Р Е Ш Е Н И Е
№61
гр.
Велико Търново, 7 .04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря I=;=и в присъствието на прокурора
Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 044/2022 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Същото е
образувано по касационна жалба на
„СТАР ПОСТ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ..., представлявано от
управителя Д.В., против Решение № 550/12.11.2021г., постановено по НАХД 20214110200868/2021г.
по описа на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление № 9 от 27.05.2021г., издадено от Председателя на Комисията
за регулиране на съобщенията (КРС), с което за допуснато от касатора нарушение
по чл.100, ал.1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) във вр. с т.10.2 от
Индивидуалната лицензия № 2-003/25.03.2010г., ведно с измененията към нея, за
извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на
територията на Република България и на
основание чл. 53, ал.1 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл.100, ал.1 от ЗПУ е наложено
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
В жалбата се правят оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че не е
налице извършено нарушение от негова страна, тъй като е използвал разрешената в
закона „друга форма“, за да удостовери датата на приемане и на доставяне на
процесното писмо, а именно стандартен приемо-предавателен документ и съпроводителния
доставката лист, в които се съдържа необходимата информация – датата на
приемане и на доставяне на писмовната пратка. Извън това намира, че са нарушени
изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и
в НП не е описана точно и ясно фактическата обстановка, а именно липсва
информация за подателя и получателя на пратката, както и по какъв начин е
констатирано нарушението. Намира, че не е спазено и изискването за посочване на
трите имена, точния адрес и ЕГН, дата на
раждане на свидетелите по съставяне на АУАН. На
следващо място намира, че се касае за маловажен случай, поради което съдът е
следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени
обжалваното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което НП
да бъде отменено, алтернативно да намали размера на наложената имуществена
санкция до установения в закона минимум.
В съдебно заседание, касаторът,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. Претендира присъждане на разноски. В указания от съда срок
представя писмена защита, в която доразвива доводите си за незаконосъобразност
на оспореното решение и на потвърденото с него НП.
Ответник касационна
жалба – Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител ***М. заема становище за
нейната неоснователност. В писмено становище и в хода на устните състезания
развива доводи за правилността на обжалваното съдебно решение, като изтъква, че
в случая е безспорно доказано, че процесната пощенска пратка не съдържа дата,
клеймо.
Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че районният съд правилно е изяснил фактическата
обстановка, след като е направил задълбочен анализ на доказателствата, и
правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда, че няма
допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН и
НП, че приложимата санкционна разпоредба е правилно определена, че размерът на
наложената имуществена санкция съответства на тежестта на нарушението, както и
че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Предлага решението да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото
производство е Решение № 550/12.11.2021г., постановено по НАХД
20214110200868/2021г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление № 9 от 27.05.2021г., издадено от
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което за
допуснато от касатора нарушение по чл.100, ал.1 от Закона за пощенските услуги
(ЗПУ) във вр. с т.10.2 от Индивидуалната лицензия № 2-003/25.03.2010г., ведно с
измененията към нея, за извършване на услуги, включени в обхвата на
универсалната пощенска услуга на територията на Република България и на основание чл. 53, ал.1 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл.100, ал.1 от ЗПУ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лева.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена от районния съд: Няма
спор по делото и видно от представената преписка е, че касаторът притежава Индивидуална лицензия
№ 2-003/25.03.2010г., ведно с измененията към нея № 2-003-1/14.12.2010г., №
2-003-01/09.06.2011г., № 2-003-02/14.11.2013г. и № 2-003-03/26.07.2018г. за извършване на услуги включени в обхвата на
универсалната пощенска услуга на територията на Република България. На 17.11.2020г. в гр.Враца в един
от офисите на фирмата, от инспектори в КРС била направена проверка за спазване
на изискванията на ЗПУ, за което бил съставен Констативен протокол
№ВТ-ЙЙ-033/17.11.2020г. В началото на проверката, единият от проверяващите – Й.Й.,
в качеството си на физическо лице/клиент поискал да предаде за доставяне
кореспондентска пратка. Пратката била приета и обработена, като Й. заплатил
дължимата сума за услугата, но не получил касов бон. Едва след легитимация
получил копие на фискален бон, тъй като практиката е касовия бон да се издава
от ФУ в централния офис на предприятието в гр. София, да се сканира и
впоследствие да се предоставя на клиента. На 19.11.2020г. пратката била
доставена на служебния адрес на получателя и получена срещу подпис от Д.М., в
същия вид, в който е била изпратена, без пощенско клеймо, обозначителни знаци
на касатора и без датно клеймо. На пратката е направена фотоснимка, приложена в
преписката. За това е изготвен Констативен протокол № ВТ-НП-015/19.11.2020г. За
посоченото нарушение е съставен АУАН №ВТ-007/16.02.2021г., връчен лично на
управителя на 10.03.2021г. и подписан без възражения. Въз основа на него на 27.05.2021г.
е издадено обжалваното пред въззивната инстанция НП, с което е наложена
имуществена санкция на дружеството- касатор. Фактическата обстановка съдът е
установил въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства – документите от административно-наказателната преписка и
показанията на свидетелите Никола Попов / актосъставител и получател на
пратката/, Й.Й. /свидетел на нарушението/ и Д.М. /служител в КРС гр. В. Търново/.
При така
установената фактическа обстановка съдът е намерил подадената жалба за
неоснователна и е потвърдил оспорваното пред него НП. Съдът е посочил, че в
хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание.
Намерил е, че от процесуална гледна точка АУАН и НП са законосъобразни,
издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежават
необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че от наличните по
делото доказателства, от показанията на свидетелите и от представения по делото
снимков материал безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на нарушението по чл.100, ал.1 от ЗПУ, във връзка с т.10.2 от Индивидуалната
лицензия № 2-003/25.03.2010г., ведно с измененията към нея, за извършване на
услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на
Република България. Твърденията на жалбоподателя, че е използвал друга форма на
обозначаване на пощенските пратки са приети за неоснователни. Посочено е, че
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.100, ал.1 от ЗПУ, а
наказанието е определено малко над предвидения в закона минимален размер, отчитайки
обстоятелството, че дружеството е санкционирано и за идентични нарушения, както
и вторичните вредни последици за потребителите на пощенски услуги, които са
били лишени от изискуемата се по закон информация относно датата на приемане,
проследяване на движението и доставяне на пощенските пратки. В този смисъл е
намерил, че не са налице и предпоставките по чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид.
Постановеното от Районен съд –Велико
Търново решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна
жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение
не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба,
въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от касатора
доводи и възражения. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
Това, че при преценката им съдът е достигнал до изводи, различни от тези на
касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява
нарушение на процесуалните правила.
Настоящата
инстанция изцяло споделя горепосочените мотиви на ВТРС досежно компетентността на издателите на АУАН
и НП, досежно спазване реквизитите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, правилното
приложение на материалния закон и санкционната норма на чл.100, ал.1 от ЗПУ,
доказаността на нарушението, правилното определяне на наложеното наказание и липсата
на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни
в този смисъл са доводите на касатора /поддържани и пред въззивния съд/, че е допуснато
нарушение
на чл.42, ал.1, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не е описана
точно и ясно фактическата обстановка по случая. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че в същите достатъчно ясно и точно са описани нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на касатора за какво го
санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му
на защита.
Неоснователно
се поддържа, че при съставяне на АУАН е допуснато и нарушение на чл.42, ал.1,
т.7 от ЗАНН, тъй като не са посочени трите имена, точния адрес и ЕГН, дата на
раждане на свидетелите по съставяне на АУАН. Посочването на данни за
свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да
дадат показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са
посочени трите имена, длъжност и адрес, на който свидетелите могат да бъдат
установени. Действително в акта не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът
счита, че отразените данни на свидетелите са достатъчни същите да бъдат
индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са посочени
други данни, от които свидетелите да бъдат установени, то непосочването на ЕГН
не е съществено процесуално нарушение, което да опорочава акта.
Твърденията на касатора, поддържани и
пред въззивния съд, че не е налице извършено нарушение, тъй като дружеството е
използвало „друга форма“, за да удостовери датата на приемане и на доставяне на
процесното писмо, съдът намира за неоснователни. Съгласно чл. 36, ал.2 от
Закона за пощенските услуги (ЗПУ) условията за доставянето на пощенските пратки
и на пощенските колети се определят с Общи правила, изготвени от Комисията за
регулиране на съобщенията, в случая Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г.
на Комисията за регулиране на съобщенията, обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в
сила от деня на обнародването. Не е спорно по делото, че касаторът е лицензиран
пощенски оператор и, че съобразно т. 10.2 от неговата Индивидуална лицензия № 2-003/25.3.2010г.,
ведно с измененията към нея № 2-003-1/14.12.2010г., № 2-003-01/9.6.2011г.,№
2-003-02/14.11.2013г. и № 2-003-03/26.7.2018г.
за извършване на услуги включени в обхвата на универсалната пощенска
услуга на територията на Република България е длъжен да използва датни клейма
за подпечатване на пощенските пратки и на документите за приемане и доставяне
на пощенски пратки. Няма спор по делото, а и се установява от приложеното по
въззивното дело копие на процесното писмо, че същото не съдържа датно клеймо.
Касаторът твърди обаче, че за удостоверяване на това обстоятелство е използвал
„друга форма“. Доказателства в тази насока обаче не са налице по делото. Към
въззивната жалба е представен единствено приемо-предавателен протокол, от който
обаче не се установява датата на приемане и подаване на процесното писмо. В
този смисъл следва да бъде отбелязано, че ако действително дружеството е
използвало друга форма за установяване датата на изпращане, респ. получаване на
пощенската пратка, то следва тази друга форма да фигурира в самото писмо. Както
се каза, процесното писмо не е обозначено по никакъв начин, поради което правилно ВТРС е приел, че дружеството-касатор
е извършило вмененото му нарушение на т.10.2 от Индивидуална лицензия №
2-003/25.3.2010г., ведно с измененията към нея № 2-003-1/14.12.2010г., №
2-003-01/9.6.2011г.,№ 2-003-02/14.11.2013г. и № 2-003-03/26.7.2018г. за извършване на услуги включени в обхвата на
универсалната пощенска услуга на територията на Република България, за което
правилно на основание чл.100, ал.1 от ЗПУ му е наложено административно
наказание „имуществен санкция“ в размер на 1 500 лв. Този размер, съдът намира
за правилно определен предвид
обстоятелството, че дружеството е санкционирано и за други такива нарушения.
Неоснователни са и изложените доводи за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е обсъдил тази хипотеза и е
изложил правилни мотиви защо не е налице маловажен случай. Тези изводи напълно
се споделят от настоящия състав. По делото не са налице някакви изключителни
смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена
опасност на извършеното от касатора деяние, спрямо нормалната за този вид
нарушения. Следва също така да се
отбележи, че нарушението не е извършено за първи път, което изключва
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложено, съдът
прие, че Решението на ВТРС е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед
надлежно заявеното в съдебно заседание и в писмено становище искане за
присъждане на юрисконсулстко възнаграждение от ответника по касация, на
основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН в полза на същия следва да се
присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80
лв. съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното и и на
основание чл.63в от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 550/12.11.2021г., постановено по
НАХД 20214110200868/2021г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 9 от 27.05.2021г.,
издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с
което за допуснато от „СТАР ПОСТ“ ООД, гр. София нарушение по чл.100, ал.1 от
Закона за пощенските услуги (ЗПУ) във вр. с т.10.2 от Индивидуалната лицензия №
2-003/25.03.2010г., ведно с измененията към нея, за извършване на услуги,
включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република
България и на основание чл. 53, ал.1 и
чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл.100, ал.1 от ЗПУ е наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. ..., представлявано от управителя Д.В. да заплати на Комисията за
регулиране на съобщенията разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.