РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Бургас, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20242000500223 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Х. В. от гр.Бургас, ЕГН
********** против решение № 184/20.02.2024г., постановено по гр.д. №
937/23г. на ОС – Бургас, с което са отхвърлени предявените искове от ищеца –
жалбоподател. Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.
Предявени са няколко иска – по първия по чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД –
прогласяване на нищожност поради сключване на сделката без основание.
Съдът е обосновал извод, че не е налице липса на основание тъй като следва
да се отчитат и грижите за минал период от време. При подписване на
договора не е могло да се предвиди кога ще настъпи смъртта. Допускането на
смъртта не било равнозначно на знание за близка смърт. Според въззивника
тези изводи са неправилни и необосновани, противоречат на материалния
закон. Факта на сключване на сделката е безспорен, както и настъпването на
смъртта година след това. В случая договорът е за минали и бъдещи грижи –
т.е. – договорът е единен. Липсват обаче доказателства и твърдения от страна
на ответницата за полагане на грижи и даване на издръжка за минал период от
време. Неясно как съдът е направил извод в тази насока без анализ на
доказателствения материал. Свидетеите сочат, че преди сделката
прехвърлителят В. е бил в състояние сам да се грижи за себе си и да си
осигурява издръжката. Т.е. – ответнницата нито е полагала грижи, нито е
осигурявала издръжка, даже – обратното - тя е получавала за ползване
жилище и пари.
1
Решението според въззивника е постановено и при нарушения на
процесуалните норми - не са обсъдени всички доводи, не е допусната СМЕ.
Съдът е стигнал до извод за състоянието на прехвърлителя В. без СМЕ. Съдът
е следвало да прецени всички факти – в случая от показанията на свидетелите
не става ясно какви грижи е полагала ответницата за прехвърлителя.
Свидетелите са ги виждали заедно, но съвместното съжителство не е
еквивалент на даване на издръжка и полагане на грижи. По делото са
представени касови бележки, фактури – които установяват плащания, но не и
че те са извършени от ответницата.
Страната се позовава на трайната съдебна практика, че е налице
нищожност поради липса на основание, когато имота е прехвърлен срещу
задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за близката
смърт на прехвърлителя; в случаите на нееквивалентност на престациите
поради невъзможност за изпълнение – поради близката смърт на
прехвърлителя. Страната се позовава и цитира практика на ВКС – за случаи
на нищожност на такива договори при знание у приобретателя за предстояща
скорошна смърт на прехвърлителя на наличие на заболявания, предшестващи
смъртта. Жалбоподателят счита, че в случая е налице кратък времеви период
за да се счете, че сделката е нищожна. Според страната в случая са налице и
двете предпоставки за липсата на основание по чл.26 ал.2 предл. Четвърто от
ЗЗД. Приобретателката е знаела от самото начало диагнозата на
прехвърлителя, необратимостта на заболяването и близкият му край. В
случая договорът е сключен с оглед на бъдещи грижи като полагането е
продължило само година. Възползвайки се от лабилната психика на
прехвърлителя според жалбоподателя приобретателката го е манипулирала.
Съдът е отхвърлил и евентуално предявения иск за разваляне по чл.87
от ЗЗД – не са събрани доказателства за изпълнението на договора –както за
минало, така и за бъдеще време, според страната не може да бъде споделен
извода за еквивалентност на съжителството с полагане на грижи и
осигуряване на издръжка. Моли се за отмяна на решението и уважаване на
исковите претенции. Прави се искане за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза, като вещото лице по същата се произнесе по задачи формулирани
в четири пункта – относно здравословното състояние на прехвърлителя
Христо В.. Страната не се явява пред съда в проведеното по делото публично
съдебно заседание.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от страна на Л. К. С. –
ответник по делото. Жалбата се оспорва като неоснователна, а решението се
поддържа като правилно и законосъобразно. Страната категорично оспорва
възраженията на въззивника относно полагането на грижи. Твърди се, че
такива са полагани – ответницата е купувала храна всеки ден. Твърди се, че
имота е прехвърлен чрез дарение. Връзката на ответницата с прехвърлителя е
продължила 14 години, заболяването на прехвърлителя в случая няма
отношение. Знанието за заболяването не е равнозначно на знание за близка
предстояща смърт. Твърди се, че смъртта може и десет години след сделката
2
да настъпи, не настъпването една година след това не е някаква
закономерност. Твърди се, че ответницата е полагала ежедневни грижи за
общото домакинство с прехвърлителя, давала е всичките си парични средства
за подпомагане на домакинството. Ищецът не е положил никакви усилия за
полагане на грижи за баща си. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и
оставяне на решението в сила. Същата се явява лично пред съда и поддържа
становището си по отговора на въззивната жалба чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на Г. Х. В. е
редовна, подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от
закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установено следното:
По исковата молба на Г. В. от гр.Бургас против Л. К. С. е било
образувано производството по гр.д. № 937/23г. по описа на Окръжен съд –
Бургас. Ищецът е предявил иск на основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, материализиран в нотариален акт №
59 от 11.06.2020г. на нотариус Ст.Д. на основание чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД и
при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожността на сделката
при условията на чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД и разваляне на договора поради
неизпълнение на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД. Претендират се и разноските по
делото. Ищецът сочи, че неговият наследодател – баща му Х. В. е живял на
семейни начала с ответницата и през м. юни 2020г. и е прехвърлил собствения
си недвижим имот – апартамент в гр.Б., ул.“П. Е.“ № * ет.* вх.*, с площ от 76
кв.м срещу поемане на задължение за гледане и издръжка. Според ищеца този
договор е сключен без основание, тъй като е било установено заболяване на
прехвърлителя, предполагащо настъпване на скорошната му смърт, факт, с
който ответницата е била наясно. Знанието на ответницата се сочи като
основание за нищожност на сделката – поради липса на основание на същата.
Противоречието с добрите нрави се извежда също от поведението на
ответницата, която недобросъвестно се възползва от уязвимото състояние на
прехвърлителя с намерението да не се налага да изпълнява дълго време
задължението си. Нарушението на добрите нрави се изразява именно в
неравностойността на насрещните задължения по договора. Същият е бил
диагностициран с рак на белия дроб непосредствено преди сключване на
договора.
Твърди се също така, че поетите задължения от ответницата не са били
изпълнявани, като нуждите на прехвърлителя са останали неудовлетворени.
Неизпълнението било съществено и значително. Не става ясно как са били
полагани грижите, след като ответницата е пребивавала в С., а
наследодателят му е живял в Б.. В тежест на ответницата е да докаже
3
изпълнението на договора – с полагането на ежедневни и непрекъснати
постоянни грижи за Х. В.. Поради неизпълнението ответницата се явявала
неизправна страна, от което следвало, че договорът следва да бъде развален.
Ответницата Л. С. в ОИМ е оспорила предявения иск изцяло. Твърди,
че с Х. В. са се познавали от 14 години и правели планове за съвместен живот,
но за съжаление Х. се разболял. Твърди, че ищецът не се интересувал от баща
си, не отишъл на погребението. Оспорва се твърдението за неизпълнение на
договора. Оспорва се твърдението че е била наясно с неизбежната смърт на Х.
и че се е възползвала от това. Твърди, че поставянето на диагнозата не е
равнозначно на скорошна смърт на болния.Твърди, че скорошната смърт на Х.
В. не лишава договора от еквивалентност на престациите. Сочи се, че
инициативата за сключване на договора била на Х., в случая следвало да се
отчетат както миналите грижи, така и тези след сключване на договора.
Първоинстанционният съд безспорно е установил, че между
ответницата С. и наследодателят на ищеца – Х. В. е бил сключен договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане е издръжка на 11.06.2020г.
Към този момент било ясно, че прехвърлителят Х. В. страда от раково
заболяване на белия дроб. Била му извършена операция, но въпреки усилията
той починал на 22.06.2021г. По делото ответницата е представила писмени
доказателства – документи за извършвани плащания, разходни такива,
медицински рецепти и др. От удостоверение от НОИ се установяват размерите
на получаваните от двамата пенсии – за периода от 01.2019г. до 06.2021г.
Съдът е разгледал практиката на ВКС за липса на основание за сключване на
такъв договор при наличието на тежко заболяване у прехвърлителя – когато
смъртта настъпва дни или до месец след прехвърлянето на имота – т.е. – в
кратък период от време и през това време прехвърлителят е изнемощял, в
невъзможност за елементарни движения, безпомощност, изпадане в
безсъзнание и т.н. В процесния случай при сключване на сделката
онкологичното заболяване на Х. е било известно на страните, но не е било в
терминален стадий. Не е присъствал лично на сделката поради възстановяване
след оперативна интервенция, като за целта били изготвени документи,
упълномощаващи ответницата да бъде сключен договора при нотариус. След
сключване на договора е изминала година до смъртта на прехвърлителя.
Съдът е посочил, че знанието за предстоящата смърт на прехвърлителя поради
заболяване не е равнозначно на знанието за близка, скорошна, неизбежна
смърт и липса на еквивалентност на престациите. В случая възможностите са
крайни и липсата на еквивалентност на престациите е напълно възможна и в
двете крайности. В процесния случай се касае и за грижи за минал период от
време, не само за в бъдеще.
Съдът е посочил, че знанието у приобретателя за болестното състояние
на прехвърлителя не лишава договора от основание. Посочено е, че е
житейски оправдано именно при тежки продължителни заболявания да се
прибягва до сключване на такива договори, тъй като прихвърлителят се
нуждае от сериозни грижи и издръжка за неопределено време. Само когато
4
смъртта последва твърде скоро след сключване на договора и нейното
настъпване е било положително известно на приобретателя договора би
следвало да се признае за нищожен – като такъв без насрещно основание. В
такива случаи се приема, че приобретателят не е поел насрещно задължение. В
процесния случай такова доказване не е успешно проведено.
Съдът е анализирал поведението на прехвърлителя В. – той е сключил
процесния договор отчитайки положените от ответницата грижа за минал
период от време и от друга страна – необходимостта от увеличаване на тези
грижи занапред като тези обстоятелства са го мотивирали да прехвърли имота
си поради и което сделката не е лишена от основание. Прехвърлянето на имот
и срещу грижи, положени през изминал период от време прави сделката да е
винаги с основание. Поради това първоинстанционния съд е приел, че в
процесния случай договорът не е нищожен поради липсата на основание – тя
е действителна и е породила желаните от страните правни последици.
Претенцията за нищожност на договора поради нарушаване на добрите
нрави, тъй като е налице несъизмерима престация на основание чл.26 ал.1
предл.3 от ЗЗД съдът също е приел за неоснователна. Изискването за
равностойност на престациите е неприложимо при алеаторните договори. При
договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за гледане и
издръжка едната от престациите винаги е определена, но насрещната – не. Т.е.
- не е ясно нито във времево отношение колко време ще бъде престирана и в
какъв обем ще се наложи да бъде. Тя следва да се изпълнява до смъртта на
прехвърлителя – това е събитие, което не е известно кога ще настъпи.
Равностойността на престациите не може да се постигне обективно при
алеаторните договори. Следва според съда да се отбележи, че договора в
случая има своето основание и в престирането на грижи за минал период от
време – до сключването му, през който приобретателката също е полагала
грижи. Поради неоснователността на двете претенции съдът е разгледал и
евентуално предявената по чл.87 от ЗЗД – за разваляне на договора поради
неизпълнение. Формулировката, че насрещната престация се състои и от
досегашни грижи и издръжка сочи, че е налице признание от прехвърлителя,
че е налице изпълнение на поетите задължения за минало време. Съдът е
приел, че престацията за минало веме е изпълнена и приета от прехвърлителя
и по отношение на даденото за минал период от време изпълнение няма как
да се търси изпълнение и да се развали договора на посоченото основание.
Установява се от събраните по делото доказателства, че прехвърлителя и
приобретателката са живели заедно в едно домакинство около 12-13 години
преди прехвърлянето на имота, от показанията на свидетелите Р. и К. не се
установява Х. да се е оплаквал от Л.. Показанията им са категорични, че Л. се
е грижила за Х. до края на живота му. Съдът се е позовал на практика на ВКС,
според която прехвърлянето на имот срещу минали грижи прави същото с
основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем
близко бъдеще смърт на прехвърлителя. В случая договорът е единен, той
подлежи на разваляне изцяло, но само когато неизпълнението е значително,
5
независимо каква е изпълнената част. В случая е недопустимо да се определя
каква част от имота се прехвърля за миналите грижи и каква част – за бъдещи
такива. Обсъдени са показанията на свидетелите К. и Р. – че ответницата е
придружавала Христо за изследвания до В., когато бил в болницата, го
посещавала там, купувала му храна. Изложени са мотиви защо не са
кредитирани някои от показанията – относно разполагането с пари и
контактите със сина на Х. – ищеца по делото. Съотнесено към общо
положените грижи за минал и бъдещ период не се установява наличието на
значително неизпълнение, поради което съдът приема, че иска е останал
недоказан и подлежи на отхвърляне като неоснователен. Относно издръжката
– не се установява прехвърлителят да се е нуждаел от такава, тъй като се
установява че е разполагал с достатъчно средства и доходи. Нуждаел се е от
грижи, каквито се установява че са полагани. Поради това предявените искове
са отхвърлени.
По основателността на въззивната жалба на Г. В. съдът съобрази
следното:
На първо място въззивникът оспорва престирането на грижи и
издръжка за минало време – както е приел първоинстанционният съд в
решението си, за да отхвърли исковата претенция. Следва да се има предвид
разграничението, което е направил съда относно даването на издръжка – като
е обсъдил доказателствата по делото, а именно – че починалия Х. В. е
разполагат със средства и доходи и оттам – че не се е нуждаел от даване на
издръжка съответната престация по договора следва да се сведе само до
престирането на грижи. От доказателствата по делото се установява, че
ответницата С. е живяла в едно домакинство с починалия около 12-13 години
преди прехвърлянето на апартамента, съответно – през този период същата е
полагала съответните грижи за Х. В.. Действително тя е живяла в неговото
жилище, ползвала се е от неговата пенсия, но както и свидетелите сочат
набавяла е ежедневно храна за починалия, предполага се, че е вършела и
останалата домакинска работа – почистване, пране и т.н.
Първоинстанционният съд е приел, че през този минал период от време – до
прехвърлянето на имота, през което ответницата е живяла с починалия и
осъществявана престацията по ежедневно полагане на грижи. Въззивникът не
е ангажирал доказателства в обратна накова, поради което възраженията му в
тази част на жалбата се явяват неоснователни. Неоснователни са и
възраженията за съществени процесуални нарушения що се касае до
недопускане на исканата съдебно-медицинска експертиза. Както и
първоинстанционният съд е приел – заболяването на Х. В. и причината за
смъртта му са безспорни. Окръжният съд правилно е приел, че няма как по
пътя на такава СМЕ да се установи дали ответницата е била наясно със
стадия на заболяването и след какъв период от време би настъпила смъртта на
Х.. Посочено е,че в тежест на ищеца е да установи дали ответницата е била в
достатъчна степен запозната с медицинската документация и в каква степен е
била наясно с перспективите на заболяването на Х.. Това становище напълно
6
се споделя от настоящата инстанция – няма как по пътя на експертизата да се
установи дали ответницата е била наясно с близкия летален край на Х.. Ето
защо недопускането на такава експертиза по никакъв начин не може да се
приеме като съществено процесуално нарушение и нарушаване на
процесуалните права на ищеца в процеса на доказване на твърденията му.
Липсата на яснота и знание у ответницата за скорошния летален край на
прехвърлителя води основателно до отхвърляне претенцията на ищеца за
нищожност на прехвърлителната сделка поради липса на основание. На първо
място – както се посочи – не се установява по делото ответницата да е била
наясно с перспективите на заболяването на Х.. Знаело се е, че той страда от
тежко онкологично заболяване, но няма доказателства да се е знаело повече за
евентуалните перспективи. От сключването на договора до смъртта на Х. е
изминала година. Не може да се приеме, че леталния край е настъпил наскоро
след това съобразно съдебната практика, която въззивникът цитира в жалбата
си – относно липсата на основание в договора, когато още при самото му
сключване приобретателят е знаел , че прехвърлителят ще почине много
скоро и всъщност той няма да го гледа и издържа. От показанията на
свидетелите се установява, че той все още е бил с ума си, не е бил поставен в
някаква безизходица или пък да не е разбирал свойството и значението на
извършеното /вж. показанията на свид. Л. П. – л.41 по делото на ОС/ - „…Знам
че му правиха операция на белите дробове и няколко месеца преди да почине
тя /ответницата/ ме покани да отида в тях да го видя. Видимо беше болен,
лежеше на леглото, беше отслабнал, но седна до мен на масата и си
поговорихме някъде около 20-30 минути…“. Ето защо не може да се приеме
тезата на въззивника, че ответницата е съзнавала необратимостта на
заболяването на прехвърлителя и предстоящия близък и непредотвратим
негов край, че е манипулирала прехвърлителя си с оглед неговото лабилно
емоционално състояние. Обективно установената фактическа действителност
по делото сочи, че по отношение здравето на Х. се е провеждало лечение,
направена му е била операция, ответницата Л. С. се е стараела да го
принуждава да спазва някакъв режим и правила – известно става от
показанията на свидетелите, че не му е позволявала да се купуват цигари и да
пуши. Това сочи на някаква надежда за възстановяването му и за обратимост
на състоянието му. Както и първоинстанционния съд е отбелязал
прехвърлителната сделка между починалия и ответницата има своето
основание и в полаганите грижи за минало време поради което не може да се
приеме, че тя е била без основание и се явява нищожна. Не може да се приеме,
че са налице основания и за нейното разваляне поради неполагане на грижи.
Както се установява от показанията на свидетелите не само за периода от
около една година от сключването на сделката до смъртта на прехвърлителя,
но и във времевия период отпреди сключването на сделката, през който е било
съжителството на двамата – 12 -13 години, ответницата е полагала ежедневни
грижи за Х. В..
Съобразно гореизложеното въззивната жалба на Г. В. се явява изцяло
7
неоснователна и недоказана и с оглед на това обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като настоящият съдебен състав възприема изцяло мотивите
на обжалваното решение на основание чл.272 от ГПК.
Разноски с оглед изхода на спора по делото не следва да бъдат
присъждани, тъй като въззиваемата страна не представя доказателства за
направени такива в производството пред въззивната инстанция, въпреки
изложеното в отговора на исковата молба, че ще представи доказателства за
разноските в публичното съдебно заседание по делото.
По гореизложеното, Бургаският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184/20.02.2024г., постановено по гр.д. №
937/23г. на ОС – Бургас, с което са отхвърлени предявените искове от ищеца
Г. Х. В..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8