Решение по дело №146/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. П., подадена чрез адв.П., против Решение № 1702/29.11.23г. по НАХД №4220/2023г. на ВРС, ХХІХ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0819-002614/13.07.23г. на началника на група към ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Счита, че при постановяването му са налице отменителните основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.2 НПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение на ВРС и да отмени издаденото НП.

Ответникът по касационна жалба- началник на група към ОД на МВР-[населено място], сектор „ПП“, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се потвърди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П. Г. П. против наказателно постановление № 23-0819-002614/13.07.23г. на началника на група към ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 15.05.2023г. в 20.40 ч. в [населено място], [улица]жалбоподателят е управлявал л.а. с ДК№ [рег. номер], като при извършена му проверка е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с Dreger Drug Test 5000. Не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване. Издаден е АУАН, а въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срок, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС е приел, че жалбоподателят е осъществил вмененото административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП- отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на алкохол или друго упойващо средство, като му е издаден и талон за медицинско изследване, но не се е явил за изследване, като нарушението е правилно квалифицирано и са му наложени наказания, съобразно предвидените в санкционната разпоредба и с оглед целите по чл.12 ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за това, че на 15.05.2023г. в 20.40часа в [населено място], [улица]е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство - нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП.

Правилно и законосъобразно въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел, че П. е извършил вмененото с НП нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В случая наказаното лице е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На същия е издаден и талон за медицинско изследване, но не е направил такова. С оглед алтернативната форма на двете хипотези, съобразно и Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е отказал да бъде тестван за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че с НП на наказаното лице са наложени административни наказания за административно нарушение, които е извършил. Нарушението е безспорно установено, правилно квалифицирано съобразно предвидената законова норма, визираща състава и наказанията за извършено такова нарушение. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая е извършено административно нарушение, извършено е виновно, и са наложени наказания за извършеното нарушение, визирани в съответната норма на закона. Фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Наложеното наказание е с нормативно установен размер и е съобразено със степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя, и целите на наказанието относно индивидуалната и генерална превенция съгласно разпоредбите на ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът намира постановеното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1702/29.11.23г. по НАХД №4220/2023г. на ВРС, ХХІХ състав.

Решението е окончателно.