РЕШЕНИЕ
Номер 128306.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
Секретар:Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20202100502137 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
„АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, против решение № 1662 от 16.07.2020 г.
по гр.д.2193/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА му, с която въззивната
агенция е осъдена да заплати на „КАРБОНАДО -ДМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Вардар“, бл. 1, вх. 1, ет. 1, на основание
чл.55, ал.1, предл.първо и чл.86 от ЗЗД, сумата от 94.34 лв - главница, представляваща
недължимо платена на 12.02.2019 г. винетна такса, за която е издадена електронна винетка
190212051266928 за собствения на ищеца лек автомобил с рег.№ *******, в частта за
периода на валидност от 13.02.2019 г. до 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК - направените по делото разноски в
размер на 48.63 лв за платена държавна такса, изчислени съразмерно с уважената част от
исковете. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е недопустимо, а по същество
– и неправилно и необосновано.
Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като заплащането на пътните такси
е уредено в чл.10 и сл.от Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Сочи се, че съгласно
чл.55 от ЗП, възстановяването на недължимо внесени такси по чл.10 и чл.18 от ЗП, се
осъществява по реда на Закона за държавните такси, т.е. – по ред, определен от самия закон
и в изпълнение на тази разпоредба, Агенция „Пътна инфраструктура“ прилага процедура по
възстановяване на недължимо внесени такси, след като потребителят подаде заявление. В
този смисъл, и въпреки наличието на Определение на смесен състав на ВАС и ВКС по
отношение на подведомствеността на предявените искове по процесното дело, въззивникът
твърди, че тъй като източникът на вземането за пътна такса не е гражданско
правоотношение (а публично държавна вземане по чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК предвид
1
характера и произхода на таксата), възстановяването на такси, за които ищецът твърди, че
са недължимо платени или платени без основание, не може да се осъществи по пътя на
предявяване на иск пред граждански съд. Цитира се съдебна практика в подкрепа на тези
твърдения.
По същество се твърди, че решението в обжалваната част е и неправилно, тъй
като при безспорните между страните факти, че законният представител на ищеца е закупил
електронна винетка със срок на валидност 04.02.2019 г. – 03.02.2020 г., след което друго
лице е закупило втора винетна такса с частично дублиращ се период на валидност
(13.02.2019 г. – 12.02.2020 г.), по делото не е доказано за чия сметка и от името на кого е
закупена втората винетна такса за същия автомобил, както и причината, поради която това е
сторено. Твърди се, че в този смисъл по делото не е доказано обедняване на ищеца, а ако
такова изобщо е налице, то не е резултат от действията на ответника, а от тези на третото
лице, закупило втората винетна такса. На следващо място се твърди, че не е налице
обедняване на ищеца и поради обстоятелството, че за всяка от заплатените две винетни
такси, ищецът е получил насрещна престация – електронна винетка, поради което е
неоснователен и изводът на ищеца, че е налице обогатяване на ответника за сметка на
ищеца.
Претендира се обезсилване като недопустимо на решението на
първоинстанционния съд в обжалваната от ответника част. Евентуално, ако съдът счете
решението за допустимо, се претендира неговата отмяна като неправилно и постановяване
вместо него на решение, с което искът се отхвърля като неоснователен и недоказан. Няма
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от
въззиваемия „Карбонадо-ДМ“ ЕООД. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и
недоказана. Изложени са съображения, че по делото не е спорно, а е установено и от
събраните доказателства, че е налице повторно заплащане на винетна такса за един и същи
автомобил. Оспорва се твърдението за недопустимост на решението, като се сочи, че по
въпроса е налице произнасяне от петчленен състав на ВАС и ВКС. Твърди се, че искът е
основателен и доказан, поради което се претендира потвърждаване на решението на БРС в
обжалваната част. Също няма искания по доказателствата. Претендират се разноски за
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против
акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на „КАРБОНАДО -ДМ“ ЕООД гр.Бургас, ЕИК *********, за осъждане на ответната
„АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: *********, да му заплати сумата
2
от общо 97 лв. - главница, представлява недължимо платена на 12.02.2019г. винетна такса, за
която е издадена електронна винетка 190212051266928 за собствения на ищеца лек
автомобил с рег.№ *******, с валидност от 13.02.2019 г. до 12.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2019г., до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Твърди се, че на
04.02.2019 г. ищецът е закупил едногодишна електронна винетка на стойност 97 лв. с
валидност 04.02.2019 г. до 03.02.2020 г. за посочения лек автомобил, негова собственост,
като впоследствие на 12.02.2019 г. негов служител поради незнание за вече закупената за
същия автомобил винетка и поради обстоятелството, че системата за продажба на
електронни винетки позволява това, е закупил втора едногодишна такава за периода от
13.02.2019 г. до 12.02.2020 г. на същата стойност 97 лв. Ищецът сочи, че втората винетна
такса е недължимо платена, но ответника отказва да му я възстанови.
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо и чл.86 от
ЗЗД.
В законовия срок по чл.131 от ГПК ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, а
по същество – и като неоснователен. Твърди, че искът не е подведомствен на гражданските
съдилища, следователно е недопустим поради съществуването на абсолютна процесуална
предпоставка – съществуването на правото на иск. По същество се твърди, че платената от
ищеца такса не подлежи на възстановяване на основание чл.5, ал.3 от Наредба за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, в сила от 14.12.2018 г.
След прекратяване от БРС с определение № 668 от 23.01.2020 г. на
производството по делото и изпращането му по подсъдност на Административен съд –
Бургас, и повдигане от Административен съд – Бургас на спор за подсъдност между БРС и
АС Бургас с определение № 350 от 21.02.2020 г. по адм.дело № 430/2020 г., с определение
№ 14 от 11.05.2020 г. по адм.дело № 12/2020 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е
постановено, че компетентен да разгледа исковата молба на „Карбонадо - ДМ“ ЕООД за
осъждане на АПИ да заплати сумата от 97 лв, представляваща недължимо платена на
13.02.2019 г. винетна такса, за която е издадена електронна винетка № 190212051266928 за
собствения на ищеца лек автомобил с рег.№ *******, с валидност от 13.02.2019 г. до
12.02.2020 г., е Районен съд Бургас. В мотивите си съдът е изложил съображения, че
изложените от ищеца фактически и правни основания, както и търсената от него по съдебен
ред защита на твърдяното право, обуславят разглеждане на спора от гражданските
съдилища. Съдът е посочил изрично, че обстоятелството дали може да се иска връщане на
повторно платената сума от АПИ, действаща в качеството й на лице – правен субект, който
3
“събира такси“ съгласно чл.17, ал.2 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, а не властнически
административен орган, е въпрос, който следва да бъде обсъден от компетентния
граждански съд, доколкото липсва правоотношение на власт и подчинение, а се касае за
правоотношение между равнопоставени субекти.
След изпращането на делото на БРС, с обжалваното решение съдът е уважил
частично предявения иск като е осъдил ответната АПИ да заплати на ищеца, на основание
чл.55, ал.1, предл.първо и чл.86 от ЗЗД, сумата от 94.34 лв - главница, представлява
недължимо платена на 12.02.2019 г. винетна такса, за която е издадена електронна винетка
190212051266928 за собствения на ищеца лек автомобил с рег.№ *******, в частта за
периода на валидност от 13.02.2019 г. до 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК – сумата от 48.63 лв - направени по
делото разноски за платена държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете. В
останалата част искът за главницата е отхвърлен над уважения размер от 94.34 лв. до
претендирания от 97 лв, в т.ч. и за периода от 04.02.2020 г. до 12.02.2020 г. вкл., ведно със
законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане, както и искането за присъждане на направените
разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в останалата част. Ищецът
е осъден да заплати на ответната АПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 2.74 лв,
изчислено съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът е приел, че по делото е доказано
разместването на имуществено благо (заплащането два пъти на винетна такса за едно и също
МПС и частично - за един и същи период), приел е липсата на основание за повторно
заплащане на винетна такса за същия автомобил и за същия период, за който вече е
заплатена веднъж винетна такса.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Относно допустимостта на решението съдът не споделя твърденията на
въззивника, че то е недопустимо, тъй като заплащането на пътните такси е уредено в чл.10
и сл.от Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. Първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД, съобразно въведените от
ищеца твърдения по фактите и заявеното искане в петитума на исковата молба. По
отношение на подведомствеността на предявените искове по настоящото дело и
компетентността на БРС да се произнесе по предявения иск, е налице произнасяне на
4
смесен състав на ВАС и ВКС с цитираното по-горе определение, поради което съдът
приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на своята компетентност.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил
правилно и в пълнота фактическата обстановка.
Ето защо, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд по фактите (по
които факти страните не спорят, а се установяват и от представените доказателства), че за
собствения си лек автомобил с рег.№ рег.№ ******* ищецът е закупил на 03.02.2020 г.
електронна винетка № 19020397902153 с валидност 04.02.2019 г. до 03.02.2020 г., а
впоследствие - на 12.02.2019 г., втора електронна винетка с № 19021205126928 с период на
валидност от 13.02.2019 г. до 12.02.2020 г., като периодите на валидност на двете винетки
частично се припокрива. Съдът приема за установено, че със заявление от 08.04.2019 г.,
ищецът е поискал възстановяване на втората винетна такса, поради заплащането й по
грешка, и с писмо от 30.07.2019 г. е получил отказ от Директора на Национално ТОЛ
управление по съображения, че системата не позволява извършване на корекция на
въведени данни, както и възможност за анулиране на електронна винетка.
Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че решението в
обжалваната част е и неправилно, тъй като при безспорните между страните факти, че
законният представител на ищеца е закупил електронна винетка със срок на валидност
04.02.2019 г. – 03.02.2020 г., след което друго лице е закупило втора винетна такса с
частично дублиращ се период на валидност (13.02.2019 г. – 12.02.2020 г.), по делото не е
доказано за чия сметка и от името на кого е закупена втората винетна такса за същия
автомобил, както и причината, поради която това е сторено. Твърди се, че в този смисъл по
делото не е доказано обедняване на ищеца, а ако такова изобщо е налице, то не е резултат
от действията на ответника, а от тези на третото лице, закупило втората винетна такса.
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, а не по чл.59 ЗЗД. Ето
защо в тежест на ищеца е да докаже, че е разместено материално благо, а в тежест на
ответника – че това е станало на правно основание. В настоящия случай ищецът е ЕООД, и
той като собственик на лек автомобил с рег.№ рег.№ *******, доказа по делото
закупуването на две електронни винетки за собствения си автомобил (на 03.02.2020 г. -
електронна винетка № 19020397902153 с валидност 04.02.2019 г. до 03.02.2020 г., и на
12.02.2019 г. - електронна винетка с № 19021205126928 с период на валидност от 13.02.2019
г. до 12.02.2020 г.). В тежест на ответната АПИ е да докаже, че е налице основание за едно
и също МПС, за един и същи период, да са налице две винетки, което да оправдае
заплащането два пъти на винетната такса. Такова доказване от ответника за периода от
13.02.2019 г. до 03.02.2020 г., не се осъществи. За посочения период винетната такса е
5
дублирана, поради което втората винетна такса частично подлежи на връщане.
Неоснователно е и твърдението във въззивната жалба, че не е налице обедняване
на ищеца и поради обстоятелството, че за всяка от заплатените две винетни такси, ищецът е
получил насрещна престация – електронна винетка, поради което е неоснователен и изводът
на ищеца, че е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Съгласно чл.10, ал.1, т.1
от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, съгласно която, заплащането на винетната такса дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа,
т.е.и двете заплатени винетни такси касаят едно и също МПС и (частично) един и същи
период от време.
Неоснователно е и оплакването, че искът е неоснователен и поради
обстоятелството, че съгласно чл.55 от ЗП, възстановяването на недължимо внесени такси
по чл.10 и чл.18 от ЗП, се осъществява по реда на Закона за държавните такси, т.е. – по ред,
определен от самия закон и в изпълнение на тази разпоредба, Агенция „Пътна
инфраструктура“ прилага процедура по възстановяване на недължимо внесени такси, след
като потребителят подаде заявление. Действително в приложената от въззивника съдебна
практика е прието, че правоотношенията, които се развиват между държавата и физическите
и юридическите лица по повод събирането на публични държавни вземания, каквито са
държавните такси, неизчерпателно изброени в чл.4 ЗДТ, и изрично посочени в други
закони, са с публичноправен характер. Посочено е обаче също, че когато съответното лице е
платило недължимо или е надвнесло в полза на бюджета суми като държавна такса,
вземането му има частноправен характер. Съдът е приел, че за вземанията за надвзети или
недължимо събрани държавни такси по чл.55 от ЗП законът изрично е посочил процесуален
ред за събиране на таксите – по реда на ДОПК. Прието е също, че тъй като източник на
вземането не е гражданско правоотношение, възстановяването на недължимо внесени или
надвнесени такси не може да се осъществи по пътя на предявяване на кондикционен иск.
В настоящия случай обаче, с оглед изричното произнасяне с определението на
смесения състав на ВАС и ВКС по подсъдността на предявения иск, съдът приема, че в
случая липсва правоотношение на власт и подчинение, касае се за правоотношение на
равнопоставени субекти, съотв. предявената претенция е с гражданскоправен характер - иск
по чл.55 ЗЗД, поради което следва да се разгледа по общия исков ред.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на БРС следва
да бъде потвърдено в обжалваната част, при споделяне на мотивите на първоинстанционния
съд, към които настоящия състав препраща на основание чл.272 ГПК.
С оглед постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят
направените разноски за въззивното производство – 400 лв за заплатено
адв.възнаграждение.
6
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1662 от 16.07.2020 г. по гр.д.2193/2020 г. по описа
на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА му, с която „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“ № 3 е осъдена да заплати на „КАРБОНАДО -ДМ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Вардар“, бл. 1, вх. 1, ет. 1,
на основание чл.55, ал.1, предл.първо и чл.86 от ЗЗД, сумата от 94.34 лв - главница,
представляваща недължимо платена на 12.02.2019 г. винетна такса, за която е издадена
електронна винетка 190212051266928 за собствения на ищеца лек автомобил с рег.№
*******, в частта за периода на валидност от 13.02.2019 г. до 03.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2019 г.,
до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК - направените по
делото разноски в размер на 48.63 лв за платена държавна такса, изчислени съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на
„КАРБОНАДО -ДМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Вардар“, бл. 1, вх. 1, ет. 1, съдебни разноски за въззивното производство в
размер на 400 лв (четиристотин лева).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7