Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, ….........2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IX въззивен състав в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Зоя Пандурска
и с участието
на прокурор Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛОВА ВНОХД № 5100 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С
присъда от 05.10.2015г. по НОХД № 12261/2011г. Софийски районен съд - Наказателно
отделение, 94 състав е признал подсъдимия И.Г.К. за виновен в това, че на 07.10.2010г. около 17.30 часа в
гр.Банкя, ул. „Стефан Стамболов” № 152А, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство -
лек автомобил „Ситроен - Берлинго” с ДК № ******, е
отнел чужда движима вещ - телевизор „Панасоник” на
стойност 615,20 лева /шестстотин и петнадесет лева и 20 ст./ от владението на В.Ц.К.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е
извършена повторно и е немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195,
ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК и чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване
от свобода за срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът на основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК е приспаднал при изпълнение на наказанието времето, през което подс.
И.К. е бил задържан по настоящото дело /вкл. и по ЗМВР и с постановление на
прокурор по НПК/, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен
арест“.
Съдът на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК е определил на подс.
И.К. едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД
№16202/2007г. на СРС, НОХД №6925/2005г. на СРС, НОХД №3555/2006г. на СГС, НОХД
№709/2009г. на СРС, НОХД №13148/2007г. на СРС и НОХД №2233/2007г. на СРС, а
именно лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено
за изпитателен срок от пет години.
Съдът на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение така определеното общо наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът на основание чл.45 от ЗЗД е
осъдил подсъдимия И.К. да заплати на В.Ц.К.
сумата от 615,20 лева - обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди.
Съдът на основание чл.189, ал.3
от НПК е осъдил подсъдимия И.К. да заплати по сметка на съда сумата от 915.00
лева - разноски по делото, както и сумата от 5.00 лева - държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
С решение № 661 от 07.05.2017г.
по ВНОХД № 3095/2016г. на Софийски градски съд – НО, XVI въззивен
състав е потвърдена изцяло първоинстанционната
присъда.
Впоследствие по реда на глава 33
НПК Софийски апелативен съд – НО, VII състав е
отменил по реда на възобновяването постановеното решение от 07.05.2017г. по
ВНОХД № 3095/2016г. на Софийски градски съд – НО, XVI въззивен състав и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на Софийски градски съд като е образувано ВНОХД № 5100/2019г. по
описа на настоящия въззивен състав.
Срещу постановената първостепенна
присъда е подадена жалба от защитника на подс. К. – адв.
Р., с която се претендира да бъде отменен атакуваният акт като неправилен,
необоснован и несправедлив и бъде постановен нов, с който подсъдимият бъде
признат за невиновен или делото бъде върнато за ново разглеждане на прокурор
при Софийска районна прокуратура за отстраняване на процесуални нарушения и
непълноти при събиране на доказателства. Защитата счита, че обвинението спрямо
подзащитния й не е доказано по безспорен и несъмнен начин като по-голяма част
от доказателствата сочат, че той не е участвал в извършване на инкриминираното
деяние.
С жалбата не се депозират искания
за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание от
29.12.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 и сл. НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
В хода на съдебните прения пред
въззивната инстанция служебният защитник на подс. К. пледира, че доказателствата
по делото не доказват по безспорен и категоричен начин вината на подзащитния й. Посочва, че същата почива единствено на
свидетелските показания на свидетелката Ж., което води до постановяването на
една несправедлива присъда. Прави се искане за намаляване на наложеното на
подсъдимия наказание.
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд,
намира, че подадената жалба е
неоснователна. Посочва, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, като
същата е съобразена със събраните по делото доказателства и като такава следва
да бъде потвърдена. Счита, че така определеното наказание на подсъдимия е
правилно и не са налице основания за определяне на по-ниско такова.
Подсъдимият И.К. излага доводи,
че наложеното му наказание е несправедливо и моли същото да бъде намалено.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на
чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
За да постанови обжалваната
присъда, решаващият съд е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по
реда на чл.283 от НПК събраните на досъдебното производство писмени
доказателства. При постановяване на присъдата първоинстанционният
съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи на
доказване: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите В.К., М.Ж., С.В.,
Г.К., Е.С.-К.и П.Д.и писмени доказателства и доказателствени средства —
фискален бон и гаранционни карта за инкриминираната вещ, протокол за разпознаване
на лица и фотоалбум, писмо от директора на дирекция „Сигурност” БТК АД peг. № С 10947/06.12.2010г. с приложена към него справка за
мобилни абонати на VIVACOM, експертно решение на ТЕЛК №1769/04.09.2013г.,
обменна карта /талон/ от ВМА с дата 19.05.2014г., амбулаторен лист № 83/17.02.2014г.,
справки за съдимост на подсъдимия с преписи от бюлетините за съдимост, както и
чрез способите за проверка на доказателствата - заключенията на изготвените по
делото съдебно - стокова експертиза, първоначална съдебно -психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия, изготвена от вещите лица д-р С.А.и
психолога Л.Б.и комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия, изготвена от вещите лица
д-р М.К., д-р Т.Й.и психолога Д.З.-С..
Пред настоящата съдебна инстанция
не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани
нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволяват формиране
на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали като изцяло споделя доводите и съображенията му относно
показанията на разпитаните свидетели и приложените
писмени доказателствени средства. Първостепенният съд е кредитирал изцяло
показанията на разпитаните по делото пред него свидетели, както и посочените
по-горе писмени доказателствени средства като на базата на така събраните и
проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно
убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и
от настоящия съдебен състав.
Поради това и въззивният
съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от
друга, същата е правилно установена на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал.
Настоящата инстанция не установи
възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено
различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционният съд, която
се изразява в следното:
През 2010г. подсъдимият И.К. работел като
брокер на недвижими имоти. Във връзка с работата му, в интернет били
публикувани негови координати в сайта на фирмата, за която работел, с
публикувани и телефонни номера.
Св. М.Ж. решила да си купи къща в
покрайнините на гр. София. През месец септември
тя се запознала с подс. К., като открила негов
телефонен номер за контакт в интернет сайт за недвижими имоти - 0876 292 923.
Св.Ж. харесала имот в с. Гниляне и се свързала по
телефона с подсъдимия. След като не харесала къщата в с. Гниляне,
св. Ж. отново осъществила телефонен контакт с подсъдимия, който й казал, че
една дама продава на прилична цена къща в гр. Банкя.
На 07.10.2010г. около 17.30ч. св.Ж.
и подс.К. отишли до гр.Банкя да видят въпросния имот.
Пътували със служебния автомобил на св.Ж. - л.а.”Ситроен-Берлинго”
с рег. № ******. Имотът се намирал на ул. „******в гр.Банкя. Св.Ж. паркирала
автомобила извън имота. Когато слезнали от автомобила подсъдимият й казал да
изчака, след което прескочил дворната ограда, на която имало верига и катинар.
Тази негова постъпка се сторила странна на св.Ж.. След малко подсъдимият се
върнал и обяснил на Ж., че е в конфликт с шефовете си, като й предложил сама да
отиде и да разговаря с дамата, при която отивали, пък той щял да я изчака. Св.Ж.
останала навън, а подсъдимият влезнал и седнал вътре в колата.
През това време св.К.- собственик
на имота - се намирала в съседския двор и беряла грозде, когато в един момент
видяла, че през двора й минават едно или две лица. Извикала, но не й било
отговорено и тогава тя се върнала в своя двор. Огледала се, след което видяла
на улицата син автомобил, в който имало мъж, на когото не видяла лицето, тъй
като бил с наведена глава. Извън колата била св.Ж., която й се представила и
казала, че идва на оглед на имота и че е позната на И.К.. Св. К.познавала
подсъдимия, който й водел преди това клиенти - потенциални купувачи на къщата, която
продавала. Двете жени влезли в двора и св. К.започнала да показва на св. Ж.
къщата, която се продава и имота като цяло. В имота имало три къщи - къщата, в
която живеела св.К.и която се намирала най-отпред в двора, откъм дворния вход и
още две къщи. Едната, която се намирала в дъното на двора, се продавала.
След като останал сам,
подсъдимият слязъл от колата и отново се върнал в двора на св.К., насочвайки се
към къщата, в която живеела. Външната входна дървена врата на къщата била заключена
от св.К.преди да отиде в съседския двор. Взломявайки по неустановен начин
входната врата в областта на бравата, подсъдимият успял да проникне в къщата.
Влязъл вътре и от стая, намираща се на втория етаж взел телевизор „Панасоник” /“Panasonic“, модел
„TX-L32C10P“, тип „LCD”/, който отнесъл в автомобила на св.Ж. и сложил на
задната седалка. Телевизорът бил закупен от св.К.на 12.11.2009г. за сумата от
769.00 лева.
Докато св.Ж. оглеждала имота и
къщата, която се продава, подсъдимият й звъннал по телефона от мобилен номер
0876 394 094 и й казал, че бързо трябва да тръгват. Св.Ж. не харесала къщата,
която се продава, взела си довиждане набързо със св.К.и си тръгнала.
Когато отишла при колата установила
подсъдимия на шофьорското място. Двигателят на автомобила работел, а колата
била изместена по- напред на пътя и в посока обратно към гр.София. Ж. се качила
в колата. Минута-две след това забелязала на задната седалка на автомобила
телевизор „Панасоник”, тип „LCD”. Попитала подсъдимия
какво става и той й отговорил, че е откраднал телевизора на жената.
Когато пристигнали в гр.София,
подсъдимият отишъл до заложна къща „Д.Е.Д.Ф.”, намираща се на бул. „******.
Подсъдимият взел телевизора и го занесъл в заложната къща. Св.Ж., с която почти
не разговаряли докато пътували, останала в колата. След около пет минути
подсъдимият се върнал, като бил видимо недоволен. Казал на св.Ж., че му били
обещали 300 лева за телевизор с подобни параметри, а му били дали 270 лева.
След това св.Ж. си тръгнала. С
подсъдимият след този случай повече не контактували.
Веднага след като отишла в къщата
си, св.К.видяла разбитата външна врата, след което установила и липсата на
телевизора. На следващия ден отишла в полицейския участък на гр.Банкя, където
подала жалба.
След кражбата на телевизора,
подсъдимият повече не се видял със св.К..
От заключението на изготвената по
делото съдебно-стокова експертиза се установява, че стойността на
инкриминираната вещ към момента на извършване
на деянието е 615.20 лева.
От заключението на изготвената по
делото на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на подс.И.К. се установява, че същият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Вещите лица са посочили, че при подс.К.
се касае за наркотична зависимост към хероин и личностова
промяна в наркоманен стил, които следва да се приемат
като „психичен недостатък” по смисъла на закона, който недостатък пречи на
подсъдимия да се защитава сам.
При изслушването й пред съда в.л.Л.Б.допълва,
че актуалното състояние на подс. К. не определя
извод, че той е душевно болен. При
същият е налице психически недостатък, предвид дългогодишната употреба на
наркотици, който обаче не изключва
вменяемостта на подсъдимия по време на извършване на деянието.
От заключението на изготвената в
хода на съдебното производство комплексна психиатрична и психологична
експертиза на подс.И.К. се установява, че същият
страда от „синдром на наркотична зависимост - опиев
тип; промяна на личността“. Подсъдимият е със запазена годност да участва във
всички фази на наказателния процес като
установената личностова промяна оказва съществено
влияние върху начина и качеството му на живот, но не обуславя болестна /психотична/ мотивация на неговите действия и постъпки.
Експертите са дали заключение също така, че при К. не се установяват психични
нарушения, които да нарушават годността му правилно да възприема и осмисля
обстоятелствата и фактите от обективната действителност, вкл. и тези от
значение за делото, както и да ги възпроизвежда адекватно. Вещите лица са
посочили, че няма обективна анамнезна информация или
медицинска документация за претърпян от подсъдимия психотичен
епизод към периода на инкриминираната дата, който да наруши психичните му годности да разбира и да ръководи действията си, което
налагало извода, че същият е могъл да разбира свойството и значението на
деянието, в което е обвинен и да ръководи постъпките си.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло и от въззивния състав. При изграждането им не са допуснати
логически грешки. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Налице е прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния
закон обсъждане на доказателствените източници, в рамките на което са обсъдени
и противоречията между някои от тях и са изложени конкретни доводи относно това
кои доказателства съдът кредитира и кои не. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените в
жалбата или протеста ( решение № 181/2012г. на ВКС, I н.о., решение № 372/2012г. на ВКС, III н.о., решение № 513/2013г. на ВКС, I н.о., решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).
Без да бъдат преповтаряни
изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание,
както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Не могат да бъдат споделени
доводите на защитата за необоснованост на съдебния акт на контролирания съд и
за едностранчиво тълкуване на доказателствената маса досежно инкриминираното
деяние и участието на подс. К. в него. Мотивите на присъдата се базират на
подробните, логични и взаимно допълващи
се показания на свидетелите К.и Ж.. Един от основните доказателствени източници
по делото се явяват показанията на св. К.. Правилно първоинстанционният
съдебен състав е подложил същите на особено прецизна преценка, от една страна,
защото свидетелката е пострадала от престъплението и е конституирана като
граждански ищец, а от друга – тъй като се явява и пряк очевидец относно
участието на подсъдимия в инкриминираното деяние. Показанията на св. К.са
логически и последователни, достатъчно подробни и описателни по отношение
темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото от подсъдимия
деяние. Наред с това показанията й в по-голямата им част се подкрепят от показанията на св. Ж..
Показанията на двете свидетелки са логически свързани и непротиворечащи както
помежду си, така и с останалата доказателствена съвкупност.
Поради горните аргументи,
настоящият състав намира доводите на защитника на подсъдимия за липса на
доказателства, сочещи категорично подсъдимия за извършител на деянието, за несъстоятелни.
Действително, между така събраните гласни доказателствени средства от
досъдебната и съдебната фаза на процеса се наблюдават известни незначителни
несъответствия, но същите са обясними с оглед изминалия продължителен период от
време между датата на възприемане на събитията, за които свидетелите дават
показания и тези на разпита на свидетелите пред съда, както и с индивидуалните
способности на всеки човек да възприема и пресъздава факти и обстоятелства след
известен период от време. Тези несъответствия, обаче, освен, че са преодолени
от първия съд, посредством приобщаване на показанията на свидетелите,
депозирани в хода на досъдебното производство, към доказателствената
съвкупност, по надлежния процесуален ред, още и по никакъв начин не разколебават
убеждението на инстанциите по същество, че събраните гласни доказателствени
средства, в обсъдените части, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както
и депозирани обективно и безпристрастно. Поради това те представляват
достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд отчита, че по
делото не са установени преки доказателства за извършване на инкриминираното
деяние от страна на подсъдимия, което обаче съвсем не означава, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, след като са налице косвени доказателства,
които в съвкупност еднопосочно и безспорно водят до единствения възможен извод
за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, респективно за виновността
му.
Самото оспорване на защитата за
това, че обвинението не е доказано по един несъмнен начин, не държи сметка за
естеството на косвените доказателства и доказването с тях. Няма спор, че
косвеното доказателство, взето само по себе си не може да даде указания за основния
факт. Обективната му връзка с основния факт и възможността да служи като
доказателство по делото се разкрива след съвкупна съпоставка с останалите
доказателства по делото. В резултат именно на такъв анализ, предходната
инстанция е установила обективната
връзка на косвените доказателства с обстоятелствата, предмет на доказване,
както и че наличните доказателствени материали в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, налагат единствено възможния извод относно извършване на
инкриминираното деяние от страна на подсъдимия.
Единствените доказателства в
противоречие с показанията на св. К.и св. Ж. се явяват обясненията на самия
подсъдим. Правилно първостепенният съд не ги е кредитирал в частта им, касаеща
неучастието на подс. К. в деянието, като е изградил фактическите си и правни
изводи въз основа на останалите доказателствени източници. Тъй като подсъдимият
не се признава за виновен в съдебната фаза на процеса, нито пред първата, нито
пред въззивната инстанция, съдът следва да отбележи, че обясненията му влизат в
колизия с останалия доказателствен материал по делото, който съдът е приел като
достоверен и обективен. Ето защо настоящият състав също намира, че в случая
обясненията на подсъдимия по-скоро имат защитна функция и целят изграждането на защитна версия
на последния и като такива не следва да бъдат кредитирани. Обясненията на
подсъдимия освен валидно доказателствено средство се явяват и средство за
защита срещу така повдигнатото му обвинение. В процесния случай дадените от К.
обяснения правилно са преценени от контролирания съд именно в светлината на
ефикасно средство за защита, с което същият се опитва да обори тезата на
прокуратурата. В този ред на мисли, въззивният съд се солидаризира с извода на
първата инстанция, че на обясненията на К. не следва да се дава вяра.
Правилно районният съд е
кредитирал и заключенията на изготвените по делото експертизи. Същите са
изготвени обективно и компетентно и няма причина да не бъдат кредитирани от
съда. Същото се отнася и за изводите на съда относно кредитирания протокол за
разпознаване, който се явява годно писмено доказателствено средство относно
органа и реда, по който е извършено, както и относно обективираното
в него съдържание.
При така установената фактическа
обстановка районният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че
подсъдимият И.К. с действията си е осъществил обективните и субективните
признаци на състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28,
ал.1 НК.
За да е осъществен съставът на
престъплението „кражба“ при квалифициращото съставомерно обстоятелство
„повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот “ е необходимо
деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на това
да е въздействал отрицателно върху структурата или субстанцията на преграда,
поставена за ограничаване на трети лица до вещта, че тази преграда да е станала
временно или частично негодна да служи съобразно основното си предназначение. В
настоящия случай се установява, че на инкриминираните място и време,
подсъдимият К., е отнел чужда движима вещ - телевизор „Панасоник”,
модел „ТХ- L32C10P” на стойност 615.20 лева от владението на В.Ц.К., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на
кражбата е взломил входната дървена врата на къщата
на К.в областта на бравата и чрез използване на моторно
превозно средство - л.а.”Ситроен-Берлинго” с ДК № ******(
собственост на св. Ж.).
Също така, безспорно описаната в
обвинителния акт вещ е чужда движима вещ по заложеното от законодателя
определение в чл.110 от ЗС, за отнемането на която подсъдимият не е получил
съгласие или разрешение за вземането. Изпълнителното деяние на престъплението
„кражба“ се характеризира с действия, които първо са насочени към отнемане на
вещта от владението на нейния собственик и второ – които са насочени към
установяване на свое владение върху вещта.
Правилно е установено, че подс.К. е извършил престъплението в условията на повторност
по смисъла на чл.28 от НК - след като е бил осъждан за други такива
престъпления, като случаят е немаловажен.
От субективна страна, районният
съд правилно е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл и с намерението
на подсъдимия да присвои вещта. Подс. К. е знаел, че отнема
вещта, която е чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на
закона и е имал намерение да я присвои, като е осъзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои предмета на
престъплението. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото
лице, следва да се изходи от съвкупността от всички обстоятелства за
конкретното престъпление – това, че противозаконно отнетите вещи са се намирали
в чужд имот, достъпът до който е бил контролиран и ограничен, което
обстоятелство обаче не е възпряло подс. К., а
напротив – той е положил необходимите усилия, за да го преодолее успешно, след
което е отнел чуждата движима вещ.
Относно вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание въззивният съд счита
следното:
За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една до десет години.
При правилна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го
определи при условията на чл.54 от НК, поради отсъствието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят приложение на чл.55 от НК. Тези изводи
се споделят и от настоящата инстанция, която намира, че в конкретния случай не
са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства, нито
такива, които да имат изключителен характер.
При контрол върху присъдата в
частта, с която е индивидуализирано наказанието на подсъдимия, въззивната
инстанция споделя отчетените от съда обстоятелства - отегчаващи (престъпната
упоритост на подсъдимия и това, че той е извършил настоящото деяние в
изпитателен срок на предходно наложено му наказание) и смекчаващи (заболяването
на подсъдимия и дългия период, в който се е развил съдебния процес) по
отношение на него, като, противно на доводите на защитата, намира, че наложеното
наказание две години лишаване от свобода е справедливо, като така отмерено,
размерът на наказанието се явява съответен както на степента на обществена опасност
на извършеното деяние, така и на обществената опасност на подсъдимото лице,
като в пълнота би изпълнило целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Правилно на основание чл.25, ал.1
във вр.чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил на
подсъдимия едно общо, най-тежко наказание, измежду наказанията, наложени му по
НОХД №16202/2007г. на СРС, НОХД №6925/2005г. на СРС, НОХД №3555/2006г. по описа
на СГС, НОХД №709/2009г. по описа на СРС, НОХД №13148/2007г. на СРС и НОХД
№2233/2007г. на СРС, след като констатира, че деянията - предмет на тези шест
дела са извършени преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е
от тях.
Вземайки предвид, че деянието по
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на наказанието, наложено с
определение от 15.10.2009г. по НОХД № 709/2009г. на СРС, правилно съдът на
основание чл.68, ал.1 от НК, е привел в
изпълнение така определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от
три години, като е постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим.
Правилно на
основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е
постановил при изпълнение на наказанието да бъде приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело /вкл. и по ЗМВР и с
постановление на прокурор по НПК/, както и времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „домашен арест”.
В принципен план районен съд
правилно е уважил гражданско – правната претенция на В.К. спрямо подс. И.К., тъй като са налице всички елементи на
гражданскоправният деликт съгласно чл.45 ЗЗД, даващи основание да се ангажира
гражданската отговорност на подс. К.. В случая К.е легитимирана (в материалното си качество
на пострадала от инкриминираното деяние) да предяви срещу подсъдимия иск, тъй
като е претърпяла съставомерните имуществени вреди. Налице е деяние (съзнателен волеви акт от страна на подс. К.),
вина, противоправност и причинна връзка
между действията на подсъдимия и претърпените имуществени вреди.
Размерът на предявеният граждански иск,
доколкото се претендират съставомерни имуществени вреди, е доказан по несъмнен
начин в хода на съдебното следствие. В хода на производството се установява, че
гражданският ищец В.К. е починала на 21.09.2017г. и тя няма наследници –
съпругът й и синът й са починали, а синът й също няма наследници. При тази
ситуация настоящият състав разгледа делото без призоваване на Държавата, която
би се явила правоприемник съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗН, тъй като чл.88,
ал.2 НПК е категоричен, че разглеждането на гражданския иск не може да стане
причина за отлагане на наказателното дело, пред каквато хипотеза бихме били
изправени в настоящия случай. По тази причина и поради смъртта на гражданския
ищец и неналичие на лица, които да встъпят в негови права, присъдата в
гражданско-осъдителна й част следва да бъде отменена и съответно производството
по делото в гражданската част – прекратено.
С оглед изхода на делото
законосъобразно на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. К. е осъден да заплати
сторените по делото разноски.
Правилно първият съд е постановил изпълнението на наказанието при действаща редакция към момента на
постановяване на присъдата да се
осъществи при първоначален строг режим, като единствено
следва да претърпи изменение присъдата в частта относно правното основание – чл. 57, ал.1, т.2,
б.“в“ ЗИНЗС /ДВ бр.13/07.02.2017г./ и относно мястото на изтърпяване на наложеното наказание,
тъй като съгласно цитираните, влезли в сила след
постановяване на атакуваната присъда, изменения в ЗИНЗС /ДВ бр.13/07.02.2017г./ в сила от 07.02.2017г., в разпоредбата на чл. 57 са визирани
случаите, при които се определя
съответен режим за първоначално изтърпяване на наложеното наказание без съдът да
определя мястото му, тъй като
тази функция, с цитираните промени в приложимия закон, е възложена на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда от 05.10.2015г. по НОХД № 12261/2011г. на
Софийски
районен съд – Наказателна колегия,
94 състав в гражданско –осъдителната й част.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в гражданската му
част.
ИЗМЕНЯ присъда от 05.10.2015г. по НОХД № 12261/2011г. на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 94 състав в частта относно
правното основание на определения вид на първоначален
режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ като
ОПРЕДЕЛЯ то да бъде изтърпяно на основание чл.
57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС при първоначален строг режим и ОТМЕНЯ присъдата в частта относно определеното място за изтърпяване на наказанието.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.