Р Е Ш
Е Н И Е
№ 459 /06.04.2022 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар Сийка Хардалова
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
231/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета
от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от
председателя доц. д-р И.
И. против решение № 940/08.12.2021 година по н.а.х.д. № 3473/2021
година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно
постановление № НП-6/01.03.2021 година на председателя на КЕВР (НП).
С НП, на Г.Й.Т., в качеството му на изпълнителен директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ***, за нарушение на чл. 14 ал. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги (ЗРВКУ), на основание чл. 36 ал. 2 от ЗРВКУ, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
Касаторът оспорва изцяло решението. Поддържа, че тримесечният срок по
чл. 34 ал. 1 от ЗАНН започва да тече от
27.07.2020 година – датата на съставяне и връчване на констативния протокол за
извършена проверка, с който е установено нарушението.
Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от
съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното НП Г.Й.Т., в качеството му на изпълнителен директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, град Бургас е санкциониран за това, че на 27.04.2020 година, „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД е издало на потребителя „ЦКБ“ АД клон Бургас, клиент 205169, с адрес в ***, за обект: „***, с партида ***/***, фактура № ********** от 27.04.2020 година за
предоставени ВиК услуги за периода 13.03.2020 – 23.04.2020 година, като в
издадената фактура, ВиК - операторът е фактурирал услугата „пречистване на
отпадъчни води“ по цена за промишлени и други стопански потребители със степен
на замърсеност 1, без да е обосновал, съобразно нормативно установените
изисквания, принадлежността на „ЦКБ“ АД, клон Бургас към тази категория
потребители.
За да постанови решението си, РС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като то е било образувано в нарушение на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като АУАН е
съставен след изтичане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя. За да
достигне до този извод, съдът е приел, че считано от 05.06.2020 година контролните
органи са разполагали с абсолютно всички данни, които да им позволят да
изградят извод относно съставомерните признаци на нарушението и неговия автор,
т.е на тази дата нарушителят е бил установен по смисъла на ЗАНН и от тази дата
е започнал да тече 3-месечният срок за ангажиране на неговата отговорност.
Решението е законосъобразно.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните
правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал
фактическата обстановка, като изложените мотиви относно допуснатото в
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, а
от там и неправомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност
на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че отговорността на Г.Т. е
ангажирана в противоречие с нормата на чл. 34 ал. 1 изречение второ предложение
първо от ЗАНН, според която не се образува административно наказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Идеята на законодателя с
въвеждането на давностни срокове за образуване на административнонаказателни
производства, е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко
едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен
от извършването му срок. В цитираната норма са предвидени два срока, тъй като
установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в
един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, ако не е изтекла една
година от извършване на нарушението, административнонаказателното производство
следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение в тримесечен срок. Изтичането на който и да е от тези
два срока е пречка за съставянето на АУАН, а в случай, че бъде съставен такъв,
то издавеното въз основа на него наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 година
на ВАС по т. д. № 3/2019 година, „откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав“.
В случая, нарушението е извършено на 27.04.2020 година, като към момента
на съставяне на АУАН - 01.10.2020 година, не е изтекъл едногодишният давностен
срок. Същевременно, всички обстоятелства, от значение за ангажиране
отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган от деня, в
който в КЕВР е постъпило писмото с вх. № В17-14-12/05.06.2020 година, като след
тази дата не са извършвани никакви процесуални действия и не са събирани други
доказателства. Ето защо, тримесечния срок за съставяне на АУАН започва да тече
на 05.06.2020 година и е изтекъл на 05.09.2020 година, а АУАН е съставен на
01.10.2020 година, т.е. след изтичане на срока по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
Бездействие на органа повече от три месеца от откриването на нарушителя
изключва отговорността на последния и е пречка за съставяне на акт.
Датата на съставяне на констативния протокол е ирелевантна при
определяне на момента, от който започва да тече давностния срок, доколкото този
протокол, съгласно ЗАНН, не представлява необходима предпоставка за изясняване
на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице,
съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация. Нещо повече,
актосъставителят е бил член на комисията извършила проверката и съставила
констативния протокол, поради което той безспорно е разполагал към 05.06.2020
година с всички необходими данни въз основа на които да установи нарушението и
да идентифицира извършителя му.
Тезата на касатора, че срокът по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, започва да тече
от датата на съставянето на констативния протокол е в противоречие и с разума
на закона, тъй като по този начин би му се предоставила възможност неоправдано
дълго да бездейства преди да състави протокола, въпреки че е разполагал с
необходимите данни. Установяване на нарушението и нарушителя не е обусловено от
нищо друго, освен от наличие на добра вола и организация и от бездействието си
през периода от 05.06.2020 година до 27.07.2020 година, наказващият орган не
може да черпи права, както основателно е приел РС с обжалваното решение.
Решението на РС следва да се остави в сила.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 940/08.12.2021 година по н.а.х.д. № 3473/2021
година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: