МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 260011, постановена на 17.05.2021
г.
ПО
НОХД № 14/2021
г. по
описа на Районен съд –
Гълъбово
Обвинението е
срещу подсъдимия А.Ж.А. с ЕГН **********, роден на *** г. в
гр.Раднево, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, не осъждан, за това, че през периода от 15 до 17.01.2020 г., в гр. Гълъбово, в
условията на продължавано престъпление, на два пъти, извършил действие с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление с лице, навършило
14-годишна възраст, чрез използване безпомощното му състояние, както следва:
- за
времето 15-16.01.2020 г., в гр. Гълъбово, кв. "Строител" № 38,
извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без
съвкупление, чрез използване безпомощното състояние на навършилата 14-годишна
възраст Д.С.Д.,*** и
- на
17.01.2020 г., в гр. Гълъбово, кв. "Строител" № 38, извършил
действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, чрез
използване безпомощното състояние на навършилата 14-годишна възраст Д.С.Д.,***,
престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
Производството
по дело е по реда на глава
двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал.
4 от НПК като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения, представителят на РП-Стара Загора поддържа изцяло
повдигнатото обвинение против подсъдимия А.А..
Предлага на съда да приеме за установена фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, която намира за доказана по делото
от показанията на разпитаните свидетели, както и от заключенията на изготвените
експертизи. Взема становище, че от събраните доказателствени материали се
установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 150, ал.
1 от НК, вр.чл.26, ал.1 от НК. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда. Сочи, че като смекчаващо обстоятелство
следва да бъде взето предвид направеното от подсъдимия самопризнание и липсата
на предходни осъждания. Предлага да бъде наложено наказание "лишаване от
свобода" в размер на три години, изпълнението което да бъде отложено с
изпитателен срок от пет години.
Защитникът на подс.А.А. – адв.
Н.Ч. ***, пледира, че фактическата обстановка е правилно установена в
обвинителния акт и поддържа признанието на фактите от подсъдимия. Моли при
постановяването на присъдата да бъде отчетено от съдебния състав като
смекчаващо обстоятелство изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние за
стореното. Предлага наказанието да бъде определено в минимален размер при
приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият А.
А. признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Дава
кратки обяснения в хода на съкратеното съдебното следствие, в които сочи, че
разбира какво обвинение му е повдигнато, признава се за виновен и съжалява за
извършеното деяние. В хода на съдебните прения поддържа наведените от защитника
си съображения, а с последната си дума моли да му бъде наложено минимално
наказание.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подс. А.Ж.А. ***.
Пострадалата Д.С.Д.
***.
Подс. А. е живял и работил във ФРГ. По време на престоя си
там, няколко години по-рано, подс.А. се запознал и
заживял в едно домакинство със св.М.Н.К. – майка на пострадалата. При
завръщанията им в РБългария, подс.А.
и св.К. ***, собственост на К. и ползван от нейните дъщери - Д. и Я. Д..
На 13.01.2020г.,
дъщерите на св.К.-пострадалата Д.Д. и сестра й Я.,
претърпели пътно-транспортно произшествие, вследствие което Я. Д. била
хоспитализирана за лечение в гр.Стара Загора. Узнавайки за инцидента, св.К.,
която към онзи момент била във ФРГ заедно с приятеля си – подс.А.,
незабавно се прибрала в РБългария, придружена от
последния. Св.К. и подс.А. пристигнали в страната на
14.01.2020г., настанили се в жилището на св.К. и следобеда на същия ден тя се
отправила на посещение при дъщеря си в болницата в гр.Стара Загора и останала
там като придружителка на лекуващата се Я..
Подс. А. и св. Д.Д. прекарали
нощта в апартамента в гр.Гълъбово, а на следващия ден - 15.01.2020г., отишли на
свиждане в болницата в гр.Стара Загора при сестрата на св.Д.Д.
- Я.. Свиждането при болната приключило в 16,30ч. и св.Д.Д.
и подс.А. ***, където се разделили - св..Д. се
прибрала в апартамента, а подс..А. ***, където имал
къща.
Оставайки сама в жилището, св.Д. -
за да свали емоционалното напрежение от срещата със сестра си в болницата и
претърпяното по-рано пътно-транспортно произшествие, пила успокоителни - около
три капсули валериан и се отправила да нощува.
Подс.Алекснадров се върнал около
полунощ, влязъл в дома със собствени ключове, предоставени му от св.К., насочил
се към лежащата в леглото св.Д. и поискал да легне в същото легло, обяснявайки
желанието си с ниската температура в жилището. Св.Д. приела думите му за
искрени и не възразила. Лягайки до пострадалата, подс.А.
се завил с отделна завивка и се обърнал с гръб към нея. Кратко след това, под
въздействието на умората и приетите медикаменти, св.Д. заспала.
Св.Д. била
пробудена от докосванията на подс.А., който се бил
преместил под нейната завивка, опипвал гърдите и корема й, целувал я по врата,
а тя усещала възбудения му фалос и тялото на А.,
притиснато до нея. Св.Д. остро се възпротивила и отблъснала подс.А.,
а той не продължил домогванията си и я оставил на
спокойствие до сутринта.
На следващата
сутрин - 16 януари, св.Д. и подс.А. отново посетили
болницата, където св.Д.Д. видяла майка си - св.К., но
се смущавала да сподели с нея събитията от изтеклата нощ и не желаела да товари
майка си с допълнителни тревоги.
След визитата
в болницата, подс.А. се прибрал в апартамента преди св.Д.Д., аранжирал дома със свещи и подготвил в спалнята филм с
еротично съдържание - „Петдесет нюанса сиво”, а когато св.Д. се върнала, й
предложил да го гледат заедно. Знаейки съдържанието му, пострадалата отказала и
се оттеглила да нощува в хола, за да бъде по-далеч от подс.А..
От съседната стая, подс.А. изпратил няколко съобщения
на пострадалата, съдържащи покана за интимност и близост.
След като св.Д.
не откликнала на желанията му, подс.А. изчакал тя да
се унесе в сън и в около 04,00 часа след полунощ /17.01.2020г./ влязъл в стаята
където тя спи, притиснал се до нея и започнал да опипва гърдите и корема й,
стремейки са да достигне и до гениталиите й. Св.Д. се пробудила, енергично се
противопоставила на поведението му и изгонила подс.А.
от леглото си.
Емоционално
разтърсена и изплашена от поведението на обвиняемия, пострадалата намерила сили
да сподели с майка си за събитията от последните две нощи и да потърси помощ от
РУ-Гълъбово, където депозирала сигнал.
По делото е
изготвена съдебно психиатрична експертиза на пострадалата, заключението, на която
аргументира следните констатации - извършителят се е възползвал от
възможността, че е останал насаме в жилището с дъщерята на съжителката си,
действията му са били насочени към предразполагането й към интимна близост -
запалва свещи, пуска еротичен филм, ляга при нея на спалнята. Поведението му
съответства на социалната роля на мъж, който ухажва желана в сексуалния смисъл
партньорка, а не социалната роля на втори баща.
Деянието е
извършено във време, когато пострадалата е била не в обичайното си стабилно, а
уязвимо състояние психически и емоционално - в дните непосредствено след
претърпяване на ПТП от нейна страна, при което тежко е пострадала
непълнолетната й сестра. Тя е била притеснена, приемала успокоителни, чувствала
вина - като според експерта в такива случаи е сериозно атакувано самоуважението,
човек се чувства несигурен, неуверен, защитните му механизми са отслабени. Това
положение е било известно на извършителя и използвано от него за манипулиране
на пострадалата.
Деянието е
нанесло психо-травма със значителна дълбочина, които
са ефект от непосредственото действие на извършителя.
Двукратното
реализираните блудствени действия са се наслагали към
въздействието на претърпяното непосредствено преди това ПТП и може да се каже с
голяма вероятност, че това съчетание на двата стресора,
според експерта е усилило многократно негативното им въздействие.
Д.Д. е разбирала напълно фактическата обстановка и значението
на двукратно извършените спрямо нея блудствени
действия от страна на съжителя на майка й, възприемайки ги основателно като
застрашаващи сигурността й. Нивото й на психосоциална
зрялост е допринесло да има изградена адекватна представа за социалните и
семейни роли и граници в интимно отношение, благодарение на което ясно е
диференцирала нарушаването им от страна на съжителя на майка й. Както при
проведения разпит, така и в хода на психодиагностичното
интервю е възпроизвела фактологията на случилото се с
ясен, пълен и последователен разказ; не се установяват разминаване или
несъответствия със свидетелските показания и останалите данни по делото. Наред
с това, при Д.Д. е възникнала симптоматика от
спектъра на стресовата реакция; на по-късен етап са се появили и симптоми на
разстройство в адапатацията, които сочат данни за
цялостно нарушаване на обичайния начин на живот и ежедневие на пострадалата.
Въздействието на двукратно реализираните блудствени
действия от страна на съжителя на майката се е наслагало към въздействието на
претърпяното от пострадалата непосредствено преди това пътно-транспортно
произшествие. Това съчетание на двата стресора е
усилило многократно негативния им ефект, предизвиквайки вреди от психично и
емоционално естество - психотравма със значителна
дълбочина и измерения. На въздействието на двата стресора
се дължи и актуалното влошено психично състояние на подекспертното
лице, като се установяват данни за: повишена тревожност, леко изразена
невротична симптоматика, емоционална лабилност и травматичен стрес.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия
А.Ж.А. по реда на чл.371, т.2 от НПК и както
и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, а именно: събраните в хода на досъдебно производство №
447-зм-32/2020 г. по
описа на Районно управление на МВР – Гълъбово писмени доказателства по опис: постановление на Районна прокуратура – Стара
Загора, Териториално отделение – Гълъбово за образуване на досъдебно
производство от 20.02.2020 г.; постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 15.01.2021 г.; протокол за разпит на
обвиняем от 15.01.2021 г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 15.01.2021 г.; постановление за назначаване на служебен
защитник от 15.01.2021 г.; искане и справка за съдимост, рег. № 31/15.01.2021
г.; протокол за разпит на свидетел М.Н.К. от 11.02.2020 г.; протокол за разпит
на свидетел Д.С.Д. от 10.02.2020 г.; съдебно-психологична експертиза на Д.С.Д.;
сметка за разноски по изготвена комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза от 19.01.2020 г.; пълномощно; постановление на Районна прокуратура –
Стара Загора, Териториално отделение – Гълъбово за спиране на наказателно
производство от 02.03.2020 г.;
постановление на Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално
отделение – Гълъбово за възобновяване на наказателно производство от 27.08.2020
г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение
– Гълъбово за спиране на наказателно производство от 21.12.2020 г.;
постановление на Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение –
Гълъбово за възобновяване на наказателно производство от 11.01.2021 г.;
постановление на Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение –
Гълъбово за удължаване срока на разследване от 13.10.2020 г.; постановление на
Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение – Гълъбово за
продължаване срока на разследване от 04.12.2020 г.; постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение – Гълъбово за продължаване
срока на разследване от 11.01.2021 г.; искане на Районна прокуратура – Стара
Загора, Териториално отделение – Гълъбово за удължаване срока на разследване от
11.01.2020 г.; сигнал от Д.С.Д. от 20.01.2020 г.; протокол за полицейско
предупреждение от 22.01.2020 г.; копие от разпечатка; постановление за
назначаване на експертиза от 08.09.2020 г.; справка за пътуване на лице –
български гражданин от 18.02.2020 г.; уведомление относно обявяване на лице за
ОДИ от 21.02.2020 г.; постановление от 11.01.2021 г. за снемане от общодържавно
издирване на лице; справка за пътуване на лице – български гражданин от
15.12.2020 г.; заключително мнение от 27.02.2020 г.; заключително мнение от
18.12.2020 г.; протокол за предявяване на досъдебно производство от 15.01.2021
г.; протокол за предявяване на досъдебно производство от 19.01.2021 г.;
заключително мнение от 22.01.2021 г., а така също и от показанията на свидетелите
Д. С.Д.и М.Н.К. – дадени в досъдебното производство.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
В събраните и проверени по
делото доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите
еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал.
3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия А.Ж.А.
е автор на процесните деяния, което мотивира съда да
приеме, че обвиненията срещу него са доказани по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установените факти, съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият А.Ж.А. с ЕГН ********** е извършил престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
От обективна страна на
15-16.01.2020 г. и на 17.01.2020г., в гр.Гълъбово, подсъдимият А. е извършил
действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, чрез
използване безпомощното състояние на навършилата 14-годишна възраст Д.С.Д..
Деянията са осъществени през
непродължителен период от време, при еднородност на вината, при сходна
фактическа обстановка, при която всяко следващо деяние се явява продължение на
предходното – чл.26, ал.1 от НК.
Извършеното от подсъдимия е съставомерно от обективна страна, именно, по чл. 150, ал.
1 от НК, тъй като към момента на извършването му пострадалата – св. Д.Д. е била навършила 14-годишна възраст, като същата е
родена през 2001 година, и е липсвало нейното съгласие за осъществяване на блудствените действия.
От обективна страна всички
елементи на горния престъпен състав са налице. С поведението си подсъдимият А. А.
е увредил непосредствения обект на цитираното престъпление, а именно тези
обществени отношения, които осигуряват половата неприкосновеност, половия морал
и правото на свободен избор на полов партньор. Изпълнителното деяние и в двата
случая се е осъществило с действия като галене, целуване, опипване по гърдите и
притискане на тялото. Налице е и специалната цел, която изисква закона при
извършването на тези действия, а именно, за да възбуди и удовлетвори полово
желание, а конкретния комплекс от действия реализиращи изпълнителното деяние са
обективно годни да реализират тази цел и са били насочени именно към нея. В
конкретния случай подсъдимият А. е използвал безпомощното състояние на
пострадалата, за което състояние той не е допринесъл. Безпомощността на
пострадалото лице Д. Д. в случая се изразява в обстоятелството, че жертвата е
спяла, а след това е била в сънено състояние, т.е. това е обстоятелство, което
не позволява съпротивата й. Съдебната практика е категорична, че това състояние
е възможно, когато човек спи, като от шока и изненадата жертвата е била лишена
от възможност да се движи и реагира адекватно в определен период от време и
деецът се е възползвал от това състояние.
Престъплението е извършено
умишлено от подсъдимия с целени и настъпили общественоопасни
последици. Деецът е съзнавал, че извършваното действие е от естество да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление, че осъществява блудствените действия против волята на жертвата, че тя не е
съгласна да участва в тези действия, както и е съзнавал е, че св. Д. Д. е в
безпомощно състояние и въпреки всичко е искал осъществяването му, като се е
възползвал, именно, от безпомощното и състояние.
По тези съображения съдът
прие, че подсъдимият А.А. е осъществил от обективна и
от субективна страна престъплението по чл. 150, ал.
1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради
което с присъдата си го призна за виновен.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа,
върху които е изградена наказателно–правната ни система - принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в
специалния текст на НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от две до
осем години - за престъплението по чл.150,
ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Направените
самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по глава
двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от
законодателя при определяне на наказанието при условията на чл. 58а от НК
– намаляване на размера му с една трета.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия А.Ж.А. с ЕГН **********,
съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало и
изказаното съжаление за постъпката му в съдебно заседание, а като отегчаващи – касае
се за две отделни деяния, а така също и обстоятелството, че престъплението
извършено по отношение на лице, което е гледало на него като на родител, поради
това, че от години живее на семейни начала с майка й. Въпреки това, макар и да
се касае за две отделни деяния, същите не се отличават с интензитет типичен за
този род посегателства, което също бе преценено като смекчаващо обстоятелство.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима
към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия А.Ж.А. с ЕГН **********, наказание
по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във
връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.
Съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението
на така наложеното наказание с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия А.Ж.А. с ЕГН **********,
наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за
постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на
него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл.36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимия А.А.
за виновен по повдигнатото му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3
от НПК разноските по делото в размер на 301 лева - за вещо лице, следва да
бъдат присъдени в негова тежест. Ето защо А.Ж.А. с ЕГН ********** бе
осъден да заплати сумата от 301 лева по сметка на ОД на МВР – Стара Загора.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия и незачитане на моралните норми на обществото.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.Ангелов /