РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Габрово, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500341 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД,
подадена чрез пълномощника адв.Л. срещу постановеното решение на Габровски районен
съд по гр.д.№1628/2020г. в осъдителната му част, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца сумата от 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди , ведно със
законната лихва от 23.10.2020г. и разноски за производството.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение в обжалваната осъдителна част.Твърди се,че първоинстанционният
съд не е обсъдил всички събрани по делото доказатгелства. Не е съобразена липсата на
каквито и да било обективни данни за отклонение от нормалното общо здравословно
състояние на ищеца в резултат от процесното ПТП. Не са съобразени констатациите на СМЕ
като неправилно съдът е приел,че са получени две телесни повреди, а в действителност се
касае за една лека телесна повреда. Съгласно заявеното от вещото лице възстановителният
период е приключил напълно и без каквито и да било усложнения, в рамките на два месеца.
Определеният размер обезщетение се явява прекомерно завишен при установената лека
телесна повреда. По отношение на показанията на св.С.М.а, същите са кредитирани изцяло
от първоинстанционния съд, без да приложи правилото на чл.172 ГПК.Не е взето предвид и
1
обстоятелството ,че дружеството е платило по банков път на 08.12.2020г. сумата от 610лв., с
което е репарирало изцяло понесените от малолетното лице болки и страдания .Навеждат се
доводи за допуснати процесуални нарушения с отказа на съда да събере поискани от
ответника доказателства, както и с разпита като свидетел на М.Б.. Твърди се,че съдът е
определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в противоречие с
чл.52 ЗЗД. Оспорва се и датата на присъждане на лихвата . Жалбоподателят счита,че такава
следва да бъде дължима от датата на постановяване на съдебното решене, ако бъде уважен
главният иск.
Претендира се да бъде отменено решението в обжалваната от застрахователното
дружество част и се отхвърлят предявените искове, а в условията на евентуалност - да се
намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени верди ,с произтичащите от
това последици относно дължимите разноски по делото.
Не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца.
В с.з. пълномощникът на ищеца е оспорил въззивната жалба като неоснователна.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства ,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок ,от надлежна страна ,срещу подлежащ
на обжалване акт ,предвид на което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по гр.д.
№1628/2020г. в неговата осъдителна част, с която ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД е осъден да заплати на ищеца на основание чл.432,ал.1 КЗ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв. по предявения иск като частичен от
5000лв. ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 23.10.2020г. и
разноските по делото.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в
обжалваната му осъдителна част.
Не е предмет на въззивно обжалване първоинстанционното решение в неговата
отхвърлителна част: над присъденото обезщетение от 2000лв. до 5000лв., в която част има
произнасяне свръхпетитум, при липсата на допуснато в хода на делото изменение на иска по
чл.214 ГПК. Предвид на това и при изрично регламентираните правомощия на въззивния
съд по чл.269 ГПК, съгласно които въззивната инстанция извършва служебна проверка
относно валидността на решението,а по допустимостта – в обжалванато му част, то в случая
за отхвърлителната част на пръвоинстанционното решение, която не е обжалвана, е извън
правомощията на въззивния съд да се произнася по допустимостта на тази част от
решението /р.№60188 по гр. д. № 392/2021 г., IV г. о., р.№194 по гр. д. № 4488/2019 г., IV г.
о., р.№109 по гр. д. № 4017/2018 г., IV г. о., р.№68 по т. д. № 78/2012 г., II т. о.).
За да уважи предявения частичен иск по чл.432,ал.1 КЗ и присъди на ищеца сумата
от 2000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди , първоинстанционният съд е
2
приел за доказано причиняването на ищеца на телесни увреждания и негативни
изживявания в резултат на настъпилото ПТП на 01.09.2018г., както и наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответното дружество по валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с лицето, което е пряк причинител на увреждането - Т.Е.Ч.,по
отношение на когото има постановено решение по нахд.№865/2019г. на Габровски
районен съд.
Несъстоятелно е наведеното от жалбоподателя възражение за неоснователност на
предявения иск по чл.432,ал.1 КЗ.
От данните по делото се установява ,че след връчване на 12.11.2020г. на препис от
исковата молба, от ответника е извършено плащане на 08.12.2020г. на част от
претендираното обезщетение по предявения частичен иск - на сумата от 610лв., с посочено
в платежния документ основание „главница гр.д.№1628/2020 РС-Габрово”. Този факт
съставлява признание на осъществено основание по чл.432,ал.1 КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на претърпените от ищеца
от процесното ПТП на 01.09.2018г. неимуществени вреди до размера ,който застрахователят
е приел за справедлив.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя ,че при определяне размера на
обезщетението не са отчетени от първоинстанционния съд в цялост събраните по делото
доказателства.
Видът и тежестта на получените увреждания от ищеца в резултат на процесното
ПТП, първоинстанционният съд е определил в съответствие с констатациите на приетата по
делото СМЕ. Съгласно заключението на д-р Р. получените от ищеца травматични
увреждания при настъпилото на 01.09.2018г. ПТП са охлузване по лявата странична област
на шията в горната й част под ръба на долната челюст и травма на гръдния кош, с период на
възстановяване от около две седмици. Същите могат да бъдат причинени от действието на
поставен предпазен колан в детското столче, където се е намирало детето.Като косвени
данни за изживян от детето стрес вещото лице е посочило наблюдавания регрес в говорното
развитие – възстановяване отново на заекването, което е в резултат на преживян стрес, което
е преодоляно за период от два месеца. Констатациите на СМЕ не са опровергани от
останалите доказателства. Приетото заключение на АТЕ потвърждава посочения от СМЕ
механизъм на получаване на уврежданията от процесното ПТП,констатирани при ищеца.
Свидетелите М.Б.и С.М.а установяват свои лични впечатления от състоянието на
детето .Св.Б. има преки впечатления от неговото състояние преди и след инцидента,като
логопед,който е работил с детето. Няма основание нейните показания да не бъдат
кредитирани,като липсват данни за заинтересованост от изхода на делото,както и за
необективност,тъй като не са събрани доказателства който да опровергават заявеното от
свидетелката. Св.М.а е майка на ищеца .Установеното от нея за състоянието му след ПТП се
потвърждава от констатираното от двете експертизи-СМЕ и АТЕ, както и от показанията на
св.Б..Предвид на това и ценени при условията на чл.172 ГПК, няма основание да не бъдат
3
кредитирани нейните показания.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба ,че първоинстанционният съд не
е събрал относими към спора доказателства ,каквито са били поискани от ответника.
От данните по делото се установява,че първоинстанционният съд в с.з. на
02.02.2021г. е допуснал СМЕ и САТЕ със задачи, поставени от ответника с молба вх.
№260354/29.01.2021г. Допусната от първоинстанционния съд с протоколно определение от
20.04.2021г. психологическа експертиза във връзка с направено от ответника
доказателствено искане, впоследствие с протоколно определение от 01.06.2021г. е била
заличена поради невнасяне в срок от ответника на определения депозит . Изготвянето на
социален доклад е неотносимо към спора и обосновано пръвоинстанционният съд е оставил
това доказателствено искане на ответника без уважение с протоколно определение от
16.03.2021г.
В случая следва да бъде взето предвид извършеното в хода на делото плащане от
застрахователя на сумата от 610лв. на основание чл.235,ал.3 ГПК, като в платежния
документ ответникът изрично е посочил,че с него погасява главница по гр.д.№1628/2020г.
на РС-Габрово. С оглед на това за сумата от 610лв. предявеният като частичен иск следва да
бъде отхвърлен поради извършено в хода на делото плащане, като следва за остатъка до
размер на 2000лв. – за сумата от 1390лв. ,да бъде уважен .Няма основание да се приеме ,че за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП
справедливото обезщетение е в размер на извършеното от ответника плащане – в размер на
610лв. Тежестта на установените от СМЕ увреждания при ищеца,срока за тяхното
възстановяване , негативните изживявания ,установени от свидетелските показания
,отчитайки и икономическата обстанвока и лимитите на застрахователно покритие към
момента на настъпване на вредите, обосновават основателността на претендираното с
частичния иск обезщетение в пълния му размер,който следва да бъде уважен след
приспадане на извършеното от ответника частично плащане – за остатъка от 1390лв. /
2000лв.-610лв./.
На основание изложеното първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна
част, с която е уважен предявеният частичен иск, следва да бъде отменено в частта за
присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер над 1390лв. до размер
на 2000лв. – за сумата от 610лв.,за която частичният иск следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане,извършено в хода на делото – на 08.12.2020г. В останалата обжалвана
осъдителна част относно присъденото обезщетението от 1390лв. /2000лв. – 610лв./
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено .
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че лихвата следва да бъде
присъдена от датата на съдебното решение.
Съгласно чл.493, ал.1,т.5 КЗ застрахователното покритие обхваща и лихвите по
чл.429,ал.2, т.2 КЗ– лихвите за забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429,ал.3 КЗ застрахователят
4
следва да заплати лихвата за забава,дължима от застражования,считано от по-ранната от
двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл.430,ал.1,т.2 КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване
на застрахователна претенция). Това следва и от чл.494,т.10 КЗ.От данните по делото се
установява,че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя на
13.10.2020г и от тази дата се дължи от застрахователя законна лихва. Ищецът е претендирал
лихвата от по-късна дата , като първоинстанционният съд е присъдил такава от предявяване
на иска 23.10.2020г. С оглед извършеното в хода на делото от ответника плащане на част от
главницата по предявения частичен иск,то следва върху сумата от 610лв. лихвата да бъде
присъдена до датата на плащането – за периода 23.10.2020 – 08.12.2020г.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими
присъдените разноски за първоинстанционното производство,тъй като ответникът е станал
причина за завеждане на делото и плащането на част от главницата по предявени частичен
иск е извършено след връчване на препис от исковата молба. В тази част
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
За въззивното производство при частичното уважаване на въззивната жалба на
ответника, следва за тази инстанция в тежест на всяка от страните да се възложат дължимите
на насрещната страна разноски съразмерно уважената и отхвърлена част от частично
предявения иск след частичната отмяна на първоинстанционното решение.
Направените от жалбоподателя разноски са в размер на 40лв. внесена държавна
такса за въззивната жалба, като съразмерно отхвърлената част на иска за сумата от 610лв.
при частичното уважаване на въззивната жалба на застрахователното дружество, следва на
жалбоподателя да се присъдят за настоящата инстанция разноски в размер на 12лв.
В случая осъщественото процесуално представителство на ищеца от адв.М. във
въззивното производство е при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА. Предвид на това следва на
пълномощника на ищеца адв.М. за предоставената защита във въззивното производство ,
на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2,т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , да се определи адвокатско възнаграждение в размер на
370лв.,като съразмерно уважената част на иска в размер на 1390лв. с частично
потвърденото в обжалваната осъдителна част първоинстанционно решение,жалбоподателят
следва да заплати сумата от 257лв.
По изложените съображения,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично РЕШЕНИЕ №260173 от 02.06.2021 по гр.д.№1628/2020г. на
Габровски районен съд в обжалваната осъдителна част относно присъдено на ищеца Б. М.
М., ЕГН**********, обезщетение по чл.432 КЗ за претърпени неимуществени вреди в
размер над 1390лв. до размер на 2000лв. / за сумата от 610лв./ по предявения частичен иск в
5
заявения размер от 2000лв. от вземане от 5000лв. , вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. М., ЕГН**********, чрез неговия законен
представител М. М. М., ЕГН ********** срещу „ Застрахователно Акционерно Дружество
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление
: гр.София, бул.”Г.М.Димитров”№1, частичен иск по чл.432 КЗ в ЧАСТТА , с която е
претендирано заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на
01.09.2018г. в размер НАД 1390лв. до заявения размер на частичния иск от 2000лв. - за
сумата от 610лв., поради извършено плащане в хода на делото на 08.12.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260173 от 02.06.2021г. по гр.д.№1628/2020г. на РС –
Габрово в останалата обжалвана осъдителна част – за сумата в размер от 1390лв.
присъдено обезщетение за неимуществени вреди по предявения частичен иск по чл.432 КЗ
/разликата от 2000лв.-610лв./,ведно със законната лихва от исковата молба 23.10.2020г. до
окончателното изплащане и присъдена законна лихва върху сумата от 610лв./ платената в
хода на делото/ за периода 23.10.2020г.- 08.12.2020г., както и присъдените разноски
ОСЪЖДА „ Застрахователно Акционерно Дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление :гр.София,
бул.”Г.М.Димитров”№1 да заплати на адв.Т.М. от АК-Габрово , с адрес: гр.Г.,
ул.”Е.Д.”№**, за въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер на 257лв. ,
на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН**********, чрез неговия законен представител М. М. М.
ЕГН **********,съдебен адрес : гр.Г., ул.”Е.Д.”***,адв.Т.М. , да заплати на „
Застрахователно Акционерно Дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД,
ЕИК200299615,със седалище и адрес на управление :гр.София, бул.”Г.М.Димитров”№1,
сумата от 12лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6