Р Е Ш Е Н И Е
№ 317
гр.Хасково, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №1091 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН / в приложимата редакция
/.
Образувано
е по жалба от Е.Р.Ю., ЕГН ********** *** (Ж.Д.) №20, подадена чрез адв. М.П., с
посочен съдебен адрес:***, офис 21, против Решение №115/14.09.2021 г., постановено
по АНД №580 по описа на Районен съд
– Хасково за 2021 година.
Касационният жалбоподател счита
обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че
съдът неправилно преценил и обсъдил направените възражения по отношение на
допуснати процесуални нарушения при образуването на
административнонаказателното производство, приключило с обжалваното наказателно
постановление. Налице било процесуално нарушение, което било особено съществено.
Между АУАН и наказателното постановление съществувало несъответствие по
отношение описаната в двата акта фактическа обстановка. Налице било и
разминаване между фактическото описание на нарушението и неговата юридическа квалификация,
което само по себе си било достатъчно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. На първо място сочи, че бил наказан на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Не споделя доводите на съда, че това бил правилният санкционен
текст. Освен това, в пр.пр. №1642/2020г. на РП – Хасково се съдържали данни, че
придобил собствеността на процесния автомобил на 16.08.2020г. Цитира разпоредбата
на чл.140 ал.2 от ЗДвП и на чл.3 ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. и
твърди, че не извършил вмененото му нарушение, тъй като все още не изтекъл
срока за регистрация на МПС. Що се отнася до регистрационните табели, споменати
в АУАН и НП и ако се приеме, че нарушението му се изразявало точно в това, че
управлява МПС (ремарке) без регистрационни табели, видно от наказателната
преписка било, че разполагал с регистрационни табели, но в момента на
проверката същите се намирали в борсата му за продажба на автомобили, а въпросното
МПС трябвало само да бъде придвижено до борсата за продажба на автомобили, негова
собственост, като едноличен собственик и управител на „Ерджи Карс“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Хасково. Това точно било и
обяснението му пред полицейските служители. На следващо място навежда доводи,
че съдът напълно игнорирал направеното възражение за прилагане на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Липсвали каквито и да е мотиви в тази насока. Твърди , че поддържа
така направеното възражение. В НП изрично било посочено, че то било издадено
при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН въз основа на влязло в сила постановление
за прекратяване на наказателно производство. Както сочел прокурорът в
прекратителното си постановление, деянието, макар и формално да осъществявало
признаците на чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради явно незначителната му
обществена опасност не било престъпно. Навеждат се доводи, че освен липсата на
престъпен състав, не бил налице и състав на административно нарушение. Очевидно
обществената опасност на деянието и на дееца били значително по-ниски,
отколкото опасността при сходни деяния, т.е. от същия вид. При извършената
проверка обяснил, че мести колата на борсата за продажба, както и че
регистрационните табели се намират там. Основен негов бизнес бил продажба на
автомобили и бил изключително добре запознат със законовите разпоредби за този
вид бизнес и до този момент нямал нито едно закононарушение в тази насока.
Последното, в съвкупност с ниската обществена опасност на дееца, при положение,
че не бил осъждан, с добри характеристични данни и не се характеризирал като
системен нарушител на правилата за движение, не бил санкциониран за нарушения,
следвало да се прецени наличието на всички изискуеми предпоставки нарушителят
да не се наказва, а само да се предупреди устно или писмено, на основание чл.28
от ЗАНН. Съгласно чл.53 ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият орган бил
задължен да извърши проверка за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Необходимо било
да се посочи, че „преценката“ относно наличието на основания за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, като задължителен елемент от съдържанието на наказателното
постановление кореспондирал с правото на защита. Нарушителят освен за какво бил
наказан, имал право да узнае както фактите, така и критериите по които била
определена степента на неговото нарушение, съответно защо същото не било
квалифицирано като маловажен случай. В този смисъл липсата на такава оценка
означавала липсата на мотиви в тази част на наказателното постановление, което
пряко засягало правото на защита. Като не приложил този институт при наличие на
всички условия и издал санкционния акт, административнонаказващият орган
нарушил и материалния закон, защото следвало да не санкционира лицето. По
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и
постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково предлага да бъде оставено в сила оспореното решение.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С оспореното решение състав на
Районен съд - Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление №20-1253-002334 от 30.09.2020г., издадено от Началник сектор към
ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Е.Р.Ю., за
нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца, като на основание наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за установено, че Е.Р.Ю. е извършил описаното в НП административно нарушение,
поради което правилно била ангажирана административно-наказателната му
отговорност на посоченото в НП основание. Наред с горното, съдът е счел, че не
се касае за маловажен случай по чл.28 ал.1 от ЗАНН. Посочил е също, че наложените
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца са на минималния размер, което означавало, че АНО обсъдил
отговорността при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства и нямало
как съдът да определи по-леки по вид или размер наказания.
Приетата от съда фактическа
обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по
делото доказателства. Настоящият състав на съда споделя фактическите и правни
изводи, до които е достигнал районният съд. Направените в издаденото НП констатации
не са опровергани от доказателствата по делото, напротив - потвърждават се от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви и
кореспондиращи с приобщените по делото доказателства. В тази връзка следва да
се има предвид, че касаторът не е ангажирал, нито посочил доказателства,
оборващи тези констатации, поради което и същите правилно са възприети и
подведени под съответната правна норма от районния съд.
Касаторът е санкциониран за допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, с предвидената за това нарушение санкция в
чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП
предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В съответствие с цитираните
разпоредби всички обстоятелства, с оглед на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, са безспорно установени в
съдебното производство.
Настоящата инстанция споделя
изложените от районния съд мотиви, че наложените с процесното НП наказания са
правилно определени.
От правна страна, съдът не споделя
наведените доводи в касационната жалба, че е налице приложното поле на
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях- действително
не е изтекъл едномесечния срок за регистрацията на МПС-то на жалбоподателя и в
тази връзка, той не е нарушил митническото законодателство и съответно чл. 140,
ал. 2 от ЗДвП, но той не е санкциониран за подобно нарушение - изпълнителното
деяние на вмененото му нарушение се състои в това, че жалбоподателят е
управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Неоснователно е изразеното в
касационната жалба съображение от страна на касатора за маловажност на
извършеното от него нарушение и в тази връзка за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият
орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и
тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се
предвижда друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при
който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид.
Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на
вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и
значимостта на конкретно увредените отношения.
Целта на ЗДвП е да се опазват животът
и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Предвид
този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на
установените правила. Съдът приема, че не е налице по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на посочената законова норма.
По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че решението на районния съд, с което наказателното
постановление е потвърдено, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №115/14.09.2021 г.,
постановено по АНД №580 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 година.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.