№ 39049
гр. С, 27.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110105416 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 247531/30.07.2024
г., подадена от адвокат Н. И. И., в лично качество и като пълномощник на ищеца Л. Н. Г..
В молбата се сочи, че мотивите на съда относно определянето на възнаграждението на
пълномощника на ищеца в размер на 40 лв., като сочи, че съдът бил преценил, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност предвид масовия характер на иска на дружеството
монополист. Молителят счита, че независимо колко масов е един иск, изисквал еднакво внимание и
отделено време, за да бъдат максимално защитени интересите на един клиент. Счита, че е
постигнат максимално най-добрия резултат за клиента му, поради което адвокатът е преценил
точно как да изгради защитата, за да може клиентът му да бъде поставен в най-благоприятното
положение и макар производството да е с масов характер, всеки един иск има своите особености и
разлики, които не могат да се пренебрегват.
На второ място, молителят задава реторичен въпрос защо, ако производството е лишено от
фактическа и правна сложност, подобни дела се включват в натовареността на съдиите, наред с
други производства, които се считат за по-сложни от правна и фактическа страна. Излага и
допълнителни доводи относно равнопоставеност между съдии и адвокати и техните
възнаграждения. Позовава се на решение на СЕС. Позовава се и на националната съдебна
практика. Моли съда да ревизира постановеното решение по делото в частта за разноските като му
присъди още 410 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Н. И..
Ответникът по молбата *****, не ангажира становище по жалбата, респективно по искането
по чл. 248 от ГПК.
След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
счита, че молбата се явява частично основателна по следните съображения: Видно от материалите
по делото е, че в мотивите съдът не се позовава на обстоятелства, свързани с масовия характер на
иска на дружеството монополист, което показва до каква степен пълномощникът на ищеца в
действителност е отделил време, за да се запознае с решението на съда и мотивите към него.
Напротив, съдът е приел, че делото не е с фактическа и правна сложност и е разгледано и обявено
за решаване в едно открито съдебно заседание, поради което е определил и размер на адвокатското
възнаграждение за пълномощника на ответника в размер на 400 лв., съобразно Наредба № 1/2004 г.
1
на Висшия адвокатски съвет. Този размер на възнаграждение е определено и на пълномощника на
ответника в заповедното производство, като му е присъдена сума, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Доколкото искът е отхвърлен изцяло, е допусната грешка в изписването на сумата, която се
следва на адвокат И., като на същия му се следва сумата от 400 лв., какъвто е минималния размер
по Наредбата, но не и сумата от 450 лв. по посочените вече причини – производството е решено в
едно открито съдебно заседание, не е с фактическа и правна сложност, а при определяне
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата съдът не е обвързан с искания от адвоката
размер на възнаграждение.
Съдът счита, че доводите относно равнопоставеност между съдиите и адвокатите, както и
защо дела без фактическа и правна сложност са включени в натовареността на съдиите не са
правни аргументи и не подлежат на обсъждане. Съществуват обективни причини, поради които
съдиите и адвокатите не са равнопоставени и част от тях са заложени в съответните законови и
нормативни актове с оглед функциите на всеки един от участниците в процеса, а законите се
приемат от друг орган, в който съдиите не участват при вземането на решения. Липсата на приети
обективни законодателни критерии също не е от компетенцията на който и да било съд, дори
върховните съдилища, поради което настоящият състав счита, че е безпредметно да се коментират.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита молбата за изменение на
решението в частта за разноските за основателна само в частта, в която се иска присъждане на сума
от още 360 лв., а в останалата част същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради
което и на основание чл. 248 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 13645/10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 5416/2024 г. по
описа на СРС, 120 състав, както следва:
ОСЪЖДА “ТС” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. Я № 23Б, представлявано от АА да заплати на адвокат Н. И. И. с ЕГН **********, с
адрес на кантората: гр. С, ул. Г № 31, етаж 1, офис-партер, сумата от още 360 (триста и
шестдесет) лева за предоставена безплатна правна помощ в полза на длъжника Л Н. Г. в
настоящото производство, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, като отхвърля
молбата за присъждане на още 50 лв., като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2