Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 11.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Емилия
Рикова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 458 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от П.П.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно
постановление № 43-0000368 от 23.09.2020 г., издадено от Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Стара Загора, с което на
основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвПр /Закон за автомобилните превози/ му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв. за нарушение на
чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници.
В жалбата
са изложени съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно. Изразено е несъгласие с възприетата от административнонаказващия
орган фактическа обстановка. Твърди се, че установеният при проверката на
таксиметровия автомобил пътник не е бил клиент и не е бил наел жалбоподателя за
осъществяване на таксиметров превоз. В тази връзка се изтъква липса на
обективния елемент от състава на нарушението, а именно извършване на
„таксиметров превоз“ по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр. Наред с това се
сочи, че наказателното постановление било издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения. В заключение се претендира, че нарушението било
недоказано, а изложените в постановлението фактически твърдения и правни
аргументи не кореспондирали на обективно осъщественото. По наведените в жалбата
доводи се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят П.П.Л. поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения, като моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващия
орган Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Стара Загора, редовно
призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното
от фактическа страна:
На
16.07.2020 г. свидетелите В.Н.Н. и К.Д.И. - инспектори в РД „Автомобилна
администрация“ - Стара Загора извършвали контролни проверки в гр. Харманли.
Около 18:40 часа в близост до *** спрели за проверка таксиметров автомобил
марка „Форд“ с рег. № ****, който бил в работен режим, с открит знак „Такси“ и
без поставена табела „Не работи“ на предното табло. След представяне на
необходимите документи инспекторите установили, че водач бил жалбоподателят П.П.Л.,
а пътник в автомобила била свидетелката М.И.С.. При оглед на автомобила
констатирали, че не бил включен електронният таксиметров апарат с фискална
памет за отчитане на превоза. Водачът представил пътния лист за 16.07.2020 г.
от пътната книжка на автомобила серия ВГ № 1157. В резултат на проверката бил
съставен АУАН № 262200/16.07.2020 г., който бил връчен лично и подписан от
жалбоподателя П.Л..
На
23.09.2020 г. било издадено наказателно постановление № 43-0000368 от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Стара Загора, с което била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници за това, че след наемане на автомобила от клиента М.И.С.,
водачът не включва ЕТАФП /електронен таксиметров апарат с фискална памет/ в
режим на регистриране на превоза, за което на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от
ЗАвПр му била наложена глоба в размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели В.Н.Н.
и К.Д.И., които еднопосочно описват извършената от тях проверка и направените
констатации. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са
логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като напълно кореспондират с
писмените доказателства по делото. Наред с това констатациите на контролните
органи са намерили отражение в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за установените в него
факти до доказване на противното. В случая тази презумптивна доказателствена
сила не е оборена от страна на жалбоподателя П.Л.. Неговите обяснения, както и
показанията на ангажираната от него свидетелка М.И.С. потвърждават обстоятелството,
че е извършил превоз като приятелска услуга, но е забравил да сложи калъф на
знака „Такси“ и табела „Не работи“. Приетите от съда фактически положения се
установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка. Преценени в
своята съвкупност и по отделно събраните по делото доказателства категорично и
безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При
извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 91 и чл. 92 от ЗАвПр и видно от представените Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед №
1308/30.07.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи
правото на защита на жалбоподателя. Описаните
в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на
посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба.
Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението. В този смисъл е неоснователно
направеното в жалбата възражение за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци в административнонаказателното производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
На
жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 38, предл. 1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, която въвежда
задължение на водача след наемане на автомобила задължително да включи
таксиметровия апарат. Неизпълнението на това задължение е скрепено със
санкцията, предвидена в чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвПр, съгласно който водач на
моторно превозно средство, с което се извършва таксиметров превоз, се наказва с
глоба от 500 лева, когато е с невключен таксиметров апарат в режим на отчитане
на превоза.
С оглед събраната по делото доказателствена
съвкупност съдът намира, че жалбоподателят П.П.Л. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 38, предл. 1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. По несъмнен начин е установено, че на 16.07.2020
г. в гр. Харманли, по *** жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на
пътника М.И.С.в с таксиметров автомобил марка „Форд“ с рег. № ****, без да е
включил електронния таксиметров апарат с фискална памет в режим на регистриране
на превоза. В тази насока са показанията на извършилите проверката инспектори в
РД „АА“ - Стара Загора, които се потвърждават от обясненията на жалбоподателя и
показанията на свидетелката М.С. относно извършения превоз. Неоснователно е
възражението, че превозът не бил таксиметров по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на
ЗАвПр. Съобразно тази разпоредба таксиметрови са превозите
на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от
водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които
водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента
цел. В случая таксиметровия автомобил се е намирал в работен режим с открит
знак “Такси”, като водачът е извършвал превоз по определени от пътника -
свидетелката М.С. начална и крайна точка на пътуването. Без значение е
обстоятелството дали свидетелката е заплатила или е възнамерявала да заплати
превоза, доколкото таксиметровия апарат за отчитането му не е бил включен. Това
е така, защото съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. при преустановяване на работа
водачът поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела „Не работи“ и
сваля или закрива с калъф знака „Такси“. По делото е безспорно установено, че
жалбоподателят не е изпълнил тези изисквания, поради което извършеният от него
превоз се квалифицира като таксиметров, а невключването на таксиметровия апарат
за отчитането му изпълва състава на нарушението на чл. 38, предл. 1 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. При това положение законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П.Л..
Не са
налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, като не може
да се приеме наличие на незначително засягане на охраняваните с нарушената
норма обществени отношения, свързани с фискалната политика на държавата в областта
на таксиметровата дейност.
Наложеното
административно наказание е определено във фиксирания от законодателя размер от
500 лева и се явява адекватна на извършеното нарушение санкция, която ще
способства за постигане целите на наказанието.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 43-0000368 от 23.09.2020 г., издадено от Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Стара Загора, с което на П.П.Л.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвПр /Закон
за автомобилните превози/ му е наложено административно наказание - глоба в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: