независимо от това, доколкото относно началната дата на законната
лихва липсва изрична жалба от страна на ответника, решението в тази част
също следва да се потвърди.
Решението е правилно и следва да се потвърди и в останалата
обжалвана от страните част.
По частната жалба на ответника против определение № 21464 от
15.04.2021 г.:
В жалбата си, представителят на ответното застрахователно дружество
7
поддържа заявените пред окръжния съд доводи в подкрепа на искането за
намаляване размера на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско
възнаграждение на представлявалия безплатно ищцата адвокат. В тази насока
се поддържа становището, че предвиденият в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДДС като част от
адвокатското възнаграждение на регистрираните по ЗДСС адвокати, се
дължал само в случаите на авансово заплащане на адвокатското
възнаграждение, но е и при уговорена безплатна правна помощ.
Частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за регистрираните по
Закона за данъка върху добавената стойност адвокати, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност.Разпоредбата не прави разграничение между
уговореното и заплатено от клиента на адвоката възнаграждение, или такова,
което би се дължало при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, т.е. заслучаите на
оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2
ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда.
Това означава, че когато в съдебното производството е представен
договор за правна защита за безплатно представителство при условията на
посочената по-горе разпоредба, с адвокат или адвокатско дружество,
регистрирани по ЗДДС и от адвоката своевременно е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на
адвоката следва да се присъди възнаграждение в минимален размер, изчислен
съобразно Наредба № 1/2004 г. върху защитения материален интерес, към
който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВКС, по въпроса за дължимостта и условията за
начисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА
/определение № 60468 от 14.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2495/2021 г., II т.
о., ТК, определение № 60385/29.10.2021 г. по ч. т. д. № 1927/2020 г. на ВКС, II
т. о.; определение № 112/01.03.2019 г. по ч. т. д. № 141/2019 г. на ВКС, I т. о.
и др./.
В този смисъл обжалваното определение също е правилно и следва да се
потвърди в обжалваната му част.
Относно разноските.
Предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна
помощ, че защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в
полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат П. К. от САК следва
да се присъди адвокатско възнаграждение, което, определено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съразмерно с
8
присъденото в полза на ищцата обезщетение, възлиза на 1581 лева с включен
ДДС.
Ответникът установява действително извършени във въззивното
производство разноски в общ размер на 375 лева, от които следва да му се
присъдят 125 лева съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Ищцата е освободена от задължение за заплащане на държавна такса и
разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Пловдивския апелативен съд държавна такса в размер на 225 лв.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21017 от 04.02.2021 г., постановено по т.д. № 79
по описа за 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е
отхвърлен предявения от Н. М. М., с ЕГН ********** против „ЗАД Д.Б.: Ж.
З.“ АД, с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие причинените й телесни
увреждания при ПТП, осъществено на 13.07.2019 г., за сумата 11 250 лева
като разлика над сумата 33 750 лева до сумата 45 000 лева, като вместо това в
тази част постановява :
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК *********, да заплати по
искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и
чл. 497, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, на Н. М. М., с ЕГН **********,
допълнително над присъдената сума от 33 750 лева, и сумата от 11 250 лева
или общо сумата от 45 000 лева, съставляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, осъществено на
13.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
12.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21017 от 04.02.2021 г., постановено по
т.д. № 79 по описа за 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК *********, да заплати на
адвокат П. Д. К. от С. а. к. сумата 1581 лева с включен ДДС - адвокатско
възнаграждение, на оснаование чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., за осъществено процесуално представителство на ищцата Н. М. М., с
ЕГН ********** в производството по т. д. № 521 по описа за 2021 г. на
Пловдивския апелативен съд, съразмерно с уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Н. М. М., с ЕГН ********** да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“
9
АД, с ЕИК *********, сумата 125 лева за сторените в производството по в. т.
д. № 521 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд разноски
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК ********* да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд
сумата 225 лева - държавна такса за производството по настоящото в.т.д. №
521 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10