Р Е Ш Е Н И
Е №120
гр. Търговище, 05.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на седми септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря С. И. и с участието на
прокурор при ОП – Търговище Васил Ангелов, като разгледа докладваното от
председателя КНАХД № 106 по описа на АС – Търговище за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“, представлявана от директора против решение № 180
от 10.06.2021г. на Районен съд – Търговище, постановено по НАХД № 38/2021г. Касационните
основания, които се сочат са нарушение на закона и съществено процесуално
нарушение. По подробно развити в жалбата съображения се иска съдът да отмени
решението и да потвърди наказателното постановление. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът К.К.М., изразява
становище, че касационната жалба е недопустима, а в условията на евентуалност,
че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ТРС следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Търговище,
първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе е процесуално легитимиран да представлява Регионалната
дирекция, която по правилата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в действащата ѝ
редакция е страната по делото – учреждението, чийто орган е издал наказателното
постановление.
С обжалваното решение ТРС е отменил наказателно
постановление № 38-0001815 от 29.10.2020г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” - гр. Русе, в частта с която на К.К.М. ***, на основание чл.177,
ал.5, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 5000 лева. За да
постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна, че на 15.09.2020г.
около 12.05ч. в обл.Търговище, на главен път София - Варна, П-I-4, км.232+790 преди село Васил Левски, служители на РД“АА“ спрели за
проверка жалбоподателят, който управлявал състав от ППС, състоящ се от Влекач
Волво ФХ с рег.№ …… от категория МЗ, с прикачено полуремарке Стас СЗЗЗ6К с рег.
№ ……, от категория О4, извършвал обществен превоз на товар - царевица, с
маршрут на движение от с. Морава до гр. Варна, въз основа на пътен лист № 664134
от 15.09.2020г. Като нарушение било констатирано следното: управляваният от
водача състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно
средство-влекач Волво ФХ с рег. № ….. с две оси, на който задвижващата ос е с
пневматично окачване било измерено претоварване от 850 кг., тъй като при
допустимо максимално натоварване от 11.5 тона било установена натоварване от
12350кг. Това било установено от кантарна бележка с № 0030 от 15.09.2020г.
Кантарната бележка била издадена при извършено измерване в 12.26ч. с техническо
средство електронна мобилна везна. Проверяващите приели, че са надвишени
нормите установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
При извършване на проверка от наказващият орган било установено, че обсъжданото
нарушение е извършено в условията на повторност, видно от НП № 44-0000505 от
дата 18.11.2019г. влязло в законна сила на дата 20.06.2020г.
Въз основа на тези фактически
установявания, съдът е обосновал, че не са налице основания за ангажиране
отговорността на водача, тъй като наказателното постановление е издадено в
нарушение на закона, при съществено процесуално нарушение и със съществени
недостатъци на формата. Конкретно, съдът е посочил, че
административно-наказващият орган не е доказал, че е налице повторност, в
наказателното постановление не било конкретизирано дали предходното нарушение
на жалбоподателя е по ал.3 или по ал.4 на чл.177 от ЗДвП, поради което той не
можел да разбере какво точно нарушение е извършило, а оттам и не можело да се
защити адекватно. Освен това, за да се приемело, че е налице състав на
нарушение по ал.3 на чл.177 от ЗДвП било необходимо претовареното МПС да се е
движело по пътя без да спазва установениятза това ред. Наказващият орган не бил
посочил кой ред има предвид, а бил длъжен да конкретизира това доколкото
нормата на чл.177, ал. 3 ЗДвП била препращаща. В сферата на предположението било,
че наказващият орган е имал предвид издаване на разрешение от администрацията
стопанисваща пътя, издадено по реда на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. С тези мотиви съдът е
отменил наказателното постановление.
Решението е постановено в нарушение
на материалния закон и при съществено процесуално нарушение. Видно от
съдържанието на наказателното постановление, административно-наказващият орган
е посочил подробно фактическите обстоятелства, при които е извършено
нарушението, всички съставомерни
обстоятелства и правната квалификация на деянието. Посочено е, че е нарушена
нормата на чл. 139, ал.1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал.1, т. 4, б. „а“
от Наредба № 11 – осъществено е движение с ППС, което е с натоварване на ос, което
е надвишавало нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, определени в чл. 7, ал.1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11, а
именно 11.5 тона максимално натоварване на ос. Отделно от това, като е
посочено, че деянието, за което се издава процесното наказателно постановление
е повторно, изрично е уточнено кое конкретно деяние, за което е наложено
наказание с влязло в сила наказателно постановление, се приема за първо по ред.
Правото на защита на наказаното лице не е било компрометирано по какъвто и да
било начин. По дефиниция повторност е налице само тогава, когато на нарушителя
се налага наказание за същото по вид нарушение, т.е. като „предходно“ нарушение
в конкретния случай би могло да бъде само такова по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Действително
към административната преписка и впоследствие по делото не са били представени
приложените към касационната жалба две наказателни постановления, едното от
които е обсъжданото НП № 44-0000505 от дата 18.11.2019г., но съдът е бил длъжен
да прояви процесуална активност и да изиска и събере това доказателство.
Бездействието на съда в тази насока съставлява съществено процесуално
нарушение, предвид нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК, към която препраща чл. 84
от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът
приема, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. Предвид
констатираното нарушение на съдопроизводствените правила, оспореното решение
следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл.
222, ал. 2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
180 от 10.06.2021г. на Районен съд – Търговище, постановено по НАХД № 38/2021г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.