Р Е Ш
Е Н И Е
№ 50 28.02.2020
год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На пети февруари
2020
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 9 по описа
за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 4535
/13.11.2019 год. ,подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., р-н район В.В.,В.
Т. - Г, бул. В.В.№ *** срещу решение №
147/28.10.2019 год. по гр.д.№ 289/2019 год. на
Районен съд Б.,с което е признато за установено ,че Д.Д.А.,
ЕГН **********,***, чрез определения от съда настойник К.С.А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** не
дължи на търговското дружество сумата от
3249.80 лева по фактура № **********/26.03.2019 год., начислена като корекция по реда на чл. 50 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на сметка
за електрическа енергия за периода 08.12.2016 год.-07.12.2017 год. за обект в
град гр.Б. по ул. Т. № *, с кл.
№ *** и аб. № ***.
С доводи за
необоснованост и постановяване на първоинстанционния съдебен акт в отклонение
от материалния и процесуалния закон е отправено искане за отмяната му,като въззивният съд
постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенцията по
чл.124 ал.1 от ГПК и такова за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции .Посочено
е ,че ДРС в отклонение от законовата уредба , обвързващите страните Общи
условия и задължителната практика на ВКС,отрекъл възможността му като доставчик
едностранно и служебно да коригира
сметките на потребител на електрическа енергия в случай на неизмерена,неточно
измерена или измерена в
невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване такава,поради което и за абоната не съществувало задължение да
заплаща начислената с корекцията сума.И в случаите на неприложимост на
разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ,стойността на електрическата енергия подлежала
на заплащане на основание чл.183 от ЗЗД,доколкото се касаело до установено
точно количество реално потребена енергия,чието
заплащане се дължи от абоната по силата
на установената между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е връчено на дата 08.11.2019
год., жалба рег.№ 4535/13.11.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима .
В жалбата не е отправено искане за събиране на нови
доказателства.
Въззиваемата страна Д.Д.А., чрез
определения от съда настойник К.С.А.,счита жалбата за неоснователна и настоява
да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по
реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 5274/31.12.2019 год.,в който са
възпроизведени всички твърдения,оспорвания и правни доводи ,надлежно заявени в
първоинстанционното производство.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите
констатации в обжалваното решение, а произтичащите от същата правни изводи на ДРС ,поради което въззивният съд следва да основе решението си на
фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният
съд,както следва:
Предявеният
иск е отрицателно установителен по чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост
на сумата от 3249.80 лв.,
начислена като корекция на сметката за електрическа енергия за периода
08.12.2016 г. до 07.12.2017 г.
за обект в гр. Б. по ул. Т. № *, с
кл.№ *** и аб.№ ***.
На 07.12.2017
г. от служители на „Енерго-Про мрежи” АД е извършена проверка на средството за
търговско измерване/СТИ/-електромер № 1115031200536295, с който се измерва
доставената в имота на ищеца в гр. Б., ул. Т. № *,
ел. енергия. При проверката са отчетени показанията по първа/нощна/тарифа
–7672kwh и по втора/дневна/тарифа- 19042 kwh,така
също и по трета тарифа-19642 kwh. Според св.С.Г.,
участвала в проверката като служител на ответника, поради установяване на трета
скрита тарифа, електромерът е демонтиран. Съставен е констативен протокол №
1202029/07.12.2017 г., подписан от свидетели, в който е отразено демонтирането
на СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508427.
Извършена е метрологична експертиза на
електромера от БИМ- РО на ГД”МИУ”-В.. Резултатите от експертизата са обективирани в констативен протокол №
807/22.03.2019г.-АУ-Е-000029-73779/11.12.2017г. За външния вид на електромера в
протокола е отразена констатация за отсъствие на механични дефекти по кутията,
на клемите, на клемния блок, наличие на необходимите
обозначения на табелката на СТИ, наличие на пломби против неправомерен достъп
до вътрешната конструкция/пломба от метрологична проверка, фирмена пломба,
допълнителни стикери/. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
Същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването. Не е отчетена грешка при измерването извън
допустимата, т.е. електромерът е технически изправен. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера. Електромера се състои от
две тарифи Т1 и Т2 , като действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 с преминала през нея
енергия в размер на 019642.6kwh.
Съгласно заключение от дата
26.07.2019 год. на вещото лице инж.Ч. СТИ, посредством което се измерва
електроенергията в обекта на потребителя е еднофазен статичен
електромер Caratdigitron MO2,
предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има
четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията
се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Вещото лице е констатирало, че
СТИ е метрологически изправно и правилно свързано и отчита при допустима
средна грешка. Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа. Извършена е промяна на настройките на тарифните
регистри-активиран е допълнителен тарифен регистър ,като е забранена
визуализацията му на дисплея. Потребената енергия е
измерена,като част от нея е записана в невизуализиран за отчет регистър
Т3,поради което не е отчетена като потребена. Невизуализирането
на измерената енергия е софтуерно реализирано-извършена е обратима промяна на параметризацията и не се дължи на физическа повреда на
измервателния уред. На
окръжния съд е служебно известно,че ”Енерго про-продажби”АД, ”Електроразпределение Север”АД и БИМ не
разполагат с версия на
софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на СТИ,а предоставения им
от производителя на СТИ софтуер
позволява единствено четене на данните в паметта на електромера. Съгласно предоставената от „ЕРП Север“АД информация,дружеството получава
от завода производител СТИ,параметризирано по две
тарифи /Т1 и Т2/ и дружеството не извършва препопрограмирането
им.Електромерът е монтиран в обекта на потребление на 13.11.2012г., като за
монтажа е съставен протокол № 0925479, в който са записани нулеви показания на тарифните регистри-
1.8.1/нощно тарифа/ и 1.8.2/дневна тарифа/. Няма записани показатели за трети
регистър Т3 и Т4, но е налице активиране на такъв за Т3, който не е
визуализиран на дисплея. Няма данни кога е активиран трети тарифен регистър,нито
часовия интервал,през който измерената енергия се е записвала в него. Количеството
електрическа енергия за корекция не е изчислено по методиката на чл.48, ал.1
ПИКЕЕ, а е начислено цялото записано на
невизуализирания трети регистър количество.Периодът на корекция е определен в
съответствие с чл. 50 от ПИКЕЕ,аколичеството
електрическа енергия е остойностено по цени на технологичени разходи и мрежови услуги за битов клиент на
краен снабдител.
Решението е
незаконосъобразно по следните съображения:
По делото е безспорно, че ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество
електроенергия по силата на договор за продажба при общи условия по смисъла на
§1, т.42 от ДР на ЗЕ и в този смисъл има право да закупува електрическа енергия,
а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му
електрическа енергия в енергоснабдения обект.
Спорното правоотношение се е развило по време, в
което ПИКЕЕ /ДВ ,бр.98/2013г./ са отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва
специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за
минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия,измерена в невизуализиран
регистър на СТИ,в резултат на установено софтуерно въздействие върху същото от
страна на крайния битов потребител.
Правоотношението между електроразпределително
дружество и краен потребите на електрическа енергия,възниква по силата на
договор за продажба на електрическа енергия при публично известни Общи
условия,имащи своята специална регламентация в ЗЕ.Тази регламентация не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД досежно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия.В съответствие с общата норма
на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по
грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално
дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 год. и след отмяната
им с решения на ВАС,постановени по административни дела №№ 2385/2016 год. и
3879/2017 год.,в сила съответно от 14.02.2017 год. и 23.11.2018 год./, този
извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Когато потребителят неправомерно въздейства върху
средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електроенергия - ако доставчикът докаже наличието
на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване, в резултат на което част
от действително потребената електроенергия не е
отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране
на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя–така решение №150/26.06.2019 год. по гр.д.№
4160/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители –така решение № 124/18.06.2019
год. по гр.д.2991/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.
Ответникът е доказал неправомерното вмешателство
в софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му след
монтиране на средството в обекта на абоната /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат със софтуера за програмиране/.След като ответникът,
електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с версия на
софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера,а
предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява единствено четене
на данните в паметта на електромера следва ,че горните правни субекти не са
имали обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта на СТИ и да
въведат по свое усмотрение потребени количества
ел.енергия по тарифа 1.8.3 в паметта на уреда. Горното обуславя извод,че доказаното софтуерно
вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на абоната. То съставлява човешка
намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на абоната-купувач на електрическа
енергия,като се има предвид, че субектите,които
доставят и продават електрическа енергия и извършвал контрол за
метрологична точност на СТИ,не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на
данни в паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия/
ползва само купувача –ищец по делото.В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на
абоната електроенергия не е отчетена при
електроразпределителното дружество. Стойността
на доставеното и потребено количество
електрическа енергия подлежи на заплащане от
абоната по сключения договор за
продажба на електроенергия в обема,установен от ответното търговско дружество в
регистър 1.8.3. на СТИ .Няма данни наистина ,в
кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър
електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена
от ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за
дневна и нощна тарифа.По
отношение продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да
се установи началният му момент следва да се посочи,че релевантен пределен
начален момент е датата на монтиране на СТИ в процесния
обект,което в случая е осъществено на 13.11.2012г.Аргумент
в подкрепа на горния извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега действащите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия,издадени от Комисията
за енергийно и водно регулиране /ДВ,бр.35/2019 год./,съгласно която, в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри.Така процесният
период 01.11.2016 год. до 31.10.2017
год. ,за който се претендира заплащане на доставената ел.енергия,е
след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
На основание чл.271 ал.1
от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и спора решен съобразно
посоченото по-горе.
С оглед изхода по
спора на въззивното търговско дружество се следват
сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.Такива се
претендират в размерите ,както следва: в производството пред БРС разноски в размер от 180
лв. - възнаграждение за вещо лице и 20
лв.-депозит за призоваване на свидетел, в производството пред ДОС
разноски в размер от 65 лв.-държавна такса,както и за процесуално представителство в
двете съдебни инстанции от адвокат суми
в размер от по 1092 лв.,включващи
възнаграждение от 910 лв. и ДДС от 182 лв.
Въззиваемият Д.Д.А. е направил възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение ,като изрично се е
позовал на решение от 23.11.2017 год. на Съда на ЕС, постановено по съединени
дела C-427/16 и C-428/16. Съгласно т.3 от същото " Член 78, първа
алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху
добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за
регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на
двойно облагане с данък върху добавената стойност ".
Делото е с интерес от 3 249.80 лв.По правилото на чл.7 ал.2
т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,предвидения минимум възлиза на сумата от 457.49 лв.,т.е. в
случая е заплатено възнаграждение в двоен размер ,без ДДС. Високоотговорният труд на адвоката не следва да бъде подценен;защитавания
материалният интерес в областта на доставката и заплащането на електрическа
енергия е значим,а в стойностно изражение величината му е висока
; правната и фактическа сложност на делото е над средната; делото е част от
многобройна група дела,идентични по предмет.
При съобразяване на горното,възражението по чл.78 ал.5 е основателно ,поради което адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено и присъдено такова в размер от 500 лв. за всяка от инстанциите.
Съгласно § 2а от посочената Наредба,когато
адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия
ДДС,тази сума се счита за неразделна част от адвокатското възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на
разноските. минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в
цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското
възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват
данъчна основа, върху която се начислява ДДС, а предвижданията § 2а са
съответни на тези по чл. 67, ал. 1 ЗДДС.
Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно
облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не
означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част от
дължимата парична престация, нито променя
частноправния й характер в отношенията между страните, сключилите договора.
Отношенията на страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл. 78 ГПК,
за отговорността за разноските.В този смисъл
позоваването на решение по
съединени дела С-427/16 и С-428/16
е неотносимо към спора, тъй като в случая не е налице
двойно облагане с ДДС, каквото следва да е установено, съобразно решението. В
тази насока са постановените определение № 109/18.02.2016 год. по
ч.т.д.№1983/2015 год. на ВКС,I
т.о.;определение №693/05.12.2019 год. по т.д.№827/2019 год. на ВКС, II
т.о.;определение № 62/04.02.2020 год. по ч.т.д.№2991/2019 год. на ВКС,I т.о.
Горното води до извод,че върху намаленото по реда
на чл.78 ал.5 от ГПК,следва да бъде начислен ДДС в размер от 20%,като на
дружеството се присъди такова в размер от по 600 лв. за всяка от инстанциите.Общия
размер на дължимите разноски,съдът определя в размер от 1 465 лв./ 1 200 лв. -адвокатско
възнаграждение за две съдебни инстанции+180 лв. - възнаграждение за вещо лице +20
лв.-депозит за свидетел + 65 лв.-държавна такса за въззивното
обжалване/.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
147/28.10.2019 год. по гр.д.№ 289/2019 год. на
Районен съд Б.,като вместо това п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.А., ЕГН **********,***, чрез определения от съда
настойник К.С.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** да бъде признато спрямо „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р-н район В.В., В. Т. - Г, бул. В.В.№ *
,че в качеството
на потребител с клиентски № *** и абонатен № *** за обект в град гр.Б. по ул. Т. № *,не
дължи сумата от 3249.80 лева по фактура
№ **********/26.03.2019 год., начислена по
реда на чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/ като корекция на сметката за
електрическа енергия за периода 08.12.2016 год.
ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН **********,***, чрез определения от съда
настойник К.С.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р-н район В.В., В. Т. - Г, бул. В.В.№ * сумата от 1 465 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за две
съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.