РЕШЕНИЕ
№ 1562
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502224 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община Р., против
решение № 2284 от 21.06.2022 г. по гр.дело № 12578/2021 г. по описа на РС Пловдив,
VI гр. състав, в частта, с която се осъжда Община Р. да заплати на Община П. сумата от
500 лв., като частична от общо 247 554,01 лв., главница, дължима за отчисления по чл.
60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, представляваща част от
уговорената, но незаплатена цена за извършени услуги по приемане и обработване на
неопасни отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището
на с. Ц., за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.07.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
В останалата част, в която с решение № 2284 от 21.06.2022 г. по гр.дело №
12578/2021 г. по описа на РС Пловдив е отхвърлен иска на Община П. за осъждане на
Община Р. да и заплати сумата от 500 лв., като частична претенция от общо 38 561,55
лв., представляваща закъснителна лихва за периода 06.02.2013 г. – 29.02.2020 г.,
начислена върху главницата от общо 247 554,01 лв., дължима за отчисления по чл. 60 и
чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, представляваща част от уговорената, но
незаплатена цена за извършени услуги по приемане и обработване на неопасни
1
отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. Ц.,
за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., като погасен по давност, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
С постъпилата въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност на
постановеното решение № 2284 от 21.06.2022 г. по гр.дело № 12578/2021 г. по описа на
РС Пловдив в обжалваната част, като се оспорва извода на съда за наличие на отказ от
изтекла погасителна давност в представеното по делото писмо, по отношение на
претендираното с исковата молба задължение, така, както същото е
индивидуализирано от ищеца по основание, размер и период. Счита, че няма изрично
волеизявление за отказ от погасителна давност от страна на длъжника, община Р.,
същото не може да се извлича по тълкувателен път, като при прилагане на института
на отказ от погасителна давност следва да бъде индивидуализирано вземането по
основание и размер, а такова изявление за процесния период няма индивидуализирано
по размер. Моли да бъдат взети предвид и обстоятелства, настъпили след
постановяване на решението, а именно, че с решение по гр.дело № 509/2021 г. на ПОС,
влязло в сила на 06.07.22 г., са отхвърлени, като погасени по давност, претенциите на
Община П. за невнесени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за
управление на отпадъците за периода 2015 г. Моли решението в обжалваната част да
бъде отменено като неправилно и бъде постановено друго такова, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност. В
съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба, като претендира присъждане
на направените в производството разноски.
Постъпил е отговор в законоустановения срок от насрещната страна Община П.,
чрез юрисконсулт Д., с който счита постановеното решение в обжалваната част за
законосъобразно, обосновано и правилно. Излага подробни съображения за дължимост
на сумата която, освен, че била уговорена между страните, е и императивно уредена в
Закона за управление на отпадъците и Наредба № 14/15.11.2010 г. Счита, че е налице
отказ от погасителна давност, обективиран в представеното по делото писмо, като в
настоящия случай не е нужна по-голяма конкретика, за да става ясно кои свои
задължения Община Р. признава за съществуващи и потвърждава тяхната дължимост
чрез изявленията, съдържащи се в представеното по делото писмо.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно, обосновано и мотивирано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие със събрания
доказателствен материал по делото. Претендира заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
2
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Пред РС Пловдив са предявени за разглеждане обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Община П. твърди, че е собственик на Регионално депо за неопасни
отпадъци, разположено в землището на с. Ц., общ. Р., като по силата на решение на ОС
на Регионално сдружение Ц. от 07.12.2012 г., на основание чл. 9 ЗЗД било постигнато
съгласие, че Община П. ще осигурява приемането на неопасни отпадъци от Община Р.
срещу заплащане на цена за всеки тон отпадък, включваща компонент за експлоатация,
инвеститорски контрол, мониторинг и и изпълнение на условията на комплексното
разрешително, както и поддържане на пътя/охраната на обекта, както и отчисленията
по чл. 60 от ЗУО – 4,77 лв. на тон и отчисления по чл. 64 от ЗУО – 15 лв. на тон
отпадък. Твърди, че ответникът Община Р., като ползвател на депото, не била
заплатила дължимите суми за отчисления по чл.60 ЗУО – общо 59728,51 лв., и за
отчисления по чл. 64 ЗУО – общо 187825,50 лв., или общо дължима главница за
отчисления за ползване на депото в размер на 247 554,01 лв. за периода от 01.01.2013 г.
до 31.12.2013 г. Върху тези суми била начислена закъснителна лихва, считано от
06.02.2013 г., съобразно приложимата нормативна подзаконова уредба. Твърди се
също, че е налице изразявана готовност от кмета на Община Р. за заплащане на тези
задължения през 2016 г. и 15.02.2019 г., на събрания на Регионално сдружение – Ц.,
както и с писмо с вх. № 20ОБ-162/30.03.2020 г., където се признавала дължимостта на
тези отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода 2012 г. – 2015 г., поради което моли
да бъде осъден ответникът да заплати претендираните суми.
Ответникът Община Р. в подадения писмен отговор на исковата молба признава,
че задълженията са възникнали като уговорено между страните възнаграждение за
ползвани услуги по третиране на битови отпадъци, но е възразил, че задълженията са
погасени по давност, като периодични платежи с изтичане на три годишен давностен
срок от датата на възникване на задължението. Оспорва да има волеизявление за
изрично признаване на дълга, което да прекъсне погасителната давност, на осн. чл.
116, б. „а“ ЗЗД, както и изричен отказ от изтекла погасителна давност.
Районен съд Пловдив е приел за установено и безспорно между страните, въз
основа на представените по делото писмени доказателства, че са обвързани от
постигнато споразумение, обективирано в Протокол от заседание на ОС на Регионално
сдружение Ц. от 22.11.2012 г., по силата на което на Община П., като собственик на
3
Регионалното депо в с. Ц., се дължат цени за третиране на един тон битови отпадъци,
които включват и отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО, които били съответно 4,77 лв./тон
и 15 лв./тон. По отношение на така установената от съда фактическа обстановка и
възникването на това основание на процесното задължение за заплащане на
отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. от страна
на Община Р., страните не навеждат възражения, поради което и въззивния съд е
обвързан с така установеното. Не се оспорва и размера на задължението, съгласно
приетата без възражение на страните ССЕ. Спорен пред настоящата инстанция е
въпросът дали вземането е погасено по давност, в частност дали е налице отказ от
изтекла погасителна давност от страна на ответника, направен с писмо, приложено на
л. 34 от делото на ПРС.
Пред въззивната инстанция е представено от жалбоподателя и прието Решение №
260058 от 21.04.2022 г., постановено по гр.дело № 509 по описа на ПОС за 2021 г., с
оглед твърденията на жалбоподателя, че със същото се разрешава със сила на
пресъдено нещо спор, основан на същите правопораждащи юридически факти, поради
което и е задължително за настоящата инстанция, като обосновава и преклузия за
обсъждане на сочения отказ от погасителна давност, обективиран в писмо от 2020 г.,
доколкото същото не е било представено като доказателство по посоченото гр.дело
509/21 г. на ПОС, по което е налице влязло в сила решение. С представеното решение,
влязло в сила на 06.07.2022 г., исковете, предявени от Община П. против Община Р., за
заплащане на незаплатени месечни отчисления по чл. 60 от ЗУО и месечни отчисления
по чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. са отхвърлени, като
погасени по давност. Действително, решението е задължително за настоящия състав,
но само по отношение на общите правопораждащи факти за възникване на
задълженията, за които обаче спор между страните няма, като районният съд е приел за
установено възникване на задължението, въз основа на същите правопораждащи
факти, които са приети за осъществени и в представеното пред настоящата инстанция
съдебно решение. Доколкото се касае до спор за съществуване на задължения за
различен период, то не може да се сподели възражението, че е налице преклузия за
представяне на доказателството, въз основа на което районният съд е направил извод за
наличие на отказ от изтекла погасителна давност. Горното писмо не се и отнася до
общите правопораждащи задължението факти, а касае възражения на страните относно
погасяване на задължението.
Съдът споделя извода, че претендираните вземания са за периодични платежи, по
смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГКТ на ВКС, доколкото са
повтарящи се задължения за заплащане на цена на ползвани услуги, имащи единен
правопораждащ факт – сключено споразумение, чиито падеж настъпва ежемесечно, а
размерите на плащанията са определени на тон депонирани битови отпадъци, поради
което се погасяват с изтичане на три годишен давностен срок, на осн. чл. 111, б. „В“
4
ЗЗД, който тече от настъпването на падежа, а именно всяко пето число на месеца,
следващ този, за който се отнася отчислението. Така падежът на последното месечно
задължение за заплащане на отчисление по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., а именно за месец декември 2013 г. е прието за
възникнало на 10.01.2014 г., който факт също не е оспорен от страните и се приема за
установен. Настоящия състав напълно споделя и извода за липса на представени
доказателства, от които да се направи извод за извършено признание на задължението,
което да е прекъснало погасителната давност. Съгласно дадените указания с
Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК, признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД
следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието
на фактите, от които произхожда, следва да бъде направено, след като е започнала да
тече погасителната давност и преди нейното изтичане, да бъде ясно и недвусмислено
изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването
му, да е насочено към кредитора или негов представител. Изявлението може да бъде
обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни
действия. В представените протоколи от общо събрание на регионалното сдружение
липсва ясно и недвусмислено изявление на представител на Община Р. за
съществуване на задължение, индивидуализирано не само с правопораждащите факти,
но и с конкретен размер и за период, съответен на процесния. Горното е относимо
както за протокола от ОС на Регионално сдружение – Ц. от 05.12.2013 г., в който
липсва индивидуализация на вземането, независимо, от поетия ангажимент с
вписаното в него решение, Община Р. да представи график за заплащане на дължимите
отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода 01.01.2011 г. – 31.10.2013 г., така и в
протокола от ОС на Регионално сдружение – Ц. от 15.07.2016 г. Погасителната давност
за възникналите задължения към Община П., за договорените задължения за заплащане
на отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., е
изтекла за последното месечно задължение на 10.01.2017 г. С изтичане на тригодишна
давност са се погасили вземанията за тези периодични плащания, както и
произтичащите от тях допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла,
на осн. чл. 119 ЗЗД.
След изтичане на давностния срок, с писмо, подписано от представителя на
Община Р., адресирано до Община П., е направено волеизявление, че, към датата на
изпращане на писмото - 26.03.2020 г., Община Р. дължи на Община П. задължения в
общ размер на 1543890,50 лв., без посочен период, което по своята същност е
признание на дълг. В първия абзац на писмото е посочено, че касае вземания за
обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода от 2012 г. до 2015 г., както
и тези, посочени като експлоатационни разходи, формирани за периода 2008 – 2019 г.,
за които общината е изразила явно несъгласие за дължимите средства от невнесени
5
обезпечения и отчисления на проведено общо събрание на Регионално сдружение за
управление на отпадъците „П.“. Сочат се конкретни суми за отписани задължения за
2008-2009 г., както и платени за 2019 г., като се прави волеизявление за дължимост на
посочената по-горе сума.
Погасителната давност по съществото си представлява последица от
бездействието на кредитора да упражни правото си в определен период от време. След
като този период вече е изтекъл, направеното признание не може да го възстанови.
Признанието може да бъде направено и след изтичане на погасителната давност, но не
може да доведе до прекъсването й. За да представлява отказ от изтекла погасителна
давност, по аргумент на чл. 113 от ЗЗД, аналогично на признанието, волеизявлението
следва да съдържа изричен отказ от настъпване на последиците на погасителната
давност, както и пълна индивидуализация на вземането, както по отношение на
правопораждащите факти, така и по отношение на неговия размер. Така е отговорено и
на правния въпрос възможно ли е отказът от погасителна давност да не е изричен и в
изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване
на неговия размер, с цитираното и от първоинстанционния съд Решение № 186 от
19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на Върховен касационен съд. Изявлението в
представеното по делото писмо не съдържа изричен отказ от изтекла погасителна
давност за процесните задължения, от него не може да се направи категоричен извод,
по несъмнен начин, че длъжникът не желае да се ползва от правните последици на
погасяване на задължението му по давност, за процесния период и в претендирания
размер, поради което и не е налице мълчалив отказ от погасителна давност за цялото
вземане, част от което се претендира по настоящото дело, както е прието в
обжалваното решение. Вън от горното, признание, направено след изтичане на
погасителната давност, което представлява отказ от позоваване на вече изтекла
давност, не води до прекъсване на теченето й, както и до възстановяване на давностния
срок, в какъвто смисъл са дадените разрешения в постановеното по реда на чл. 290 от
ГПК Решение № 65 от 03.06.2011 г. по търг. д. № 600/2010 г. на Върховен касационен
съд.
Ето защо, като е приел, че с изпратеното на 26.03.2020 г. писмо от Община Р. е
направен отказ от изтекла погасителна давност за процесните задължения, от когато е
започнал да тече нов срок на погасителна давност за цялото вземане, който не е
изтекъл до предявяването на настоящия иск на 29.07.2021 г. и е уважил предявените
претенции за заплащане на част от цената, договорена за депониране на отпадъци за
процесния период 2013 г., е постановил неправилно решение в тази му част, което
следва да бъде отменено и постановено друго по същество на правния спор, с което
искът да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски в двете
6
инстанции, съответно на представените доказателства за реалното им извършване.
Следва да бъде отменено и решението в частта, в която са присъдени разноски,
съответно на уважената част от иска, в полза на ищеца Община П. Пред първа
инстанция от жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв., от което са присъдени разноски в размер на 180 лв., поради което следва да бъде
уважено искането в пълния му размер, като бъдат присъдени допълнително останалите
180 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в първа инстанция, с оглед крайния
изход от спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Във въззивното производство се
претендира от жалбоподателя заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв., което също следва да бъде присъдено, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с
оглед уважаване на жалбата изцяло. Или в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 540 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2284 от 21.06.2022 г., постановено по гр.дело № 12578 по
описа на РС Пловдив за 2021 г., в частта, с която се осъжда Община Р., да заплати на
Община П., ЕИК ***********, сумата от 500 лв. (петстотин лева), като частична от
общо 247 554,01 лв., главница, дължима за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за
управление на отпадъците, представляваща част от уговорената, но незаплатена цена
за извършени услуги по приемане и обработване на неопасни отпадъци в Регионално
депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. Ц., за периода 01.01.2013 г.
– 31.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 29.07.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) съдебноделоводни разноски и
сумата от 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община П., срещу Община Р., иск за заплащане на
сумата от 500 лв. (петстотин лева), частична претенция от общо 247554,01 лв.,
представляващи отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците,
част от уговорената, но незаплатена цена за извършени услуги по приемане и
обработване на неопасни отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци в
землището на с. Ц., за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.07.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, като погасени по давност.
7
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община П., да заплати на Община Р., сумата от 540 лв. (петстотин и
четиридесет лева) представляваща направени в производството по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8