Решение по дело №2863/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

           Номер   989                   Година   03.11.2016                 Град   С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети октомври                                                                                             Година 2016 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2863 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правно основание чл. 245, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 КТ.

 

Ищецът П.В.Д. твърди в исковата си молба, че с ответникът сключил трудов договор № 3288 на 05.10.2012 г., като длъжността, която заемал съгласно същия и заповед № 468/15.04.2013 г. за изменението му, била „Р.". Мястото му на работа било в хипермаркет „К." в С.З.. Със заповед № 2645/21.03.2016 г. на  ответника, на основание подадено от него уведомително писмо по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, трудовото му правоотношение било прекратено. Съгласно трудовия му договор, основното му месечно трудово възнаграждение било 1140 лева. Във връзка с извършеното от него прекратяване на трудовия му договор, констатирано в заповедта № 2645/21.03.2016 г., ответникът следвало да му плати на основание чл. 221, ал. 1 КТ - парично обезщетение в размер на 1140 лева, както и неизплатените му заплати за февруари 2016 г. в размер на 1140 лева и за част от март 2016 г. от 01.03.2016 г. до 20.03.2016 г. в размер на 652 лева, които към момента не му били платени. След извършеното в съдебно заседание намаляване в размерите на предявените искове, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 809.72 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за февруари 2016 г., сумата от 539.33 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за март 2016 г., сумата от 1044.47 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и законна лихва върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото.

 

            Ответникът „К.” ЕАД оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

            Страните не спорят, че на 05.10.2012 г. са сключили представения от ищеца трудов договор за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, с уговорен в него в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, по силата на който, след изменението му с подписаната от страните заповед № 468/15.04.2013 г., ответникът е възложил, а ищецът приел да изпълнява при него от 15.04.2013 г. длъжността „Р.”, с основно месечно трудово възнаграждение от 1140 лева (л. 6-11). Страните не спорят и по факта, че този договор ищецът е прекратил едностранно и без предизвестие на 21.03.2016 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавяне плащането на трудовите му възнаграждения, видно от представената заповед № 2645/21.03.2016 г. на ответника за това (чл. 335, ал. 1 и 2, т. 3 КТ).

 

От т. IV-7-8 на заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява, че за февруари 2016 г. ответникът е начислил на ищеца трудово възнаграждение в брутен размер от 1160.51 лева и чиста сума за получаване от 909.72 лева, от която му платил част от 100 лева по банков път на 16.06.2016 г., а остатъкът от 809.72 лева не му е платил до приключване на съдебното дирене, въпреки, че уговореният в чл. 5 от трудовия договор падеж за плащането му е настъпил още на 10.03.2016 г.; и за отработените през март 2016 г., до прекратяване на трудовия договор, работни дни, ответникът е начислил на ищеца трудово възнаграждение в брутен размер от 688.01 лева и чиста сума за получаване от 539.33 лева, която не му е платил до приключване на съдебното дирене, въпреки, че уговореният в чл. 5 от трудовия договор падеж за плащането й е настъпил още на 11.04.2016 г. (понеделник, присъствен ден) (л. 45-46). От т. IV-5 и 9 на ЗСИЕ е видно още, че размера на дължимото се на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е 1160.52 лева бруто и 1044.47 лева чиста сума за получаване, която ответникът не му е платил до приключване на съдебното дирене (л. 45-46). Други релевантни доказателства не са представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 245, ал. 1 КТ са основателни. По делото се установи, че ответникът не е изпълнил точно в количествено и времево отношение основното си задължение по сключения с ищеца трудов договор – да му плати изцяло и без забава дължимите му се чисти трудови възнаграждения за исковите месеци февруари и март 2016 г., поради което остава да му дължи сумата от 809.72 лева за неплатеното му нетно трудово възнаграждение за февруари 2016 г. и сумата от 539.33 лева за неплатеното му нетно трудово възнаграждение за март 2016 г., които няма данни да му е платил до приключване на съдебното дирене (чл. 128, т. 2 КТ). При това положение, ищецът има право да иска изпълнението/плащането им, което е и сторил с предявените по делото искове (чл. 245, ал. 1 КТ). Ето защо последните, съдът намери за напълно доказани, както по основание, така и до тези претендирани от ищеца след намалението им до същите размери. Поради това, като основателни, следва да ги уважи, заедно с акцесорното му искане за присъждане и на законната лихва върху претендираните с тях суми от подаване на исковата му молба в съда до изплащането им (чл. 245, ал. 2 КТ).

 

Основателен е и предявеният иск по чл. 221, ал. 1 КТ. Според тази норма, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. По делото е установено, че безсрочното трудово правоотношение между страните е прекратено без предизвестие от ищеца в случая по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. При това положение ответникът му дължи при прекратяването му обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл. 228 КТ за срока на предизвестието, който е уговорен от страните в чл. 7 от трудовия договор на един месец (л. 8). Изчислено по този ред, нетният размер на това обезщетение е 1044.47 лева, видно от т. Б-1 от ЗСИЕ, което ответникът няма данни да е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене. Следователно и предявеният от ищеца иск за плащането му се явява основателен и следва да се уважи така, както е намален до тази дължима му се нетна сума, заедно с акцесорното нему искане за присъждане и на законна лихва върху същата сума от подаване на исковата му молба в съда до изплащането й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

  

Понеже ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото държавна такса от общо 150 лева за предявените три кумулативно съединени иска (чл. 72, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). На същото основание в тежест на последния следва да се възложи и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение от 320 лева на вещото лице (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищеца разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ответникът няма право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА „К.” ЕАД, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, представлявано от Г.М.,М.Х.иГ.М., да заплати на П.В.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 809.72 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за февруари 2016 г., сумата от 539.33 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за март 2016 г., сумата от 1044.47 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, и законна лихва върху тези главници от 20.06.2016 г. до изплащането им, както и сумата от 400 лева разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „К.” ЕАД с п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 150 лева за дължима се за производството държавна такса. 

 

ОСЪЖДА „К.” ЕАД с п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 320 лева разноски по делото за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице. 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: