О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
С., 07.12.2018 г.
Софийският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав, в закрито
съдебно заседание на 07.12.2018 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия
Георгиев ч. гр. д. № 669 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба от ищеца по гр.д. № 802/2018г. на Костинбродския
районен съд – „Ч.е.Б.“ АД – срещу разпореждане № 730/10.10.2018г.,
постановено по това дело, с което е прекратено производството по него и е
върната исковата молба поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване
на констатираните в исковата молба нередовности
(довнасяне на държавна такса). Жалбоподателят счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е получил
разпореждането с указанията, тъй като то било връчено на предходен процесуален
представител на ищеца (адвокатска кантора Д. и съдружници),
както и че получателят не бил посочен с трите си имена и длъжността, а лице с
така посочените две имена не било упълномощено да получава призовки и съобщения
от негово име. Прави извод за нередовност на връчването, поради което счита, че
следва да се удължи срока за довнасяне на таксата. Изразява становище, че
внесената такса е била достатъчна за провеждане на съдебното производство по
част от предявените искове – поне за установяване на дължимостта
на сумата 1270,62 лв., поради което КРС не е следвало да връща цялата искова
молба. Сочи, че към жалбата прилага
документ за довнесена държавна такса в указания размер (но такъв не се открива
по делото). Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия –
изцяло или поне в частта за главния иск.
С оглед
разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. второ от ГПК, правилно не е бил връчен препис
от жалбата на насрещната страна.
Съдът
намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.
От фактическа
страна съдът констатира, че на 04.07.2018г. Костинбродският
районен със е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено на М. Н. А. да заплати на „Ч.е.Б.“
АД сумата 1270,62 лв. – главница, и лихва върху нея за периода 23.12.2015г. до
25.06.2018г. в размер на 307,63лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото.
С оглед
редовно постъпило възражение срещу заповедта, съдът е дал указания на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си.
В
определения едномесечен срок „Ч.е.Б.“ АД е подало искова молба в такъв смисъл,
по която е било образувано гр.д. № 802/2018г. по описа на Костинбродския
районен съд.
Съдията-
докладчик е констатирал, че към исковата молба са представени доказателства за
внесена от ищеца държавна такса в размер на 31,57 лв., т.е. точно толкова,
колкото е била заплатена в заповедното производство. Преценил е, че общо
дължимата държавна такса по предявените искове е по- висока от сбора на тези
две такси (а именно - 100,84лв.), поради което е оставил исковата молба без
движение и е дал указание на ищеца да довнесе разликата от 37,70 лв. в
едноседмичен срок, като го е предупредил, че, при неизпълнение на указанието,
исковата молба ще бъде върната.
Видно от
приложения по делото отрязък от съобщение, това указание е било връчено на
ищеца на адрес гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 159, Бизнес център, чрез лицето Д. Б. с
посочена в скоби длъжност „експ. взем.“
(вероятно – „експерт вземания“) на 25.09.2018г.
В
определения от съда едноседмичен срок указанието не е изпълнено.
Поради това,
на 10.10.2018г. КРС е постановил обжалваното в
настоящото производство определение, с което е прекратил производството по
делото и е върнал исковата молба.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното.
Изложените в
частната жалба доводи във връзка с претендираната нередовност
на връчването на съобщението с дадените от съда указания, са изцяло
неоснователни:
-
Не
съответства на действителното фактическо положение твърдението на
жалбоподателя, че съобщението било връчено на предходен процесуален
представител на ищеца (адвокатска кантора Д. и съдружници).
От приложения отрязък от съобщение се установява, че съобщението с указанията е
било изпратено не до процесуален представител на ищеца, а непосредствено до
самия ищец „Ч.е.Б.“ АД. Нещо повече: съобщението е изпратено на адреса, посочен
в исковата молба от самия ищец, а не на адреса на адвокатското дружество „С., Д.
и партньори“, което, наистина, е било пълномощник на „Ч.е.Б.“ АД в заповедното
производство, но не е такъв в исковото, и освен това адресът му е в гр. С.,
бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, който е различен от посочения по-
горе адрес на дружеството- ищец гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 159, Бизнес център.
-
Неоснователни
са и изводите, които жалбоподателят прави от факта, че в това съобщение не били
посочени трите имена и длъжността на получателя. Разпоредбата на чл. 50, ал. 3
от ГПК не съдържа изискване за посочване на три имена, поради което съдът
намира, че индивидуализирането на получателя само с две имена съответства на
изискванията на закона. Освен това, както се посочи по- горе, длъжността на
получателя е посочена в скоби след името му (макар и със съкращения), поради
което и това законово изискване е изпълнено.
-
Неоснователен
е и доводът, че лице с така посочените две имена не е било упълномощено да
получава призовки и съобщения от името на ищеца. Съгласно цитираната по- горе
разпоредба, връчването може да се извършва на всеки служител или работник на
търговеца (каквото качество има и ищецът), без да е необходимо изрично
упълномощаване за това.
По така
изложените съображения съдът намира, че връчването е било редовно, поради което
от момента на осъществяването му е започнал да тече едноседмичният срок за
изпълнение на указанията, и няма основание за неговото продължаване.
По принцип неоснователен
е и доводът на жалбоподателя, че след като внесената такса е била достатъчна за
провеждане на съдебното производство по част от предявените искове, не е имало основание
за връщане на цялата искова молба. Според настоящия съдебен състав, дори когато
държавната такса е достатъчна за разглеждане на част от предявените искове, съдът
няма нито правото, нито задължението да избира вместо страната, към кой (или
кои) от предявените искове да отнесе вече внесена такса и да прекрати
производството само в останалата му част. Изборът на исковете, за които е
внесена таксата, и с които се сезира съда, е предоставен единствено на ищеца.
Поради това, ако дължимата държавна такса не е внесена изцяло, а същевременно
ищецът не е изразил изрична воля, за кой от исковете му следва да се счита
внесена тя, производството подлежи на прекратяване изцяло – точно както е
процедирал районният съд.
Неоснователен
е и доводът на жалбоподателя, че изпълнява дадените от съда указания, в
уверение на което прилага към жалбата документ за довнесена държавна такса. Такъв
документ не се открива по делото, поради което съдът намира, че твърденията на
жалбоподателя в този смисъл не съответстват на действителното фактическо положение.
Независимо
от горното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено поради следните
съображения:
На първо място, съгласно съдебната практика (Определение № 627 от 13.08.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3124/2014 г., IV г.
о., ГК), „…чл. 269 ГПК урежда правомощията на въззивния съд при
ограничения въззив на съдебните решения. Обжалването
на определенията и на други съдебни актове с частна жалба … е при условията на
пълен въззив - няма основания за обжалване и въззивният съд дължи произнасяне по същество без да е
ограничен от посоченото в частната жалба“. На практика, това означава, че в производството по разглеждане
на частна жалба въззивният съд дължи служебна
проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, вкл. и на непосочени от
жалбоподателя основания.
На второ място, по същество, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като е мотивирано с факта на
неизпълнение на неправилни указания. Наистина, с исковата молба са предявени
два установителни иска по чл. 422 от ГПК – за
главница в размер на 1270,62 лв. и за лихва в размер на 307,63 лв. Вярно е също
така, че, съгласно тълкуването, дадено с т. 18 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, таксата, която съгласно чл.
415, ал. 1 от ГПК следва да довнесе заявителят при предявяване на иск за
установяване на вземането си, е за всеки кумулативно съединен иск в размерите,
посочени в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
като се приспада заплатената в заповедното производство такса. Основание за
това тълкуване е дало обстоятелството, че ако заповедта за изпълнение е
издадена за няколко вземания, искът по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК също е предявен за
установяване съществуването на повече от едно вземане, т.е. е налице
кумулативно съединяване на искове. Всеки от тях има отделна цена, която е от
значение за определяне на размера на дължимата държавна такса по общите правила на чл. 69
от ГПК и чл.
72 от ГПК, като единствената особеност е, че от така определената сума се
приспада вече платената такса в заповедното производство, а разликата формира размера
на държавната такса за довнасяне.
Следва да се има предвид, обаче, че
това тълкуване е дадено при действието на предходната редакция на чл. 72, ал. 1
от ГПК, съгласно която при предявени с една молба кумулативно съединени искове
се събира държавна такса по всеки иск, т.е. по 4% върху цената на иска, но не
по-малко от 50 лв.
Към настоящия момент е в сила нова
редакция на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр. 86 от
27.10.2017 г.), съгласно която за предявените с една молба искове в защита на
един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо
от броя на ответниците, а за предявените с една молба
искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички
интереси.
Актуалната съдебна практика тълкува
тези разпоредби в смисъл, че държавната такса за разглеждане на обективно
съединени искове от един и същ вид (какъвто е настоящият случай) се изчислява
върху сбора от цените на отделните искове, т.е. както в заповедното
производство, без да се прилага правилото минималната такса по чл. 1 от
ТДТГПК за всеки отделен иск (напр. Определение № 240 от 7.06.2018 г. на ПАС
по в. ч. т. д. № 262/2018 г., Определение № 469 от 9.10.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3147/2018 г., IV г. о., ГК и др.).
В случая внесената от ищеца държавна
такса в исковото производство съответства на това тълкуване и е в достатъчен
размер, поради което не е било необходимо да се оставя без движение исковата
молба и да се дават указания за довнасяне на допълнителна такса.
По така
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че КРС е дал
неправилни указания на ищеца. Тяхното неизпълнение не е основание за връщане на
исковата молба, поради което обжалваното определение е неправилно и следва да
бъде отменено.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 730/10.10.2018г., постановено по гр.д. № 802/2018г. на Костинбродския районен съд, с което е прекратено
производството по него и е върната исковата молба поради неизпълнение на
указанията на съда за отстраняване на констатираните в исковата молба нередовности (довнасяне на държавна такса).
ВРЪЩА делото на Костинбродския
районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.