Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2 1 0 1
гр. Пловдив, 18.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4702/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 100/13.03.2019 г. на Началник Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на
„Мултифорс А.С.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Гео Милев“, ул. „Калина Малина“ № 24 на основание чл. 82 от Закона за частната
***на дейност (ЗЧОД) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 52,
ал. 1, т. 4 от ЗЧОД.
Дружеството жалбоподател
моли да се отмени НП като незаконосъобразно с аргументи за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, свързано със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение /нататък АУАН/, а именно
предявяването на акта на неоправомощено лице, както и липсата на нарушение въз
основа на описаната фактическа обстановка.
Въззиваемата страна
Първо РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, не взема становище на по жалбата, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Н.Б. работил по
трудов договор на длъжност *** към „Мултифорс А.С.“ ЕООД от края на 2016 г. За
месец февруари 2019 г. бил включен в прогнозния /работен/ график за охраната на
обект на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, Мрежови експлоатационен район
Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“№ 17 -
автобаза, за който дружеството било сключило договор. За 18.02.2019 г. бил
определен за нощната смята от 18 ч. до 06 ч. На същата дата около 18 ч. С.С., ***,
предал дежурството си на Н.Б., като му извършил и ежедневния инструктаж.
Около 1:30 ч. на
19.02.2019 г. полицейските служители на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив С.Ю. и А.Т.
извършили проверка на физическата охрана на обекта на ЕСО МЕР, охраняван от
дружеството жалбоподател. Установили, че на смяна е Н.Б.. Тъй като лъхал на
алкохол, го проверили с техническо средство и установили, че е употребил
алкохол, а пробата отчела 1,78 промила в издишания въздух.
По повод на
констатираното били изискани документи от дружеството жалбоподател. Такива са
представени и е установено, че дружеството притежава лицензия за частна ***
дейност № 240 от 29.06.2004 г., както и лицензия № З/02-3 от 21.06.2018 г. по
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД за извършване на охрана на обект.
В следствие на
установеното е съставен и процесния АУАН с № 100 от 21.02.2019 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗЧОД за това, че на
18.02.2019 г. в 17:45 ч. в гр. Пловдив на бул. „Кукленско шосе“ № 17 като
притежава съответния лиценз дружеството жалбоподател използва за *** дейност
лицето Н.Й.Б., назначен на трудов договор, като при организиране на *** дейност
е длъжен да контролира и провежда задължителен ежедневен и периодичен
инструктаж, а *** е употребил алкохол.
Актът бил съставен
в присъствието на двама свидетели и В.А.Г. – ****** в дружеството жалбоподател
с пълномощно от 21.04.2015 г. Бил предявен на същото лице, който нямал
възражения срещу него, както и написал. Пълномощното овластявало Г. да
представлява дружеството пред ЕСО МЕР Пловдив с правото да извършва по този
повод всички правни и фактически действия.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 82 от ЗЧОД.
Описаната
фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, пълномощно от 21.04.2015
г., докладна записка от 26.02.2016 г., докладна записка вх. № Р-3459 от
19.02.2019 г., докладна записка от 19.02.2019 г., трудов договор №
496/12.12.2016 г. ведно с уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и длъжностна
характеристика, два броя писмени обяснения, лиценз за извършване на частна ***
дейност № 240/29.06.2004 г., ведно със служебна бележка към него, лиценз №
1726/1801.2012 г., ведно със служебна бележка към него, лиценз №
З/02-3/21.06.2018 г., договор № 49/24.06.2016 г., трудов договор №
239/16.12.2010 г. ведно с уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ и длъжностна
характеристика, прогнозен /работен/ график за м. февруари 2019 г., копие на
страница от книга за предаване на дежурство, извършване на инструктаж и
осъществените обходи.
Преценени в тяхната
съвкупност и поотделно обсъдените доказателства напълно установяват приетата
фактическа обстановка. От друга страна отразената в НП и АУАН фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя и се признава. Приетите писмени
доказателства съдът намира за непротиворечиви, последователни, подробни,
логични, поради което и им се довери изцяло.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на
актовете на административнонаказателното производство. Констатираха се обаче нарушения
на процедурата по съставянето на АУАН, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство като цяло и самите актове по него и
които нарушават правата на нарушителя.
Нарушението е
изчерпателно описано в АУАН и подробно са посочени съществените обстоятелства,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, но при спазване
на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано
на този етап от производството пред въззивния съд.
Установява се, че
АУАН е предявен и връчен на лице, което не само не е изрично упълномощено да
представлява дружеството жалбоподател при реализиране на административнонаказателна
отговорност в случаите, когато същото се явява нарушител на установения от
закона правов ред, но не е и общо упълномощено да извършва всякакви правни
действия пред неограничен кръг лица и институции.
При това положение
са нарушени императивните норми на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като
актът не е съставен в присъствието на законен представител на юридическото
лице, респективно не е предявен и връчен на това лице, или на лице, изрично
упълномощено да извършва такива правни действия. В ЗАНН не съществува законова
разпоредба, която да предвижда такава възможност. Чл. 83, ал. 2 от ЗАНН
предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, като този
ред следва да се съобрази със специфичните особености на юридическите лица като
изкуствено създадени правни субекти. Доколкото в конкретния случай обаче, се
касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност, която съгласно
чл. 24 от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в случаите, в
които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие на
лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на
това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна
власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с
административнонаказателната отговорност. При това положение административнонаказателното
производството е опорочено още от самото му образуване, т.е. от момента на
съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Това изискване на закона е въведено да охрани правата на лицето,
което ще бъде привлечено към отговорност още от самото начало на
административнонаказателното производство. Неспазването на това изискване има
за последица игнориране на дееца - лицето, което ще бъде привлечено към
отговорност още в тази първа фаза на административнонаказателното производство
нещо, което в конкретния случай е сторил актосъставителят, игнорирайки законния
представител на дружеството още при самото съставяне на АУАН. Неговото
присъствие и евентуално обясненията и възраженията, които това лице ще даде
така, както и информацията, която би се получила от свидетелите очевидци на
нарушението, в голяма степен способстват за обективното изясняване на обстоятелствата,
свързани с нарушението. В този смисъл изискването в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
нарушителят да присъства заедно с другите лица още в началния момент на
задвижване на наказателната репресия, има особено съществено значение за
административнонаказателното производство, с оглед изясняване на обективната
истина и гарантиране правото на защита на лицето, чиято отговорност ще бъде
ангажирана.
Предвид изложеното
съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което само по себе си е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като води до
накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Това е
така, защото актът за установяване на административно нарушение е основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение и
неговото законосъобразно съставяне и оформяне е равнозначно на
законосъобразното образуване на самото производство. Това влече и
незаконосъобразността на обжалваното НП и обуславя отмяната му.
В допълнение
настоящият състав счита за необходимо да посочи, че постановлението е издадено
от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената
заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.
Съдът макар и да счита,
че АУАН е съставен при съществено нарушение, при преценката на доказателствата
намира нарушението за недоказано от обективна страна. С поведението си
нарушителят не е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗЧОД, която
гласи, че при организиране на *** дейност лицето по чл. 51, ал. 1 създава
организация и контролира провеждането на задължителен ежедневен и периодичен
инструктаж на *** състав за охрана и безопасност, който се отразява в книга за
инструктаж. Установи се безспорно от приложената страница на книгата за
инструктаж, че е извършен такъв при приемането на дежурството от страна на Н.Б..
Следователно дружеството жалбоподател е изпълнило задължението си да организира
и контролира провеждането на задължителен инструктаж.
Необходимо е да се
отбележи, че с обжалваното НП е наложена незаконосъобразно административно
наказание. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на юридическите лица се налага наказание
„имуществена санкция“. Следователно глобата се налага само на физическите лица.
С обжалваното НП дружеството е санкционирано с „глоба“, което само по себе си е
наказание, което не е основано на закона.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено спрямо дружеството
жалбоподател да е проведено административнонаказателно производство, в което са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които неправомерно са
ограничили правото му на защита още от самото начало. Тези нарушения не могат
да бъдат отстранени на този етап от развитието на административнонаказателния
процес, което влече след себе си и незаконосъобразността на цялото
производството. Обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 100/13.03.2019
г. на Началник Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на
„Мултифорс А.С.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Гео Милев“, ул. „Калина Малина“ № 24 на основание чл. 82 от Закона за частната
*** дейност (ЗЧОД) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 52,
ал. 1, т.4 от ЗЧОД.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А.Д.