Р Е Ш
Е Н И Е
№
2126
гр. Пловдив,19.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3264/2019г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалваното
е Наказателно постановление № 19-0432-000016 от 13.03.2019г. издадено от
Началник Първо РУ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515
от 14.05.2018г., с което на К. Л. К., ЕГН **********, на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени
административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят
К. Л. К. обжалва цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде
отменено. Оспорва по същество извършването на административно нарушение,
изтъква и допуснати нарушения в хода на административното производство. В
съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв.А. прави искане
за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по жалбата.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2019г.,
около 23:40 часа, в град Пловдив, жалбоподателя К. Л. К. управлявал лек
автомобил "Фиат Браво" с рег.№ …, лична собственост. На бул. „Македония“
до № 31 бил спрян за проверка от полицейски патрул, сред които бил св.С.Й.Ю., п.
с. в Първо РУ при ОД на МВР-Пловдив. Тъй като поведението на водача К. се
сторило съмнително на св.Ю., последният преценил, че жалбоподателят трябва да
бъде подложен на тест за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят отказал
да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и техните аналози, за което
му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0627808/07.03.2019
г. за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. На водача бил издаден талон
за медицинско изследване № 0041051.
Въз
основа на издадения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП К. бил санкциониран с налагане на
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.2 от ЗДвП, както
и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се
отнемат общо 12 контролни точки.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на разпитания като свидетел актосъставител – п.и. Г.Е.Д.,
свидетеля по акта С.Й.Ю. и св.В. Р. Г., както и от съставения АУАН, чиято
презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че
не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал.
Свидетелят
Г.Д. в показанията си сочи, че не е бил очевидец на нарушението, като описаните
констатации в съставения от него акт били на негови колеги. При рутинна
проверка на жалбоподателя полицейските служители констатирали, че същият е в
неадекватно състояние и с блуждаещ поглед. Поради тази причина довели
жалбоподателя в районното управление за изпробване с тест. Обясненията на актосъставителя
какво ще бъде направено били разбрани от жалбоподателя, който говорел български
език. Отказът на жалбоподателя да бъде направен тест за наркотични вещества бил
направен в присъствието на свидетел. Свидетелят съставил АУАН на водача, както
и издал талон за медицинско изследване. Водачът бил отведен от колеги на св.Д.
в болнично заведение за извършване на медицинско изследване.
По
делото е разпитан и свидетеля по акта – С.Ю., п. с. в 01 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив.
Свидетелят разказа, че на бул.“Македония“ спрели със светлинен и звуков сигнал управлявания
от жалбоподателя автомобил и установили самоличността на водача. Потвърждава,
че лично е видял К. да управлява лекия автомобил, но не си спомня точния час на
проверката, но било вечерно време. Усъмнили се, че е употребил наркотични
вещества, за което водачът отрекъл. Отвели го в районното управление, където му
предложили да направи тест. Преди това придружили жалбоподателя до мястото,
където живеел, тъй като било недалеч от мястото на проверката, за да остави
личния си автомобил. Жалбоподателят отказал да се подложи на тест, за което му
бил съставен АУАН. Като свидетел по акта бил вписан св.Ю..
Съдът кредитира
показанията на св.Д. с изключение на частта, в която сочи, че жалбоподателят
бил отведен от колегите му до болнично заведение за извършване на медицинско
изследване, доколкото показанията в тази им част се опровергават от приложеното
по делото писмо на „УМБАЛ-Пловдив“ АД. Настоящият съдебен състав кредитира
напълно показанията на св.Ю., които заедно с показанията на актосъставителя /с
изключение на посочената част/ са взаимно допълващи се, логични, последователни
и съответни на останалите кредитирани доказателства по делото и най-вече
изхождащи от незаинтересовано от крайния изход на делото лица - свидетелите не
се познават с жалбоподателя и в този смисъл по делото не се установява мотив
същите да дават недостоверни показания с цел да утежняват положението му. Ето
защо съдът намира, че показанията на тези свидетели са достоверен източник на
информация.
По
делото беше разпитана като свидетел В. Р. Г., посочена от страна на
жалбоподателя. Същата разказва, че във въпросната вечер звъннал жалбоподателя
/брат на св.Г./, който си бил забравил ключовете и обяснил, че на
бул.“Македония“ бил спрян от полицейски служители. Когато излязла на терасата,
видяла брат си вече паркирал и излязъл от лекия автомобил, както и пристигащата
полицейска кола. Според св.Г., полицейските служители започнали проверка на
брат й, а след това го взели с патрулната кола. От брат си разбрала, че бил
отведен в районното управление и му правили проверка за наркотици. Съдът приема
показанията на св.Г. като показания на заинтересован от изхода на делото
свидетел, в близки отношения със жалбоподателя, в интерес да подкрепят
защитната позиция на същия. Част от показанията на този свидетел, касаещи
извършената на бул.“Македония“ проверка и случилото се в полицейското
управление са производни, доколкото излагат обстоятелства, преразказани от
нейния брат. Поради това кредитира от тях само тези части, които не
противоречат на останалите кредитирани доказателства, като в останалата част
показанията на тази свидетелка се явяват противоречиви, неубедителни и неподкрепени
от останалите събрани по делото доказателства. Същите будят у съда съмнение,
като следва да се преценяват и през призмата на това, че свидетелката е сестра
на жалбоподателя и като такава желае да му помогне в конкретната ситуация.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Нарушителят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. В този
смисъл следва да се има предвид, че според нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, се
наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, т.е. в случая е без значение обстоятелството дали водачът
е бил употребил такъв. Съставомереното поведение се изразява в самия отказ на
жалбоподателя да бъде тестван за наркотични вещества - поведение, което е бил
длъжен да предприеме, след като е бил изрично поканен от надлежен орган /в
случая полицейски служител/ да извърши това. В този смисъл възражението на
жалбоподателя за неяснота относно волята на АНО за кое нарушение е санкциониран
се явява неоснователно. От
съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че е изписано
словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което
покрива изцяло състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Посочване на
обстоятелството, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско
изследване по никакъв начин не създава неопределеност и невъзможност да разбере
за какво точно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Неяснота
не се създава и от факта, че в НП е цитирана нарушената правна норма. И
актосъставителя, и АНО са посочили ясно, точно и конкретно кои са
обстоятелствата, въз основа на които са приели извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът не споделя и оплакването на
жалбоподателя за несъответствие на действителната фактическа обстановка с
описаната в АУАН и НП, доколкото от събраните по делото доказателства, които
съдът кредитира, не се поражда съмнение, че описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка отговаря на обективната истина. Индиция за това са и дадените в хода
на съдебното следствие показания на св.Д. и св.Ю., чиято доказателствена сила
не бе опровергана. От тях категорично и безспорно се установява, че
жалбоподателя изрично е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай се доказа факта
на извършеното административно нарушение, за което на К. правилно и
законосъобразно на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е била наложена глоба в
размер на 2000 лева и му е било отнето правото да управлява МПС за срок от 24
месеца, поради което и оплакванията му в този смисъл следва да се отклонят като
неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства.
Съдът
не споделя и направеното от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя възражение за допуснато процесуално нарушение, свързано с
отбелязания час и място на извършеното нарушение. И двата реквизита на АУАН и НП,
предвидени императивно в чл.42,т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са посочени точно
и конкретно в административния акт. Присъствалия на проверката св.Ю. с
категоричност потвърждава мястото на нарушението, сочейки че проверката е била
извършена на бул.“Македония“, така както е посочено в двата акта на
администрацията и отрича водачът да е бил освободен. От своя страна показанията
на св.Г. не успяха да внесат съмнение във верността на отразеното в АУАН и НП
относно тези обстоятелства, доколкото същата не е била пряк свидетел на полицейската
проверка на бул.“Македония“, както и на случилото се в районно управление и
изложеното от нея в тази връзка е възпроизведено от казаното й от нейния брат. Макар
и да е наблюдавала случващото се пред дома й, същата не е възприела пряко разговора
между жалбоподателя и полицейските служители и дали действително на това място
е била извършена проверка или не. Следва
да се отбележи и обстоятелството че именно на посоченото в акта и наказателното
постановление място – гр. Пловдив, ул. Македония, жалбоподателя е спрян за
проверка при управление на МПС. Това не се отрича от никой. Дали акта е написан
в районното управление е без значение. Съдът
намира, че не е налице и неяснота по отношение на времето на извършване на
нарушението, която да се отразява на
правото на защита на лицето в такава степен, че да опорочава наказателното
постановление и да влече отмяната му. Макар св.Ю. да не посочи конкретния час
на проверката, предвид изминалия времеви период, същият потвърди отразения в
акта час. Доказателства, оборващи изложеното в акта и НП в тази насока, не бяха
представени от жалбоподателя. Следователно посочения в акта и НП час около
който е извършено нарушението е достоверен и поради това съда не намира
процесуален пропуск, водещ до отмяна на издаденото НП.
Всичко
гореизложено обосновава и извода, че установената по делото фактическа
обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено
нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на
който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление
фактически обстоятелства съответстват на действителното положение,
интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния
закон. Същите изпълват обективните признаци от състава на визираните
административно наказателни норми и дават основание да се обоснове извод, че
вмененото нарушение е действително извършено, поради което административно
наказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на
жалбоподателя по административен ред.
Следва
да се посочи, че настоящият съдебен състав не констатира и формални основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Следва
да се посочи, че настоящият съдебен състав не намира основания за квалифициране
на казуса като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В хода на
производството не се установи нарушението да се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този вид.
По
отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, действаща към настоящият момент, в чл.6, ал.1, т.3 от същата, за
отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му се предвижда отнемане на 12 контролни
точки. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила
НП. Според чл.3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в
Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки.
Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е
екс леге и същото има контролно-отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС
отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не
представлява нито административно наказание, нито принудителна административна
мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на
закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат
има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно
отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част
от НП, то в тази част - относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на
обжалване, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от
наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото
на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е
последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на
отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57, ал.1 от ЗАНН. С оглед на
това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.
Всичко
гореизложено обосновава неоснователността на жалбата на К. Л. К., поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0432-000016 от 13.03.2019г. издадено от Началник Първо РУ
при ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г., с
което на К. Л. К., ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в
размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се
отнемат общо 12 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на
Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.