№ 812
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000503488 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 206 от 15.07.2022 год., постановено по гр.д. № 79/2022 год. по описа на
Окръжен съд Монтана, ГО, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ да заплати на М. Н. М. сумата от 16 000 лева , представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 20.09.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.02.2022 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен до пълния размер от 40 000
лева, като са разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ищеца М. Н. М., чрез процесуален представител, в
отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е занижен с оглед получените тежки увреди и търпените болки и
страдания. Оспорва изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от страна
на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с
което искът за причинените вреди бъде уважен до размер на сумата от 35 000 лева.
Претендира разноски.
Въззиваемият ЗК „Лев Инс” АД оспорва жалбата, като твърди неоснователност и моли
решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
1
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 16 000/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната
връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия
извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на
произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца вреди и наличието или не на принос от
страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо
този на прекия причинител на увреждането.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, изготвено въз основа на представените медицински документи, което съдът
кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на
произшествието ищеца е получил счупване тялото на 8-ми гръден прешлен, което не е
засегнало гръбначно-мозъчния канал, но е причинило на пострадалия ограничаване
движенията на тялото при завъртане, наклоняване, обръщане. Ищеца е получил болнично
лечение, където е било проведено четиридневно лечение, при което е приложена
медикаментозна терапия с обезболяващи, противовъзпалителни и противооточни средства, а
на 23.09.2021 год. е било извършено и оперативно лечение на травмата с областта на
гръдния кош под формата на т. нар. „почистване“. Пострадалия вследствие на
произшествието също така е получил и контузия на гръден кош, с клинично поставено
диагноза „флегмон”, което пък е довело болки и страдания за период до две-три седмици до
един месец.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
2
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на
пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП –
декември 2021 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи,
води до извод, сумата от 20 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбите относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетата съдебно-автотехническа експертиза се установи,
че пострадалия е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, което е допринесло за
настъпване на вредите. Ако е бил налице правилно поставен колан, то ищеца е могло да
получи до 30 % по-леки травми, въпреки масата на двата автомобила. С това се поведение
пострадалия съзнателно се е поставил в риск и е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, като и настоящия състав приема 20 % съпричиняване от страна на пострадалия.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 20 % ще следва да
се редуцира определеното обезщетение от 20 000 лева на 16 000 лева, за която сума
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция въззивникът следва да бъде
осъден за заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
100 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
3
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206 от 15.07.2022 год., постановено по гр.д. № 79/2022 год.
по описа на Окръжен съд Монтона, ГО.
ОСЪЖДА М. Н. М. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК
сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско взнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4