Решение по дело №6160/2017 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                            15.05.2018 г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД            ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на седемнадесети април                                 две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.

 

Секретар: НИКОЛИНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.

гражданско дело № 6160 по описа  на съда за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът Д.Д.Д. твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.518.133.2.41 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с предназначение: жилище, Апартамент №41, с площ от 84,00 кв.м., находящ се в град Стара Загора, област ***********************, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.133, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: *************************, а съгласно акт за собственост: апартамент №41 находящ се в гр. ***първи/ , в жилищна сграда блок едно, построена върху дворно място от *********************, състоящ се от две спални кухня, дневна, домакинско помещение, баня, тоалетна, антрета и два балкона, при граници: север - двор, изток - двор, стълбищна клетка и апартамент на Х. и А.К., юг - двор, запад - апартамент на С.П.и Г. И., заедно с избено помещение №1 /едно/, при граници: с********************************* от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена.

Обстоятелствата, на които основава правото си на собственост и правния си интерес от предявяване на настоящия иск са:

Твърди, че описаният имот е бил предмет на изпълнително производство, образувано на 19.12.2014 г. по издаден изпълнителен лист в полза „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД - гр.София. Длъжници по това изпълнително производство били Г. Д. М.и Косьо Ангелов Михайлов. По молба на ЧСИ Маргарита Димитрова на 07.01.2015 г. била наложена възбрана върху имота - предмет на принудителното изпълнение, която възбрана била вписана в Агенция по вписванията, Служба по вписване гр.Стара Загора. На 27.01.2015 г. били извършени опис и оценка, насрочена била и публична продан на имота. Публичната продан била реализирана и с Протокол от 13.10.2016 г. за купувач на имота е бил обявен ищецът. Било му е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот, което влязло в законна сила на 11.05.2017 г. Постановлението за възлагане на придобития от ищеца недвижим имот било вписано в имотен регистър на Агенция по вписванията, Служба вписване Ст. Загора на дата 26.05.2017 г. На 19.07.2017 г. по молба на ищеца в изпълнителното производство бил осъществен въвод във владение в закупения от него имот. От този момент той бил във владение на имота и го е използвал по предназначение.

Ищецът твърди още, че на 17.07.2015 г. била вписана предявена от ответника по настоящото дело искова молба с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на сключения между него и бившите собственици на имота, предварителен договор за покупко – продажба на същия. Решението за обявяване на договора за окончателен, постановено по  в.гр.д. 1266/2016 на ОС – Стара Загора, било вписано  на 06.01.2017 г. в Служба по вписванията – гр. Стара Загора. Вследствие на това била налице конкуренция на права, което обуславяло интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да постанови по отношение на И.М.И., че същият не е собственик на следния недвижим имот:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.518.133.2.41 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с предназначение: жилище, Апартамент №41, ****************************************************а. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника И.М.И., с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът твърди, че с К.М.и Г.М.бил сключил предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Бил възникнал спор между страните по предварителния договор относно цената на имота. К.М.и Г.М.се били отказали да прехвърлят недвижимия имот с нотариален акт. Това породило правния му интерес от предявяване на иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, за което било образувано гр. д. 2629/2015 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Ответникът твърди, че исковата молба с която било образувано гр. д.  2629/2015 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, била вписана в Служба по вписванията – гр. Стара Загора при Агенция по вписванията на 17.07.2015 г., а постановлението за възлагане било изготвено на 19.10.2016г. и било влязло в законна сила на 26.05.2017г. Поради това, ответникът счита, че ищецът не се легитимира като собственик на имота, тъй като публичната продан била деривативен способ за придобиване на собственост и излага съображения в този смисъл.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, в излага съображения за недопустимост и неоснователност на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело № 20148650400541 по описа на ЧСИ М.Димитрова, на 19.12.2014 г. по молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД е било образувано изпълнителното дело срещу Г. Д. М.и Косьо Ангелов Михайлов, въз основа на издаден в полза на Банката изпълнителен лист, с който Г. Д. М.и Косьо Ангелов Михайлов били осъдени солидарно да заплатят на взискателя дължими суми по договор за кредит. За принудително събиране на вземането на Банката, ЧСИ Димитрова наложила възбрана върху имота, собственост на длъжниците, в режим на СИО, а именно: ап.41, с площ от 84,00 кв.м., находящ се в град Стара Загора, *************************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК. Възбраната е била вписана в Служба по вписванията на 07.01.2015 г. (виж л.106 от изпълнителното дело). Имотът е бил изнасян няколкократно на публична продан и с Протокол от 13.10.2016 г. за купувач на процесния имот е бил обявен Д.Д.Д. (ищеца). Имотът му е бил възложен с Постановление за възлагане за недвижим имот от 19.10.2016 г. ( на л. 490 от изпълнителното дело), обжалвано, влязло в законна сила на 11.05.2017 г., вписано в Служба по вписванията – Стара Загора на 26.05.2017 г.

Видно от материалите по приложеното гражданско дело № 2629/2015г. по описа на Районен съд - Стара Загора, е била подадена искова молба от И.М.И. (ответник по настоящото дело) срещу Г. Д. М.и Косьо Ангелов Михайлов, с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между тях предварителен договор за покупко – продажба на ап.41, находящ се в град Стара Загора, област Стара Загора, ***************************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК. Исковата молба е била вписана в Служба по вписванията – Стара Загора на 17.07.2015 г. (виж л.30 от гр. д. № 2629/2015г.). Искът е бил отхвърлен като неоснователен от районния съд с решение  № 16/07.01.2016г., отменено от Окръжен съд – Стара Загора с решение № 317/04.11.2016г. по въззивно гражданско дело № 1266/2016 г. С това решение (л.59-62 от приложеното в.гр.д. 1266/2016 г.) Окръжният съд е обявил за окончателен сключения на 21.02.2013г. предварителен договор, с който  Г. Д. М.и Косьо Ангелов Михайлов продават на И.М.И. процесния апартамент 4, находящ се в град Стара Загора, област Стара Загора, ул.************. Решението е влязло в законна сила, вписано в Служба по вписванията – Стара Загора на 06.01.2017г. (виж справка по лице от Служба по вписванията на л. 462 от изп. дело)

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост е налице при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, какъвто е настоящия случай – ищецът твърди, че се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот, а ответникът – че е придобил собствеността въз основа на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Така че неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес у ищеца.

По основателността на иска:

В случая фактите по делото не са спорни и те са такива, каквито са посочени при излагане на фактическата обстановка. Страните спорят относно правното значение на тези факти.

Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а придобитите от третите лица не могат да се противопоставят на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. Разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК прогласява за непротивопоставими на взискателите решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. Исковата молба за обявяване на предварителен договор за окончателен подлежи на вписване на основание чл. 112, б. „б” ЗС. Следователно конкуренцията на правата на купувача, който се легитимира като собственик на имота на основание влязло в сила постановление за възлагане на имота от публична продан и тези на лицето, което се легитимира като собственик в резултат на съдебно решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД, законодателят решава според поредността на вписванията на възбраната и на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.  В случая възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело е била вписана на 07.01.2015г., а исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД е била вписана на 17.07.2015г., т.е. първо е била вписана възбраната. По релевирания материалноправен въпрос за значението на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД при конкуренция на действието на предходно вписване на възбрана на недвижим имот, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и извършена след това публична продан на възбранения недвижим имот, е налице непротиворечива практика на съдилищата, която еднозначно приема, че на взискателя (респ. на купувача от публичната продан) не могат да се противопоставят решения по искови молби, подлежащи на вписване, от която категория е исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, които не са били вписани преди възбраната. В този смисъл решение №70/23.07.2015 по дело №6858/2014 на ВКС, ГК, I г.о., определение № 96 от 24.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 813/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 105 от 25.01.2018 г по гр.д.№ 4833/16 г на ВКС, II ГО ., определение № 590 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2015 г., I г. о., ГК, решение на Окръжен съд – Стара Загора по въззивно гражданско дело 1145/2016 г. по описа на същия съд и много други.

Без правно значение е дали към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане има вписано съдебно решение по чл. 19, ал. ЗЗД, в каквато насока са основните доводи на процесуалния представител на ответника, извеждайки от там и доводите за деривативното действие на публичната продан. Действително публичната продан е деривативен способ за придобиване на собственост, но цитираната и представената от процесуалния представител на ответника съдебна практика касае други случаи и е неприложима към настоящия.

В случая конкуренцията между правата на ищеца и ответника се разрешава от горецитираните норми на чл. 496, ал. 2 ГПК и чл. 453, т. 2 ГПК, които норми дават законова защита на ищеца, като купувач на  имота вследствие публична продан в хода на изпълнителното дело, тъй като изпълнителната възбрана е била вписана по – рано от исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД и по отношение на ищеца се явява непротипривопоставимо придобиването на имота от ответника по силата на съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, Оттук следва основателността на предявения отрицателен установителен иск за собственост, поради което същият следва да уважен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които възлизат общо на сумата 1308,35 лева, както следва: 850 лева – адвокатски хонорар и 458.35лева – държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Д., ЕГН: **********,***, че И.М.И., ЕГН **********,***, не е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 41, находящ се в град Стара Загора, област Стара Загора************************************** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 83,54 кв.м., намиращ се в сграда № 2/две/, разположена в поземлен имот с ********************************************************************

 

ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 1308,35 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването  му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: