МОТИВИ: Срещу подсъдимия В.К.А. *** внесен обвинителен
акт за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 от НК затова, че на 28.04.2009 година в гр. Ловеч,
пред служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Ловеч, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - Свидетелство за завършено основно образование № 4/2005 година от Основно
общообразователно училище „Христо Ботев” с.Разград, обл.Монтана, издадено на негово име, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия съгласно
чл.269 ал.3 т.3 б.”а” от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Ловеч поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства е установена по
безспорен начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и е доказано
авторството на деянието. Иска от съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода в размер на четири месеца, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият В.К.А., не редовно призован, поради
отсъствие от страната, не се явява. За него се явява назначеният в хода на съдебното
производство за служебен защитник адвокат Пена Панталеева от ЛАК, която счита,
че фактическата обстановка е изяснена и подзащитният й не я е оспорил в хода на
досъдебното производство. Моли съда при налагане на наказанието да приеме, че
са налице смекчаващи вината обстоятелства, каквито са пълните му самопризнания,
младата възраст и липсата на осъждания.
От събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие писмени доказателства и показанията на свидетелите,
преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В.К.А. бил роден на *** ***. Имал завършено
начално образование. Не бил ходил в казарма. Живеел в гр. Луковит, Ловешка
област.
В
началото на 2009 година подсъдимият А. разбрал от лице на име Данаил от град
Луковит, на който не знаел другите имена, че можел да си закупи диплома за завършено основно
образование, чрез лице на име Димитринчо от гр. Монтана, на който също не
знаел другите имена. Данаил обяснил на подсъдимия къде можел да намери
Димитринчо, като му посочил кафене в гр.Монтана, където последния ходел
често. Подсъдимият А. отишъл на гости на свои роднини в едно от селата, които
били в близост до гр. Монтана. Той решил да намери горепосоченото лице, което
не познавал лично, поради което няколко дни подред ходил във въпросното кафене,
за да го търси. След като го намерил и се запознал с Димитринчо, А. го
попитал дали би могъл да му уреди диплома за основно образование, тъй като искал да
запише шофьорски курсове, а нямал образователния ценз, който се изисквал по
закон. Димитринчо му заявил, че това можело да се уреди, но услугата за
придобиване на дипломата ще му струвала 350.00 лева. Подсъдимият А. се съгласил и ги
заплатил веднага. Уговорили се да се видят на следващия ден, когато подсъдимият
получил от Димитринчо фалшивата дипломата за завършено основно образование,
която била под № 4/2005г. от Основно общообразователно трудово - политехническо училище "Христо
Ботев" с. Разград, общ. Вълчидръм, обл. Монтана. След като се сдобил с диплома В.А. започнал
курс на обучение, като курсист в автомобилен учебен център на ЕТ "Е.Е."
на 16.02.2009г. Инструктор на воденото обучение бил собственика на фирмата св.Е.А.Е.
***,
като за нуждите на досъдебното производство св.Е. предоставил цялата
документация на курсиста А..
На
28.04.2009г. подсъдимият А. ***, където на гише № 4 подал документи за
издаване на СУМПС. Служителката В.В. забелязала, че свидетелството за завършено основно
образование било стар образец и в него не било отразено, че същото било издадено
през 2005г. Поради тази причина, а и поради факта, че няколко дни по-рано в
"ПП" КАТ - гр. Ловеч имало установен друг подобен случай с фалшива диплома
за завършено основно образование от Основно общообразователно трудово -
политехническо училище "Христо Ботев" с. Разград, общ. Вълчидръм, обл.
Монтана, св.В. информирала началника си Д.Д., който бил запознат с предходния
случай, поради което подали сигнал в Районна прокуратура - гр.Ловеч .
От приложената справка от Областна
дирекция на МВР- Ловеч е установено, че подсъдимият В.К.А. на 05.12.2009 г. е
напуснал пределите на Република България през ГКПП Аерогара в посока Испания и няма данни за
последващо влизане в страната.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че с деянието
си В.К.А.
е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.316
във вр. с чл.308 ал.2 от НК, като: На 28.04.2009 година в гр. Ловеч, пред
служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Ловеч, съзнателно се ползвал
от неистински официален документ - Свидетелство за завършено основно
образование № 4/2005 година от Основно общообразователно училище „Христо Ботев”
с.Разград, обл.Монтана, издадено на негово име, като от него за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност.
Съдът приема, че по време на
съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият е автор на
престъплението, за което е предаден на съд. А. е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие като е представил неистинския официален документ, с цел да
докаже, че има завършено основно образование и въз основа на него да му бъде
издадено СУМПС.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на противоправното си поведение и произтичащите от него
общественоопасни
последици, като е целял настъпването им. Знаел е, че не е завършил основно
образование и въпреки това е представил неистински официален документ,
удостоверяващ противното, тъй като това е бил единствения начин да се сдобие
със свидетелство за управление на МПС. Този извод на съда се подкрепя от всички
събрани по делото доказателства.
Фактическата обстановка по делото се
изяснява от показанията на свидетелите В.М.В., Диян П.Д. и Е.А.Е., както и от
писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени
към делото по реда на чл.283 от НПК.
Причините за извършване на
престъплението, според настоящата инстанция, са желанието на подсъдимия да
придобие право да управлява МПС и занижените морално-волеви задръжки.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го
осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А., съдът
съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало,
младата възраст и проявеното критично отношение към извършеното, поради което и
на основание чл.316 във вр. с
чл.308 ал.2 от НК – при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
наложи на А. наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода.
Като взе пред вид, че наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода и подсъдимият не е осъждан за извършено престъпление от общ характер,
настоящата инстанция прецени, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително изпълнението на наказанието,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от
три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия А. наказание е
справедливо, съответства на обществена опасност на деянието и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: