№ 75
гр. Варна, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500119 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 264/25.11.24г., по гр.
д. № 228/24г. на ОС-Шумен, с което е отхвърлен иска й срещу Е. Х. Х. и Р. Р.
М., и двамата от с. И., общ. В., обл. Ш., ул. „*“, № *, с правно основание чл.
153, ал. 1 от ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на следното
имущество: лек автомобил марка „Фолксваген“, Модел „Голф“, с рег. № *,
рама № WVWZZZ1JZYB090283; двигател № AJM196980, цвят сив металик,
на стойност 3 000 лв. На основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ Комисията е била
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд-Шумен, държавна такса по делото в размер на 120 лева, а на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдена да заплати на ответниците
направените деловодни разноски в размер на 1 700 лв. Във въззивната се
поддържа, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно,
поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на иска за отнемане
на незаконно придобитото от ответниците имущество. Посочено е, че съдът е
извършил неправилно и превратно тълкуване на приложимия материален
закон. Поддържа се, че „несъответствието“ обхваща целия проверяван период,
касаещ проверката и цели да установи дали е налице превишаване на
придобитото имущество над чистия разполагаем доход. Поради това
изискването, посочено от съда, че стойността на придобитото от ответниците
имущество в рамките на проверявания период, което е налично в техния
1
патримониум към края на периода, да е на стойност над 150 000 лв., не
съответства на материалния закон, защото последният изисква значително
несъответствие от 150 000 лв. като разлика между имуществото и нетния
доход. Като аргумент, че законодателят не е въвел като предпоставка за
отнемането, имуществото да е на стойност над 150 000 лв., се привежда
отхвърлянето на предложение за изменение на ЗОПДНПИ (отм.) с § 13 от
2013г. в този смисъл. Следователно, имуществото според приложимия закон, е
съвкупност за целия проверяван период и същото се различава от понятието
„значително несъответствие“, изискващо установяване на доходи и източници
на финансиране, обичайни и извънредни разходи, за да се определи нетният
доход и разполагаемите средства и тогава да се определи възможността за
придобиването на имуществото. В подкрепа на изразеното становище е
цитирано определение № 4810/24.10.24г. на ВКС, ІІІ г. о., определение №
50228/08.06.23г. по гр. д. № 3094/22г. на ВКС, ІV г. о. Въвеждането от съда на
допълнително изискване, за да бъде уважен предявеният иск (като минимална
стойност на наличното и претендирано за отнемане имущество), съставлява не
само превратно тълкуване на материалния закон, но и създава предпоставка за
неравно третиране на лицата с придобито незаконно имущество. Счита се, че
неправилно приетият от решаващия съд извод е обоснован с ТР № 4/18.05.23г.
по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, тъй като последното не въвежда праг на
имуществото. Сочи се, че в конкретния случай чрез заключението на СИЕ е
било установено, че законните доходи, приходи или източници на
финансиране на ответниците през проверявания период възлизат на 45 225.28
лв.; обичайните и извънредни разходи на ответниците през проверявания
период възлизат на 424 429.36 лв., при което нетният доход е в отрицателен
размер от минус 379 174.08 лв. (недостиг на средства). Поради това и е налице
значително несъответствие между придобитото имущество на стойност от
2 950 лв. и нетния доход, равняващо се на 382 124.08 лв. и поради това
надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Поради наличието и на останалите
предпоставки от закона, искът е основателен и следва да се уважи, ведно с
присъждане на разноските по делото за двете инстанции, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещните страни Е. Х. Х. и Р. Р. М. чрез адв. Е. С., с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че не съдът, а
жалбоподателят се опитва да даде разширително тълкуване на закона, без да
са налице предпоставките за това. Решаващият съд се е съобразил с най-
новата съдебна практика след постановяване на ТР № 4/18.05.23г. по т. д. №
4/21г. на ОСГК на ВКС – решение № 50007/02.12.24г. по гр. д. № 4429/19г. на
ВКС, определение № 2788/06.06.24г. по гр. д. № 3926/23г. на ВКС. Сочи се, че
до момента вещите лица неправилно са сумирали разходите с недостига на
доходи и по този начин е бил определян отрицателен нетен доход, вместо „0“.
Така на практика се дублирали суми, което е водело до постановяване на
неправилни съдебни решения относно размера на несъответствието. Поради
2
това се претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък на разноските.
Настоящото производство има за предмет и подадената от КОНПИ
частна жалба, насочена против определение № 73/21.01.25г. по същото
първоинстанционно дело, с което е била оставена без уважение молбата й за
изменение на първоинстанционното решение в частта относно присъдените на
ответниците разноски. Счита се, че определението е незаконосъобразно и се
претендира същото да бъде отменено и вместо него да се постанови
отхвърляне на искането на ответниците за присъждане на разноски или
евентуално – да се намали размера на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение. Посочено е, че не е била налице изискуемата от закона
предпоставка, за да се присъдят разноски - страната да е представила списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Представянето на такъв списък е станало след
приключване на последното заседание по делото. Освен това съдът е
присъдил разноски на стойност от 1 700 лв., която е по-висока от посоченото в
несвоевременно представения списък на разноските от 1 500 лв.
Съобразявайки защитаваният по делото материален интерес от 3 000 лв.,
предвиденото в Наредба № 1 на ВАдв.С минимално възнаграждение е 600 лв.,
поради което възнаграждението следва да се редуцира до този минимален
размер. Това би съответствало и на извършените действия от адвоката по
осъществяване на защитата пред първата инстанция и би съответствало на
правната и фактическа сложност на делото. В тази връзка се поддържа, че
претендираният размер на възнаграждението се явява прекомерен и следва да
бъде определен под минималните размери, посочени в цитираната наредба на
ВАдв.С. Допълва се още, че не е било релевирано възражение за прекомерност
на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от ищеца, тъй като не е
бил представен списък по чл. 80 от ГПК от ответниците. Изтъква се още, че
съобразно решение от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС, цитираната
Наредба № 1 на ВАдвС е нищожен акт и не следва да се съобразява от съда.
Поради всичко изложено, ако не се приемат всички други възражения за
неприсъждане на разноски на ответниците, то адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено под минималния по наредбата размер.
Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни, но същите не
са депозирали отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
В съдебно заседание въззивната и частната жалба се поддържат от
представителя на комисията по изложените в тях съображения. С писмена
молба въззиваемите чрез общия си процесуален представител заявяват, че
поддържат становището си в подадения отговор на въззивната жалба и
претендират присъждането на разноски, съобразно представен списък на
същите. Срещу размера на претендираното от въззиваемите като разноски
адвокатско възнаграждение, представителят на Комисията е релевирал
3
възражение за неговата прекомерност спрямо фактическата и правна сложност
на делото. Счита, че адекватният размер на адвокатското възнаграждение
следва да е 150лв. – равен на юрисконсултското възнаграждение.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на
16.05.24г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответниците
Е. Х. Х. и Р. Р. М., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, иск за отнемане на
имущество на обща стойност от 3 000 лв., съставляващо стойността на
описания по-горе лек автомобил марка „Фолксваген“, Модел „Голф“, с рег. №
*. Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е незаконно придобито
през периода на извършената против ответника Е. Х. Х. проверка от
20.09.2012г. до 20.09.2022г. В исковата молба Комисията е посочила, че е
образувала проверката въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. №
УВКПКОНПИ-1095/15.09.22г. от РП-Шумен за привличането на Е. Х. като
обвиняема по ДП № 1/20г. по описа на ОСлО при ОП-Шумен, пр. преписка №
2324/19г. на РП-Шумен, за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, във
връзка с чл. 209, ал. 1 от НК. По внесено обвинение срещу ответницата е било
образувано НОХД № 1835/22г. на РС-Шумен, приключило с постановена
присъда № 55/08.11.22г., с която подсъдимата е била призната за виновна в
извършването на престъплението и е било наложено съответното наказание.
Присъдата е влязла в сила на 24.11.22г. Посоченото престъпление попада в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗОНПИ. С Протокол № ТД04ВА/УВ-
10068/20.09.2022г. е била образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на Е. Х. през проверявания период, а с решение
№ 129/07.02.24г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение №
425/14.05.24г. на Комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на
незаконно придобито имущество от ответниците. Цитираните в исковата
молба уведомление с вх. рег. № УВКПКОНПИ-1095/15.09.22г. от РП-Шумен,
протокол за започване на проверка № УВ 10068/20.09.22г. и решение №
425/14.05.24г. на Комисията са приложени към исковата молба.
За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е
твърдяла, че от справка в НБД „Население“ е било установено, че
проверяваната Е. Х. е омъжена за Р. Р. М. от *г. и от брака си имат едно дете,
навършило пълнолетие преди началото на проверявания период. Комисията е
посочила, че към началото на проверявания период е било установено
притежавано имущество от съпрузите – лек автомобил м. „Фолксваген Голф“,
рег. № Н7341ВА, придобит на 07.01.11г., както и наличието на по един
спестовен влог от всеки от двамата ответници (за ответницата не е посочено
какво е било началното салдо към началото на проверявания период, а това по
сметката на ответника е било в размер на 421.47 лв.). Описани са били
преминалите през банковите сметки на ответниците парични суми, за които не
се твърди да са налични в края на проверявания период. През последния са
4
били придобити и продадени от съпрузите два други автомобила, извън
процесния. Посочени са подробно и получените чрез системите за бързи
преводи парични суми, за които също не се твърди да са налични в края на
проверявания период. Установеното имущество, което е налично в края на
проверявания период се състои от описания по-горе лек автомобил марка
„Фолксваген“, Модел „Голф“, с рег. № *, закупен по време на брака от
ответника М. с договор от 05.09.15г., за сумата от 1 000 лв. Според Комисията
пазарната стойност на автомобила към датата на закупуването му е била в
размер на 3 200 лв., а към момента на подаване на исковата молба – 3 000 лв.
Въз основа на всички изложени твърдения и извършен икономически
анализ, Комисията е приела, че проверяваното лице и нейният съпруг за целия
проверяван период са имали доходи, приходи или източници на финансиране
общо в размер на 45 275.05 лв., обичайните им и извънредни разходи са
възлизали в общ размер на 447 119.65 лв. (установен недостиг на средства в
размер на 401 844.60 лв.), но са придобили имущество на обща стойност от 3
200 лв., изразяващо се в придобиването на описаното МПС. Поради това се е
поддържало, че установеното несъответствие между нетния доход и
имуществото е в размер на общо 405 044.60 лв. (сбора от стойността на
посоченото имущество и отрицателния размер на нетния доход), което е
значително по смисъла на приложимия към момента на подаване на исковата
молба закон. Основавайки се на разпоредбите на посочения нормативен акт,
Комисията е поддържала, че е налице обосновано предположение, че
имуществото на ответниците е незаконно придобито. Поради това е отправена
претенция за отнемане на наличното МПС от ответниците, за което се
поддържа, че е придобито с незаконни източници на доходи или приходи на
средства.
В депозирания в срок отговор на исковата молба, ответниците чрез
общия си процесуален представител, са оспорили основателността на
предявения иск. Поддържаното становище е било, че липсва наличието на
изискуемото от закона несъответствие, което да надхвърля сумата от 150 000
лв. Ищецът е извършил погрешно икономическия анализ, тъй като
постъпилите чрез системите за бързи разплащания суми, са били отнесени
единствено към „разходи“ и „извънредни разходи“, а не и като „приходи“, тъй
като преди да направиш разход е следвало да имаш приход. Освен това
ищецът не е доказал, че посочените получени от трети лица парични преводи
имат незаконен източник за тяхното придобиване. Позовава се и на приетото
от ВКС в ТР № 4/18.05.23г. по т. д. № 4/21г. на ОСГК и на съдебната практика
по отделни посочени дела, че „стойността на т. нар. „значително
несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с
най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/
над общата стойност на нетния доход през проверявания период“.
Съобразно наведените в исковата молба твърдения по фактите и
отправения до съда петитум, следва да се приеме, че приложимият закон е
ЗОНПИ и правната квалификация на предявения иск е по чл. 153, ал. 1 от
5
същия.
Съдебното производство се явява допустимо с оглед представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответницата Е. Х. като обвиняема в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗОНПИ, за
постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за
установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на
искане за отнемане на такова имущество от ответниците.
Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
По приложението на ЗОНПИ е налице постановено ТР № 4/18.05.23г., по
т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в
полза на държавата паричната равностойност на получените суми с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното задължително
тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито и подлежащо
на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му -
което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него
лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде
установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако
такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
6
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
/самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер.
В мотивите на цитираното ТР ВКС приема още, че стoйнocттa нa т. нap.
„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo
пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa
нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд.
Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“
(съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в
отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“
към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен
знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.
В Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV
г. о., е прието, че „в случаи като настоящия, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“.
В този смисъл е приетото и в Решение №193/03.04.2025г. по дело
№4570/2022г., ВКС, ІІІ г. о., че „предпоставката за отнемане на имущество не е
налице, след като стойността на самото имущество по смисъла на пар.1, т. 4
7
ДР ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., тъй като то няма как да формира
значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Още повече, че
в случая нетният доход е отрицателна величина и последният няма как да се
добави към стойността на наличното имущество, което би било в нарушение
на дефинитивните норми на пар.1, т. 3, 4 и 8 ДР ЗОНПИ и в какъвто смисъл са
решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 5134/2021 г. на IV г.
о., решение № 50007 от 02.12.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 4429/2019 г. на IV
г. о. и решение №732 от 12.12.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 2652/2023 г. на III
г. о. В същите е посочено, че нетният доход е превишението на общия размер
на приходите (т. нар. брутен доход) над общия размер на разходите през
проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които
могат да са нулева, но не и отрицателна величина“.
На посочената съдебна практика в аналогична хипотеза се е позовал и
ВКС в определение № 1882/15.04.25г. по гр. д. № 3606/24г. на ВКС, ІV г. о.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявения иск по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответника и
членовете на семейството му имущество в рамките на проверявания
период, което все още е налично в техния патримониум към края на периода
или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени
съгласно чл. 148 от ЗОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността
на наличното трансформирано имущество. Преминалите през банковите
сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период,
не са част от имуществото.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответника и членовете на семейството му имущество през
целия проверяван период е на обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да
се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране на
ответника и членовете на неговото семейство, както обичайните и извънредни
разходи, за да се установява нетния им доход, тъй като несъответствието като
величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобитото
имущество се оценява по действителната му стойност към момента на
неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и
превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Това не важи за оценката
на имуществото, което Комисията е приела за действителна цена по
извършени сделки.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме като придобито от
ответниците следното имущество в рамките на проверявания период: с
договор за покупко-продажба от 05.09.15г., сключен с „АУТО НИКИАН“ ООД,
гр. Силистра, Р. М. е придобил лек автомобил марка „Фолксваген“, Модел
„Голф“, без рег. №, с рама № WVWZZZ1JZYB090283; за сумата от 1 000 лв.
(л. 143-145 от делото на ШОС). Съобразно заключението на САТЕ, пазарната
стойност на лекия автомобил към датата на неговото закупуване от ответника
8
на 05.09.15г. е била в размер на 2 950 лв. (л. 296-300 от делото на ШОС).
Заключението не е било оспорено от страните.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че общата стойност на
придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на
2 950 лв. След като стойността на придобитото имущество е по-малка от
150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите
компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания
период, за да се установи дали е налице „значително несъответствие“, защото,
както се посочи и по-горе – евентуална отрицателна величина на нетния доход
не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото
имущество, респективно не е възможно да се получи аритметична „разлика“
от 150 000 лв. между сумата от 2 950 лв. (стойността на имуществото) и
сумата от „0“ лв. (нетния доход).
Само на това основание предявеният против ответниците иск се явява
изцяло неоснователен и първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
По частната жалба.
С отговора на исковата молба, ответниците чрез общия си процесуален
представител, са отправили искане за присъждане на направените по делото
разноски. Към отговора е бил приложен и договор за правна защита и
съдействие, в който за процесуалното представителство пред ШОС, е било
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение от двамата ответници
на адв. Е. С. в размер на 1 500 лв. За последното е отбелязано в договора, че
сумата е платен в брой – л. 279 от делото на ШОС. С молба от 13.08.24г.
ответникът М. е представил доказателства за внесена сума от 200 лв. като
депозит за вещо лице, съгласно вмененото на ответниците задължение с
определение № 553/05.08.24г. (л. 287 от делото на ШОС).
В единственото проведено открито съдебно заседание представителят на
Комисията е представил изготвено писмено становище във връзка с
постъпилия по делото отговор на исковата молба (л. 346-347). Това означава,
че представителят на Комисията е бил запознат с този отговор и приложените
към него пълномощно и договор за адвокатска защита и съдействие.
Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. спрямо фактическата и правна
сложност на делото, не е било релевирано от представителя на ищеца преди
началото на устните състезания.
Съобразно нормата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма
право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по
изменение на решението в частта му за разноските. Списъкът съдържа
изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че
9
следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран
в исковата молба и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че
направените към този момент разноски изчерпват разходите по водене на
делото (в този смисъл мотивите на т. 2 от ТР № 6/06.11.13г. по т. д. № 6/12г. на
ОСГТК на ВКС). Целта на списъка по чл. 80 от ГПК е да бъде информиран
съдът и насрещната страна за размера и основанието на направените разноски.
Същевременно обаче, никое процесуално действие, направено извън
предвидените процесуални срокове, не обвързват съда - чл. 64, ал. 1 от ГПК.
От горното може да се обобщи, че:
- представянето на списък по чл.80 ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка за развитие на производството по изменение на решението в
частта му за разноските, а не и за присъждането на разноските, за което е
налице своевременно отправено искане;
- целта на представянето на списъка е да информира и облекчи съда при
изчисляването на разноските, които страната претендира да й се присъдят,
както и да информира насрещната страна за претендираните разноски;
- представянето на списък на разноските след приключване на фазата по
събиране на доказателства не може да бъде вземано предвид от съда.
При това положение в настоящата хипотеза се налага извода, че
ответниците с отговора на исковата молба своевременно са поискали
присъждането на направените по делото разноски без да представят списък на
същите, но по делото са представили доказателства за заплатен адвокатски
хонорар от 1 500 лв. и за депозит за вещо лице в размер на 200 лв. Насрещната
страна се е запознала с отговора на исковата молба и с доказателствата за
заплатения хонорар, но не е релевирала възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Представеният след провеждане на устните състезания списък на разноските
от ответниците (едва с писмена защита) не обвързва съда. При това
положение присъждането на разноски на ответниците в размер на 1 700 лв. е
законосъобразно, а обжалваното определение, с което е било оставено без
уважение искането на Комисията за изменение на решението в частта за
присъдените в полза на ответниците разноски в размер на 1 700 лв., следва да
бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция.
На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ поради отхвърляне на исковете на
Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна
такса за въззивното производство в размер на 2% върху обжалваемия интерес,
който възлиза на 3 000 лв. (цената на иска, посочена от ищеца). Поради това и
дължимата ДТ за въззивното производство е в размер на 60 лв.
Въззиваемите са претендирали присъждането на разноски за настоящата
инстанция, съобразно представен с отговора на въззивната жалба списък.
Представените от тях доказателства сочат на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв. за процесуално представителство пред
въззивната инстанция. Представителят на въззивника е релевирал
своевременно възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
10
възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото,
изтъквайки, че представителят на въззиваемите не се явява в открито съдебно
заседание, защитаваният материален интерес по делото е в размер на 3 000 лв.,
а обжалваното решение е изцяло основано на задължителната съдебна
практика, установена с ТР № 4/18.05.23г., по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС.
Счита, че дължимото възнаграждение е в размер на 150 лв. – колкото е
юрисконсултското възнаграждение на представителя на Комисията.
Съдът намира възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за допустимо и
частично основателно по изложените съображения – защитаваният
материален интерес е в размер на 3 000 лв.; извършените от представителя на
въззиваемите процесуални действия пред настоящата инстанция се изчерпват
с подаването на общ отговор на въззивната жалба; защитата на двамата
ответници предполага идентичност на правни съображения при еднаквост на
фактите; по приложението на материалния закон е установена задължителна
съдебна практика, която не изисква извършването на сложна аналитична
дейност на правнорелевантните факти и формиране на съответни правни
изводи въз основа на приложимата материална норма. Изводът е, че делото не
се отличава с фактическа и/или правна сложност.
От друга страна, с оглед задължителния характер на даденото от СЕС в
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС,
определените възнаграждения с Наредба № 1 за възнагражденията за
адвокатска работа (заглавие, изменено с ДВ, бр. 14/25г.) на ВАдв.С, макар и
вече не като минимални и задължителни такива, не могат да се считат за
обвързващи съда. Съгласно нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв,
възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва
да е справедливо и обосновано. Предвидените в цитираната наредба размери
нямат обвързващ съда характер, но могат да служат като ориентир при
определяне справедлив размер на адвокатското възнаграждение. Според
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба, ориентировъчният размер
на адвокатското възнаграждение при интерес от 3 000 лв., е 600 лв. Отчитайки
всички конкретни и посочени по-горе обстоятелства по делото, съдът намира,
че адекватното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 400 лв.
Съдът не споделя становището на представителя на Комисията, че
възнаграждението следва да се намали до размер на 150 лв., колкото е
юрисконсултското възнаграждение. Това е така, защото и според
приложимата съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК Наредба за заплащане на правната
помощ, размерът е от 100 до 360 лв. (чл. 25, ал. 1 от наредбата).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264/25.11.24г., постановено по гр. д. №
228/24г. на ОС-Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73/21.01.25г. по гр. д. № 228/24г. на
11
ОС-Шумен.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София, да заплати в полза на Апелативен съд-Варна, по
бюджета на съдебната власт - сумата в размер на 60 (шестдесет) лв.,
представляващи дължима ДТ за въззивното производство, на осн. чл. 157, ал. 2
от ЗОНПИ.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София, да заплати в полза на Е. Х. Х., ЕГН ********** и Р. Р.
М., ЕГН ********** и двамата от с. И., общ. В., обл. Ш., сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12