Р Е Ш Е Н И
Е
№ 93
гр.Пазарджик , 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд,Търговско отделение,в открито заседание ,проведено на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
при
участието на секретаря П Б,като разгледа докладваното от съдията търговско дело
№153 по описа за 2019 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова
молба от Е.М.Ш.,ЕГН
********** и адрес:г*** срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София" 7, ет.5,в която
се твърди,че на около по път, в посока с. В.- гр. В., км се е движил лек автомобил марка „Х.",
модел „" с per. № , управляван от А.Д.Л. ,ЕГН **********,който поради
несъобразена скорост с пътните условия (заснежена и заледена пътна настилка),
извършвайки маневра десен завой, навлиза в лентата за насрещно движение, с
което става причина и реализира ПТП с правомерно движещия се лек автомобил
марка „Ф.", модел „Г." с per. № , управляван от В. М.Ш.,ЕГН **********.
При инцидента е пострадала ищцата Е.М.Ш. като пътник в лек автомобил
марка „Ф.", модел „Г." .
Местопроизшествието е посетено от мл. и-р дежурен
„ПК" при РУ гр. С, който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № и са описани обстоятелствата и причините за инцидента. По случая е
образувано НОХД № 1674/2018г., НО, XIV с-в по описа на Районен съд-Пазарджик,
приключило с Определение за прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 24, ал.1, т.9 НПК по желание на пострадалия .
Процесното ПТП е настъпило изцяло поради
противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Х. , който не е съобразил поведението си с
конкретни разпоредби на ЗДвП .
След претърпяното ПТП ищцата посетила „МБАЛ- П" АД със силни остри болки,
деформация, оток и невъзможност за движение в областта на лява мишница.Предвид
оплакванията, бива приета по спешност в ОТО, където след проведена графия е
поставена диагноза фрактура на хумерус - многофрагментно счупване на лява
раменна кост от торзионен тип, с „wedgе"фрагмент, който е раздробен.Под
местна анестезия е извършена мануална репозиция и е поставена гипсова превръзка
по Sarmiento, след което е освободена за домашно лечение.
Гипсовата имобилизация е сменяна неколкократно,като е
констатирано тръпнене на пръстите на лява ръка и при свалянето на гипса-
слабост на лявата китка и силно затруднени движения в нея горе.Предвид
оплакванията е извършена стимулационна ЕНГ със заключение: периферностволова
увреда на н.радиалис вляво от аксонален тип.Поради намалената двигателност на
лява ръка Е.Ш. е посетила невролог,който е установил:мускулна сила, намалена
най-вече за изпъване на пръсти и на китка, намалена сила за свиване в юмрук
както и за отвеждане на китка навън, СНР за лява ръка отслабени, хипестезия по
периферно нервен тип за левия радиален нерв.Поставена е диагноза пареза на
н.радиалис и н.медианус вляво (посттравматична пареза /частично нарушаване на
проводимостта на нерва/ на лъчевия /радиалис/ нерв).Предписани са медикаменти и
е препоръчана физиотерапия.
Въпреки предприетите мерки и лечение, няколко месеца
по-късно състоянието на пострадалата не се е подобрило.Дадена е диагноза
мононевропатия на горен крайник, неуточнена (увреждане на нерв, което води до
загуба на сетивната и двигателната функция на засегнатия нерв). Проведени са
20бр. процедури от група 3 без достатъчен терапевтичен ефект, Електростимулация
7бр., Еза 7бр., Ана ЛФК ббр., лечение с НЧТ 14бр., други активни
мускулно-скелетни упражнения б бр. Насочена е към провеждане на медикаментозно
и физиотерапевтично лечение.
Получената от ПТП фрактура и последвалите усложнения
са причинили болки и страдания,които са били със значителен интензитет 3 -4
месеца след ПТП. С оглед характера на увредата, Е.Ш. е била изправена пред
невъзможността да посреща със собствени сили обикновени битови потребности, за
задоволяване на които е получавала помощ от своите близки. Изпитваните силни
болки и настъпилите усложнения- намалена двигателна активност в китка и пръсти,
ограничени движения, отслабени рефлекси,изтръпване,са увеличили усещания
дискомфорт и неразположение, пречили са на съня й. Всичко това я е карало да се
чувства потисната и неспокойна, в тежест на близки и приятели. Последиците от
ПТП са довели до промяна в нормалното протичане ежедневието на млад човек за
един продължителен период от време, като за възвръщане към обичайните делнични
занимания й се е наложило да провежда няколко месеца активна физиотерапия.
Многофрагментното счупване на лява раменна кост и посттравматичната пареза на
лъчевия нерв- всяко на самостоятелно основание,са довели до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник за срок 5-6 месеца. Досежно психическите
последствия- изживян стрес и душевни страдания,ищцата счита,че ще я
съпътстват до края на живота й.
По отношение на лек автомобил марка „Х.", модел „"
с peг.№ е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при
ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД със срок на действие от 09.05.2017г. до
08.05.2018г.На основание чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност",застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за
причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Предвид тежестта на уврежданията и продължителното
посттравматично възстановяване ищцата оценява
болките и страданията, които е претърпяла на сумата от 35 000,00лева.
Същата твърди,че е извършила значителни имуществени
разходи на обща стойност 493,33лв.,за които има издадени фактури и касови
бонове към тях,приложени към исковата молба като доказателство по делото.
Твърди се,че по
повод пътния инцидент ЗАД „ОЗК- Застраховане",ЕИК ********* е сезирано с
претенция за изплащане на обезщетение вх.№ЦУ 99-1876/ 19.04.2018г.на основание
чл.429 КЗ.Определено е обезщетение 6 000 /шест хиляди лева/ за неимуществени
вреди и 479,07 /четиристотин седемдесет и девет и седем/ лева за имуществени
вреди .
Предвид изложената фактическа обстановка, счита, че
нея е възникнал правен интерес от
завеждане на осъдителна искова претенция срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД по реда на чл.429 КЗ за сумата от 35 000,00
лева за неимуществени вреди и 493,33 лева за имуществени,поради което сезира съда с
искане да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 35 000,00 лева за неимуществени вреди и за имуществени
такива в размер на 493,33 лева, вреди ведно със законната лихва, считано
от 12.06.18г.- датата на последното извършено плащане, до окончателно изплащане
на задължението.Претендира заплащане на деловодни разноски.
Представя писмени доказателства и формулира
доказателствени искания-разпит на свидетел и допускане на съдебно медицинска
експертиза и съдебно автотехническа експертиза.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.Излага
твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,а именно ,че същата е пътувала в
лекия автомобил без поставен предпазен колан. Прави искане за допускане до разпит на свидетел при режим на призоваване и
формулира въпроси към исканата от ищцата СМЕ.
Допълнителна искова молба от ищцата не е
депозирана.
От събраните по делото доказателства,анализирани
поотделно и в съвкупност,от фактическа
страна се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането,съгласно която увреденото лице,спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на
чл. 380 от КЗ.В чл.432 ал.1 от КЗ е
признато право в полза на увреденото лице,спрямо което застрахованият по
разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл. 45 и сл.от ЗЗД,да
предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя.Наред с това, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован,спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена
вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между последното и причинената вреда.
По делото не се спори,че нае настъпило ПТП,при което управлявания
от А.Д.Л. лек автомобил Х. ,модел с
рег.№ ,движещ се по заснежен пътен
участък с несъобразена скорост при извършване на десен завой навлиза в лентата
за насрещно движение и се удря в насрещно движещия се лек автомобил малка Ф.,модел
Г. с рег.№,в който като пътник се е намирала ищцата Ш..Горните обстоятелства
съдът приема за установени въз основа на представените с исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №340р-4716/23.03.2018г.,схема на
същото ПТП и снимков материал-неразделна част от протокола.В протокола е
отразено,че при инцидента ищцата е пострадала –счупена лява подмишница.Горните
обстоятелства не са спорни в отношенията между страните по делото.
Представен е протокол от проведено съдебно заседание
по НОХД №1674/2018г.по описана РС Пазарджик за 2018г.,от който се установява,че
наказателното производство против Л. е прекратено по искане на пострадалата на
основание чл.24 ал.1 т.9 от НПК.
Данни за механизма на процесното ПТП дава в
показанията си св.Л. и вещото лице Ф. в
изготвеното експертно заключение по допусната съдебно техническа експертиза.Установява
се от експертизата,че ПТП-то е станало по пътя П – В, път с асфалтово
покритие,чист ,мокър път с ивици утъпкан сняг и заледявания .Автомобила ,в
който е пътувала ищцата е бил ударен от навлязъл в лентата му за движение
насрещно движещ се автомобил при извършване на десен завой от последния.Липсва
обективни данни за определяне на скоростта на движение на двата автомобила
–следи от спирачен път.Вещото лице определя същата като критична скорост за
преминаване на завоя от л.а.Х. без опасност от странично занасяне като изхожда
от радиуса на кривата на завоя,полухордата на същата,измерена на
място,височината на хордата в центъра на
кривата ,ускорението предизвикано от земната гравитация,коефициента на
сцепление на гумите при мокър асфалт,ъгъла на напречния наклон на пътя и
широчината на лентата за движение. Така определена критичната скорост е 41
км./ч.и може да се приеме,че скоростта на движение на л.а.Х. е била в порядъка
около и над 41 км./ч.
Скоростта на автомобила,в който е пътувала ищцата
,определена с оглед деформациите на автомобилите и обстоятелството,че след удара същите са
оставали на място,на 43 км./ч.
При това положение експерта заключава,че причина за
процесното ПТП е била движението на
лекия автомобил Х. при извършване на десен завой със скорост по-висока
от критичната при конкретните пътни и
климатични условия,ри което е настъпило странично хлъзгане на автомобила,загуба
на управлението и навлизане в лентата за насрещно движение където е и настъпил
удара в другия автомобил.Удара е бил в предната лява част на двата автомобила.
От заключението на експерта и от дадените в съдебно
заседание разяснения по този въпрос,се установява,че ищцата е пътувала на
задната седалка на автомобила без поставен предпазен колан.Експерта е
категоричен,че при правилно поставен предпазен колан от техническа гледна точка
с оглед механизма на ПТП и най-вече скоростта на движение на двата участващи в
него автомобили,не би настъпила описаната травма на ищцата.
По делото е допусната съдебно медицинска експертиза.От
заключението на вещото лице по нея,което съдът цени и кредитира като
доказателство по делото,се установява,че ищцата е претърпяла травматичо
увреждане изразяващо се в счупване на
лявата раменна кост в средна към долна трета част с трети раздробен
фрагмент,установено чрез рентгенография.Извършена е била мануална репозиция и
гипсова обвивка за обездвижване на крайника.В следващите дни се появила
двигателна и сетивна пареза на радиалния
нерв в ляво като последица от нарасналия хематом и оток около костта,което
представлява типично ,почти неизбежно усложнение на фрактурата ,което обаче
затруднява и удължава оздравителния процес.Периферното неврологично увреждане е
диагностицирано на 12.06.2018г.,след което започва медикаментозно лечение на
парезата ,съчетано с електростимулация,физиотерапия и рехабилитация.
Експерта установява,че вследствие на получените
увреждания ищцата е търпяла значителни болки и страдания в продължение на 3-4
месеца,които са били особено интензивни през първите два и половина
месеца.Изпитвала е неудобство от гипсовата превръзка и невъзможност да извършва
обикновена дейност ,обслужваща битовите й потребности.Лечението на ищцата е
провеждано в съответствие с добрата лекарска практика и отказа й да бъде
извършена оперативна интервенция за лечение на фрактурата на крайника с нищо не
е влошило състоянието й.Експерта установява,че разходите,които ищцата е
направила за лечението си са в размер на 493,33лв.
Към настоящия момент, експерта отчита пълно
възстановяване на ищцата.
За установяване на претърпените от ищцата болки и
страдания като свидетел по делото е разпитана нейната майка – Х Ш. . Свидетелката
установява,че на година дъщеря й пострадала при пътен инцидент. Била
приета в Спешно отделение в болницата в гр.П
Имала болки в ръката.Гипсирали я.След преживяната катастрофа ищцата била изплашена
и неадекватна. Останали в болницата до вечерта,след което по тяхно желание се прибрали
и на другия ден отишли да потърсят лекарска помощ. Всяка седмица й правили
снимки.Първоначално ръката била
гипсирана от рамото до пръстите.От следващата
седмица започнали да постепенно да намаляват дължината на гипса. Ръката била
гипсирана в продължение на два месеца и половина . От китката на долу ,ищцата не можела да си
движи ръката и по-точно палеца. Имала засегнат нерв. Свидетелката
установява,че с ищцата живеят в едно домакинство живеем. Срещала трудности при храненето, обличане и за всичко. След
свалянето на гипса имала проблеми в областта на китката и палеца, където ръката
била обездвижена.Ходили на невролог,който изписал лечение,което продължило два
месеца.Ищцата станала още по-изнервена.Преди инцидента работела с майка си в Испания, от Испания се прибирала и ходела в
Англия. Там брала ягоди и малини.След
инцидента отново заминала за Англия през м. септември 2019г. До тогава не могла да работи. Тук в
България се опитала да работи, но не
успяла. Била планирала работа в Англия и преди това,но заради инцидента го
отложила.Инцидентът ѝ се отразил психически най-вече.Станала много изнервена,стресирана,уплашена.Не е имала друг
инцидент освен този. Като тръгва да пътува се страхува,става ѝ
топло,изпотява се от страх и притеснение.Свидетелката в тази връзка
установява,че по пътя от с.Кдо гр.П
спирали на две - три места.Сега е по-добре.
При така
установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че са установени
елементите от фактическия състав на
чл.432,ал.1 от КЗ. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и
страдания от причинените й телесни увреждания.Вредите са причинени виновно,в
резултат на противоправното поведение на А.Д.Л.,който при управление на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в разпоредбата на чл.20 от ЗДвП като е управлявал МПС с несъобразена за пътните условия скорост ,изгубил е
контрол върху движението на управлявания от него автомобил,навлязъл е в лентата
за насрещно движение и е причинил ПТП с автомобила ,в който на задната седалка
е пътувала ищцата.Липсват твърдения,данни или установени по делото
обстоятелства изключващи виновността на дееца,която вина и без друго се презумира
от нормата на чл.45 ал. 2от ЗЗД
При това положение съдът приема,че извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по категоричен
начин.Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинените
вреди.Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл.343,ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя,обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" – застрахователна полица ВG/23/117001360575
,валидна от 09.05.2017г. до 09.05.2018г. В следствие на удара ищцата е претърпяла травматични увреждания -счупване на лява предмишница и увреждане на
нерв вследствие притискането му от хематома и отока на костта на мястото на
счупването.
Спорно в
настоящото производство е размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди и основанията за намаляването
му поради съпричиняване на увреждането
от страна на пострадалия.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното
обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, то и
в хипотезата на упражнено по реда на чл.
432, ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както
това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да бъде определен онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице,но и на всички онези
неудобствата,емоционални,физически и психически сътресения,които съпътстват
същите.В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни
обстоятелства от обективна и субективна страна.С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането,последиците,възрастта на увредения,общественото му положение.При
определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид
и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация
и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото като доказателство по
делото заключение от съдебно-медицинска експертиза, която, като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, съдът кредитира изцяло.
Съгласно заключението на вещото лице ищцата е търпяла
болки и страдания в продължение на около 3-4 месеца ,по-интензивни през първите
два месеца. Травматичните увреждания не са били от такова
естество,че да наложат хоспитализация.Ръката е била наместена и гипсирана,като
още от втората седмица дължината на гипса ,първоначално положен от рамото до
пръстите на ръката ,е била намалявана.Два месеца и половина по-късно е
установено неврологично увреждане причиняващо пареза на крайника,но след
проведеното медикаментозно и рехабилитационно лечение,е настъпило пълно
възстановяване на увредения крайник.Майката на ищцата установява,че същата е
изпитвала болки и неудобства при битовото си обслужване.Редом с това е
изпитвала психически дискомфорт-станала затворена,нервна,уплашена,особено при
пътуване в автомобил.Наложило се да промени плановете си за работа в
чужбина за времето след
инцидента.Свидетелката установява,че
през м.септември 2019г.ищцата заминала на работа в Англия.
Съобразявайки
горните факти и обстоятелства,възрастта на ищцата–на 28 години към момента на
инцидента и отражението на същия върху
психиката на същата,съдът счита,че следва да присъди обезщетение в нейна
полза в размер на 16000,00лв.
Съдът намира
възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца,намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД,за основателно.Безспорно е,че ищцата
не е пътувала с поставен предпазен колан,а от заключението на експерта съдът
приема,че ако същия би бил
поставен,процесното травматично увреждане би било предотвратено.Поведението на
ищцата е противоправно – в нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП и от обективна страна е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.Степента на съпричиняване съдът определя на 50%,с
колкото следва да бъде намалено и дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди.Или в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение
в размер на 8000,00лв.Над този размер до претендирания от 35000,00лв.иска за
разликата от 27000,00лв.следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Съдът
отчита обстоятелството,че здравословното състояние на ищцата към момента е
отлично-функциите ,движенията и сетивността на крайника са възстановени
напълно,ищцата като млад човек се е върнала към традиционния си начин на живот
и работа.
Основателно е и
искането за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди.От заключението на СМЕ се установи,че за лечението си ищцата
е изразходвала средства в размер на 493,33 лв.Сумата следва да бъде присъдена
наполовина като се отчете процента на съпричиняване.Неоснователно е
възражението на ответната страна,че претенцията в тази част е неоснователна,тъй
като разноските ищцата е направила поради това ,че не е здравно осигурена.Не се
спори,че ищцата не е здравно осигурено лице,но от една страна това не е
противоправно поведение на ищцата ,а е в резултат на неин личен избор,а от
друга страна този факт не освобождава застрахователя от задължението да
репарира вредите причинени от деликт.Иска следва да бъде уважен за сумата от
246,66 лв.,а за разликата до 493,33лв.да бъде отхвърлен като неоснователен.
Обезщетението следва да се присъди в полза на ищцата
ведно със лихвата за забава,считано от 18.02.2019г.на неимуществени вреди,както
е поискано в исковата молба ,а относно обезщетението за имуществени вреди
лихвата започва да тече от 19.07.2018г.-датата
,на която изтича три месечния срок по чл.496 от КЗ във вр.с чл.479 ал.1 т.2 от
същия кодекс,до окончателното изплащане на главницата.За периода от 12.06.2018г.-датата
на последното плащане до 19.07.2018г.искането на ищеца за осъждане на ответника
да заплати лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди е
неоснователно.
Представен е договор за правна защита и съдействие
сключен между ищцата и адв.Я.Д. ,в който е уговорено ,че ще бъде
предоставена безплатна правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Адв.Д.
претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК
в определен от съда размер.Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение,в случай ,че същото е
договорено и изплатено над минималния размер по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ищцата е
направила деловодни разноски в размер на 450,00лв.
Ответната страна претендира разноски посочени в списък
по чл.80 от ГПК в размер на 2630,00лв.,в т.ч.и адвокатско възнаграждение с ДДС
в размер на 1920,00лв.
Възражението на
ищцата за намаляването му поради прекомерност е неоснователно предвид ,че
същото е равно на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2
т.4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения от
1580,00лв.с прибавен ДДС.
С оглед изхода на делото ищцата има право на разноски
в размер на 104,55лв.
С оглед изхода на делото в полза на адв.Д. следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 367,10лв.
Ответника има право на разноски в размер на 2018,94лв., които ищцата следва да бъде осъдена
да заплати.
Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ по
делото в размер на 329,87лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-
Застраховане", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София" 7, ет.5 на
основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.52
от ЗЗД да заплати в полза на Е.М.Ш.,ЕГН ********** и адрес:г*** сумата от 8 000,00 /осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди,изразяващи се в болки и страдания,вследствие телесни увреждания,
причинени й от А.Д.Л. като водач на лек
автомобил Х. ,модел с рег.№ с валидно
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица
ВG/23/117001360575,валидна от
09.05.2017г.до 09.05.2018г.при ПТП от 23.03.2018г.,ведно със законната
лихва за забава,считано от 18.02.2019г.до окончателното изплащане на
обезщетението като за разликата над 8000,00лв.до
претендирания размер на обезщетението от 35000,00лв.,или за 27 000,00лв.,както
и за периода от 02.08.2018г.до 05.02.2019г. ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане", ЕИК ********* основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с
чл.52 от ЗЗД да заплати в полза на
Е.М.Ш.,ЕГН ********** сумата от 246,66 лева, представляваща обезщетение имуществени вреди ,вследствие на същото ПТП ,ведно със законната лихва за
забава,считано от 19.07.2018г.до
окончателното изплащане на обезщетението
като за разликата над 246,66лв.до претендирания размер на обезщетението
от 493,33лв., както и за периода от 12.06.2018г.до 19.04.2018г.ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница и съответно за
лихва като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане", ЕИК ********* на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата да заплати на адв. Я.Д.Д.,член
на САК, личен номер ********** адвокатско
възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищцата в размер на 367,10лв.и
деловодни разноски в полза на ищцата Е.Ш. в размер на 104,55лв.съобразно
уважената част от заявената претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане", ЕИК ********* да заплати ДТ по делото в размер на 329,87лв.
ОСЪЖДА Е.М.Ш.,ЕГН ********** да
заплати на ЗАД
„ОЗК- Застраховане",ЕИК ********* съобразно
отхвърлената част от заявената претенция деловодни разноски в размер на 2018,94лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: